На oсми април две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

Като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд №112 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба с вх. №21071/10.12.2019 г., подадена от Н.Т.К., чрез пълномощника адв. Ж.Г. от ЯАК против Разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение №2521 от 20.08.2018 г. по чгд №2865/2018 г. по описа на ЯРС.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че неправилно ЯРС е приел, че представените от заявителя удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че веднага след получаване на заповедта от МНО, наемателят е предприел действия по освобождаване на наетия имот и закупуване на друг, във връзка с което представя писмени доказателства (фактура за извършена експертна пазарна оценка, както и Нотариален акт от 08.07.2016 г., том 15, дело №3007 от 2016 г. на СВ при ЯРС). Въз основа на изложеното се иска отмяна на атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение, ведно със законните последици.

Постъпил е писмен отговор и от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело", с който отговор се оспорва основателността на частната жалба на Н.К., като се иска нейното отхвърляне като неоснователна.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл. 417 ГПК, с което кредиторът Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" гр. София е направил искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника Н.Т.К. да заплати на кредитора по извлечение от счетоводните му книги следните суми: сумата 876,20 лв., в т.ч. 471,80 лв. - наем за периода 01.07.2015 г. - 01.08.2016 г. и 404,40 лв. - обезщетение за периода 01.09.2016 г. - 01.11.2016 г. В заявлението е отразено, че вземането произтича от договор от 13.12.2002 г. за отдаване под наем на държавен жилищен фонд, собственост на МНО и настанителна заповед.

Със Заповед №2521/20.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№2865/2018 г. по описа на ЯРС, заявлението е уважено. В заповедта е инкорпорирано и разпореждане за незабавно изпълнение.

На 10.12.2018 г. длъжникът Н.Т.К. е депозирал възражение с вх.№21070/10.12.2018 г. по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На същия ден депозирал и частна жалба, вх.№21071/10.12.2018 г. по чл. 419 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение. Видно от приложената показана за доброволно изпълнение с изх. №21320 от 13.11.2018 г. на ДСИ Н. К. е получил лично заповедта за изпълнение и приложенията към нея на 27.11.2018 г.

С обжалваното определение първостепенния съд е оставил без разглеждане, като недопустима частна жалба, вх.№21071/10.12.2018 г., подадена от Н. К. против разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение №2521/20.08.2018 г., издадена по ч.гр.д.№2865/2018 г. по описа на ЯРС. Определението е обжалвано и обезсилено от ЯОС с Определение №69 от 07.02.2019 г. по вчгд № 33 от 2019 г., като делото е върнато на ЯРС за продължаване на производствените действия, а именно - администрирането на частна жалба с вх. №21071/10.12.2019 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение и изпращането й на въззивния съд.

Заявителят ИА "Военни клубове и военно почивно дело" безспорно представлява държавно учреждение, поради това, че съгл. чл. 5 от устройствения му правилник издръжката му се формира от бюджетни средства, а изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджета на МО. Последното обуславя надлежната му активна процесуална легитимация по чл. 417, т. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане - чл. 418, ал. 2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. В настоящия случай от заявителя са представени следните документи - извлечение от счетоводна сметка; заповед за настаняване от 15.09.1994 г.; договор за наем на НИ - частна държавна собственост, вкл. в жилищен фонд на МО от 2002 г. и Допълнително споразумение от 2007 г., с което се определя месечна наемна цена от 67, 50 лв. (чл. 1, ал. 1) и ежемесечно обезщетение, дължимо след прекратяване на договора, но продължаване на ползването от бившия наемател (чл. 3) - в двукратен размер на наемната цена (135 лв.); приемо-предавателен протокол от 01.12.2016 г. за предаване на апартамента от наемателя; писмо от МО до Н.К., получено на 13.05.2016 г. (видно от обратната разписка), с което последният е уведомен, че в едномесечен срок от получаване на писмото следва да освободи апартамента.

На първо място следва да се провери дали последните представляват редовни и надлежно оформени от външна страна документи по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна - съдържа данни относно всички обстоятелства, необходими за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане за наемни вноски; достатъчна индивидуализация на длъжника и на кредитора, на договора за наем и допълнителното споразумение към него, от които произтича вземането, за размера на дължимите суми по договора за наем и периодите, за които се дължат.

Липсват законови правила за съдържанието на извлечението от счетоводните книги, но когато относимите към ликвидността и изискуемостта на вземането данни се твърдят от кредитора и могат да се установят и от другите документи, приложени към заявлението, то преценката на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК може да се направи въз основа на тяхното съдържание. Аргумент за обхвата на проверката на съда е самата норма на чл. 417, т. 2, която наред с извлеченията от счетоводните книги определя като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и “документ, с който се установяват вземания на държавните учреждения”, т.е. различен от извлечението. Също така, по правилото на чл. 418, ал. 3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на определено обстоятелство, това обстоятелство трябва да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.

Предвид гореизложеното и след проверка на документите от формална страна, съдът намери, че те по своето съдържание удостоверяват две годни за изпълнение притезания - за неплатени наемни вноски и за обезщетение след прекратяване договора за наем и продължаване ползването.

Доводите на жалбоподателя не се възприемат за основателни. Възражението за недължимост на претендираните по заявлението по чл. 417 ГПК вземания за наемни вноски за 2015-2016 г. представлява в случая така формулирано правоизключващо възражение като предпоставка за иницииране на исково производство, в което са процесуалноправно релевантни посочените обстоятелства като уместни за разглеждане. За пълнота на изложението единствено следва да се отбележи, че наемното правоотношение е облигационно такова, т.е. има относителен характер и при сключен и непрекратен договор наемателят дължи плащане на цената, независимо дали е ползвал имота или не. Не така стоят нещата при обезщетението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, каквато хипотеза всъщност е предвидена в чл. 3 от договора за наем от 2007 г. и когато реално ползване (държане) на имота следва да бъде доказано. Обсъждането на въпросните възражения обаче няма място в настоящото производство. По реда на чл. 418, ал.1 и сл. ГПК съдът проверява единствено редовността на документа от външна страна и удостоверяването на подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая със заявлението са представени редовни от външна страна документи по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК – договор за наем, ведно с допълнително споразумение от 2007 г., съдържащо задължения за заплащане на парични суми в определена периодичност, представляващи изискуеми вземания по наемни вноски. Представено е и достигнало до длъжника писмо (на 13.05.16 г.), с което с едномесечно писмено предизвестие, договорът за наем е прекратен (на 13.06.2016 г.). Представените от длъжника нотариални актове за извършено закупуване на жилищен имот не могат да бъдат предмет на обсъждане и анализ в заповедното производство във връзка с наведеното правоизключващо възражение, което подлежи на разглеждане в инициираното исково производство по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК.

Формалните изисквания по чл. 418, ал.2 ГПК за проверка на редовността на документа от външна страна и изискуемостта на вземанията е извършена от районния съд, поради което постановеното разпореждане за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 418, ал.1 ГПК от страна на заповедния съд се явява правилно и законосъобразно. В този смисъл частната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение №2521 от 20.08.2018 г. по чгд №2865/2018 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.