В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ -ри въззивен граждански състав

на 09 април 2019 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз.гр.дело № 104 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А.Ч.М. ***Г.,***, против Решение №100/06.02.2019г. постановено по гр.д. №3155/2018г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е изменил на основание чл.150 от СК размера на определената по гражданско дело № 3469/2012 год. на ЯРС издръжка, която А.Ч.М. ***, ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на Р.В.Б., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р.А.М., ЕГН **********, като е увеличил същата от 77,50 лева на 140 лева месечно, платима на 10-то число от текущия месец, считано от датата на завеждане на иска - 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, освен това е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в случая задължението за издръжка по решение постановено по гр.д. №3469/2012г. е изпълнено в пълна мяра, т.е. изплатена е дължимата издръжка от момента на присъждането до навършване на 18 г. на малолетното дете Р. -В.А.М. род. на ***г., за което били представени необходимите писмени документи, които е следвало да бъдат възприети от съда като такива безспорно установяващи това обстоятелство. При това положение, според въззивника, за ищцата липсвал правен интерес да претендира изменение и увеличение на определения и изплатен размер на издръжка за детето. Сочи се, че с така постановеното решение от ЯРС, всъщност не ставало ясно ответникът ще следва ли да заплаща цялата сума от 140 лв. или само разликата от 62,50 лв., тъй като ако той следвало да изплаща цялата издръжка от 140 лв. излизало, че това което е платил до навършването на детето пълнолетие в размер на 77,50 лв. месечно и за което имало безспорни писмени доказателства оставало за негова сметка, което било абсолютно неправилно и сумите се дублирали. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, с което решението да бъде обезсилено, като недпустимо, респ. да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен. Претендират се и разноски по делото.

В писмения отговор на въззиваемата страна се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Оспорват се възраженията в жалбата за липса на промяна на условията при които е била определена предходната издръжка. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з., чрез своя представител оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивникът А.Ч.М. е баща на детето Р.А.М., родено на *** г./видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №********. на Община С./.

Не е спорно, а и от Решение №116/22.02.2013г. постановено по гр.дело №3469/2012г. по описа на ЯРС, се установява, че М. е осъден да заплаща в полза на детето Р., чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер от по 77,50 лв., считано от 17.12.2012г.

Установява се от уверение от Ръководството при ОУ „Л.Каравелов“-Ямбол, че детето е ученичка във втори клас за учебната 2018/2019 г.

Относно заболяванията на детето пред първата инстанция са представени медицински документи- медицинско направление с изх.№ 271/01.08.2018 г. и служебна бележка издадена на 08.08.2018 г. от д-р Д..

По отношение на доходите на страните, този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Ответникът е представил 2 бр. декларации-разписки с нотариална заверка на подписите от които е видно,че на 30.03.2015 г. ищцата получила от ответника сумата от 9 300 лв. и на 05.04.2015 г. ищцата получила от ответника сумата от 2945 лв., като и двете суми представлявали дължимата издръжка за детето в периода м.04.2015 г. до м.07.2028 г., в които ищцата заявила, че всички финансови отношения между тях по повод дължимата издръжка към детето са окончателно уредени.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независими от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило пълнолетие дете”, а размерът на издръжката съгласно чл.142 ал.1 СК се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК Минималния размер на издръжката за едно дете, в момента е 140 лв. /1/4 от МРЗ, която към настоящия момент е в размер на 560 лв./. Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.

Установените по делото обстоятелства не дават основание да се приеме, че следва да бъде намален размерът на присъдената с обжалваното решение издръжка. същата е определена от съда в законоустановения минимален размер.

В случая искът, по който се е произнесъл съдът с обжалваното решение, е по чл.150 СК за изменение на определена от съда издръжка. Безспорно установено по делото е, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на детето, тъй като от присъждането на издръжката по гр.д. №3469/2012г. на ЯРС, до предявяване на настоящия иск по чл.150 СК е изминал период от 6 години. Това е период, през който с промяната във възрастта на детето, е настъпила и трайна промяна в неговите потребности, за задоволяване на които следва да бъдат отделяни повече средства. Това обуславя и изменение на определената през 2013г. издръжка. Приетата от първоинстанционния съд като общо дължима месечна издръжка за детето, е определена при съблюдаване критериите, посочени в т.4 от ППВС№5/1997 г., като приетия размер с оглед възрастта му и обичайните нужди на дете на такава възраст, не дава основание да се приеме, че е завишен и би дал възможност за стимулиране към обществено неполезен начин на живот, лукс или възможност сумите да се използват извън целите на издръжката.

Що се отнася до представените по делото доказателства касаещи плащания от страна на въззивника на издръжка занапред по решението по гр.д. №3469/2012г. на ЯРС - това обстоятелство, съдът приема за ирелевантно относно допустимостта на предявения иск и размера на определената издръжка. Извършените от бащата предварителни плащания в изпълнение на съдебното решение, следва да бъдат взети предвид, след настъпване на падежа на всяко едно от месечните задължения за плащане на издръжка.

Ето защо решението в частта му, с която съдът е изменил на основание чл.150 от СК размера на определената по гражданско дело № 3469/2012 год. на ЯРС издръжка, която А.Ч.М. ***, ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на Р.В.Б., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р.А.М., ЕГН **********, като е увеличил същата от 77,50 лева на 140 лева месечно, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №100/06.02.2019г. постановено по гр.д. №3155/2018г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е изменил на основание чл.150 от СК размера на определената по гражданско дело № 3469/2012 год. на ЯРС издръжка, която А.Ч.М. ***, ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на Р.В.Б., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р.А.М., ЕГН **********, като е увеличил същата от 77,50 лева на 140 лева месечно, платима на 10-то число от текущия месец, считано от датата на завеждане на иска - 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.

В останалата необжалвана част решението на ЯРС, е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.Ч.М. да заплати на Р.В.Б., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р.А.М., сумата 400лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.