Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Райкова като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 76/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от „Ти Ес транс“ ЕООД -гр.Бургас чрез адв.И.К. ***, против Решение № 687/8.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 1700/2018 г. по описа на РС- Ямбол, с което са отхвърлени предявените от въззивника против ЧСИ И. Х., рег. №878 КЧСИ, с район на действие ОС – Ямбол искове с правно основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумите: 500 лв. – частичен иск за претърпени имуществени вреди, представляващи пропусната полза в общ размер на 409 712 лв., която сума се образува от общия размер на платените лизингови вноски за четири МПС; 500 лв. – частичен иск за претърпени имуществени вреди, представляващи пропусната полза в общ размер на 480 000 лв.- задължение за неустойка по договор, по който за ищеца е била налице невъзможност да използва процесната строителна техника; 1000 лв. – частичен иск, представляващи пропуснати ползи, състоящи се в невъзможността ищецът да получи печалба, т.е. да увеличи имуществото си в общ размер на 480 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увредата. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗК „ДЗИ – Общо Застраховане“ЕАД – гр. София. Иска се отмяна на този акт и присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се сочи, че съдът е постановил решението в нарушение на процесуалните правила, тъй като не са били допуснати доказателства, поискани писмено от ищеца –допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза, а съдът е приел неправилно, че ищецът не е правил искане за присъждане на лихва. Районния съд не се е съобразил с решението на ЯОС по гр.д.№ 396/2012 г., с което безспорно е установено, че действията на ЧСИ Х. по принудително отнемане на собствените му три машини са незаконосъобразни и вследствие на тези действия е претърпял претендираните по делото имуществени вреди. Вредите са доказани по несъмнен начин от ищеца, както и механизмът на тяхното възникване. Въззивникът счита за неправилно становището на първоинстанционния съд и относно изтеклата погасителна давност.

В законоустановения срок ЧСИ И.С. Х. е депозирала отговор на въззивната жалба. Счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Моли да бъде оставено в сила, както и да се присъди възнаграждение в полза на адвоката й съобразно чл.38 ал.2 от ЗА. Излагат се съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства, както и не е допуснал процесуални нарушения. Обосновано и в съответствие със закона е приел, че не е налице „неправомерно“ действие от страна на ЧСИ, довело до причиняване на вреди на ищеца. Исковата молба е депозирана повече от 5 години след причиняване на твърдяното увреждане на 17.02.2012 г. Съдът е обсъдил събраните доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт при напълно изяснена фактическа обстановка и е разгледал всеки от предявените частични искове.

Отговор на въззивната жалба е депозиран и от третото лице- помагач на страната на ответника - ЗК „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД –гр. София, което също счита въззивната жалба за неоснователна, а твърденията на въззивника за необосновани, противоречащи на материалния закон. Тъй като първоинстанционният съд правилно е приел, че претенцията е погасена по давност и искът е неоснователен, се иска потвърждаване на решението му.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмена молба жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС.

Третото лице-помагач не изпраща представител в с.з..

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Ти Ес транс“ ЕООД против ЧСИ И. С. Х., с район на действие при ОС – Ямбол, обективно съединени искове, с които се претендира осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения за имуществени вреди в общ размер на 2000 лв. /частична претенция от общо 1 721 912 лв./, настъпили в резултат на процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредите – 17.02.2012 год., до окончателното плащане. Ищецът е посочил, че с Решение от 30.11.2012 г. по гр.дело №396/2012 г. на ЯОС са били отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ, извършени на 17.02.2012 год. по изп.д. №209/2012 г. и изразяващи се в принудително отнемане на влекач, самосвал и товарен автомобил. В резултат от действията са настъпили имуществени вреди- претърпени загуби и пропуснати ползи. Намаляло е имуществото му вследствие на заплатени от него до момента на извършване на незаконосъобразните действия парични вноски по лизингови договори в общ размер от 409 712 лв. за посочените МПС, поради което претендира частично сумата от 500 лв.. Загуби са настъпили и вследствие на неизпълнение на поетите задължения по сключен от ищеца договор за наем на вещите, по който е дължал неустойка в общ размер на 480 000 лв., незаплатена от него, но за която е провел разговори за плащане. От тази сума претендира частично 500 лв. Пропуснатите ползи се изразяват в невъзможността да увеличи имуществото си и да получи печалба от договора за наем за периода 01.02.2012 – 31.01.2013 г. в размер на 832 200 лв., от които претендира частично 1000 лв.

Ответникът е основал възраженията си срещу исковете на настъпила погасителна давност, т.к. от датата на твърдените незаконосъобразни действия – 17.02.2012 г. до подаване на исковата молба е изминал период, по-дълъг от 5 години. Възразил е и срещу твърдяната незаконосъобразност на действията на ЧСИ, извършени след като на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и след последвалото влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, предвид проявеното от длъжника бездействие за защита срещу нея. Възразява срещу твърдението за причинени вреди на ищеца, доколкото ЧСИ е изпълнил точно действията, указани в изпълнителния лист. Оспорено е и наличието на причинна връзка между тях и вредите. Освен това ответникът счита заплащането на лизингови вноски за задължение на дружеството по сключените от него договори за лизинг. Не приема също така да се квалифицира като вреда и незаплащането на неустойката, още повече че е неизвестно с кой представител на дружеството –наемател са водени преговорите за нея, доколкото законните му представители са били заличени от търговския регистър към 16.02.2017 г..

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните.

Не се спори, че ищецът-въззивник е имал качеството на длъжник по изп.д.№ 20118040401218 на ЧСИ №804- Д. Н., с район на действие БОС, образувано по молба на „Уникредит Лизинг“ АД, копие от която е представена пред ЯРС от ответника-въззиваем, заедно с копия на Изпълнителен лист от 07.10.2011 г. и Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ №5354/04.10.2011 г. по ч. гр. д. №8276/2011 г. на БРС, издадена срещу ищеца в полза на взискателя по изп. дело. „Ти Ес транс” ЕООД- гр.Бургас е било осъдено да му предаде движими вещи, между които: влекач марка „Skania”, самосвал „МАН“, товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Актрос”, както и да заплати разноски. Не е спорно, че по подадена молба от 16.02.2012г. от взискателя с искане изп.д. да бъде прехвърлено на ЧСИ-И. Х., тъй като вещите са били открити в землището на с.Зимница, обл.Ямбол, ЧСИ Николов е постановил изпращането на изпълнителното дело на ответника-въззиваем, пред когото делото е образувано под №20128780400209 и с Протокол от 17.02.2012 г. са били отнети от длъжника и предадени на взискателя процесните МПС.

Безспорно е и че с Решение от 30.11.2012 г. по гр.дело №396/2012 г. на ЯОС извършените на 17.02.2012 г. от ЧСИ действия по отнемане на процесните МПС са били отменени като незаконосъобразни. Съдът се е позовал на факта, че на длъжника по изп.д. №20118040401218 по описа на ЧСИ №804- Д. Н. е връчена на 09.01.2012 г. покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че се задължава да предаде гореописаните МПС на взискателя в двуседмичния срок за доброволно изпълнение. Съдът е приел, че длъжникът не е уведомен за принудителното изпълнение- че ЧСИ ще пристъпи към отнемане и предаване на МПС на взискателя.

Не е спорно сключването на представените договори за финансов лизинг между „Уникредит Лизинг“ АД и ищеца относно описаните в исковата молба МПС, индивидуализирани в Приложение 1 към договорите.

Въззивникът е сключил неоспорен от насрещната страна Договор за наем на строителна механизация от 01.02.2012 г. с „Пътища Стара Загора“ ЕАД, съгласно който предава на последния като наемател строителна механизация, описана в Приложение № 1, което обаче не е представено по делото. Представени са две уведомления от 20.02.2012 г. -от наемодателя до наемателя за извършените изпълнителни действия от ЧСИ спрямо наетите вещи, препятстващи изпълнението на договора, и от наемателя до наемодателя -за прекратяване на договора на същата дата- 20.02.2012 г., която е отбелязана и за получаване на това уведомление от управителя на ищцовото дружество. Не е оспорено от ответника Споразумение от 28.02.2012 г. между страните по договора за наем за заплащане от наемодателя на неустойка от 480 000 лв. в срок до 28.02.2017 г.. Не е спорно, че същата не е заплатена. Приложен е Анекс от 08.02.2012 г. към договора от 01.02.2012 г. за заплащане от наемателя на авансова наемна вноска от 200 000 лв. за погасяване на просрочени лизингови вноски.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че към 17.02.0212 г. внесените от ищеца вноски по първия договор за лизинг са 7 285,61 лв., а падежиралите и неплатени вноски са 82 915,54 лв.; внесените по втория- 4 529,40 лв., съотв. невнесени-42 883,06 лв., а по третия –внесени 8 314,27 лв. и 29 365,56 лв. невнесени. Размерът на лихвата за забава върху уговорената неустойка от 480000 лв. е 244 796,40 лв. За срока на действие на договора за наем на строителна механизация от 01.02.2012 г. до 31.01.2013 г., на база цени на машиносмяна, приходите от наем, които би реализирал ищецът, са общо в размер на 576 840 лв. Вещото лице посочва в с.з., че така изчислените суми за наем няма да съответстват на размера на евентуалната печалба на дружеството, т.к. следва да се приспаднат сумите за разходи – гориво, заплати и т.н.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявени са частични, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ.

Съгласно чл. 441 изр.1 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Чл. 74 от ЗЧСИ гласи, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Т.е. в случая се търси отговорност за противоправно и виновно деяние, с което са причинени вреди на ищеца, представляващи пряка и непосредствена последица от деянието. В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК. В Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III г. о. се сочи, че пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.

Въззивникът претендира, че са му нанесени имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ, което се състои в „ненадлежно уведомяване на длъжника за извършване на действия по принудително изпълнение, довело до тяхната незаконосъобразност“. Въззивният съд намира за правилно становището на ЯРС, съобразено с разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, че ищецът е следвало да докаже с пълно доказване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност и не е провел такова доказване. Правилно е прието от съда, че преценката, дали е било налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, следва да се направи по настоящото дело въз основа на фактите, съществували към момента на извършването на действията на ЧСИ, в която насока е цитираната от ЯРС практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, както и друга такава (Решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г., ІV г.о., Решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г.,ІІІ г.о., двете по чл. 290 от ГПК). Настоящият съд споделя застъпеното в нея, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това, дали същите са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалбата. Поради това неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че незаконосъобразно съдът не е приел, че противоправността в случая е установена с решението на ЯОС за отмяна на действията на ЧСИ. По настоящото дело, както е отбелязал и първоинстанционният съд, не е поискано и приложено самото изпълнително дело, за да се извърши проверка на законосъобразността на действията на ЧСИ.

Доколкото е безспорно обстоятелството, на което се е позовал ЯОС в отменителното решение, че длъжникът е получил призовка за доброволно изпълнение, с която му е указано да предаде доброволно МПС в дадения срок, то не може да се приеме, че е налице увреждане от незаконосъобразни действия на ЧСИ. Вместо да изпълни доброволно задължението си по заповедта за изпълнение, длъжникът е предприел сключването на договор за наем на машинна техника (доколкото би могло да се приеме, че същият касае процесните МПС, без да е било представено по делото Приложение №1, което съдържа индивидуализация на наетите вещи). В Решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., е прието, че обективно длъжниковото имущество не е намаляло, тъй като чрез принудителното, макар и противоправно действие на ЧСИ, се е стигнало до погасяването на неговото валидно възникнало, изискуемо и ликвидно задължение, удостоверено с представения изпълнителен лист, и подлежащо на принудително изпълнение. Освен това, при добросъвестно поведение от страна на длъжника, той е следвало да изпълни това свое задължение доброволно - без да се стига до образуването на процесното изпълнително производство срещу него. Тези доводи са приложими към настоящия случай. Съдът счита също, че ищецът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение- от неизпълнението на свое законно възникнало задължение, удостоверено в изпълнителния лист. Т.е., както е приел и ЯРС, липсват причинени вреди и причинна връзка между тях и действията на ответника. Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на вреди, изразяващи се в твърдяната претърпяна загуба в резултат от заплащането на свое задължение по лизингови договори от ищеца като лизингополучател, както и липсата на такава загуба от договорени, но незаплатени неустойки по договора за наем, т.е. без реално да е намалено имуществото му. Следва да се посочи, че той по свое усмотрение е поел голямо по размер задължение за неустойка, изтъквайки същевременно пред наемателя пречки за изпълнение от обективно естество, а не виновно свое поведение. Нито така твърдените вреди, нито пропускането на възможността да получи плащане по договора за наем, се намират с действията на ЧСИ в пряка и непосредствена причинна връзка, каквато е обсъдена в горецитираната практика на ВКС по чл. 74 от ЗЧСИ (Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III г. о.). За да е налице въобще пропусната полза, следва увеличението на имуществото да е сигурно. При образувано изпълнително дело, за което длъжникът е бил уведомен с поканата за доброволно изпълнение, като задължението му, да предаде МПС на взискателя, му е било напълно известно, не може да се очаква нито изпълнение на задължението на наемодателя по сключения впоследствие договор за наем, нито е сигурно получаването на наемно плащане по него. Ето защо в съответствие с материалната правна норма ЯРС е отхвърлил исковете.

Не са налице и твърдените от въззивника процесуални нарушения, свързани с непоставянето на допълнителна задача на вещото лице, които да са обусловили неправилност на решението. Не е налице и неправилно приложение на разпоредбите на закона относно изтеклата погасителна давност. Няма законово основание за начален момент на давността да не се приема датата на увреждането, определяща момента на изпадане в забава, съотвено и изискуемостта на вземането при деликт съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД, при положение, че не се касае за неоткрит деец към този момент-релевантен факт от хипотезата на чл. 114 ал.3 от ЗЗД. Както сочи и ВКС в цитираното от третото лице -помагач в отговора на въззивната жалба Тълкувателно решение №5/05.04.2006 г. по т.д.№ 5/2005 г., ОСГТК, тези правни норми са ясни, поради което е прието, че и при престъпление давността тече от извършването му, а не от влизане в сила на присъдата.

С оглед на изложеното решението на ЯРС следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемия за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено. Дължима е сумата от 370 лв., съобразно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно която разпоредба в случаите по ал. 1 (при безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Представено е адвокатско пълномощно в първата инстанция, в което е отбелязано, че на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, адвокатът оказва безплатно правна защита. Сумата от 370 лв. е изчислена по реда на чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ №1/2004 г. въз основа на цената на частичните искове.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 687/8.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 1700/2018 г. по описа на РС- Ямбол.

ОСЪЖДА „Ти Ес транс“ ЕООД-Бургас, ж.к.”Славейков” бл.38 вх.7, ЕИК 200217244, да заплати на адвокат Г.Д. *** на осн. чл.38 от ЗА възнаграждение за въззивното производство в размер на 370 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.