Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2019 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на втори април 2019 година в публично заседание в следния състав:
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар П.
У.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 67 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на З.А.Ж. с ЕГН **********,*** чрез особения й представител адв. Г.Х. ***, с адрес за
призоваване:
гр. Я., ул.
"********"
№*,
ет. *,
кант. * против
Решение №6/04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 785/2018г.
по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е приел за установено,
че ответницата в качеството си на наследник на починалия кредитополучател П. С.Ж., дължи на „Бърз Кредит“ ЕООД с ЕИК 301299550, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул.“Преслав“ № 82, представлявано от К.Р.Ж., със съдебен адрес:***, кантора № **, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1669/2017 г. на ЯРС: сумата от
87,04 лв. – главница, сумата от 9,44 лв. – договорна лихва за периода
от 04.01.2017 г. – 04.05.2017 г., гаранционна такса в размер на 18, 32 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Въззивникът счита, че на първо място по делото няма данни за приемане на
наследството от нейна страна. Сочи, че ЯРС й бил указал с Определение №2406 от
11.09.18 г. тежестта да докаже, че е призована към налседяване, каквито
доказателства не са били представени, поради което искът следвало да бъде
отхвърлен. На второ място изтъква, че редица клаузи в представения договор за
бърз кредит противоречат на императивни материалноправни норми от ЗПК, поради
което ги намира за нищожни в следната последователност - чл. 5.1 и чл. 7 и чл.
10.2, които предвиждат такси за усвояване и администриране на кредита, с които
се целяло заобикаляне на императивни разпоредби, а именно чл. 10 "а",
ал. 2 от ЗПК. Моли да бъдат счетени за нищожни. На следващо място се сочи, че в
процесния договор бил предвиден годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от
50,15%, който противоречал на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и сл. от ЗПК, който сочел,
че ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева, определена с Постановление на МС. За целта пред ЯРС била
представена извадка от БНБ, съдържаща данни за ОЛП, относим за процесния
период. Оспорена била допуснатата експертиза, като била поискана нова, която да
отчете разликите и да определи действителния законов размер на задължението на
ответницата, която не била допусната. Заявява претенция за присъждане на
сторените по делото разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страни са уведомени за
постъпилата въззивна жалба на 30.01.2019 г., като
в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се моли
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено. Отправя се претенция за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция. Нови доказателствени искания
не са направени.
В съдебно заседание З. А. не се явява,
представлява се от назначения особен представител адв. Х., който поддържа
въззивната жалба, моли за отхвърляне на предявените искове, като се зачетата
императивните материалноправни разпоредби на ЗПК, като претендира и разноски
пред двете инстанции.
Въззиваемото „Бърз кредит” ЕООД се
представлява от адв. К., която моли за отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния
съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото (л. 6 по гр.д.№785 от
2018 г. на ЯРС) Договор за кредит № 7635 от 04.11.2016 г., носещ неоспорените
подписи на страните, се установява, че ищцовото дружество и П. С. Ж. като кредитополучател са се договорили,
кредитодателят да предостави сумата от 300 лв. (чл. 3.1), която сума Ж. се е задължил да върне на равни месечни вноски,
включващи главница, лихва и месечна такса (анюитетни), на обща стойност 68,88
лв. по погасителен план (чл. 9.1) в срок до 6 м., а именно - до 04.05.2017 г.
(чл.8). Договорена е месечна лихва от 3,45 % и годишен процент на разходите
50,15 % (чл. 5.3). Съгласно Погасителен план (л. 11) общо дължимата сума е в
размер на 413,28 лв., от която главница от 300 лв., договорна лихва в размер на
38,52 лв. и гаранционна такса (гаранция, неустойка) от 74,76 лв. Последната
съгласно чл.7, изр.2 е задължителна предпоставка за одобряване на кредита,
която се изплаща впоследствие, редом с месечните анюитетни вноски и е в общ
размер от 74,76 лв., като в договора е именована "неустойка
(гаранция)", в погасителния план само "гаранция". В чл. 16 от договора е уговорено настъпването на
предсрочната изискуемост в случай на непогасяване изцяло
или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в
уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора, поради което се приема, че изискуемостта настъпва автоматично и без допълнително уведомяване.
Видно от представеното по делото РКО №
11295/04.11.2016 г. (л. 11), подписано от П.С.Ж., се установява усвояването на средствата в размер на 300 лв. от
кредитополучателя.
Не е спорно по делото, а и се
установява от приложените акт за смърт № *****/*** г. и Удостоверение
за наследници № 68/19.07.2017 г. на кметство с. З., Община Т., обл. Я. (л. 15 по чгд №1669 от 2017 г.), че
кредитополучателят П. Ж. е починал на ***** г., като е оставил за наследници ответницата З.А.Ж.-съпруга
и децата си П. П. Ж.-син и С. П. С.-дъщеря. Датата на смъртта на кредитополучателя
следхожда издаването на Заповед № 1056 от 29.05.2017 г. по чл.410 ГПК (л. 7-8
вкл.) по чгд № 1669/2017 г. на ЯРС, в резултат на което с Определение № 1456 от
24.07.2017 г. заповедният съд е конституирал на мястото на починалия длъжник
неговите универсални правоприемници ответникът З.А.Ж., П.П.Ж. и С.П. С..
С определение №477 от 27.02.2018 г. по
гд №785 от 2018 г. на ЯРС първоинстанционният съд е върнал исковата молба по
чл. 422 от ГПК, съотв. е прекратил производството по предявените претенции
против двете деца на кредитополучателя – П. Ж.и С. С., тъй като е
приел, че с възраженията, подадени от последните не се оспорва по същество
дългът, а се твърди липса на средства за погасяването му. Определението като
необжалвано е влязло в сила на 13.03.2018 г., с което издадената заповед за
изпълнение е била стабилизирана, съотв. на 21.03.2018 г. срещу Ж. и С. е бил издаден
изпълнителен лист за припадащата им се по 1/3 част от дълга на наследодателя
им.
В останалата част от претендираната за
установяване неплатена част от дълга производството е продължило да се развива
на първа инстанция срещу съпругата на кредитополучателя – ответницата З.Ж. (за
сумите от 87.04 лв. неплатена главница; 9.44 лв. договорна лихва и 18.32 лв.
гаранционна такса).
По делото пред първоинстанционния съд е
назначена и приета съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която е
посочило, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по
кредита е погасена една вноска в размер на
68,88 лв., с която са погасени главница в размер на 38,88 лв., договорна лихва
за периода 04.11.2016 г.-04.12.2016 г. в размер на 10,20 лв. и гаранционна
такса по чл. 7 от договора в размер на 19,80 лв. Размерът на останалите
неплатени задължения по процесния договор към момента на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, предвид извършените плащания, възлизал на 344,40 лв., които включвали главница в
размер на 261,12 лв., договорна лихва за периода 05.12.2016 г.-04.05.2017 г. в
размер на 28,32 лв. и гаранционна такса в размер на 54,96 лв., като експертът
изчислява 1/3 от неплатените задължения по процесния договор в общ размер на
114,80 лв., от които главница в размер на 87,04 лв., договорна лихва за периода
05.12.2016 г.-04.05.2017 г. в размер на 9,44 лв. и гаранционна такса в размер
на 18,32 лв.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид
становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията
си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и
задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от
09.12.2013 г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно
решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми,
както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение
дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, според които при
проверка на правилността на първоинстанцинното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване, както и да събере необходимите за
прилагането й доказателствата, които се събират служебно от съда.
При преценка по същество - атакуваното
решение се прецени за неправилно,
съотв. въззивнта жалба за основателна,
поради следните съображения:
По своята правна същност договорът за
потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност
е писмена - арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от
това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на
кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична
сума - арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки;
възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер.
Процесната двустранна сделка е
възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл. 11,
т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.
19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит. В процесния договор за кредит е уговорено заплащане на възнаградителна
лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя в размер от 3,
45% месечно. След като установеният лихвения процент е точно фиксиран в
договора и ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени
изискванията на чл. 11, т. 9 от ЗПК.
В случая при сключване на договора за
кредит и установяване на клаузите му не е било допуснато нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 7 ЗПК, която разпоредба изисква договорът за потребителски кредит да
съдържа общия размер на кредита (300 лв.) и условията за усвояването му. Както
вече бе посочено в представения по делото договор е посочен размерът на
потребителския кредит и начинът, по който последния се формира. Установени са и
условията за усвояването му, като по делото не е спорно обстоятелството, че
кредитодателят е изпълнил задължението си, за чието установяване е представен РКО
№ 11295/04.11.2016 г. (л. 11), подписано от П. С. Ж..
В заявлението си по чл. 410 от ГПК
ищецът се е позовал на настъпила
предсрочна изискусемост на основание чл. 11.2 от договора за кредит – при
просрочие на една вноска. Действително в случаите, когато заемът е предоставен
от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за заем за
потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка
длъжникът изгубва преимуществото на срока и последиците за него са аналогични
на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Правната рамка на
сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество договори
за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за
потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото
кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл. 60, ал.
2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване
последиците на автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни
преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което аналогия с
приложението на т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС е недопустима. Независимо
от гореизложеното договорът за кредит е сключен на 04.11.2016 г. за срок то 6
м., следователмо срокът е изтекъл на 04.04.2017 г., заявлението е подадено на
25.05.2017 г., т.е. след настъпване на изискуемостта, била тя срочна или
предсрочна.
Неоснователно се явява възражението във
въззивната жалба за това, че ответницата не е узнала за откриване на
наследството, още по-малко била приела същото. Последното няма отношение към
материалноправната легитимация на длъжниците по иска. Както правилно е
отбелязъл първоинстанционния съд, нормата на чл. 48 от ЗН, съгласно която
наследството се придобива с приемането му
установява законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла
на чл. 1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството. Няма спор в случая, че липсват данни някой от наследниците да е
приемал наследството по опис или да е направил изричен отказ от същото, поради
което следва да се приеме, че и тримата отговарят за пасивите на наследствената
маса. Последното не означава, че при пристъпване към изпълнение на
наследствените дългове, последните не разполагат с възможността във всеки един
момент от развитие на производството да се възползват от възможността си да
направят отказ от наследството. Предвид факта, че последното действие е строго
лично, действително назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител на ответницата е лишен от тази възможност.
На следващо място следва да се
разгледат останалите възражения във въззивната жалба, касаещи редица клаузи в
представения договор за бърз кредит, които се твърди да противоречат на
императивни материалноправни норми от ЗПК, поради което ги намира за нищожни в
следната последователност - чл. 5.1 и чл. 7 и чл. 10.2. Чл. 5.1. установява
задължение за заплащане на възнагрдаителна лихва в размер на 3,45 % месечно,
което както вече бе обсъдено в настоящото изложение, не противоречи на
императивни забрани на ЗПК. Чл. 7 предвижда такса за кандидатстване по кредита,
която е еднократна в размер на 74,76 лв. Съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Чл. 10.2 предвижда право на кредитодателя да
начисли еднократна такса в размер от 30 лв. при просрочие на една или повече
вноски по кредита, от което право, предвид формулировката на процесните
претенции, ищецът не се е възползвал.
Що се отнася до релевираното от
ответната страна възражение, касаещо размера на предвидения годишен процент на
разходите /ГПР/ от 50,15%, който противоречал на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и сл. от
ЗПК, последното се прецени като основателно. Действително съгл. посочените
разпоредби, действащи след 2014 г., годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, като клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
се считат за нищожни. Представена е извадка от БНБ, съдържаща данни за ОЛП,
относим за процесния период (0%), като след прибавяне на 10 пункта съобразно
Постановление на МС. По конкретния договор ГПР е определен на 50,15 %, при
размер на законната лихва 10 %, което
показва, че ГПР надвишава нейният петкратен размер, т.е. е налице нарушение на
законовото изискване, както и на добрите нрави, тъй като уговореният процент на
"оскъпяване" на заетите парични вноски злепоставя интереса на
икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Съобразно чл. 22. (действащ от
23.07.2014 г.) когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгл. чл. 11, т. 7 договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Подобна информация в процесния договор за
кредит не е предвидена. Не само, че липсва общата сума, дължима за ГПР за
процесния период, отсъства и информация за начина на изчисляването му съгл.
приложение №1, а и договорения ГПР излиза извън допустимите съгл. чл. 19, ал. 4
от ЗПК рамки. Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК сключеният между
страните договор за потребителски кредит от 04.11.2016 г. е недействителен и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника.
Нормите на Глава 6 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил, а за приложението им въззивната инстанция следи и
служебно съгласно ТР №1/2013г. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита, слдователно в случая реално дължима остава единствено
главницата в претендирания размер от 87, 04 лв. Поради изложеното, решението на
ЯРС в тази му част следва да бъде потвърдено, а в останалите части, в които
искът е уважен за сумата от 9,44 лв. – договорна лихва за периода от 04.01.2017
г. – 04.05.2017 г. и гаранционна такса в размер на 18, 32 лв., решението като
неправилно следва да бъде отменено. Промяната на крайния резултат на делото от
първата инстанция налага ревизия на решението и в частта за разнсоките.
При този изход на спора, ответната
страна има право да му бъдат присъдени направените от него разноски в
заповедното производство и в исковото производство пред първата и въззивната
инстанции, съразмерно с отхвърлената част на иска. На дружеството "Бърз
кредит" ЕООД следва да се присъдят общо 935, 096 лв. разноски пред двете
инстанции и заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Бърз Кредит“ ЕООД следва да заплати на З.А.Ж. сумата от 72, 54 лв., представляващи
разноски пред първата и втората инстанция, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Относно възнаграждението на особения
представител на въззивника: Съгласно разясненията, дадени с т.6 от ТР
№6/06.11.2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения
представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, като същото може
да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде
заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал. 2 ГПК,
които го определят като задължено лице за възнаграждението на особения
представител, независимо от изхода на
спора. Или на посоченото основание, разноските за особения представител на
ответника, въззивник в настоящото производство, следва да бъдат възложени на
въззиваемото дружество "Бърз кредит" ЕООД. Размерът на тези разноски ЯОС определя на 300
лв., с аргумент от разпоредбата на чл.7, ал. 2, т 1 от Наредба №1/2004г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл.47,ал.6
от ГПК. За сумата от 300 лв. - възнаграждение за особения представител на
ответника, следва да бъде вменено в задължение на въззивното дружество да я
внесе по особената сметка на ЯОС, като при неизпълнение на дадените указания
сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 ГПК, а в случай, че
сумата бъде внесена, въззивникът ще има възможност да поиска допълване на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, Я О С
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №6/04.01.2019 г., постановено по гр.д. №
785/2018г. по описа на ЯРС в частта, с която първоинстанционният съд е приел за
установено, че ответницата в качеството си на наследник на починалия
кредитополучател П. С. Ж., дължи на
„Бърз Кредит“ ЕООД с ЕИК 301299550, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул.“*******“ № **, представлявано от К.Р.Ж., със съдебен адрес:***,
кантора № **, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1669/2017 г. на ЯРС: сумата от 9,44 лв. – договорна лихва
за периода от 04.01.2017 г. – 04.05.2017 г., гаранционна такса в размер на 18,
32 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 25.05.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. с чл.
410 от ГПК вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които
се претендира да бъде прието за установено по отношение на З.А.Ж., с ЕГН **********,***,
че същата дължи на „Бърз Кредит“ ЕООД с ЕИК 301299550, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. “Преслав“ № 82, представлявано от К.Р.Ж.-управител,
със съдебен адрес:***, кантора № **, в качеството
си на наследник на починалия кредитополучател П. С. Ж., с ЕГН **********, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1669/2017 г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 9,44 лв. – договорна лихва за периода от 04.01.2017 г.
– 04.05.2017 г., гаранционна такса в размер на 18,32 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ Решение №6/04.01.2019 г., постановено по гр.д. №
785/2018г. по описа на ЯРС в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил З.А.Ж.,
да заплати на „Бърз Кредит“ ЕООД сумата
от 8,33 лв., представляваща разноски по заповедното производство, по което е
образувано ч.гр.д. № 1669/2017 г. по описа на ЯРС, както и В ЧАСТТА, с която З.А.Ж.
е осъдена да заплати на „Бърз Кредит“ ЕООД сумата от 825,00 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, ВМЕСТО КОЕТО:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.А.Ж. да заплати
на „Бърз Кредит“ ЕООД сумата от 935, 09
лв., представляваща разноски по заповедното производство, по което е образувано
ч.гр.д. № 1669/2017 г. по описа на ЯРС, както и разноски пред първата и втората
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Бърз Кредит“ ЕООД
да заплати на З.А.Ж. сумата от 72, 54
лв., представляващи разноски пред първата и втората инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №6/04.01.2019 г., постановено по гр.д. №
785/2018г. по описа на ЯРС в останалата част.
УКАЗВА на „Бърз Кредит“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението и препис от настоящото решение, да внесе по особената
сметка на ЯОС сума в размер на 300 лева за възнаграждение на особения
представител на З.А.Ж., като в същия срок представи по делото и документ за
внесената сума за разноските.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Бърз Кредит“ ЕООД, че при неизпълнение в срок на
дадените указания за внасяне на сумата - възнаграждение за особения
представител, сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.