Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.04.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 05.03.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар:П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 26 по описа за 2019 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Т.Г.М., чрез адв.Ш. от ВАК, срещу решение №782/10.12.2018г. на ЯРС по гр.д.№1124/2018г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС е отхвърлил предявения от Т.Г.М., ЕГН **********, против „КРИССЕЛ“ООД, ЕИК 203668708, иск с правно основание чл.215 КТ, за заплащане на сумата от 3144.13лв., представляваща командировъчни пари за периода м.08-28.09.2017 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; осъдил е ищеца да заплати на ответника 500лв. разноски пред ЯРС.

Въззивникът обжалва решението като твърди, че е изцяло неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивникът излага съображения, че ЯРС неправилно е отхвърлил иска. Смята, че оценката на съда на назначената ССЕ е погрешна, че с експертното заключение се валидират твърденията на ответника. Възразява, че е игнорирана представената от него извадка от „Карта на водача", че по делото липсват каквито и да е доказателства, от които може да се направи извод, че работникът е знаел и се е съгласил с това командировъчните му пари да се изчисляват като сбор за 6 месеца. По изложените във въззивната жалба съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да постанови ново, с което да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответното дружество, чрез адв.С.Д. от ЯАК, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЯРС е правилно, законосъобразно и обосновано и нестрадащо от пороците, посочени във въззивната жалба. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът Т.М., редовно призован, не се явява. От пълномощника му, адв.Ш. от ВАК, е постъпило писмено становище, с което заявява съгласие да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Въззиваемата страна "Криссел"ООД, редовно призована, в о.с.з. се прееставлява от адв.Ч., която оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът-въззивник е полагал труд при ответника на длъжност „шофьор – тежкотоварен автомобил", което ТПО е било прекратено с приложената заповед №002/28.09.2017г., на основание чл.71, ал.1 от КТ.

По делото са представени от ищеца извлечение от сметка и информация за сметка за периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г.

Представен е превод от френски език на български език на удостоверение за командироване на работник от пътуващ или летателен персонал с цел извършване на услуги в транспортна фирма, с посочен работодател – "Криссел"ООД, с посочен представител във Франция на дружеството – „Виалтис“, със срок на валидност 05.10.2017г., и съставено в гр.Ямбол на 05.04.2017г. В удостоверението е посочено, че командированият шофьор е Т.М. - ищеца, в качеството му на шофьор, посочено е и почасово брутно трудово възнаграждение в размер на 10.03 евро.

Представено е от работодателя удостоверение № 1/18.07.2018г. за дължимо възнаграждение за заплата и командировъчни за периода 07.04.2017г.- 28.09.2017г., което е оспорено от ищеца.

Представени са разходни касови ордери и платежни нареждания, които не се оспорват от ищеца.

Към отговора на исковата молба е приложено и част от личното трудово досие (ЛТД) на ищеца-въззивник, видно от което в същото е налична заповед за командировка в чужбина от 07.04.2017г., в която е посочено, че ищецът-въззивник бива командирован в страни от ЕИП, за периода 27.04.2017г. – 28.09.2017г., като размерът на дневните пари се определя по чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1 от Наредбата за служебните командировки в чужбина, или 40 евро на ден за водачите на „двойна езда“ и 45 евро на ден за водачите на „единична езда“.

По делото пред ЯРС е назначена и изслушана ССЕ, вещото лице по която е посочило, че при изготвяне на заключението е изследван целия период, през който ищецът е работил при ответника от 04.2017г. до 09.2017г.. Посочен е размерът на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, в брутен и нетен размер, по месеци, като за м.август 2017г. дължимото нетно трудово възнаграждение е 365.45лв., а дължимите командировъчни - 2728.38лв., а за м.септември 2017г. дължимото нетно трудово възнаграждение до прекратяване на трудовия договор е 348.27лв., а дължимите командировъчни - 2464.35лв., които въззивният съд възприема като относими по делото с оглед неговия предмет. Изчисленията на вещото лице, направени за целия период на трудовото правоотношение, не следва да се вземат предвид, тъй като предмет на иска са обезщетения за командировка през м.август и м.септември до прекратяването на трудовия договор. В този смисъл възраженията на въззивника са основателни. Вещото лице е изчислило дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер 183.35лв.

Видно от приетите платежни нареждания и заключението на в.л., на 28.09.2017г. на въззивника са преведени 1946.85лв., които са заплата и командировъчни за м.август 2017г.. На 23.10.2017г., след прекратяване а трудовия договор по сметката на ищеца са постъпили 1950лв. за заплата, командировъчни за м.септември 2017г. и обезщетение за неползван отпуск по чл.224, ал.1 от КТ.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

След уточнения на исковата молба ищецът претендира само неизплатените части от командировъчни възнаграждения за м.август и м.септември 2017г., общо в размер 3144.13лв., от които 1573.64лв. за м.август, 2017г. и 1570.49лв. за м.септември, 2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на изплащане на сумите.

Предявеният иск е с правно основание чл.215 от КТ.

Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Страните не спорят, че за срока на действие на трудовия договор, включително и през процесния период - м.август и септември 2017г., въззивникът-ищец е бил командирован през цялото време, поради което командировъчни му се дължат. Съгласно заповед за командировка в чужбина от 07.04.2017г., с която Тодоров е бил командирован в страни от ЕИП за периода 27.04.2017г. – 28.09.2017г., размерът на дневните пари се определя по чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1 от Наредбата за служебните командировки в чужбина като работодателят е определил командировъчни 40 евро на ден за водачите на „двойна езда“ и 45 евро на ден за водачите на „единична езда“. ЯОС намира, че работодателят е следвало да изплати на въззивника-ищец командировъчни за процесния период, изчислени по 45 евро на ден, тъй като въззивникът сам е управлявал товарния автомобил и е бил водач на „единична езда“, което не е спорно между страните. Вещото лице е изчислило дължимите командировъчни пари за м. август и м.септември 2017г., съответно: 1395 евро ( 2728.38лв.) за м. август, 1260 евро (2464.35лв.) за м. септември, 2017г.. На 28.09.2017г. въззивникът е получил 1946.85лв., които са заплата и командировъчни за м.август 2017г.. На 23.10.2017г., след прекратяването на трудовия договор по сметката на въззивника-ищец са постъпили 1950лв. за заплата и командировъчни за м.септември 2017г. и обезщетение за неползван отпуск по чл.224, ал.1 от КТ. Като прецени доказателствата по делото, ЯОС приема, че със сумата 1946.85лв. са погасени задълженията за плащане на нетно трудово възнаграждение за м.08 в размер на 365.45лв. и 1581.40лв. - част от командировъчните за м.август, 2017г. като след приспадане на заплатата от направения превод на 28.09.2017г., остават 1146.98лв. неплатени от работодателя командировъчни от дължимите за м.август 2728.38лв..

Със сумата 1950лв. на 23.10.2017г. работодателят е заплатил дължимото нетно трудово възнаграждение от 348.27лв., 183.35лв. - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, и 1418.38лв. - част от дължимите командировъчни за м.септември, 2017г.. Остават 1345.97лв. - дължими командировъчни за м.септември, 2017г..

ЯОС намира, че претенциите на ищеца-въззивник за неплатени командировъчни пари за м.август и м.септември, 2017г., са основателни и доказани в размер 1146.98лв. за м.август, 2017г., и 1345.97лв. за м.септември, 2017г., или общо 2492.95лв.

Обжалваното решение на ЯРС следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.215 от КТ за сумата общо 2492.95лв., представляваща командировъчни пари за периода м.08-28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от делото, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 396.45лв. за двете инстанции съобразно уважената част от иска и предвид представен договор за правна защита и съдействие от 29.10.2018г., видно от който въззивникът е заплатил 500лв. в брой за адвокатско възнаграждение. На въззиваемата страна следва да се присъдят 207.11лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска, и доказателствата за платени в брой два пъти по 500лв. за адвокатско възнаграждение: по договор от 10.07.2018г. за правна защита и съдействие пред ЯРС и по договор от 14.01.2019г. за правна защита и съдействие пред ЯОС.

Настоящото въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000лв.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение №782/10.12.2018г. на ЯРС по гр.д.№1124/2018г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС е отхвърлил предявения от Т.Г.М., ЕГН **********, против „КРИССЕЛ“ООД, ЕИК 203668708, иск с правно основание чл.215 КТ, за сумата общо 2492.95лв., представляваща командировъчни пари за периода м.08-28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските, вместо което постанови:

Осъжда „КРИССЕЛ“ООД, ЕИК 203668708, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к."Бенковски" бл.16, вх.Ж, ап.119, представлявано от И. П. М., да заплати на Т.Г.М. с ЕГН **********, на основание чл.215 от КТ, сумата общо 2492.95лв., от които 1146.98лв. - обезщетение за командировка за м.август, 2017г., и 1345.97лв. - обезщетение за командировка за м.септември, 2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда „КРИССЕЛ“ООД с ЕИК 203668708 да заплати на Т.Г.М. с ЕГН ********** сумата 396.45лв. – разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от иска.

Осъжда Т.Г.М. с ЕГН ********** да заплати на „КРИССЕЛ“ООД, ЕИК 203668708 сумата 207.11лв. – разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от иска.

Потвърждава решението на ЯРС в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.