Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.04.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 05.03.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар:П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 25/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от ЗК"ЛЕВ ИНС"АД срещу решение №660/26.10.2018г. по гр.д.№1089/2018г. на ЯРС. Решението се обжалва в частта, с която ЯРС е уважил иска като е осъдил ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на Р.А.А., ЕГН **********, сумата от 7600 лв., представляваща обезщетение по покрит застрахователен риск настъпил на 30.06.2017 год. по договор за застраховка „Каско“ от 28.10.2016 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.03.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът обжалва решението като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява, че ЯРС не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Смята, че е изплатено дължимото застрахователно обезщетение по условията на застрахователния договор. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и ЯОС да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищеца Р.А., чрез адв.С.А. от ЯАК, в който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения, че решението на ЯРС е правилно, обосновано и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът ЗК"Лев Инс"АД гр.София, редовно призован, не изпраща представител. От същия е постъпило писмено становище вх.№1359/01.03.2019г., с което поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Въззиваемата страна Р.А.А., редовно призован, не се явява в о.с.з.. За него се явява упълномощената адв.С.А., която оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от застрахователна полица №93001610087693 за застраховка „Каско” на "ЗК"Лев Инс"АД е видно, че на 28.10.2016г. между застрахованото лице Р.А.А. – собственик на обекта на застраховката, и „ЗК"Лев Инс"АД е била сключена застраховка “Каско” на МПС Клауза 1 с период на действие от 00.00 часа на 28.10.2016г. до 24.00 часа на 28.10.2017г. по отношение на лек автомобил „БМВ” с посочени регистрационен номер ***и номер на рама, за застрахователна сума 16000 лв., при разсрочена застрахователна премия на четири вноски. Действителната стойност на застрахования автомобил е посочена в застрахователната полица - 16000лв..

Представени са ОУ към договора, видно от които посочената Клауза 1 покрива всички видове рискове – пожар, природно бедствие, ПТП и др., като в т.1.5 от ОУ е предвидено и целесъобразни и разумни транспортни разходи по репатриране, когато МПС е повредено от застрахователно събитие до такава степен, че е невъзможно да се придвижи на собствен ход с лимит 200 км. и след представяне на оригинален платежен документ на превозвача. В чл.34.4 е определено, че експертната оценка на застрахователя се извършва по цени за части, труд и материали установени в методика на застрахователя, а чл.35 предвижда при „тотална щета“ застрахователят да възстанови действителния размер на щетата, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Предвидено е общият размер на изплатените обезщетения през времетраене на застраховката да не може да надвишава 80 % от застрахователната сума.

Видно от талон за оглед от 28.10.2016г. на автомобила БМВ” с регистрационен номер Y 0906 AT е направен оглед.

По делото няма спор, че на 30.06.2017г. в резултат на извършен палеж процесното МПС е увредено като е настъпила тотална щета и този факт се признава от ответника в отговора на исковата молба. За събитието е образувано и ДП 304 ЗМ – 843/2017г. на РУ на МВР Несебър, срещу неизвестен извършител, спряно с прокурорско постановление от 13.09.2017г..

По делото е представена от "ЗК"Лев Инс"АД преписка по щета №0002-1001-17-451416, образувана по повод процесното застрахователно събитие. В преписката се съдържа изискуемото уведомление за настъпило застрахователно събитие от 30.06.2018г., копие от свидетелство за регистрация на МПС, талон за преминат годишен технически преглед, СУМПС на ищеца, опис на щетата - част 1 и 2, удостоверение, че автомобилът е с прекратена регистрация, удостоверение за подаден сигнал в РУ на МВР Несебър, удостоверение от РС „ПБЗН“-Несебър от 20.07.2018г., сравнителна експертиза по щетата на обща стойност 14 799.78лв., и окончателна експертиза по щетата от 26.09.2017г., в която е посочено, че както действителната стойност на автомобила, така и застрахователната му стойност към 30.06.2017г. е 10000лв., и се предлага да се приложи изплащане на тотална загуба в размер на 80% от застрахователната стойност, което при редукция на база подзастраховане е в размер на 8000 лв.. Посочено е, че по процесната полица няма изплатени предходни щети. Видно от възражение от 18.01.2018г. застрахованият е направил искане оценката на щетата да бъде преразгледана, за което е изложил съображения. С писмо от 27.02.2018г. застрахователят е уведомил застрахования, че не са налице основания за исканото преразглеждане.

По делото пред ЯРС е назначена САТЕ и изслушано заключението на вещото лице по САТЕ, което не е оспорено и въззивният съд го намира за обективно и компетентно. В заключението вещото лице е посочило, че експертизата е направена по писмени данни, като се е запознало с пълната преписка по щетата и извършения от самия застраховател непосредствен оглед. В.л. Д. заключава, че осреднената пазарна цена на лекия автомобил е около 15 600 лв. към 30.06.2016г.. Нанесените материални щети са на стойност 17 152.15 лв., като този размер определя щетата като тотална, т.к. е налице икономическа нецелесъобразност МПС да бъде възстановявано, предвид че евентуалните средства за това надхвърлят цената на употребяван автомобил с подобен период на експлоатация. Предвид това и нанесените материални щети на лекия автомобил са в размер на средната му пазарна стойност или 15 600 лв. Вещото лице при изслушването посочва, че самият застраховател е изчислил размерът на щетите на 14 779.78 лв., която сума е по-малка от определената по САТЕ от вещото лице, т.к. включва само цената на необходимите за ремонта части, но не и цена на услуги за монтаж и демонтаж, както и пребоядисване.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5. Съгласно чл.386, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не се твърдят от страните.

За да е основателен искът по чл.405, ал.1 от КЗ, трябва да са налице следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "КАСКО" по отношение на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие; застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, настъпило в срока на действие на сключената застраховка; изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие; установяване размера на щетите по автомобила, настъпили вследствие на застрахователното събитие; причинната връзка между щетите и застрахователното събитие.

По делото са установени предпоставките за основателност на иска по чл.405, ал.1 от КЗ. Безспорно е установено, че между застрахованото лице Р.А.А. – собственик на обекта на застраховката, и „ЗК"Лев Инс"АД е била сключена застраховка “Каско” на МПС - Клауза 1, с период на действие от 00.00 часа на 28.10.2016г. до 24.00 часа на 28.10.2017г. по отношение на лек автомобил „BMW” с регистрационен номер Y 0906 AT, за застрахователна сума 16000 лв., като действителната стойност на застрахования автомобил е посочена в застрахователната полица - 16000лв.. Няма спор, че на 30.06.2017г. - в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие (пожар), за което риска носи застрахователят „ЗК"Лев Инс"АД. По делото е установено от заключението на в.л. и опис на щетите, че по застрахования автомобил са нанесени материални щети на стойност 17 152.15лв.. Към датата на застрахователното събитие - 30.06.2017г., действителната стойност на процесния застрахован автомобил е 15 600 лв.. Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В случая е налице тотална щета на застрахованото МПС, за което няма спор между страните.

Спорът между страните е относно размера на дължимото в случая застрахователно обезщетение. Ищецът-въззиваем претендира заплащане на 8000лв. - разликата между пълната уговорена застрахователна сума - 16000лв., и заплатените му от застрахователя 8000лв.. Ответникът-въззивник твърди, че поради настъпилата тотална щета дължи 8000лв., представляващи 80% от стойността на автомобила, които е заплатил на застрахования собственик.

ЯОС намира, че в случая застрахователят дължи, съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Въззиваемият-ищец не е обвързан от посоченото в чл.35 на ОУ ограничение на застрахователното обезщетение до 80 % от застрахователната сума, тъй като представените ОУ не са станали неразделна част от застрахователния договор. Това е така, защото върху представената застрахователна полица липсва писмено изявление на възиваемия А., че ги приема, съгласно изискванията на чл.348, ал.1 от КЗ, според разпоредбата на който общите условия обвързват застраховащия само ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Ето защо, възраженията на въззивника, че дължи 80% от застрахователната сума, са неоснователни. В случая застрахователят дължи застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл.386, ал.2 от КЗ.

По делото е доказано, че действително претърпените вреди на застрахования автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие - 30.06.2017г., са в размер 15600лв. и това е дължимото застрахователно обезщетение по сключената застраховка "Каско" за настъпилото на 30.06.2017г. застрахователно събитие. От дължимото обезщетение застрахователят е изплатил 8000лв. и остават дължими 7600лв.. Застрахователят следва да бъде осъден да заплати сумата 7600лв., представляваща дължимата неплатена част от обезщетението по покрит застрахователен риск, настъпил на 30.06.2017г., по договор за застраховка „Каско“ от 28.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, ЯОС намира въззивната жалба за неоснователна. Възраженията на въззивника, че ЯРС не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, са неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил решението си в обжалваната част при пълен анализ на доказателствата по делото като е направил съответни на правилно установената фактическа обстановка правни изводи. Постановеното от ЯРС решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от делото, на въззиваемия следва да бъдат присъдени поисканите разноски за въззивната инстанция в размер 560лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019г..

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3 от ГПК, според разпоредбата на който са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В случая съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до търговска сделка, съгласно чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ. С оглед цената иска – 8000 лв., която е под установения в чл.280, ал.3 от ГПК минимален праг за търговски дела, въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №660/26.10.2018г. на ЯРС, постановено по гр.д.№1089/2018г. по описа на ЯРС в обжалваната част, с която ЯРС осъжда ЗД„ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 121130788, да заплати на Р.А.А. с ЕГН **********, сумата от 7600 лв., представляваща обезщетение по покрит застрахователен риск, настъпил на 30.06.2017г., по договор за застраховка „Каско“ от 28.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Осъжда ЗД„ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 121130788, да заплати на Р.А.А. с ЕГН **********, сумата 560 лв.– разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.