В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на десети януари 2019 година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 7 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба от Н.В.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, Пловдивска област, ул. "Княз Церетелев" №1 – длъжник по изпълнително дело №20178780400016 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. № 878 на КЧСИ, с район на действие – ЯОС, срещу Разпределение от 12.10.2018 г., предявено на длъжника и взискателите по делото на 30.10.2018 г. Жалбата е бланкетна като с нея са наведени твърдения за осъществени престъпления от ЧСИ И.Х. - самоуправство и документна измама и е изразено несъгласие с разпределените в полза на НАП 308, 02 лв. Направено е и искане за спиране на изпълнителното производство.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от взискателите Г.П., Н.П. и Н.П..

Съдебният изпълнител е депозирал обяснения, с които е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и с мотивите на ЧСИ, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Изпълнително дело №20178780400016 по описа ЧСИ И. Х., с рег. № 878 на КЧСИ, с район на действие – ЯОС е образувано на 12.01.2017 г. след като е изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Д. М. -Т. с per. № 828, при която ИД е било под номер 20118780400606, последното образувано на основание Изпълнителен лист от 18.02.2011 г., издаден от ОС Пловдив, съгласно чл. 404. т.1 от ГПК и чл. 405 ал. 1 от ГПК, след като съдът е констатирал, че Решение №276/24.02.2010 г. по г.д. №1068/2009 г. по описа на ОС Пловдив и Решение №61/10.02.2011 г по в.гр.д. № 521/2010 г. по описа на АС Пловдив подлежат на изпълнение. Съгласно посочения изпълнителен лист длъжник е В. Н. В., ЕГН ********** /баща на жалбоподателката/, а взискатели са Г. Б. П. и Д. К. П..

През 2012 г. ЧСИ Д. М. е наложила възбрана по ИД 20118780400606 върху недвижими имоти - ниви в землището на с.Могила, собственост на длъжника по делото В. Н. В.. На 11.04.2013 г. В. Н.В. е починал, като ЧСИ М.се е снабдила с удостоверение за наследници, съгласно което негови преки наследници се явяват М. П. В. /съпруга/ и дъщеря му Н.В.В., настояща жалбоподателка. С протокол от 28.05.2013 г. и на основание чл. 429 ал. 2 ГПК Н.В.В. в качеството й на наследник на починалия си баща е конституирана като длъжник по делото за 1/2 идеална част от целия дълг, а М. М. П. В. - за другата 1/2 идеална част от дълга. М. В. е представила по делото отказ от наследството на починалия си съпруг В. Н. В., поради което спрямо нея изпълнителното производство е прекратено и единствен длъжник по делото е останала дъщерята на починалия главен длъжник В. В. - Н.В.В..

Съдебният изпълнител е предприел действия по събиране на вземането на взискателя, като включително е провел публична продан на ПИ, собственост на Н.В. представляващи : 1/2 /една втора/ идеална част от ПИ с идентификатор №48787.12.65 по КККР на с. Могила, общ. Тунджа, обл. Ямбол с площ 5999 кв.м. с ТПН земеделска и начин на трайно ползване НИВА четвърта категория на земята при неполивни условия при граници и съседи ПИ с идентификатори: №48787.12.199, №48787.12.8, №48787.12.66, №48787.12.64 и 1/2 /една втора/ идеална част от ПИ с идентификатор №48787.17.69 по КККР на с. Могила, общ. Тунджа, обл. Ямбол с площ 27136 кв.м. с ТПН земеделска и начин на трайно ползване НИВА четвърта категория на земята при неполивни условия при граници и съседи ПИ с идентификатори: №48787.17.27, №48787.17.38, №48787.17.36, №48787.17.70 и №48787.17.181, при която за купувач на изнесените на публична продан имоти е обявен "Пеликан Агро Инвест" ЕООД при цена 2 450 лв. за първия и 11 058 лв. за втория имот, общо 13 508 лв. която именно сума е подлежала на разпределение. С постановление от 12.10.2018 г. ЧСИ е извършил разпределение, като присъединен взискател на основание чл.458 от ГПК по право е посочен ТД на НАП с приложено по изп. дело удостоверение /л. 289-л. 293/ и вземане към длъжника Н.В. в размер на 308, 02 лева., произтичащо от обезщетения за забавено плащане на вноски за здравно осигуряване.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че от текста на въззивната жалба може да се изведе единствено общото оплакване, че разпределението е извършено незаконосъобразно и че разпределените 308, 02 лв. в полза на НАП са недължими. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебният изпълнител не разполага с преценка за материална законосъобразност на посоченото в удостоверението на НАП като дължими суми за публични вземания на държавата. В случай, че жалбоподателката намира последните за недължими, следва да отправи искането си пред съответното ТД на НАП, където да изложи съображенията си. На второ място липсват конкретни оплаквания по какъв начин ЧСИ е нарушил законовите изисквания при изготвяне на разпределение на получените в изпълнителното производство суми вследствие проведената публична продан. Въззивното производство по действащия ГПК, включително и това, извършващо се по реда на чл. 463 от ГПК, се развива при условията на ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката, която извършва, до рамката на търсената защита, определена от въззивната жалба. Т.е. при липсата на конкретни оплаквания, съдът не може да замести волята на страната и да прави предположения по какъв начин според нея ЧСИ е нарушил нормата на чл.136 от ЗЗД. Чл.136 от ЗЗД съдържа 6 реда вземания с право на предпочтително удовлетворяване и при липса на конкретни възражения направени във въззивната жалба, съдът е в невъзможност да прецени законосъобразността на извършеното разпределение. Жалбоподателят не възразява конкретно срещу размера на разпределените суми, нито се съдържат оплаквания срещу това, че такива са разпределени на друг взискател. Релевираните твърдения за наличие на извършени престъпления следва да бъдат отправени към компетентните правозащитни органи, като преценката за наличие на наказателна отговорност не може да бъде реализирана в настоящото производство. Липсата на конкретика в жалбата не дава възможност на съда да прецени законосъобразността на обжалваното разпределение, поради което и само на това основание жалбата се явява неоснователна, а обжалваното изпълнително действие следва да бъде потвърдено.

По искането за спиране на принудителното изпълнение до приключване на настоящото производство съдът намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 438 ГПК подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови такова спиране. Спирането на изпълнението по това правило има ограничен обхват на действие - до произнасянето на съда с решение по чл. 437, ал. 4 ГПК, като целта е да не се допусне увреждане интересите на жалбоподателя от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, които са обжалвани по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

В конкретния случай депозираната жалба не е по реда на чл. 435 от ГПК, а по чл. 278, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 463, ал. 1 от ГПК, в който случай и както изрично е предвидено в ал. 2 на чл. 462 от ГПК, разпределението не влиза в сила, щом в тридневен срок срещу него е подадена жалба. При това положение изпълнителни действия не се извършват, поради което и липсват допълнителни основания за спиране на делото. При изложените съображения искането за спиране следва да се отхвърли.

Като взе предвид гореизложеното, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 30.10.2018 г. за разпределение по изпълнително дело № 20178780400016 по описа на ЧСИ И. Х., рег.№878.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.В.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, П. област, ул. "К. Ц." №1 с правно основание чл. 438 ГПК, за спиране на изпълнението по изп.д.№ 16 от 2017 г. по описа на ЧСИ И.Х., рег.№878.

Решението, в частта, в която е потвърдено разпределението, на основание чл. 463, ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.