Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........26.02........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................дванадесети...февруари……...................................

През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

Председател: Красимира Тагарева

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.....възз.гр.д.№ 1

по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Министерство на отбраната чрез пълномощника на министъра на отбраната майор Н.Г. против решение № 690/9.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 1958/2018 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявените от Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната К. К. против Г.Т.Т., ЕГН ********** искове за осъждане на ответника да заплати сумата 12 674,71 лв. на основание чл. 260,ал.1 от ЗОВСРБ и сумата 1425,24 лв. лихва за забава върху главницата за периода 25.05.2014 – 18.05.2018 г., както и е осъдил на основание чл. 78,ал.3 от ГПК Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната К. К. да заплати на Г.Т.Т., ЕГН ********** сумата от 2000 лв., разноски за настоящата инстанция. Иска се отмяна на този акт изцяло и уважаване на предявения иск като бъде осъден Г.Т. да заплати на въззивника сумата 12 674,71 лв. на основание чл. 260,ал.1 от ЗОВСРБ и сумата 1425,24 лв. лихва за забава върху главницата за периода 25.05.2014 – 18.05.2018 г., както и направените пред двете инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът счита, че съдът е направил неправилен и необоснован извод за това, че след приключване на съдебния процес по процесното вземане, ищецът не е ангажирал доказателства, че давността е спряла да тече, съгласно чл.115 б.“ж“ от ЗЗД. Давността е спряла да тече, тъй като заповедта за прекратяване на договора за военна служба е бил атакуван от Т. с жалба пред административен съд, но независимо от това, че не е воден спор пред граждански съд, давността е спряла да тече от подаване на жалбата. Новата давност е започнала да тече след постановяване на решението от Административен съд Варна, т.е. предявяването на настоящия иск е в срока на новата давност, която не е изтекла. Обжалваното решение се счита и за немотивирано и необосновано на събраните по делото доказателства.

В законоустановения срок ответникът по делото Г.Т.Т. е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е направил правилен и законосъобразен извод за изтичане на давностния срок за претендиране на вземането от ищеца кредитор, тъй като административния процес между страните не е исков и не би могъл да прекъсне давността съгласно чл.115 б.“ж“ от ЗЗД, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание страните редовно призовани поддържат становищата си и исканията си чрез своите процесуални представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Министерство на отбраната е предявило пред ЯРС против Г.Т.Т. иск ответникът бъде осъден да заплати сумата 12 674,71 лв., представляваща разходите за издръжка, обучение и преквалификация пропорционално за срока на неизпълнение на военната му служба, сумата 1425,24 лв. – мораторна лихва за забава за периода 25.05.2014 – 18.05.2018 г., както и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба е посочено, че на 11.09.2003 г. е бил сключен договор за кадрова военна служба между ответника и ВВМУ “Н.Й.Вапцаров“ за срок от 15 години, а на 21.05.2010 г. бил сключен договор за военна служба с ответника Т., в качеството му на заварен на военна служба военнослужещ, със срок 8 години, 2 месеца и 14 дни. На 23.04.2014 г. договорът бил прекратен на основание чл.163 ал.1 от ЗОВСРБ, а считано от 25.04.2014 г. ответникът бил отчислен от списъчния състав, като неизпълненият първоначален срок на договора съгласно чл. 142 ал. 5 от закона било 1564 дни или периода 25.04.2014 г. – 18.05.2018 г. Според ищеца съобразно чл. 260, ал. 1 от закона Т. дължи възстановяване на разходите за издръжка, обучение и преквалификация като редът, начина и сроковете за изчисляване на разходите се определяли от министъра на отбраната в нарочна Наредба. В срока за доброволно изпълнение – 25.05.2014 г., след изпратената му покана за доброволно изпълнение, ответникът не е заплатил сумата, поради което и изпаднал в забава.

Становището по иска е изразено от ответника в депозирания от него отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не се спори относно наличието на договор за кадрова военна служба, прекратяването му и получаването на призовка да доброволно изпълнение на 24.04.2014 г. Основното възражение на ответника е за погасяване на задължението по давност на основание чл. 111 б.“б“ от ЗЗД и за погасяване на претенцията за лихва по давност на основание чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. Другите възражения са за неточно изпълнение на договора от страна на ищеца - в редовете на българската армия ответникът имал прослужени години единствено на длъжности в администрацията, които не отговаряли на придобитата квалификация. Оспорва се законосъобразността и истинността на заповеди от 23.04.2014 г. относно определения размер на разходите за възстановяване и на справка от 24.04.2014 г. и покана от 24.04.2014 г., тъй като не са издадени от компетентен орган.

От фактическа страна страните не спорят, а от представените доказателства се установява, че на 11.09.2003 г. е сключен договор за кадрова военна служба между началника на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ Варна и Г.Т.Т. за срок от 15 години, а на 21.05.2010 г. е сключен договор за военна служба между ответника и началника на ВМС за срок от 8 години, 2 месеца и 14 дни. Представена е заповедта от 23.04.2014 г., с която договорът за военна служба с Т. е прекратен на основание чл. 163, ал.1 от ЗОВСРБ - с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната и със заповед от 24.04.2014 г. е отчислен от състава на ВМС, считано от 25.04.2014 г. В тази заповед са вписани и изчислените дължими суми за издръжка и обучение на Г.Т. на основание чл.260 ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ в размер на 16 601,01 лв., както и на основание чл.168 от ЗОВСРБ обезщетение за неспазено предизвестие от негова страна в размер 3071,68 лв. След като са приспаднати задълженията за обезщетения от страна на МО към Т., дължимата от него сума, претендирана по делото е в размер 12 674,71 лв. За тази сума от КВС е отправена до Г.Т. покана за възстановяване на суми, дължими на МО, получена от него на 24.04.2014 г.

При тези обстоятелства, районният съд е постановил атакуваното решение, с което претенциите на МО са отхвърлени като погасени по давност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Предявените пред районен съд искове са с правно основание чл. 260 ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд счита, че първоинтастнционния съд е постановил допустимо и правилно решение, отхвърляйки претенциите с посоченото правно основание, предявени от Министерство на отбраната против Г.Т., тъй като е изтекла погасителната давност за предявяването им съобразно чл. 111 б.“б“ от ЗЗД за главния иск и чл. 111 б.“в“ от ЗЗД за лихвите. Действително в разпоредбата на чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ е предвидено задължение на военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 /с предизвестие от военнослужещия, какъвто е случая/ преди изтичане на първоначалния срок на военната служба и на удължения срок, че дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Както и районният съд е цитирал решение №1169/29.12.2008 г. по гр.д. № 4882/2007 г. на ВКС, със същото е прието, че разходите за възстановяване от военнослужещия по смисъла на чл.260 от ЗОВСРБ имат характер на вземане за обезщетение, както и че същото е станало изискуемо с прекратяване на договора. Договорът за военна служба с Т. е прекратен със заповед от 24.04.2014 г. и на същата дата му е връчена покана за възстановяване на суми, посочени в размер 12 674,71 лв. В такъв случай след като вземането на МО е с характер на обезщетение, то за него се отнася кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл.111 б.“б“ от ЗЗД и искът би могъл да бъде предявен до 24.04.2017 г., а исковата молба е депозирана пред районен съд на 18.05.2018 г. Безспорно е изтекла погасителната давност за процесното вземане, което води до неоснователност на иска, а що се отнася до иска за лихви, същият е неоснователен, следвайки съдбата на главния иск, съгласно чл.119 от ЗЗД.

Направените във въззивната жалба оплаквания за това, че районният съд не е съобразил прекъсване на давността от съдебен процес между същите страни по повод заповедта за прекратяване на договора за военна служба, не са подкрепени от доказателства за наличието на такъв процес. Пред първата инстанция не са дори наведени подобни твърдения от ищеца и съответно не са били обсъдени в решението на съда, за да бъде извършена преценка на мотивите от въззивния съд в тази част.

При това положение въззивният съд преценя атакуваното решение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1000 лв.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 690/9.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 1958/2018 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната К. К. да заплати на Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, к-с „Г.Б...... бл.... вх.Б ап... направените пред въззивната инстанция разноски в размер 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.