Р Е Ш Е Н И
Е
№ 02.11.2018 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 02.10.2018 година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар:Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.дело №
221 по описа за 2018 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по въззивна жалба от Х.С.Н. ***, чрез пълномощника му адв.Р.Ж. ***, срещу
решение №48/14.05.2018г. по гр.д.№605/2017г. на ЕРС, с което ЕРС осъжда
ответника Х.С.Н., с ЕГН **********,*** 26, да заплати на ищеца „МЮЗИК
УЪРКС“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Малко Шарково, общ.Болярово,
обл.Ямбол, ул."Митко Палаузов" № l, вписано в TP при Агенция по
вписванията с ЕИК 2000292267, представлявано от управителя и законен
представител О. Л. Р., представляван по делото от пълномощника си - адв.С.А.Т. ***,
с посочен съдебен адрес ***, кантора **, сумата от 7 295.00 (седем хиляди
двеста деветдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за противоправно
причинени на ищцовото дружество имуществени вреди, явяваща се разликата над
уважения частичен иск от 3 000.00 лева по чл.45 от ЗЗД с влязло в сила на
26.06.2015г. съдебно Решение, постановено по гр.д.№ 550/2013г. по описа на
РС-Елхово, до установения общ размер на имуществените вреди от 10 295.00
лева, ведно със законната лихва върху сумата от 7 295.00 лева, считано от
датата на увреждането - 10.09.2012г. до окончателното изплащане; ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника Х.С.Н., с ЕГН **********,*** , да заплати
на ищеца „МЮЗИК УЪРКС“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Малко
Шарково, общ.Болярово, обл.Ямбол, ул."Митко Палаузов" № l, вписано в
TP при Агенция по вписванията с ЕИК 2000292267, представлявано от управителя и
законен представител О. Л. Р., представляван по делото от пълномощника си -
адв.С.А.Т. ***, с посочен съдебен адрес ***, кантора **, направените по делото
разноски в общ размер на 1 611.80 (хиляда шестстотин и единадесет лева и
осемдесет стотинки) лева.
Въззивникът
обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Възразява, че ЕРС не обсъдил в пълнота аргументите му, че съдът
не взел предвид изтекла погасителна давност по отношение вземането на ищеца. По
тези и останалите заявени във въззивната жалба възражения, се иска отмяна на
обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано. Претендират се
разноските по делото в двете инстанции.
В срока за
отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от „МЮЗИК УЪРКС“ЕООД, със седалище
и адрес на управление: с.Малко Шарково, общ.Болярово, обл.Ямбол, ул."Митко
Палаузов" № l, вписано в TP при Агенция по вписванията с ЕИК 2000292267,
представлявано от управителя и законен представител О. Л. Р., чрез пълномощника
му адв.С.А.Т. ***, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се
излагат съображения, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Моли ЯОС
да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се направените разноски
пред въззивната инстанция.
След като прецени оплакванията в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „МЮЗИК УЪРКС“ЕООД е предявил иск срещу ответника Х.Н. за заплащане на
обезщетение в размер 7295 лв., представляващо разликата над уважения с влязло в
сила решение размер на заведения като частичен иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от
3000 лв. - предмет на гр.д.№ 550/2013г. по описа на ЕРС, до твърдения от ищеца
общ размер на имуществени вреди от 10295 лв., и иск по чл.86, вр. с чл.84, ал.3
от ЗЗД - за заплащане на законната лихва върху претендираната сума от 7295
лева, считано от деня на увреждането – 10.09.2012г. до окончателното изплащане.
Видно от нот.акт № 76 от 2008г., том ІХ, рег. № 8394, дело № 1161/2008г. по описа на
нотариус К. К. с рег. № *** на НК, с район на действие района на ЕРС, ищецът
„МЮЗИК УЪРКС”ЕООД е закупил от П. и А. Т. и е собственик на следния имот –
дворно място с площ от 4 270 кв.м., съставляващо УПИ IV-67, в квартал 14 по
плана на село Малко Шарково, обл.Ямбол, заедно с построената в него масивна
двуетажна сграда със застроена площ от 260 кв.м. (бивше училище), при граници
на дворното място: от три страни – улица, ПИ I-68 и ПИ III-66.
От приложеното гр.д.№550/2013г. по описа на ЕРС заедно с в.гр.д. №
175/2015г. по описа на ЯОС, се установява, предявените от „МЮЗИК УЪРКС”ЕООД, с
ЕИК 200029267, против Х.Н. ***, частичен
иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за
виновно причинените на ищцовото дружество имуществени вреди вследствие пожар,
от общо нанесените такива вреди в размер на 90000 лева, и иск по чл.86 вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираното
обезщетение за вреди, считано от деня на увреждането - 10.09.2012г. до
окончателното плащане, са уважени от въззивния съд като с Решение № 100 от
26.06.2015г. по в.гр.д. № 175/2015г. по описа на ЯОС, влязло в сила на
26.06.2015г., и Решение № 270 от 23.09.2015г. за поправка на ОФГ по същото дело
на ЯОС, влязло в сила на 23.09.2015г., е отмено изцяло решението на
първоинстанционния РС-Елхово и е постановено ново, с което Х.С.Н. е осъден да
заплати на „МЮЗИК УЪРКС“ЕООД
обезщетение в размер 3000 лева за противоправно причинените на ищцовото
дружество имуществени вреди от общо претендираните вреди в размер на 90000лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 3000лв., считано от деня на
увреждането - 10.09.2012г. до окончателното плащане.
Няма спор, а това се установява и от разпита на свидетелите Р. И. Г., Т.
Д. М. и Т. И. И., ангажирани от ищцовата страна, че през лятото на 2012г.
ответникът-въззивник Х.Н. е ползвал сградата в процесния имот - собственост на
ищцовото дружество като е складирал в същата собствените си 6000 бали от сено и
слама (този факт не се отрича от ответника); че имотът е бил здрава сграда (“в
прилично състояние“ според показанията на свид.М.), но за ремонт; че е бил с
покрив, и че до м.август 2012г. управителят на ищцовото дружество Реналс не е
посещавал лично имота и не е извършвал каквито и да е действия по сградата.
Свидетелят Р. Г. в показанията си твърди, че покупката през 2008г. на процесния
имот е осъществена от Г. С. като пълномощник на ищеца, че около две години след
това на прозорците и вратите на сградата са били поставени от собственика
ù плоскости и дъски, тъй като липсвали врати и прозорци. Свид. Г. в показанията си сочи, че преди
пожара е видял сградата и тя била в добро състояние: имала здрав покрив с
керемиди, с дървена конструкция - бил с плоча, дървени прозорци - дограма, без
стъкла, но „прозорците бяха запушени с плоскости юесби“, с една входна врата в
заключено положение.
От показанията на свид.Г. се установява, че след като през м.август
2012г. Оуен Реналс пристигнал в Република България, той решил да отиде да види
имота си в с.Малко Шарково, тъй като плановете му били да преустрои сградата в
къща за гости или хотел. Заедно със свид. Г. двамата отишли в селото и видели,
че сградата в имота (бивше училище) била пълна с бали от сено и слама. Двамата
заедно отишли при кметския наместник на с.Малко Шарково - свид. Т. М.,
представили се и я попитали знае ли на
кого са балите в сградата. Тя им казала, че балите са на ответника Х.С.Н. и с
нейно съдействие била осъществена среща между О. Р., свид. Г. и отв.Х.Н..
Ответникът-въззивник бил помолен от О. Р., чрез свид.Г., който превеждал от
български на английски и от английски на български език, да освободи сградата
му и да я почисти, тъй като предстояло да се извършват ремонтни дейности във
връзка с осъществяването на проект за преустройството ù. Отв.Н. обещал
да премести балите, но не веднага, тъй
като бил зает и поискал време, през което да освободи сградата, без да посочи
колко дни са му необходими. Няколко дни след този разговор, свид. Г. и
управителят О.Р. отново посетили имота в с.Малко Шарково и установили, че няма
промяна и балите на отв.Н. са все още в сградата. Свид. Г. потърсил отв.Н. по
телефона и го попитал кога ще освободи сградата, на което той отговорил, че в
момента е в гр.Ямбол и не може да каже кога точно ще премести балите. Няколко
дни по-късно - на 04.09.2012г., свид. Г. и О. Р. за пореден път отишли в
с.Малко Шарково и отново видели, че сградата на ищеца продължава да е пълна с
балите, за което същия ден подали жалба в полицията в Болярово след като отново
в телефонен разговор с отв.Н. същият заявил, че очертава ниви и е в
невъзможност да изнесе балите си от имота, собственост на ищеца.
По делото е безспорно доказано, че на 10.09.2012г. около 23.00 часа е
възникнал пожар в процесния имот, собственост на ищеца, в резултат на който са
изгорели складираните в сградата 6000 бали от сено и слама, собственост на
ответника, и са нанесени вреди на самата сграда от този пожар.
От Постановление за спиране на наказателно производство от 26.02.2013г.
на прокурор от РП-Елхово - А. С., се установява, че след възникване на пожара,
на 11.09.2012г. е било образувано ДП № 311/2012 г. по описа на РУП-Елхово срещу
неизвестен извършител за това, че на 10.09.2012г. в с.Малко Шарково, на ул.
„М.Палаузов“ № 1, запалил имущество със
значителна стойност – двуетажна сграда, собственост на О. Л. Р. – британски
гражданин, ведно с намиращите се в сградата около 7000 бали от сено и слама,
собственост на Х.С.Н. *** – престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Това ДП е
спряно с цитираното Постановление на ЕРП от 26.02.2013г. на основание чл.244,
ал.1, т.2 от НПК, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит. В
същото е посочено, че доказателствата по делото сочат данни за осъществено
деяние по чл.330, ал.1 от НК, но тъй като извършителят не е разкрит, следва да
продължат действията по издирване на извършителя на деянието.
По отношение състоянието на сградата след възникналия на 10.09.2012г.
пожар, няма противоречия в показанията на свидетелите М., И. и Г., въз основа
на които съдът приема за безспорно установено наличието на щети по сградата в
резултат на пожара: стените, покрива, таваните и прозорците са със следи от
горенето, плочите са напукани и „улегнали, пропаднали“, дървенията е изгоряла
„тотално“, керемидите са изгорели, 50% от мазилката е отлепена и липсва,
дървената конструкция на покрива е изгоряла (свид.Г.); покривът е паднал,
останал комина, „дограмата на прозорците беше изгоряла, нямаше я“ (свид.И.);
„покривът се беше срутил, напукани стени, беше паднала мазилката“ (свид.М.).
От заключението на вещите лица по СТЕ, неоспорено
от страните, се установява, че стойността на причинените на сградата щети, пряк
и непосредствен резултат от възникналия пожар, с отчетено естествено за
сградата овехтяване и повреди на видовете СМР, е в общ размер на 10295лв. без
ДДС, от които по пера, са както следва: 3537лв. на покривна конструкция с
покритие от керемиди (с 80% овехтяване и повреди), на дограма-врати и прозорци
- 2700лв. (с 90% овехтяване и повреди) и на вътрешна и външна мазилка - 4058лв.
(с 80% овехтяване и повреди). В отговор на изрично поставени въпроси (№2 и №3),
които въпроси обаче не са относими към предмета на спора, вещите лица са
отразили в заключението си, че необходимостта от конструктивно укрепване на
сградата може да се установи след като се направи изследване на конструкцията
от правоспособен проектант (инженер конструктор) или от оторизирани органи (НИСИ,
УАСГ и други специализирани институти и лаборатории), а средствата за
извършване на укрепване на сградата, могат да бъдат определени като се
остойностят предвидените от проектант видове строителни работи, необходими за
укрепването ù по проект.
При така установената фактическа обстановка,
въззивният съд прави следните правни изводи:
ЯОС намира въззивната жалба на ответника за
допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. По
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК
ЯОС намери решението за валидно и допустимо.
Предявени са иск по чл.45 от ЗЗД и иск по чл.86
вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 7295 лева е за разликата над уважения размер от 3000лв.
с влязло в сила решение по заведения като частичен иск по чл.45 от ЗЗД за
сумата от 3000 лв. - предмет на гр.д.№ 550/2013г. по описа на ЕРС, до размера
от 10295лв., а предявеният иск по чл.86 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД - за заплащане
на законната лихва върху претендираната сума от 7295лв., считано от деня на
увреждането – 10.09.2012г., до окончателното изплащане.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Налице е формирана сила на пресъдено нещо с
решението по частичния иск на „МЮЗИК УЪРКС“ЕООД на същото основание, с което е
уважен като основателен частичният иск за 3000 лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди от общо вреди в размер на 90000 лв. по гр.д.550/2013г. на ЕРС. От приложеното гр.дело се установява, че ищецът „МЮЗИК УЪРКС“ЕООД е
предявил против ответника Н. на 28.10.2013г. частичен иск за обезщетение за
имуществени вреди на същото основание във връзка със същия пожар от
10.09.2012г. в размер на 3000лв. от общо вземане от 90000 лв., ведно със
законната лихва от увреждането до окончателното изплащане на сумата. Така
предявеният частичен иск за 3000лв. е уважен като основателен ведно със
законната лихва от 10.09.2012г. до окончателното изплащане. Със сила на
присъдено нещо е установена само предявената част от спорното право, тъй като „МЮЗИК УЪРКС“ЕООД - ищецът по гр.д.550/2013 на
ЕРС е въвел като предмет на посоченото дело само част, а не цялото материално
право. След като частичната претенция е уважена изцяло в претендирания размер
от 3000лв. от общо вземане от 90000 лв.,
то сила на пресъдено нещо е формирана само по предмета на делото - паричното вземане
в размер от 3000лв., без да е съдебно отречено цялото вземане за размера над
3000 лв. на посоченото основание, поради което няма пречка и е допустимо
разглеждането на настоящия иск за друга част от вземането на същото основание
между страните - за 7295 лв.
За да бъде основателен
искът по чл.45 от ЗЗД е необходимо ищецът при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на следния фактически състав – извършено
противоправно деяние (действие или бездействие), настъпили вреди, причинна връзка
между деянието и вредите. Наличие на вина не е необходимо да се доказва, тъй
като тя се предполага съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По делото е установено, че
въззиваемото дружество е собственик на сграда (бивше училище) в с.Малко
Шарково, понесла щети от пожар на 10.09.2012г.. Състоянието на сградата през
лятото на 2012г. не е било добро - покривът на сградата е бил пропаднал, а
наличната дървена дограма била износена и прозорците били запушени с плоскости.
През лятото на 2012г. въззивникът без знанието и съгласието, и без разрешението
на собственика нанесъл в процесната сграда около 6000 бр. бали сено и слама,
които са лесно запалими. Освен това, въпреки противопоставянето на собственика
на сградата и отправените предупреждения от страна на О. Р. като представляващ собственика
„МЮЗИК УЪРКС“ЕООД, въззивникът не ги е изнесъл оттам. На 10.09.2012г. около
23.00 часа в процесната сграда е възникнал пожар, при който балите са изгорели
като са допринесли за бързото развитие и висок интензитет на горенето и именно
това е основната причина пожарът да се разпространи чак към покрива на
сградата, а на нея са нанесени значителни щети - опожарената сграда е останала без
дограма, плочите са се напукали и пропаднали, дървената конструкция на покрива
е изгоряла, 50 % от мазилката липсва. По делото не се спори, че пожарът е
причинен отвън от неизвестен извършител, срещу който е образувано досъдебно
производство, което е спряно.
ЯОС намира с оглед
обстоятелството, че през лятото на 2012г. въззивникът-ответник фактически без
знанието и съгласието на ищеца се е самонастанил в неговата сграда и я е
превърнал в склад за 6000 бали сено и слама, изключително лесно горими, без да
предприеме никакви мерки за обезопасяването ù от случаен или умишлен
палеж, като с това е нарушил нормите на чл.32 т.1 и чл.34 ал.1 т.1 и т.4,
предвидени в Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите (отм. ДВ бр. 89 от 28.10.2014
г.), съгласно които не се разрешава използване на сградите и помещенията не по
предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за
безопасност при пожар, както и складиране на горими вещества и материали в
помещения с друго функционално предназначение. Независимо, че въззивникът не е
запалил пожара, неговата деликтна отговорност е доказана, тъй като той се е
самонастанил в сградата на ищеца-въззиваем и в нарушение на правилата, вкл.
противопожарните правила, е превърнал сградата в склад със лесно запалими и
горими бали сено и въззивникът не е предприел мерки за пожарното обезопасяване
на обекта в нарушение на действащата тогава Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
(отм. ДВ бр. 89 от 28.10.2014 г.). Предвид изложеното, ЯОС намира за неоснователно възражението на
въззивника-ответник, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
му отговорност.
По делото са доказани
имуществените вреди както по вид, така и по размер. Установени са, включително
от показанията на разпитаните свидетели, настъпилите щети по процесната сграда
- изгоряла покривна конструкция, изгоряла дограма - врати и прозорци, липсваща
частично външна и вътрешна мазилка. Въз основа на събраните доказателства
и заключението на СТЕ, общата стойност на нанесените щети вследствие на
възникналия пожар към датата на
увреждането - 09.2012г., възлиза на сумата от 10295 лв. с отчетено
естествено овехтяване, от които вредите на покривна конструкция с покритие от
керемиди са на стойност 3537 лв., вредите по дограмата (врати и прозорци) -
2700 лв. и вредите по мазилката (външна, вътрешна и фасадно скеле) са 4058
лв. като при определяне размера на вредите вещите лица са отчели правилно естественото
овехтяване (физическо и морално
остаряване). ЯОС намира, че е налице и причинната връзка между причинените вреди
и противоправното поведение на въззивника-ответник, който е нарушил нормите за
пожарна безопастност. Ето защо, предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за претърпените от ищцовото дружество имуществени вреди в размер
на 7295.00 лева, представляващи разликата над уважения размер по частичен
иск по чл.45 от ЗЗД за 3000 лв. - предмет на гр.д.№ 550/2013г. по описа на ЕРС, до установения
общ размер от 10295лв., е основателен и доказан.
Неоснователно е възражението на въззивника за погасяване на вземането по давност, тъй като към датата на
предявяване на исковата молба, която е постъпила по пощата с пощенско клеймо от
09.09.2017г. петгодишната погасителната давност по чл.110 от ЗЗД не е изтекла.
Съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Предвид уважаването на главния иск по чл.45 от ЗЗД за сумата 7295
лева, основателна е и следва да се уважи и акцесорната претенция за заплащане
на законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
10.09.2012г. до окончателното заплащане.
Предвид изложеното, ЯОС намира въззивната
жалба за неоснователна, а решението на ЕРС за правилно и следва да потвърди
обжалваното решение.
При този изход на делото, следва да се остави
без уважение искането за присъждане на разноски на въззивника, а с оглед
недоказване на действително направени разноски от въззиваемата страна на същата
не следва да бъдат присъдени такива, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава решение №48/14.05.2018г. на
ЕРС по гр.д.№ 605/2017г. по описа на ЕРС.
Отхвърля исканията на страните за
присъждане на съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.