Р Е Ш Е
Н И Е
№ …… 12.04.2018г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен
съд,
гражданско отделение,І-ви състав,
в открито
съдебно заседание на 03.04.2018 година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар П.У.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Б.Б. ***, действащ чрез пълномощника адв. М.Х., срещу Решение №784/15.12.2017г. по гр.д. №1928/2017г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Кооперация "Ямболска популярна каса" гр.Ямбол иск по чл. 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 07.08.2014г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.Ямбол, който е подробно индивидуализиран.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивникът счита за незаконосъобразен изводът на районния съд, че между страните не е налице договорна връзка по предварителния договор, която да ги обвързва. Сочи, че по делото е установено наличието на валиден предварителен договор, сключен в писмена форма, със съществените елементи на договора - обещание за сключването на окончателен договор, конкретен предмет и договорна цена. Според въззивника, той е изправната страна по договора, тъй като е извършил плащанията по т.2.3.1 от договора, а от свидетелските показания е установено, че за окончателните плащания не е било дадено съдействие от ответника, което е поставило ищеца в обективна невъзможност да заплати остатъка от цената в уговорения срок поради липса на изрична уговорка за място и начина на плащане на цената по договора. Поради това счита, че договорът не е прекратен, тъй като изпратената му нотариална покана не кореспондира с разпоредбите на сключения договор, нито с чл.87 ЗЗД и поканата не може да бъде счетена за едностранно волеизявление за прекратяване, още повече, че същата не е връчена лично на адресата. Според въззивника, неправилно и незаконосъобразно районният съд приложил забраната на чл.164,ал.1,т.5 ГПК и не кредитирал свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, а за същите факти и обстоятелства кредитирал свидетелите на ответника. Изтъква, че начинът на плащане на цената не е сред съществените уговорки на сделката, поради което не е приложима разпоредбата на чл.164, ал.1, т.5 ГПК, а от гласните доказателства безспорно е установено, че ищецът имал готовност да заплати остатъка от цената и че ответникът е отказал и създавал пречки за сключване на окончателния договор, той е неизправната по договора страна, поради което не е разполагал с правото да развали предварителния договор.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция изцяло и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника - адв.Д..
Въззиваемата страна Кооперация „Ямболска популярна каса“ - гр.Ямбол, чрез пълномощника си адв. С.А., с подадения писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата с доводи по същество. При споделяне решаващия извод на районния съд изтъква, че поради наличие на неизпълнено от купувача договорно парично задължение за заплащане остатъка от договорената цена, кооперацията-продавач е упражнила правото си, основано на нормата на чл.87 ЗЗД, като е развалила договора с отправената на 02.06.2016г. нотариална покана. Претенция за разноските пред настоящата инстанция заявява и въззиваемата страна.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезираН с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от ищеца Г.Б.Б. *** против Кооперация “Ямболска популярна каса“ гр.Ямбол - за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Ямбол, подробно индивидуализиран.
Ищецът е поддържал, че е изправна страна по сключения с ответника предварителен договор, тъй като е заплатил първоначалната вноска от 2 000 лева, а остатъкът от договорната цена не е заплатена поради забава на продавача, който отказал да получи тази цена и да прехвърли собствеността на имота по нотариален ред.
Ответникът е оспорил иска с възражението, че сключеният с ищеца предварителен договор е развален с нотариална покана от 21.06.2016г., поради виновното неизпълнение на ищеца-купувач, който в договорните срокове не заплатил по банков път договорната цена за имота.
От фактическа страна е установено, че на 07.08.2014г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба, с който продавачът Кооперация “Ямболска популярна каса“ се е задължил да прехвърли на купувача Г.Б. *** правото на собственост върху един недвижим имот в гр.Я. на ул. “Г. И.“ **, вх.*, ет.*, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по КК на гр.Ямбол, представляващ жилище - апартамент №131 от 60,37 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение №1 с площ от 7,26 кв.м., както и 0,566 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №****.
Съконтрагентите са постигнали съгласие продажната цена на имота да е в размер на 24 000 лева, платима както следва: 2 000 лева при подписване на предварителния договор, 5 000 лева - в срок до 08.09.2014г. и 17 000 лева в срок до 14.10.2014г., на която дата е уговорено и прехвърлянето на недвижимия имот.
Няма спор и е установено от представеното платежно нареждане, че в деня на сключване на предварителния договор купувачът Г.Б. е превел по банков път в полза на продавача първата вноска в размер на 2 000 лева. Преводът е извършен по сметката на Кооперация “Ямболска популярна каса“ в банка “Алианц Банк България“ АД, която сметка, считано от 01.10.2001г. и понастоящем е активна, видно от издаденото от банката удостоверение.
По делото са разпитани свидетелите К. Б. и Б. Б. - родители на ищеца, които са дали показания, че лично те са посещавали многократно ответната кооперация с намерението да платят в брой остатъка от продажната цена за имота, но председателят на кооперацията отказал да приеме плащанията под предлог, че има някакъв проблем в касата, като настоявал плащанията да се извършат в брой.
Свидетелката С. Б. - главен счетоводител при ответника, е поддържала показания, според които лично тя дала на ищеца банковата сметка на кооперацията, по която да извърши плащането на първата вноска, като му обяснила, че и останалите плащания следва да са по банков път, предвид стойността на договора, която е над 10 000 лева и с оглед законовите ограничения за разплащане в брой.
С нотариална покана от 02.06.2016г., връчена на ищеца на 21.06.2016г., ответната кооперация е уведомила Г.Б., че разваля сключения предварителен договор, поради неизпълнението на купувача на задължението му да заплати в договорените срокове продажната цена.
При тези данни, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен, тъй като е приел, че ответникът е развалил сключения с ищеца предварителен договор и не е налице договорна връзка, която да обвързва страните и по която ищецът да претендира насрещна престация. Съдът е приел, че е налице виновно неизпълнение на предварителния договор от страна на ищеца, който не е заплатил всички вноски от продажната цена на падежните дати. Съдът е посочил, че след като в предварителния договор не е бил уговорен начина на плащане на цената, но на ищеца е била известна банковата сметка на кооперацията, същият, за да е изправна страна по договора е следвало да преведе съответните суми на падежите им по известната вече банкова сметка *** “Алианц Банк България“ АД, още повече, че същият е имал това задължение по силата на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащания в брой, съгласно които разпоредби плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева. Съдът е отказал да кредитира показанията на водените от ищеца свидетели - неговите родители, мотивирайки се със забраната на чл.164, ал.1, т.5 ГПК и приемайки, че с тези показания се цели установяване новиране на задължението по предварителния договор и уговаряне на друг допълнителен срок за плащане. Поради това съдът е приел, че по делото не е установено ответникът неоснователно да е отказал да приеме предлаганото му изпълнение и да е станал причина за изпадането на ищеца в забава.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изложените в решението съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
За уважаване на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да са осъществени кумулативно следните предпоставки: обвързващ страните предварителен договор, който да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор (чл.19, ал.2 ЗЗД)- индивидуализация на продавания недвижим имот и на продажната цена; ищецът да е изправна страна по предварителния договор; задължението на ответника за прехвърляне на правото на собственост да е с настъпил падеж; продавачът да е собственик на продаваната вещ и да са налице други изисквания на закона за прехвърляне на правото на собственост (чл.363 ГПК).
В случая ответникът е оспорил наличието на първия елемент от фактическия състав за сключване на окончателен договор, представяйки нотариална покана за упражненото от него право по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на предварителния договор с едностранно волеизявление.
Правото да се развали един облигационен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличието на неизпълнение по един двустранен договор. В чл.87, ал.1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
В случая ищецът не е възразил за недаден подходящ срок по чл.87, ал.1 ЗЗД, като единственият спорен между страните въпрос и пред настоящата инстанция е, дали неизпълнението на ищеца се дължи на причина, за която той отговаря или е налице забава на кредитора - ответника, което би било основание за освобождаване на длъжника от неговата забава, респ. за неприлагане на последиците на развалянето на предварителния договор по чл.87, ал.1 ЗЗД.
От значение за решаване на този въпрос са следните обстоятелства: с предварителния договор са уговорени срокове за плащане на втората и третата вноска от продажната цена на имота - съответно 08.09.2014г. и 14.10.2014г. Няма спор, че на посочените дати плащане не е извършено. Паричното задължение за плащане цената по договора е носимо задължение (чл.68, б.“а“ ЗЗД). От показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Б. Б. се установява, че те от името на ищеца, са направили опити да извършат плащанията на дължимите вноски, но представителят на ответника не е приел плащанията. Основателно е оплакването на въззивника, че в тази им част показанията на свидетелите не са събрани за установяване изменение на сключения предварителен договор, а за установяване на твърдението му, че ответникът като кредитор на задължението за плащане на цената по договора е в забава, поради което ищецът не носи последиците за собствената си забава и не е налице основание за разваляне на договора, т.е. че не е налице забраната по чл.164, ал.1, т.5 ГПК. Окръжният съд намира, че дори да изключи възможната заинтересованост на показанията на посочените двама свидетели (чл.172 ГПК) и да кредитира показанията им, като приеме, че ответникът не е предоставил на ищеца дължимото съдействие за изпълнение на договора, ищецът е могъл да се освободи от забавата в изпълнение на своето задължение в хипотезата на чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД - само ако внесе дължимите суми в банка на името на кредитора Кооперация “Ямболска популярна каса“ и го уведоми за това. Такива действия длъжникът - ищецът не е доказал да е извършил, въпреки че е разполагал с банковата сметка на кооперацията, по която сметка е извършил първото плащане по договора, поради което не може да се приеме, че е налице добросъвестно поведение и полагане на дължимата грижа от негова страна при изпълнение на предварителния договор.
В обобщение въззивният съд намира, че твърдението на ищеца, сега въззивник, за забава на кредитора и отпадане на последиците на собствената му забава, е неоснователно и е налице неизпълнение на задължението на ищеца да заплати цената на договора в срок по причина, за която той отговаря. Поради това за ответника е възникнало правото да развали едностранно сключения предварителен договор, което право той е реализирал. Тъй като сключеният между страните предварителен договор е развален, липсва първият от елементите за сключването на окончателния договор, поради което конститутивния иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
При съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалването с нея решение на ЯРС - потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна Кооперация “Ямболска популярна каса“ следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на сумата 753,39 лева - изплатено на адв. А. адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №784/15.12.2017г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1928/2017г.
ОСЪЖДА Г.Б.Б. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Кооперация “Ямболска популярна каса“ гр.Ямбол, ул. “Г. С. Раковски“ № 1, ет.2, с ЕИК 128004169, представлявано от председателя Б.Б. направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 753,39 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.