Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

  ……                                                                   12.02.2019г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 31.01.2019година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т. дело №58 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Предмет на делото е пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв.

Ищцата К.Д.Д. *** твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 02.05.2017г. в гр. Ямбол, на ул. "Д.Благоев" бл. 19, вх. Д, са й причинени телесни увреждания - контузия на главата с наличие на разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда и оток и кръвонасядане на клепачите вдясно; контузия и охлузвания в областта на гръдния кош; счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долния й край в близост до гривнената става; счупване на диафизата на дясната раменна кост, наложило оперативното й лечение с използване на метална остеосинтезираща техника. Ищцата твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго" с ДКН СВ1356АА - И. Г. А., който с влязлата в сила присъда на ЯРС по НОХД № 1585/2017г. е признат за виновен в това, че на 02.05.2017г., около 14:50 часа в гр.Ямбол, на ул. "Д.Благоев" бл.19, вх. Д, при управление на лекия автомобил, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, при което при непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на ищцата, които по съвкупност са й причинили трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за около пет месеца при нормален ход на оздравителните процедури - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 432, ал. 1 от НК. Ищцата сочи, че е постъпила на болнично лечение за счупването на лъчевата кост на дясната ръка и за счупването на диафизата на раменната кост на същата ръка, била й е проведена интервенция, но и след нея е имала болезнени и ограничени движения, не е могла да се обслужва сама, нуждаела се е от постоянни грижи. След извършената й втора операция след шест месеца, болките продължили, ищцата не била в състояние да си служи с дясната ръка, нуждаела се от чужда помощ при извършване и най-елементарните действия в ежедневието. Отделно от това, след произшествието ищцата страдала от безсъние, изпадала в нервни кризи, оплаквала се от световъртеж, преживявала силен емоционален стрес, трудно комуникирала с близките си, била поставена в невъзможност да се грижи за болната си майка. Ищцата твърди, че увредилият я автомобил имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника Застрахователна компания "Уника" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените й от ПТП неимуществени вреди. Ищцата предявила извънсъдебно претенцията си към застрахователя, който й заплатил сумата 20 000 лв., но същата претендира исковата сума от 40 000 лв. като разлика до пълния размер на вредите - 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Оспорил е механизма на ПТП, като е направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата, поддържайки, че същата не е положила необходимата грижа да се увери, че придвижването й е безопасно и не е отчела потенциалната опасност. Възразил е, че търсеното обезщетение не съответства на степента и характера на получените от ПТП увреждания. Намира иска за прекомерно завишен, несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика. Възразил е срещу началния момент на дължимост на законна лихва, като счита, че на основание чл.497 КЗ лихвата се дължи от уведомяването му, т.е. от 29.03.2018г., а не от датата на увреждането.

В о.с.з. предявеният иск се поддържа изцяло от пълномощника на ищцата - адв.Желева, която пледира за уважаването му, с присъждане на разноските по делото. Представя и подробна писмена защита.

Ответникът-застраховател не изпраща представител в о.с.з., като след провеждането му депозира молби от 01.02.2019г. и от 07.02.2019г., в които сочи, че е преразгледал преписката по претенцията на ищцата и й е определил допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000лв. и законна лихва в размер на 2 666,88лв. , които суми е заплатил на ищцата, поради което моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.

ЯОС, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представения протокол за оглед на местопроизшествие по ДП №257/03.05.2017г. по описа на РУ на МВР - Ямбол, че на 02.05.2017г. в гр. Ямбол, на ул."Д.Благоев"19, вх.Д, партер, е настъпило ПТП, предизвикано от л.а. "Ситроен" "Берлинго" с рег. № СВ1365АА.

С влязлата в сила на 28.02.2018г. присъда на ЯРС по НОХД №1585/2017г., подсъдимият И. Г. ***, е признат за виновен в това, че на 02.05.2017г., около 14:50 часа, в гр. Ямбол, на ул. "Д.Благоев" бл.19, вх."Д", пред офис на "М & BМ express", при управление на МПС - т.а. Ситроен "Берлинго" с рег. №СВ1365АА, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП - чл.40, ал.1- преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и чл.40, ал. 2 - по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, при което по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на К.Д.Д. ***, които по съвкупност са й причинили трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за около пет месеца при нормален ход на оздравителните процеси - престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр. с чл.342, ал.1 от НК. С присъдата подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а,ал.1 НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв.

За установяване конкретния механизъм на ПТП, по делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж.Д.Б., чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно. От заключението е установено, че на датата 02.05.201 г., около 14:30 часа в гр.Ямбол, на ул."Д.Благоев", пред блок 19, вх."Д", товарният автомобил Ситроен "Берлинго" е бил паркиран пред офиса на фирма "М & BМ express" с насоченост към стоматологична поликлиника, в който момент пешеходката К.Д. е била в покой, на около един метър зад автомобила, около надлъжната му ос. В определен момент водачът на т.а. Ситроен се е качил в автомобила, стартирал е двигателя, включил е на задна предавка, завъртял е волана наляво и плавно е потеглил назад, при което е последвал контакт между десните състави на автомобила и пешеходката К.Д., за която ударът е бил страничен отляво, а за автомобила - в задните му десни състави. Вследствие на удара пешеходката е паднала на терена, косо спрямо надлъжната ос на ул."Д.Благоев", с крака, насочени към автомобила. Според вещото лице и изготвената от него мащабна скица, пострадалата пешеходка К.Д. при настъпване на ПТП се е намирала върху тротоарните площи южно от блок 19 на ул."Д.Благоев", като същата не е могла да се предпази от автомобила, тъй като е била в непосредствена близост зад него, а и предвид възрастта й не е могла да напусне по най-бързия начин "коридора" за движение на автомобила. Като причина за ПТП вещото лице сочи поведението на водача на МПС, който преди да предприеме движение на заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото лице инж.Б. е уточнило, че и автомобилът, и пострадалата ищца са били на тротоарните площи при настъпване на ПТП, като на място не е имало забранителни знаци за движение на МПС.

По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице-  ортопед д-р А.И., чието заключение също не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и обективно. Съдебно-медицинската експертиза установява, че пострадалата ищца К.Д., вследствие на ПТП от 02.05.2017г. е претърпяла множество травми - на главата, на дясно рамо, дясна предмишница, гръден кош и колянна област. След ПТП пострадалата е приета в болница, където са установени следните увреди: фрактура на горния край на дясна раменна кост с дислокация; фрактура на двете кости на дясна предмишница и контузия на лицето. Относно лечението на тези увреди, вещото лице - ортопед е посочило, че на 03.05.2017г. на пострадалата са били извършени две оперативни интервенции - открито наместване и стабилизиране на фрактурите: филус-плака за раменната кост и 2К - игли за предмишницата. Ищцата е извършила два курса на рехабилитация, при което на 19.10.2017г. отново е била приета в ортопедо-травматологично отделение за отстраняване на К-иглите от дясната предмишница, като заключението на експерта е, че понастоящем костите на дясната предмишница са напълно анатомично възстановени. По отношение травмата на раменната кост, вещото лице е дало заключение, че оздравителният процес и понастоящем не е приключил, поради наличие на болка и ограничени движения на дясното рамо. Вещото лице е посочило, че през 2018г. ищцата е провела три курса на рехабилитация, но е налице т.н. Адхезивен постравматичен капсулит на раменната става, като за пълното оздравяване препоръчва провеждане на физиотерапевтични процедури и рехабилитация. Според вещото лице, в първите дни на травмата ищцата е изпитвала силни болки, както при движение на тялото, така и в покой, спонтанно, оперативното лечение също е било източник на болка. Всеки опит за ставане от леглото, сядане, завъртане в леглото и изправяне са били свързани с напрежение в мускулите на раменния маншон, като щадящият двигателен режим и пазенето на дясната ръка са водели до болки и притеснение у болната до отстраняване на имобилизационните пособия, като с началото на рехабилитационния период и през целия период на раздвижение, всекидневно болките са били спътник на болната. Вещото лице е установило, че ищцата продължава да изпитва болка при опит за раздвижване на рамото, тъй като в положение на отвеждане на рамото и външно завъртане срастванията се явяват механична пречка при усещане за опъване, пробождане и спиране на движенията, а освен болковият синдром, ограниченията в обема на движенията са причина за смутено самообслужване и за извършване на обичайни в ежедневието дейности. По отношение наличната плака на раменната кост вещото лице е изяснило, че сама по себе си тя не е пречка за раздвижването и в планов порядък е редно да се прецени отстраняването на импланта, след което ще последват нови рехабилитационни програми.

Разпитаните по делото свидетели Г.Г. и Р.Д., съответно брат и син на ищцата, са дали показания, според които след претърпяното ПТП ищцата е била в неадекватно състояние, стресирана, уплашена и разтревожена. В продължение на пет-шест месеца след операциите изпитвала силни болки в ръката и рамото, не можела да се грижи сама за личната си хигиена и за домакинството, нито за болната си майка, за която грижите поел св.Г.. Според свидетелите, и понастоящем ръката на ищцата не била пълноценна, тъй като била с ограничения в движенията, което ограничавало битовото обслужване на ищцата, а като цяло травмите след ПТП довели до промяна в психическото й състояние и на личността й.

Независимо, че ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, от приетата по делото справка от информационния масив към "Гаранционен фонд" се установява, че към 02.05.2017г. за л.а. марка Ситроен, модел "Берлинго", с рег. № СВ1365АА, е имало валидно сключена със ЗК"Уника" АД застрахователна полица №*****, с начална дата на покритие от 13.11.2016г. до 12.11.2017г.

Представено е уведомление от 28.03.2018г., видно от което ищцата К.Д. е заявила пред ответника-застраховател претенцията си за обезщетяване на претърпените от нея вреди - имуществени и неимуществени в размер на 65 000лв. вследствие на ПТП от 02.05.2017г. Няма спор, че преди предявяване на иска ответникът е определил и заплатил на ищцата сумата 20 000лв. - обезщетение за неимуществените вреди, а в хода на процеса, видно от представеното платежно нареждане от 01.02.2019г. застрахователят е изплатил допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., заедно с лихви за забава.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата, респ. собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - следва да са установени следните факти: настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ, установяващ абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

В случая ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответника, който е изплатил обезщетение в по-малък размер от претендираното, с който размер ищцата не е била съгласна и е поискала разликата до пълния размер да бъде присъдена по исков ред. За тази разлика от 40 000лв. искът е допустим и следва да се разгледа по същество.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Осъществени са законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, споразумение или решение по чл.78а от НК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е налице влязла в сила присъда на наказателния съд по НОХД №1585/2017г. по описа на ЯРС, с която е установено виновното и противоправно деяние на водача И. А. Същият на 02.05.2017г., при управление на т.а. Ситроен "Берлинго" с рег. №СВ1365АА, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението и при движението си назад водачът не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил на ищцата К.Д. две средни телесни повреди - фрактура на горния край на дясна раменна кост с дислокация и фрактура на двете кости на дясна предмишница. Ответникът не е установил ищцата да е допринесла за настъпването на ПТП, поради което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно и следва да се отхвърли. От заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се установи, че към момента на настъпване на ПТП ищцата е била на тротоарни площи, което е в пълно съответствие с правилото на чл.108, ал.1 от ЗДвП и липсва основание на нея като пешеходец да се вмени задължение да предвижда и отчита потенциална опасност на пътя и безопасност в предвижването. Виновно и противоправно е поведението на водача на автомобила, който е причинил ПТП в нарушение на задълженията му по чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Настъпилите за ищцата вреди - две средни телесни повреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, установяват се и по настоящото дело от изслушаната съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания, които установяват и контузията на лицето на ищцата. Или безспорно установени са телесните увреждания - фрактурата на горния край на дясната раменна кост с дислокация, фрактурата на двете кости на дясната предмишница и контузията на лицето на ищцата. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Налице са предпоставките от чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобила с ответника-застраховател, е налице основанието по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС №4/23.12.1968г., понятието "справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. Преценявайки събраните по делото доказателства - съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания за преживяните от ищцата болки и страдания от получените травми, последвалото оперативно лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмите и прогнозата за състоянието на ищцата, съдът намира, че общият справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на сумата 45000лв. Съдът приема, че ищцата, която е била на 68 години при настъпване на ПТП, за период от два месеца е изпитвала изключително интензивни болки и страдания от двете фрактури на десния крайник - на дясната раменна кост и на двете кости на предмишницата, като болките са продължили и в период от общо пет-шест месеца. Оздравителният процес на двете кости на предмишницата е приключил след пет-шест месеца, но този на раменната кост още не е приключил и понастоящем, т.е. след повече от година и осем месеца. Болките и страданията, които ищцата изпитва продължават, като тя е зависима в обслужването си в ежедневието от своите роднини. Ищцата е претърпяла две оперативни интервенции, които освен с неудобства, са били свързани с болки и страдания. Наложило се е грижите за болната й майка да бъдат поети от друг. Към настоящия момент ищцата не се е възстановила, налице са болки и ограничения на движенията на дясната ръка в рамото, предстоят й още рехабилитации, които освен с неудобства са свързани и с предстоящи болки. Контузията на лицето при ПТП-то, изживеният стрес, промяната на начина на живот на ищцата, промяната в психиката й и в личността й, безспорно са негативни емоционални изживявания, които съдът също отчита.

При така изброените релевантни обстоятелства, отчитайки размера на обезщетенията, присъждани в съдебната практика при сходни случаи, ЯОС намира, че обезщетение в размер на сумата общо 45 000лв. се явява справедливо да репарира претендираните от ищцата неимуществени вреди от ПТП. От тази обща сума ответникът е изплатил на ищцата обезщетение в размер на 20 000лв. преди предявяване на иска. Или искът е основателен и доказан за сумата 25 000лв. От тази сума в размер на 25 000лв., ответникът е изплатил 15 000лв. в хода на съдебното производство, при което искът следва да се уважи за сумата 10 000лв. За разликата над 10 000 лв. до предявения размер от             40 000лв. искът следва да се отхвърли - за сумата 15 000 лв. поради плащане, а за разликата над 25 000 лв. до предявения размер  до 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Върху главницата от 10 000 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава, която предвид нормата на чл. 497, ал.1 КЗ следва да се начисли считано от 28.06.2018г. - датата, на която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне от ответника-застраховател по претенцията на ищцата, която е подадена на 28.03.2018г. Върху платеното в хода на производството обезщетение от 15 000лв. ответникът е заплатил дължимата лихва за забава и такава не следва да се присъжда. Претенцията за заплащане на лихва за забава върху исковата сума за неимуществени вреди от датата на увреждането - 02.05.2017г., до 28.06.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от иска и такива следва да й се присъдят в размер на 1 343.75лв., които разноски съдът изчисли и съразмерно със сумата от 15 000лв., тъй като същата сума е платена в хода на производството и ответникът е дал повод за завеждане на иска в посочения размер.

На основание  чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯОС 300 лв. разноски за вещо лице и 400лв. - ДТ върху уважения размер на иска.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (която отхвърлена част е в размер на 15 000лв.) и от общо 550лв. направени разноски, на застрахователя следва да му се присъди сумата 206лв. -разноски  пред първата инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания "Уника"АД със седалище и адрес на управление гр.София, район "Възраждане", бул. "Тодор Александров" №18, представлявано от изпълнителните директори Д.Т. и Н.Г., с ЕИК 040451865, да заплати на К.Д.Д. ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв. Е.И. ***, офис *, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 10 000лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания от ПТП на 02.05.2017г., причинени виновно от застрахования при ЗК "Уника"АД по застраховката "Гражданска отговорност" водач И. Г. А. на автомобил Ситроен "Берлинго", с рег. № СВ1356АА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 10 000лв. до предявения размер от 40 000лв., като погасен чрез плащане на сумата 15 000лв. и като неоснователен в останалата му част, като ОТХВЪРЛЯ иска и в частта за лихвата за забава върху сумата 10 000лв. за периода от 02.05.2017г. до 28.06.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Застрахователна компания "Уника"АД, с посочени данни за седалище, адр.на управление, представители и ЕИК, да заплати на К.Д.Д. ***, с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата  1 343.75 лв.( хиляда триста четиридесет и три лева и 0,75ст).

ОСЪЖДА Застрахователна компания "Уника" АД, с посочени седалище, адр. на управление, представител и ЕИК, да заплати на основание  чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 400 лв., както и в полза на ЯОС разноски в размер на 300лв.

ОСЪЖДА К.Д.Д. ***, с посочени данни за адрес, ЕГН и съдебен адресат, да заплати на Застрахователна компания "Уника"АД, с посочени седалище, адр. на управление, представители и ЕИК, на основание  чл.78, ал.3 ГПК разноски пред първата инстанция в размер на сумата 206лв.(двеста и шест лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: