Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.02.2019г. гр.Ямбол
На 04 февруари 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№27 по описа на 2018 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД гр. София, с
ЕИК-831558413 против И.П.Т. и Х.Т.Х., с която се претендира да бъде постановено решение,
с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на банката
ищец, следните, дължими съгласно Договор за банков кредит № SN00047 от 23.06.2008г., Анекс № 1 от 19.12.2009г. и Анекс № 2 от
09.05.2013г. суми, а именно: -главница в размер на 62600.68 евро, от които - предсрочно изискуема
главница в размер на 59947.18 евро и редовно падежирала главница в размер на 2653.50 евро, формирана от неплатени вноски с падежни дати от 15.09.2017г. до
15.04.201 8г. включително; -редовна лихва в размер на 953.83 евро, начислена за периода от 15.09.2017г. до 15.04.201 8г.
включително; - наказателна лихва в размер на 88.50 евро, начислена за периода от 15.09.2017г. до 24.04.2018г.
включително;- отложена
лихва в размер на 1716.76 евро, начислена за периода от 15.12.2012г. до 08.05.2013г.
включително; ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане. Претендират
се разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди
се, че съгласно Договор за банков кредит №SN00047/23.06.2008г., изменен с подписването на Анекс №1/19.12.2009г. и
Анекс №2/09.05.2013г., сключени между "Райфайзенбанк (България)"ЕАД и
И.П.Т., като кредитополучател и Х.Т.Х., като солидарен длъжник, банката е
отпусна на кредитополучателя И.П.Т., кредит в размер на 86900 евро, който е бил напълно усвоен от кредитополучателя на
30.06.2008г. Съгласно чл.5. от Анекс № 2 от 09.05.2013г. - крайният срок за
погасяване на кредита бил 15.12.2029г.
Твърди се, че според чл.3. от Договора за ползвания
кредит кредитополучателят дължи на Банката редовна (възнаградителна) лихва в
размер на 6.45 % (шест цяло и четиридесет и пет стотни процента) годишно,
като лихвата представлява стойност на банковия ресурс за евро плюс 1.05 (едно
цяло и пет стотни) пункта надбавка годишно, а в случай на забава в плащането на
дължими суми по кредита, съгласно чл.3.10. от Договора кредитополучателят дължи
на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на
10 (десет) пункта годишно над
възнаградителната лихва, върху забавената сума за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Сочи се, че съгласно чл.4.2. от Договора кредитът следвало да бъде
погасен по следния начин: една първа изравнителна вноска в размер на 396.81 евро и 251 равни месечни погасителни вноски, всяка една в
размер на 630.36 евро, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15.07.2008г. до 15.06.2029г. Твърди се, че съгласно чл.5. от Договора
ответникът Х.Т.Х. е поела солидарно задължение да изплаща всички задължения на Кредитополучателя по
ползвания кредит при условията, размера и сроковете, определени в Договора за
кредит и последващо сключените анекси към него. Съгласно чл.7. от Договора, за
обезпечение на всички вземания на Банката по договора била учредена в полза на
Банката първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот - Ателие № *, находящо се в гр. С., район „*******", ул."***" №*, на * -ви етаж, със застроена площ от 67.79 кв.м.
Видно от твърденията в ИМ, на датите на падеж от
15.09.2017г. до 15.04.2018г., кредитополучателят И.П.Т. и солидарният длъжник Х.Т.Х.
не са заплатили дължимите месечни погасителни вноски. Поради неизпълнението по Договора - неплащане на което и да е от
задълженията на съответната дата на дължимо плащане (чл.8.1. от Договора), с ИМ
банката-ищец е заявила, че упражняваме правото си по чл.9.3. от Договора, да
обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно изискуеми, считано от
получаването на препис от исковата молба от ответниците.
Сочи се, че предвид изложеното и
неплащането и към настоящия момент на изискуемия и ликвиден дълг, за банката се
поражда правен интерес от предявяване на иска.
В писмен отговор ответника И.П.Т., чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. К. К.
***, оспорва
предявените искове. Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 10.1 от сключения между страните договор за банков кредит,
при неплащане от страна на Кредитополучателя изцяло или частично на което и да
е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа, считано от
151 -вия ден, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Сочи, че при това
положение, предсрочната изискуемост е настъпила към дата 15.02.2018г. С оглед
на това счита, че в справката ищеца неправилно е отразил размера на
просрочената главница /падежирала главница/, като е приел, че същата следва да
се изчислява за периода 15.09.2017г. до 15.04.2018г., както и върху нея да се
начисляват съответните лихви, а не от дата 15.02.2018г. Ако се приеме, че
изискуемостта е настъпила към 15.02.2018г., законната лихва върху остатъка от
главницата следва да започне да се начислява именно от тази дата. Оспорена е
претенцията на ищеца посочените суми за - редовно падежирала главница, редовна
лихва, наказателна лихва и отложена лихва, конкретизирани по основание и
размер, да се дължат ведно със законната лихва върху всяко отделно вземане до
окончателно изплащане на сумите, с твърдения че е недопустимо начисляване на
лихва върху лихва. Сочи се също, че съгласно разпоредбата на чл.10.3 от
договора за кредит, Банката е задължена да уведоми по реда на чл.11.6 от същия
договор съдлъжника за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на
кредита, но по делото липсват доказателства, че е налице такова уведомление,
което прави иска по отношение на втория съдлъжник неоснователен.
В писмен отговор ответницата Х.Т.Х., чрез
назначения й представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. С. А. ***, оспорва предявените искове. Твърди, че в нарушение на
клаузите на договора и анексите липсва изготвен от банката погасителен план приложим за плащанията. Твърди се също, че в чл.8.2 от
Анекс №1 е направена недействителна уговорка за едностранно изменение на
лихвата от страна на Банката - ищец, предвид закрилата на потребителя
-кредитополучател. Съгласно чл.2 от Анекс №2 кредитополучателят заплаща годишна
лихва в размер на СБР за евро плюс 1.05% надбавка. В периода от датата на
договора, до предявяване на исковете, СБР на ищеца в евро е променлива
величина, с месечни изменения. Стойностите на СБР за периода, след датата на
договора са обявени и на електронния адрес на ищеца. Предвид това, ответницата счита, че посочените размери на
претендирайте лихви /редовна, наказателна и отложена/ са неправилно изчислени.
Освен това, сторените от кредитополучателя плащания следва да са погасявали
действително уговорения размер на лихва, а не в размера, начисляван от ищеца.
Твърди се също, че при сключване на договора са били нарушени изискванията на
чл.7, т.7, т.8 и чл.13 от ЗПК /отм./. което нарушение води до предвидения в
чл.14, ал.2 санкциониращ резултат, водещ до недействителност на договора.
Сочи се и неизпълнение от страна на
ищеца, поето при сключване на договора. Чл.10.3 от договора формира задължение
на Банката да уведоми съдлъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита по реда на чл.11.6. а именно - в писмена форма, достигнали до адресата
чрез факс, лично доставяне, чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с
обратна разписка, чрез телеграма, което според ответницата води до
недопустимост и основателност на предявените претенции спрямо съдлъжника.
Оспорва се като неоснователна и претенцията за заплащане на законна лихва
„върху всяко отделно претендирано вземане", считано от датата на завеждане
на исковата молба, с твърдение, че претенциите за редовна, наказателна и
отложени лихви са акцесорни вземания и не могат да бъдат лихвоносни.
В с.з. ищецът не изпраща представител. В
депозирано писмено становище исковата претенция се поддържа.
Ответниците, редовно уведомени не се
явяват в о.с.з., чрез назначените им представители по чл.47 ал.6 ГПК оспорват
исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от
представения по делото писмен Договор за банков кредит № SN00047 от 23.06.2008г., същият е бил сключен между „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД гр. София от една страна, като
кредитор и от друга: ответниците -
И.П.Т. -
като кредитополучател и Х.Т.Х.- съдлъжник.
Съгласно чл.1 от този
Договор, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 86 900 евро, който да
послужи за закупуване на недвижим имот и ремонт и реконструкция на същия, при
следните лимити: Лимит 1 -29 606,87
евро - закупуване на недвижим имот; Лимит 2-57
293,13 евро - ремонт и реконструкция на закупения недвижим имот. Според чл.2 от договора, Договорът влиза в сила от подписването
му, а крайният срок за погасяване е 15.06.2029г. Сумите може да се усвояват
наведнъж или на няколко пъти в срок до 14.07.2008г., като всички отпускани
от банката суми
се превеждат директно
по сметка BG********** на кредитополучателя, след
което се разпределят:- Сумата по Лимит 1 - по сметка BG**********на продавача, а Сумата по Лимит 2 - по сметка BG**********на кредитополучателя. Съгласно чл. 3.1. от договора, за
ползвания кредит се заплаща годишна лихва в размер на 6,45% за целия срок на
кредита. Лихвата представлява СБР за евро (Стойност на банковия ресурс,
определен от Банката) плюс 1,05 пункта надбавка годишно. Според чл.3.2. лихвата
се начислява на база 360 дни, за реалния брой дни на използване на всяка сума,
включително първия и без последния ден от този период. В чл.3.3. е уговорено,
че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата
в частта СБР като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в
уведомлението до кредитополучателя. Съгласно чл.3.10. при забава в плащането на
дължимите суми по кредита се дължи обезщетение за забава - наказателна надбавка
към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или
част от вноска / за времето на забавата. Според чл.4. кредитът следва да бъде
погасен по следния начин, с падеж 15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2008
г. до 15.06.2029 г.: една първа изравнителна вноска - 396,81 евро; и 251 равни
/анюитетни/ месечни вноски, всяка в размер на 630,36 евро.
Съгласно чл.7. от Договора, за обезпечение на всички
вземания на Банката по договора била учредена в полза на Банката първа по ред
договорна ипотека върху недвижим имот - Ателие № *, находящо се в гр. С., район „********", ул."***" №*, на * -ви етаж, със застроена площ от 67.79 кв.м.
Съгласно чл.10.1 при неплащане от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора в продължение на 150
дни от падежа на това задължение, считано от 151-я ден, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем.
Към
Договор за банков кредит № SN00047 от 23.06.2008г. , са били сключени: Анекс №1/19.12.2009г. и Анекс
№2/09.05.2013г. Съгласно
чл.1 от последния, страните са се съгласили, че към че към 09.05.2013 г. дължимите
суми по кредита са в размер, както следва: а/ 77 855,11 евро, включващи:
редовна главница - 76 441,79
евро; просрочена главница - 903,71 евро; просрочена редовна лихва за периода
15.01.2013 г. - 14.02.2013 г. - 509,61 евро; и б/1 716,76 евро, включващи: просрочена лихва
за периода 15.12.2012 г. - 14.04.2013 г.- 1 373,32 евро; текуща редовна лихва
за периода 15.04.2013 г. - 08.05.2013 г.- 318,51 евро; лихва и наказателна
надбавка върху просрочената главница за периода 15.01.2013 г. - 08.05.2013 г.-24,93
евро. Според
чл.2 считано от датата на подписване на Анекс № 2 се дължи лихва в размер на
СБР за евро плюс 1,05 пункта надбавка, начислена върху пълния размер на
вземанията по чл.1. Съгласно чл.З към 09.05.2013 г. СБР е в размер на 5,20 %. С
чл.5 е уговорено, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по
договора, изменени с Анекс № 2, е 15.12.2029 г. Според чл.7. с подписването на
този анекс следва да се заплати сумата по т.А, в размер на общо 77 855,11 евро,
на 200 равни месечни вноски, всяка в размер на 627,53 евро, дължими на 15-то
число от съответния месец, считано от 15.05.2013 г. до 15.12.2029 г., съгласно
Погасителен план. Съгласно чл.8 вземанията по т.Б в размер на 1 716,76 евро
следва да бъдат изплатени с една последна вноска, дължима на 15.12.2029 г.
Като доказателство по делото ищецът е
представил справка по чл.366 ГПК, касаеща задълженията по Договор за кредит.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключение вх.№510/24.01.2019г. ВЛ-це, въз
основа на находящите се по делото писмени доказателства и справка в ищцовата
банка е посочило, че сумата по
отпуснатия с Договор
№SN00047/23.06.2008 г. кредит е преведена по разплащателна сметка с
IBAN:***, с
титуляр И.П.Т. на 30.06.2008 г., в размер на 86 900 евро
ВЛ-це,
след като е взело предвид извършените от ответниците плащания по договора за погасяване задълженията по
процесния кредит, на
база извлечения от РС, е посочило, че
размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателите към датата на
депозиране на ИМ в съда, е общо 65 359,77 евро, по
пера - както следва:
а/ главница - усвоена и
непогасена - общо 62 600,68 евро - Таблица № 2, в т.ч.:
- просрочена редовно изискуема
главница за периода 15.09.2017 г. - 15.04.2018 г. вкл. - 2 653,50 евро;
- предсрочно изискуема главница
на 25.04.2018 г. - 59 947,18 евро;
б/ редовна / възнаградителна/ лихва
- общо 953,83 евро - Таблица № 3, в т.ч.:
-просрочена
редовна лихва за периода 15.09.2017 г. - 15.04.2018 г. - 914,70 евро;
- начислена редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница от 15.04.2018г., за периода 15.04.2018г. -
24.04.2018 г. вкл.- 39,13 евро;
в/ наказателна лихва върху просрочена главница за
периода 15.09.2017г. -24.04.2018 г. - Таблица № 4 - 88,50 евро;
г/ отложена лихва за периода 15.12.2012 г. до
08.05.2013 г., дължима съгласно чл.8, във връзка с буква "б" от Анекс
№2/09.05.2013г. - Таблица № 3 - 1716,76 евро;
В заключението си ВЛ-це, по искане на
ответника Т., е изчислило дължимите суми по договора, във вариант при който, като начало на предсрочната изискуемост се счита
15.02.2018г. ВЛ-це е посочило, че ако предсрочната изискуемост е настъпила на 15.02.2018 г., размерът на непогасените
задължения по Договор № SN00047/23.06.2008 г. ще бъде общо 65 648,51 евро - Таблица № 8.
а/ главница - усвоена и непогасена - общо 62 600,68 евро, в т.ч.:
- просрочена редовно изискуема
главница за периода 15.09.2017 г. - 15.01.2018 г. вкл. - 1 540,08 евро;
- предсрочно изискуема главница
на 15.02.2018 г. - 61 060,60 евро;
б/редовна /възнаградителна/ лихва -
общо 681,71 евро, в т.ч.:
-просрочена редовна лихва за периода 15.09.2017 г. - 14.02.2018 г.
вкл.- 558,15 евро;
- начислена редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница от 15.02.2018г., за периода 15.01.2018г. - 14.02.2018
г. вкл.- 123,56 евро;
в/ наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 15.09.2017г.-14.02.2018 г. - 649,36 евро;
г/ отложена лихва за
периода 15.12.2012 г. до 08.05.2013 г., дължима съгласно чл.8, във връзка с
буква "б" от Анекс №2/09.05.2013г. -
1716,76 евро;
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с
чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във
вр. с Договор за банков кредит № SN00047 от 23.06.2008г. и Анекс №1/19.12.2009г. и Анекс
№2/09.05.2013г. към същия.
Съгл.
чл.430 ал.1 ТЗ с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По безспорен начин се установи, че по силата на Договор за банков кредит №
SN00047 от
23.06.2008г. сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД гр. София от
една страна, като кредитор и от друга ответниците - И.П.Т. - като
кредитополучател и Х.Т.Х.- съдлъжник,
банката е предоставила договорената
сума, като
сумата е преведена по разплащателна сметка с
IBAN:***, с
титуляр И.П.Т. на 30.06.2008 г., в размер на 86 900 евро.
Въпреки дадената от
съда възможност, ответниците не представиха доказателства да са изправна страна
по договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си по същия. По делото
липсват доказателства, които да оборят твърденията на ищеца, че на датите на падеж от
15.09.2017г. до 15.04.2018г., кредитополучателят И.П.Т. и солидарният длъжник Х.Т.
Х.q не са заплащали дължимите месечни погасителни вноски. При това
положение, съгл. чл.10.1 от Договора /аналогичен на чл.12.1.1 от Анекс №2/,
считано от 151-я ден, след преустановяване на плащанията /първото неплатено
задължение е на 15.09.2017г./ т.е. от 15.02.2018 г. целия кредит / непогасена главница, дължими такси,
разноски и лихви и наказателна надбавка/ е станал предсрочно изискуем. Ето защо
основателно се явява възражението на ответника Т., че в справката ищеца неправилно е отразил размера на
просрочената главница /падежирала главница/, като е приел, че същата следва да
се изчислява за периода 15.09.2017г. до 15.04.2018г., както и върху нея да се
начисляват съответните лихви, а не от дата 15.02.2018г. Ето защо, при
определяне размера на дължимите от ответниците суми съдът приема втория вариант
от заключението на ВЛ-це, според който при настъпила предсрочна изискуемост на 15.02.2018 г., размерът на непогасените
задължения по Договор № SN00047/23.06.2008 г. е общо 65 648,51 евро, от които: главница - усвоена и непогасена - общо 62 600,68 евро; редовна /възнаградителна/
лихва - общо 681,71 евро /в т.ч.: просрочена редовна
лихва за периода 15.09.2017 г. - 14.02.2018 г. вкл.- 558,15 евро и начислена редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница от 15.02.2018г., за периода 15.01.2018г. -
14.02.2018 г. вкл.- 123,56 евро; наказателна лихва върху просрочена главница за
периода 15.09.2017г.-14.02.2018 г. - 649,36 евро; отложена лихва за
периода 15.12.2012 г. до 08.05.2013г., дължима съгласно чл.8, във връзка с
буква "б" от Анекс №2/09.05.2013г. -
1716,76 евро;
Водим от изложеното съдът счита, че
предявените по делото искове следва да бъдат уважени, както следва: Претенцията
за главница до общия предявен с ИМ размер от 62 600,68 евро, ведно със зак.
лихва считано от 26.04.2018г. до окончателното й изплащане. Претенцията за редовна
/възнаградителна/ лихва съдът счита за основателна до размера от 681,71 евро и уважава иска до този размер, а в разликата
над 681,71 евро до размера 953,83 евро-
отхвърля иска като неоснователен и недоказан. С оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът уважава иска за наказателна лихва
върху просрочена
главница за периода 15.09.2017г.-24.04.2018 г. до посочения в ИМ размер от
88,50 евро. Що се отнася до претенцията за
присъждане на отложена лихва за
периода 15.12.2012 г. до 08.05.2013г., дължима съгласно чл.8, във връзка с
буква "б" от Анекс №2/09.05.2013г., същата с оглед заключението на
ССЕ е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер- 1716,76 евро. Върху присъдените
лихви не дължи законна лихва, и такава не следва да се присъжда от съда.
Неоснователно е възражението на ответницата Х., за липса на
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. При липса на
други доказателства за такова уведомяване, следва да се приеме, че това е
станало с връчване на книжата по делото. Неоснователно е и позоваването на тази
ответница на нарушения на чл.7, т.7, т.8 и чл.13 от ЗПК
/отм./ при сключване на договора, което водело до предвидения в чл.14, ал.2
санкциониращ резултат, водещ до недействителност на договора. Съгласно чл.5 от Закон
за потребителския кредит /отм./, разпоредбите на закона, не се прилагат за
договори за кредит или за договори за посредничество за предоставяне на кредит,
обезпечени с ипотека върху недвижим имот, какъвто е процесния.
При този изход на делото в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция /в
т.ч. и претендираното юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 14319,81лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********,*** и Х.Т.Х., ЕГН **********/*** да
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„Райфайзенбанк
(България)" ЕАД гр. София, с ЕИК-831558413, на
основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във вр. с Договор за банков
кредит №
SN00047 от
23.06.2008г. и Анекс №1/19.12.2009г. и Анекс
№2/09.05.2013г. към същия, както
следва: сумата 62 600,68 евро- главница по договора за
банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2018г. до
окончателно й изплащане; сумата 681,71 евро - редовна лихва за
периода от 15.09.2017г. до 15.04.2018г.; сумата
88.50 евро - наказателна лихва за
периода от 15.09.2017г. до 24.04.2018г. и сумата
1716.76 евро - отложена лихва за
периода от 15.12.2012г. до 08.05.2013г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от„Райфайзенбанк (България)" ЕАД гр. София, с
ЕИК-831558413 против И.П.Т. и Х.Т.Х. иск за присъждане
на редовна лихва за периода от 15.09.2017г. до
15.04.2018г. в разликата над 681,71 евро до
размера 953,83 евро.
ОСЪЖДА
И.П.Т. и Х.Т.Х.
да ЗАПЛАТЯТ на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД гр. София, с
ЕИК-831558413 сумата 14319,81лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: