Решение по Търговско дело 16/2018г.

Кредитополучателят и съдлъжниците не изпълняват задълженията си по договора, анекса и споразумението, поради което са изпратени нотариални покани до "Х" ООД, ЕИК 104689330 и до съдлъжника Н.Г.Н., с които са уведомени, че следва да погасят всички просрочени задължения, като в противен случай кредитът ще бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем. В предоставения срок кредитополучателят и съдлъжникът Н.Г.Н. не са погасили задължението, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.02.2017г. на основание т.16.2., б. „а" от Общите условия по договорите за кредит по програмата за микрокредитиране към Договора за кредит.

Със заявление по реда на чл.417 и извлечение от счетоводните книги на "Първа инвестиционна банка" АД, банката е поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството на кредитор по Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №****., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 20 05.2009г.. Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на банката, Районен съд - гр. Велико Търново е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с които е разпоредил "Х", ЕИК 104689330, представлявано от Н.Г.Н. и Н.Г.Н., ЕГН **********,***. Стамболийски № 13, вх. Б, ап. 44 да заплатят СОЛИДАРНО на Първа инвестиционна банка АД клон В.Търново, всички суми посочени в приложеното извлечение от счетоводните книги на Банката, с които се установяват вземанията й към длъжниците по Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №*****., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 20.05.2009г. и Споразумение от 22.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящото заявление до окончателно й издължаване; както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 1787.10 лева, представляващи внесена д. такса, определена съгласно чл. 12 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждание в минималния размер, определен от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 150.00 лева.

Задълженията не са погасени и към момента.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено вземането на „Първа инвестиционна банка" АД, клон Велико Търново към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 783/2017г. по описа на ВТРС - 10.03.2017г., към съдлъжника Н.Г.Н., ЕГН **********,***. С. № **, вх. *, ап. **, в размер на 89 354.76 лева и представляващо:

- просрочена главница - 34 213.62 лева;

- просрочени договорна лихва - 25 891.22 лева, за периода от 21.04.2010г. до 14.02.2017г.;

- просрочена наказателна лихва - 26 963.68лева, за периода от 23.11.2009г. до 09.03.2017г.;

- комисиони съгласно т.5 от Общите условия - 2 052.84 лева;

- разноски по застраховки - 51.00 лева;

- разноски за връчване на нотариална покана - 182.40 лева,

ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 - 10.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът моли съда да осъди Н.Г.Н., ЕГН **********, да заплати направените в заповедното производство разноски в размер на 1787.10 лева - разноски по делото за държавна такса и сумата 150.00 лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

В писмения отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва всички факти изложени в исковата молба.

Оспорва и възразява, че между страните по делото не съществуват договорни отношения.

Оспорва и възразява, че не дължи претендираните суми, тъй като ответникът не е встъпвал в дълга по договора за кредит, не е подписвал Споразумение от 22.11.2010г., и не е съдлъжник.

Възразява, че представеното към исковата молба Споразумение от 22.11.2010г. е нищожно на осн.чл.26 ал.2, пр.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие.

Оспорва и Възразява, че споразумението от 22.11.2010г. е неистински документ.

Прави възражение, че вземанията са погасени и по давност с оглед разпоредбата на чл.111, б."б" и б."в" от ЗЗД.

Възразява, че между ищеца и ответника по делото не съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси и споразумения.

Оспорва представеното Споразумение от 22.11.2010г. като неистински документ, тъй като същият не носи подписа на ответника Н.Г.Н., тъй като подписите положени на стр.1,2,3,4, 5 и 6 от споразумението от името на ответника не са изпълнени от него. Иска откриване на производство по чл.193 от ГПК относно истинността на Споразумение от 22.11.2010г..

Оспорва и факта, че кредитът по Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №*****., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 20.05.2009г., е предсрочно изискуем, считано от 15.02.2017г., поради факта, че кредитополучателят „Х" ООД и съдлъжникът Н.Г.Н. са уведомени с нотариални покани. Твърди, че приложената към исковата молба нотариална покана с рег.№ 4169, том 1, акт №127, на Нотариус с рег.№ 587 на НК, не е връчена на ответника Н.Г.Н., нито на упълномощено от него лице. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба липсват данни, че банката е уведомила ответника Н.Г.Н., или кредитополучателя „Х"ООД, че вземането и по договора за кредит, е предсрочно изискуемо.

Възразява, че вземането на ищеца не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, поради което и исковата претенция е неоснователна.

Възразява, че вземанията за главници от 23.11.2009г. до 10 март 2014г. са погасени с изтичане на 3-годишната погасителна давност, че вземанията за вноски по лихви за периода от 21.04.2010г. до 10 март 2014г. и изцяло за наказателна лихва също са погасени по давност, по чл. 111 б."в" ЗЗД като вземания за периодични платежи и лихви. Вземането за всяка престация в случая, според ответника, става изискуемо в съответствие с уговорените в Приложение №2 към договор за кредит №******., план за погасяване. Тъй като Заявлението по ч.гр.д.№ 783/2017г. е подадено на 10.03.2017г., вземането на ищеца за главници и лихви са погасени поради изтекла погасителна давност и искът за посочените по-горе месеци се явява неоснователен, което обуславя и неоснователност и на исковете за обезщетение - наказателна лихва за забавено плащане.

Относно дължими разноски и комисионни. Ответникът оспорва съществуването на договорка за заплащане на застраховки и комисионни, позовавайки се на представените Договор за кредит и Анекс между страните, а също възразява, че не са конкретизирани относно дължимостта им по периоди и са погасени и по давност.

Ответникът смята, че се касае за изпълнение на множество периодично повтарящи се плащания, чиято изискуемост, забава и давност настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, обединени от един и същи правопораждащ факт - договора, чийто падеж настъпва периодично през предварително определени и известни на страните интервали от време, в които задължението трябва да бъде изпълнено, а размерите на плащанията поначало също са предварително определени или определяеми.

Иска съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Моли да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията и твърденията на ответника като неоснователни: Позовавайки се на представеното към исковата молба Споразумение от 22.11.2010г., твърди, че ответникът е встъпил в дълга на основния кредитополучател „Х"ООД, произтичащ от Договор №****. за банков кредит и Анекс № 1 от 20.05.2009г. към него. Съгласно споразумението, ответникът се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията за погасяване на кредита.

Оспорва като неоснователно твърдението на ответника, че споразумението не е подписано от него.

Оспорва като неоснователни твърденията, че ищецът „Първа инвестиционна банка" АД не е уведомила нито главния длъжник по договора за кредит, нито съдлъжниците, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради настъпила забава в плащанията - към Заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, и към исковата молба са представени заверени преписи на Нотариални покани, с които длъжниците са уведомени, че кредитът не се обслужва съгласно поетите задължения по договора за кредит и споразумението, като със същите им е предоставен срок за заплащане на просрочията. С поканите кредитополучателят и солидарният длъжник са уведомени, че след изтичане на срока и без допълнително уведомяване, Банката ще осчетоводи вземането по кредита за изцяло и предсрочно изискуемо. Нотариалната покана до кредитополучателя „Х"ООД е връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Нотариалната покана до солидарния длъжник Н.Г.Н. е връчена от Нотариус Т.П. - лично на адвокат А.Г.П., която е получила поканата на 10.11.2016г. като пълномощник, лично, със задължение за предаване. Ищецът твърди, че до изтичане на сроковете по нотариалните покани задълженията не са погасени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.02.2017г. на основание т.16.2., б. „а" от Общите условия по договорите за кредит по програмата за микрокредитиране към Договора за кредит.

Ищецът оспорва възражението за настъпила погасителна давност по главницата, по следните съображения: Вземанията по главница представляват едно общо задължение, по което е дадена възможност да се плаща на вноски, което разсрочване не го превръща в отделни периодични плащания, всяко със самостоятелен размер, респ. представляващо отделен самостоятелен иск. Позовава се на практика на ВКС, която приема, че вземанията на банката за главница по договора за банков кредит не са периодични по смисъла на чл.111, б.„в" ЗЗД, тъй като са част от едно единно вземане на кредитодателя, чието разсрочване не може да доведе до прилагане на тригодишната давност, или до становището, че всяко месечно вземане по главница е самостоятелен иск.

Оспорва възраженията на ответника за изтекла давност в частта за начислените лихви, като неоснователни. За тях счита приложима общата 5-годишна давност. С изричното съгласие на кредитора длъжникът може да изпълнява задължението си чрез месечни вноски /частични плащания/, които по своето естество не представляват периодични плащания.

Оспорва като изцяло неоснователни твърденията на ответника, че между страните не съществува договорка за заплащане на застраховки и комисиони, която се основава на разпоредбата на т. 5 от Договора.

Поддържа предявения иск.

В отговора на ДИМ ответникът поддържа становището, че предявеният иск е неоснователен и оспорва същия по основание и размер. Оспорва всички факти, изложени в исковата молба, тъй като между страните в настоящото производство не съществуват договорни отношения. Поддържа направеното възражение, че ответникът не дължи претендираните суми, тъй като същият не е встъпвал в дълга по договора за кредит, не е подписвал Споразумение от 22.11.2010г. и не е съдлъжник. Оспорва Споразумение от 22.11.2010г. като нищожно, поради липса на съгласие, както и поради това, че споразумението е неистински документ, тъй като споразумението не е подписвано от ответника. Алтернативно, поддържа и възражението си, че вземанията са погасени и по давност с оглед разпоредбата на чл.111, б."б" и б."в" от ЗЗД. Поддържа възражението си, че кредитът не е предсрочно изискуем. Оспорва, че ищецът е уведомил длъжниците с нотариална покана, респективно с нотариална покана до солидарния длъжник Н.Г.Н., връчена от нотариус Т.П. - лично на адвокат Анета П. на 10.11.2016г. Твърди, че не е упълномощавал адвокат П. за получаване на уведомление за предсрочно прекратяване на кредита, още повече, че ищецът твърди че кредитът е предсрочно изискуем на 15.02.2017г. близо два месеца след връчването на нотариалната покана. Твърди, че ищецът „П.И.Б. е уведомил нито главния длъжник по договора за кредит, нито съдлъжниците , че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради настъпила забава на плащанията на главницата и/или лихвите. Счита, че вземането на ищеца не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, поради което и исковата претенция е неоснователна. Поддържа и възражението за изтекла погасителна давност по чл. 111 б."в" ЗЗД. Оспорва съществуването на договорка между страните за заплащане на застраховки и комисиони. Възразява, че тези вземания освен, че не са конкретизирани относно дължимостта им по периоди, също са погасени и по давност.

Поддържа становището си, че в случаят се касае за изпълнение на множество периодично повтарящи се престации за предаване на пари, чиято изискуемост, забава и давност настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, обединени от един и същи правопораждащ факт-договора, чийто падеж настъпва периодично през предварително определени и известни на страните интервали от време, в които задължението трябва да бъде изпълнено, а размерите на плащанията поначало също са предварително определени.

Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Моли да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №*****. с общи условия, заверено копие, банката-ищец предоставя на кредитополучателя "Х"ООД, ЕИК 104689330, със седалище и адрес на управление: с.Хотница, община Велико Търново, банков кредит в размер на 35000 лв., който кредитополучателят се задължава да погасява съгласно погасителен план с краен срок за погасяване на кредита - 21.11.2017г.. Съгласно т.4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 10 пункта.

В т.5 от Договора е уговорено, че банката събира комисиона за управление на кредита в размер на 1% от разрешения кредит в деня на подписването на договора и по 1% в началото на всяка година от срока на кредита, считано от деня на подписване на договора за кредит. С подписването на договора кредитополучателят се задължава да спазва ОУ, които са неразделна част от договора. В т.11 от Общите условия е записано, че когато извършено от кредитополучателя плащане не е достатъчно да покрие задълженията му в пълен размер, същите се погасяват по следния начин: 1.такси и разноски; 2.наказателна лихва; 3.просрочена лихва; 4.главница, освен ако страните са се договорили изрично за друго. Съгласно Общите условия т.12, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.4 от Договора за кредит лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. Според т.16.2, б."а" от ОУ банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, за срок определен от банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

С Анекс № 1 от 20.05.2009г. към договора с приложение нов план за погасяване, страните по договора за кредит по програмата за микрокредитиране №****. се споразумяват считано от датата на подписване - 20.05.2009г., дължимата годишна лихва по т.4 от договора да бъде: Базов лихвен процент (БЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 7 цяло процентни пункта, не по-малко от 14.64% годишно, като БЛП на банката за лева към момента на сключване на Анекса е 7.6407% годишно.

Видно от Споразумение от 22.11.2010г., банката "ПИБ"АД, кредитополучателят "Х"ООД, поемателите Й.Я.и Н.Г.Н. - ответника, се споразумяват за следното: На основание чл.101 във вр. с чл.121 и сл. от ЗЗД банката приема поемателите, а те встъпват в дълг към банката като съдлъжници за погасяване на всички задължения, произтичащи от Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №****., както и Анекс № 1 от 20.05.2009г. към него (наричан за краткост Договора). В т.8 от споразумението поемателите поемат солидарно отговорността за целия размер на дълга на кредитополучателя, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията, произтичащи от Договора, включително за лихвите, таксите, комисионите и разноските. В т.9 от Споразумението всеки от поемателите се задължава при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, и без да е необходимо банката да насочва иска си първо към кредитополучателя, да внася при първа покана от банката доброволно всички дължими суми, включително лихвите, таксите, комисионите и разноските.

В т.12, б."а" от Споразумението е договорено, че банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до кредитополучателя и/или поемателя/ите, за срок определен от банката, в случай че кредитополучателят и/или поемателя/ите не извършат което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. В споразумението е записано, че е неразделна част от Договора, и е подписано от страните. Ответникът оспори подписа си върху документа и по негово искане съдът назначи съдебно-графическа експертиза за установяване положени ли са от ответника Н. подписите върху споразумението от 22.11.2010 г. под името на Н.Г.Н..

Видно от заключението на в.л., което съдът възприема като обективно и компетентно, подписите върху споразумението под печатния текст на стр.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 и над името Н.Н. в процесното Споразумение от 22.11.2010г. са положени от ответника Н.Г.Н..по категоричен начин доказа авторството на подписа на ответника, поради което и на основание приетото заключение споразумението за встъпване в дълга следва да се кредитира като безспорно доказателство за наличие на валидна правна връзка между страните по настоящото производство.

Представена е нотариална покана от банката-ищец до Н.Г.Н., с която банката го кани като съдлъжник в седемдневен срок от получаването доброволно да погаси всички просрочени задължения на "Х"ООД по Договора за кредит в пълен размер като в противен случай и без допълнителна покана, след изтичане срока за доброволно изпълнение банката ще счита ползвания от "Х"ООД кредит за изцяло и предсрочно изискуем за всички дължими по Договора суми, в т.ч. главница, лихви, такси и комисиони като банката ще осчетоводи вземането си като предсрочно изискуемо в пълен размер и ще реализира правата си по съдебен ред. Вписано е, че нот.покана е писмено уведомление по смисъла на т.16.2 от ОУ. Приложена е разписка за връчване на нотариалната покана на 10.11.2016г. на лице - адв.А. Г. П., която поема задължение да я предаде. На 10.11.2016г. нотариус Т.П. рег.№** на НК в район РС-Ямбол е удостоверил връчването на екземпляр от нот.покана на адресата чрез адв.А.П. с поето задължение за предаване, на 10.11.2016г.

Представена е нотариална покана от банката-ищец до кредитополучателя "Х"ООД, представлявано от управителя Н. Г.Н. - ответника, с идентично съдържание, на която е отбелязано в щемпела, че е връчена на 08.08.2016г. от нотариус Д. Т. рег.№** на НК в район РС-В. Т., с уточнение: "Лицето не живее на посочения адрес. В поставения най-долу щемпел е отбелязано, че на 30.12.2016г. нотариус Д.Т. удостоверява връчването на екземпляр от нот.покана на адресата по реда на чл.47, ал.1 ГПК като адресът е посетен на 25.10.2016г., 21.11.2016г., 14.12.2016г. и на 14.12.2016г. е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. При тези данни съдът приема, че нот.покана до кредитополучателя е връчена на 30.12.2016г.

По делото е прието ч.гр.д. 783/2017 г. на РС Велико Търново, Заповед на незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.783/2017г. Приети са заверено копие на кредитното досие съдържащо 184 листа, извлечение от счетоводните книги на Банката, справка по чл.366 от ГПК.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че предоставеният кредит на „Х"ООД по Договор за кредит по програма за микрокредитиране № *** г. е отпуснат по разплащателна сметка с IBAN ***ода ***г. - *** г..

Към 10.03.2017г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредитополучателят „Х" ООД и съдлъжника Н.Г.Н. са били в просрочие и са имали дължими и неизвършени просрочени плащания в размер, както следва: главница 34 213.62лв., договорна лихва за периода от април 2010г. до датата на подаване на заявлението - 10.3.2017г. - 25 891.22лв.. Последното плащане е било извършено на 24.11.2010 г.; наказателна лихва по просрочена главница за периода от 23.11.2009 г. до 15.2.2017г. е 26 963.68лв.; комисионни годишни за управление на кредит за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. - общ размер 2052.84 лева. Или общо задължението е 89 121.36лв.

Дължимата договорна лихва за периода 10.03.2014г. до 10.03.2017г. е в размер 8034.55лв., дължимата наказателна лихва за същия период е в размер на 7195.20лв.. Начислени са комисионни за управление - еднократно при усвояване на кредита, такса проучване, както и комисионна управление на кредит в началото на всяка следваща година - общият размер на начислените комисионни е 3 632.12 лева. В.л. установява, че последното извършено плащане по кредита е на 24.11.2010г. от сметката, обслужваща банковия кредит, която е била заверена последно на тази дата с 2400 лв. от получен превод от ИНТЕРМИЛК ЕООД с основание по „фактура 0000000001/22.11.2010г.". От тези средства се били погасени таксата управление за 2010г. в размер на 342,14 лв., дължима редовна лихва за периода от 12.2009г. до 04.2010 г. /последна платена частично, и частично лихви върху просрочена главница за същия период. Доказателства за други извършени плащания по кредита няма.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.101 от ЗЗД, с който се иска да се приеме за установено вземането на ищеца „Първа инвестиционна банка" АД, клон Велико Търново към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 783/2017г. по описа на ВТРС - 10.03.2017г., от съдлъжника Н.Г.Н. - ответника, в размер на 89 354.76лв., представляващо: просрочена главница - 34 213.62 лева; просрочена договорна лихва - 25 891.22 лева, за периода от 21.04.2010г. до 14.02.2017г.; просрочена наказателна лихва - 26 963.68лева, за периода от 23.11.2009г. до 09.03.2017г.; комисиони съгласно т.5 от Общите условия - 2 052.84 лева; разноски по застраховки - 51.00 лева; разноски за връчване на нотариална покана - 182.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 - 10.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

ЯОС намира положителният установителен иск за допустим. Ищецът има правен интерес за завеждане на иска срещу ответника, с който да установи съществуването на претендираното в заповедното производство вземане.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 783/2017г. по описа на РС-В.Търново, по заявление от „ПИБ”АД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 453 от 14.03.2017г. с която се разпорежда длъжниците „Х”ООД и Н. Г.Н. солидарно да заплатят на кредитора "ПИБ"АД сумата 34213.62лв. - главница по договор за кредит по програмата за микрокредитиране №****., изменен и допълнен с Анекс №1 от 20.05.2009г. и Споразумение от 22.11.2010г.; 25981.22лв. - просрочена договорна лихва за периода от 21.04.2010г. до 14.02.2017г.; 26963.68лв. - просрочена наказателна лихва за периода 23.11.2009г.-09.03.2017г.; 2052.84лв. - дължима комисионна по т.5 от договора за кредит; 51лв. - разноски за застраховател; 182.40лв. - разноски за връчване на нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 - 10.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането; направените в заповедното производство разноски по делото в размер на 1937.10лв., от които 1787.10лв. д.т. и 150лв. юриск. възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 453 от 14.03.2017г. е издаден изпълнителен лист от 15.03.2017г.

Поради постъпило в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение на длъжника Н. срещу заповедта за незабавно изпълнение, на банката е указана възможността да предяви иск срещу този длъжник за установяване на вземането си в едномесечен срок по получаване на съобщението, което е получено на 11.09.2017г.. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен настоящият иск пред ОС - Велико Търново, изпратено по направено своевременно от ответника възражение за местна подсъдност, на ЯОС.

Установено е по делото, че по Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №****., Банката-ищец е предоставила на кредитополучателя „Х"ООД банков кредит в размер на 35000 лв., който кредитополучателят се задължава да погасява съгласно погасителен план с краен срок за погасяване на кредита - 21.11.2017г., уговорени са годишна лихва (договорна), санкционна неустойка - т.нар. наказателна лихва, комисионни, отговорност за разноски. С анекс № 1 към договора за кредит, сключен между страните на 20.05.2009г., са променени лихвените условия и погасителния план по кредита.

Със Споразумение от 22.11.2010г., между банката "ПИБ"АД, кредитополучателят "Х"ООД, поемателите Й.Я.и Н.Г.Н. - ответника, на основание чл.101 във вр. с чл.121 и сл. от ЗЗД, поемателите встъпват в дълг към банката като съдлъжници за погасяване на всички задължения, произтичащи от Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №*****., както и Анекс № 1 от 20.05.2009г. към него (наричан за краткост Договора). В т.8 от споразумението поемателите поемат солидарно отговорността за целия размер на дълга на кредитополучателя, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията, произтичащи от Договора, включително за лихвите, таксите, комисионите и разноските. В т.9 от Споразумението всеки от поемателите се задължава при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, и без да е необходимо банката да насочва иска си първо към кредитополучателя, да внася при първа покана от банката доброволно всички дължими суми, включително лихвите, таксите, комисионите и разноските.

Ответникът оспори подписа си върху споразумението и по негово искане съдът назначи съдебно-графическа експертиза, която доказа авторството на подписа на ответника. ЯОС намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на споразумението поради липса на съгласие. Поради доказаното обстоятелство, че ответникът е положил подписа си върху споразумението за встъпване в дълга, на всяка страница, а и с оглед обстоятелството, че същият е бил съдружник и управител в кредитополучателя "Х"ООД, съдът приема, че е налице валидна правна връзка между страните по делото по процесното Споразумение.

По делото е установено, че освен на посочените в извлечението от счет. книги на банката дати, последно е извършено едно плащане в размер на 2400лв. на задължения по кредита от сметката на кредитополучателя, обслужваща банковия кредит, на 24.11.2011г. като от тези средства се били погасени таксата управление за 2010г. в размер на 342,14 лв., дължима редовна лихва за периода от 12.2009г. до 04.2010 г. (последна платена частично, и частично лихви върху просрочена главница за същия период). Доказателства за други извършени плащания по кредита няма.

С представените нот.покани до кредитополучателя и до ответника-солидарен длъжник банката ищец съгласно процесното Споразумение и Договора за кредит ги е уведомила, че след изтичане на 7-дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения без допълнително уведомяване, ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем за всички дължими по Договора суми, в т.ч. главница, лихви, такси и комисиони, и ще осчетоводи вземането по кредита като изцяло и предсрочно изискуемо. Нотариалната покана до кредитополучателя „Х"ООД е връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 30.12.2016г.. Нотариалната покана до солидарния длъжник Н.Г.Н. е връчена от Нотариус Т.П. лично на адвокат А.Г.П., която е получила поканата на 10.11.2016г. като пълномощник, лично, със задължение за предаване. До изтичане на сроковете по нотариалните покани, задълженията не са погасени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.02.2017г. на основание т.16.2., б. „а" от Общите условия по договорите за кредит по програмата за микрокредитиране към Договора за кредит. ЯОС приема, че кредитът е станал предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, който момент е относим по делото.

Неоснователно е възражението, че ищецът не е уведомил нито главния длъжник по договора за кредит, нито съдлъжниците, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради настъпила забава в плащанията, предвид приложените към Заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, и към исковата молба заверени преписи на нотариалните покани.

ЯОС намира с оглед събраните доказателства, вкл. неоспореното заключение по назначената ССЕ, че е установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 34213.62лв. - главница по договор за кредит по програмата за микрокредитиране №****., изменен и допълнен с Анекс №1 от 20.05.2009г. и Споразумение от 22.11.2010г..

Неоснователно е възражението на ответника за настъпила погасителна давност на вземанията по главница за периода от 23.11.2009г. до 10.03.2014г., тъй като главницата по договор за кредит е едно общо задължение, чието разсрочване на вноски не го превръща в отделни периодични плащания, всяко със самостоятелен размер, респ. представляващо отделен самостоятелен иск. Така ВКС в трайната си практика -Решение №582/21.12.2010г. по гр.д. 1384/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. 523/2011г. на III г.о. на ВКС, Решение №147/23.07.2012г. по гр.д. 627/2011г. на III г.о. на ВКС, Решение №90/31.03.2014г. по гр.д. 6629/2013г. на IV г.о. на ВКС, приема, че вземанията на банката за главница по договора за банков кредит не са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД, тъй като са част от едно единно вземане на кредитодателя, чието разсрочване не може да доведе до прилагане на тригодишната давност.

От заключението на ССЕ е видно, че договорната лихва за периода от април 2010г. до датата на подаване на заявлението - 10.3.2017г. е 25 891.22лв., а наказателната лихва по просрочена главница за периода от 23.11.2009 г. до 15.2.2017г. е 26 963.68лв.. Договорната лихва е парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства. Общата сума по главница и договорна лихва е определена с погасителния план и тази обща сума представлява едно общо, неделимо задължение, което кредиторът се съгласява на получи на месечни вноски, определени в погасителен план. Ето защо, ЯОС намира, че следва да се приложи 5-годишна давност за договорната лихва и като основателни и доказани следва да се приемат вземанията на Банката за договорна лихва за периода от 10.03.2012г. до 10.03.2017г.. Размерът на задълженията за договорна лихва за посочения период от 10.03.2012г. до 10.03.2017г., видно от колона 7 (разлика между дължима и платена договорна лихва) от Приложение № 1 към Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е общо 16472.88 лв.

По отношение на наказателната лихва е основателно възражението на ответника, че същата се погасява с кратка погасителна давност от 3 години и поради настъпила давност преди 10.03.2014г., приема за установен и доказан размер на наказателната лихва от 7195.20 лв., дължима за периода от 10.03.2014 до 10.03.2017г.

Съдът споделя възражението на ответника за неоснователност на вземанията на Банката относно дължимите разноски за застраховка, поради липса на договорки за заплащането и, но не споделя възражението за комисионната, т.к. същата е на начислена на основание разпоредбата на т. 5 от Договора „Банката събира комисиона за управление на кредита в размер на 1 % от разрешения кредит в деня на подписване на настоящия договор и по 1 % в началото на всяка година на кредита, считано от деня на подписване на настоящия договор." Тъй като и по отношение на тези суми е направено възражение за настъпила погасителна давност, което не се оспорва от ищеца, съдът приема че е същата е в размер от 1026.42 лв., представляваща дължимата и неплатена комисиона за 2014-2016г дължима от м.ноември на съответната година т.е. от ноември 2014 до ноември 2016г.

По отношение на вземанията на Банката, представляващи разноски за връчване на нотариална покана - 182.40 лева, същите са установени като неоспорени и доказани.

С оглед изхода на делото, ЯОС следва да присъди на ищеца сторените по делото разноски и юриск. възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП съразмерно с уважената част от иска. На ответника следва на осн.чл.78, ал.3 да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Признава за установено по отношение на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, бул."Драган Цанков" 37, с ЕИК831094393, представлявана от изпълнителните директори Н.В.Н. и В.Х Х, чрез И.И.Д.- управител на "ПИБ"АД клон Велико Търново и юрисконсулт К.В.В., че към 10.03.2017г. има вземане от Н.Г.Н. с постоянен адрес:***, в условията на солидарност с "Х"ООД, ЕИК 104689330, със седалище и адрес на управление: с. Хотница, община Велико Търново, за сумите: 34213.62лв. - главница по договор за кредит по програмата за микрокредитиране № ***г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 20.05.2009г. и Споразумение от 22.11.2010г.; договорна лихва за период от 10.03.2012г. до 10.03.2017г.- общо 16472.88 лв.; наказателната лихва от 7195.20 лв., дължима за периода от 10.03.2014 до 10.03.2017г.; 1026.42 лв., представляваща дължимата и неплатена комисиона за 2014-2016г дължима от м.ноември на съответната година т.е. от ноември 2014 до ноември 2016г.; 182.40лв. - разноски за връчване на нотариална покана; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 - 10.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането; направените в заповедното производство разноски по делото в размер на 1937.10лв., от които 1787.10лв. д.т. и 150лв. юриск. възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ по ч.гр.д.№ 390/2010г. по описа на ЯРС - 01.02.2010г., като за разликата до предявения размер от 89354.76лв. на вземането, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 453 от 14.03.2017г. по ч.гр.д.№ 783/2017г. по описа на РС-В.Търново, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

Осъжда ответника Н.Г.Н. с постоянен адрес:***, да заплати на ищеца "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, бул."Драган Цанков" 37, с ЕИК831094393, представлявана от изпълнителните директори Н.В.Н. и В.Х Х, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 1937.09лв. разноски по делото.

Осъжда ищеца "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, бул."Драган Цанков" 37, с ЕИК831094393, представлявана от изпълнителните директори Н.В.Н. и В.Х Х, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника Н.Г.Н. с постоянен адрес:***, да заплати на сумата 1087.21 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: