МОТИВИ на Присъда № 135/02.11.2018 г.,

постановена по НОХД № 332/2018 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение, против подс. Й.М., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1 от НК.

В производството пред настоящата инстанция, подс. Й.М. се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.

В открито съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира, по отношение на деянието по чл. 343б ал. 1 НК, наказанието да бъде определено в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева, а по отношение на деянието по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК – три години лишаване от свобода и 3000 лева глоба. По отношение на двете деяния предлага да се определи едно общо наказание, две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева, като наказанието лишаване от свобода счита, че следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Счита, че на подсъдимия М. следва да бъде наложено и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Подсъдимият Й.М., при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът адв. М. *АК, счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, описана в ОА. Пледира да се отчете обстоятелството, че подзащитният му изцяло съдейства за изясняване на обективната истина и изтъква изразеното съжаление. Счита, че определеното общо наказание следва да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Изразява становище, че наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде в значително по-нисък размер от предложеното от прокуратурата.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:

Подсъдимият М. към месец септември 20** г. работил като шофьор международни превози към румънска фирма. С оглед на това на **.**.**** г. той е бил на граничен пункт - Л., трасе изходящи товарни автомобили, намиращ се на границата на Р. Б. с Р. Т., изпълнявайки превоз от Р. Р. към Р. Т. и управлявайки товарна композиция в състав-влекач марка „ДАФ” с № ******* и прикачено полуремарке с рег. № *******. Тъй като имало голяма колона от чакащи автомобили и е трябвало да се чака продължително време, подсъдимият решил да си закупи алкохол, с оглед на което отишъл до магазина до пропускателният пункт и си взел бутилка водка от 500 мл., след което се качил в кабината на камиона и там изпил около 200 мл. от нея. Около **,** часа колоната от товарни автомобили започнала да се придвижва напред, при което подсъдимият М. вместо напред тръгнал назад, където към този момент на 3-4 метра от него бил спрян товарен микробус с рег. № *******, управляван от свид. Х. Ш.. Виждайки движението на товарният автомобил към него, той започнал да му подава сигнал с клаксона, но подсъдимият М. не възприел това и в резултат – настъпил сблъсък между задната част на товарният автомобил и предната част на микробуса. Веднага след това подсъдимият превключил от задна на първа скорост и се придвижил около 10 метра напред. В предвид на станалото свид. Ш. отишъл при него и тъй като не могли да се разберат за евентуално обезщетение, той се е обадил на тел. 112. Малко след това около 15,00 часа на място дошли полицейските служители - свид. К. К. младши автоконтрольор в РУ – Е. и Е. Б. командир на отделение в РУ – Е., които същият ден били на работа от ** до ** часа. Те са отвели подсъдимия М. и свид. Ш. до полицейският автомобил, който спрели до трасе „вход на леки автомобили” за Р.Б., където и двамата били изпробвани за употреба на алкохол с апарат марка „Дрегер 7510” с инв. № ****, при което за свид. Ш.и той не отчел наличие на такъв, а за подсъдимия М. – отчел наличието на 1,63 промила на хиляда. Свид. К. показал на подсъдимия показанието на апарата, както и на свидетелите Ш. и Б., като обяснил на първият, че ще му напише акт за установяване на административно нарушение и ще издаде протокол за настъпилото ПТП, с оглед на което влязъл в служебният автомобил марка „К."с рег. № ********, седнал на предната лява седалка и започнал да оформя бланка на талон за медицинско изследване на М.. Свид. Б. седнал на предната дясна седалка. В този момент подсъдимият се приближил до отворената предна врата на полицейския автомобил, бръкнал в задният джоб на панталона си и извадил от там портфейла, а от него две банкноти с номинал от по 100 евро всяка. Той посегнал с дясната си ръка, в която са били парите към свид.К., който обаче я избутал извън автомобила. Веднага след това М. пуснал двете банкноти на седалката където бил К., между краката му. Двамата полицейски служители незабавно напуснали автомобила и заключили същият след което се обадили на дежурния в РУ – Е., от където бил изпратен разследващ полицай. Той извършил оглед на полицейският автомобил, като се установило, че на предна лява седалка има две банкноти с номинал от по 100 евро всяка и серийни номера – ************* и ************. В последствие подсъдимият М. е бил отведен в болницата в гр. Е., където му била взета кръвна проба. За установяване на количеството употребен алкохол от подсъдимият М. била назначена химическа експертиза по която е дадено заключение, че в кръвната проба иззета от него, се е доказало наличие на етилов алкохол с концентрация 1,35 на хиляда.

Подсъдимият М. е роден на *** г. в гр. Б., Р. Р., жител и живущ ***, р. г., ж., със с.-с. о., ш. м. п.и във фирма „В.М.” гр. Б., н., персонален номер *************, румънски паспорт № ** *********.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от  НПК. След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, и за двете деяния се подкрепят изцяло от събраните на делото доказателства – показанията на свидетелите - Х. Ш., К. К. и Е. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, одобрен с определение на ЯОС), протокол за извършена химическа експертиза, удостоверения за длъжностното качество на свидетелите К. и Б., ежедневна ведомост на личния състав от отделение при РУ-Е., акт за установяване на административно нарушение, заповед за прилагане на принудителна административна мярка, талон за изследване, от веществените доказателства – два броя банкноти с номинал от по 100 евро и от обясненията на подс. М..

Всички тези събрани по делото доказателства – гласни, писмени и веществени, са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на извършване на престъпленията предмет на обвинението. Те напълно подкрепят и осигуряват доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на подс. Й.М. по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото, средството и механизма на извършване на двете деяния. Признанието е направено доброволно, отразява действителната воля на подс. Й.М. и кореспондира с доказателствени материали събрани по предвидения в НПК ред, които са в достатъчен обем за да се приемат за безспорно установени всички правнорелевантни обстоятелства на двете деяния.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подс. Й.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК, като на **.**.**** г., около **,** часа, на ГКПП - Л. Р. Б., след употреба на алкохол, управлявал състав от моторни превозни средства, включващ влекач марка „ДАФ” с рег. № ******* и прикачено полуремарке с рег. № * ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,35 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване № ***/**.**.**** г. на НТЛ при ОДМВР - Я.. Установи се, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1 от НК, като на **.**.**** г., около 15,15 часа на ГКПП - Л. Р. Б., дал подкуп - пари в банкноти на стойност 200 евро (1бр. банкнота с номинал 100 евро със сериен номер ************ и 1 бр. банкнота с номинал 100 евро със сериен номер ************), на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, на полицейски орган – К. Н. К., младши автоконтрольор в РУ - Е., за да не извърши действие по служба - да не съставя акт срещу него за установяване на административно нарушение.

Фактът, че е автор на двете деянията, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.

От обективна страна подс. Й.М. е извършил съставомерно деяние по предмета на обвинението, като авторството е установено по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства. Безспорно подс. Й.М. е управлявал МПС с концентрация на алкохол  в кръвта си 1.35 на хиляда, което е било установено по предвидения нормативен  ред, чрез годно техническо средство. Това престъпно деяние – по чл. 343б, ал. 1 НК е формално престъпление, такова на „просто извършване” и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Допълнително, подс. М. нанесъл и несъставомерни материални щети, като предизвикал сблъсък между управлявания от него състав от моторни превозни средства и товарен микробус с рег. № *******, управляван от свид. Х. Ш..

От субективна страна процесното престъпление е извършено от подс. Й.М. с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене, от правоспособен водач осъществяващ международни превози по занятие, безспорно напълно запознат със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол.

За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 304а от НК, спада към корупционните престъпления и има за обект дейността на държавните органи и обществените организации. В конкретния казус от обективна страна е налице хипотезата на т.нар. активен подкуп, регламентиран в чл. 304, ал. 1 от НК, а поради специалното качество на адресата на подкупа в случая – полицейски орган, се касае за квалифицирания състав по чл. 304а от НК. Изпълнителното деяние на конкретното престъпление се изразява в даване на имотна облага на длъжностно лице – в случая полицейски служител, срещу негово действие/бездействие по служба, без да се изисква това да е осъществено от адресата и той да е приел дара. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице – полицейски орган, тя не му се полага, т.е. за нейното приемане няма законно основание. Съдът в настоящият си състав намира, че в конкретиката на процесния случай изпълнителното деяние на даване на подкупа е било довършено, и не е останало във фазата на опита. Осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви – даване (активен подкуп) и получаване (пасивен подкуп), които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на активния подкуп е необходимо даващият (активната страна) да е извършила действията по фактическото разпореждане с предмета на подкупа в желанието си да мотивира другата (пасивната) страна към определено действие или бездействие В случая, с поставянето на банкнотите в полицейския автомобил, въпреки че не се е стигнало до формалното им вземане от полицейския служител, в неговото съзнанието е била изградена субективна представа относно мотивирането му за нарушенията на служебните му задължения, поради което съдът приема, че се касае за довършено деяние даване на подкуп, а не за опит към такова и приема възраженията на защитата в тази насока за неоснователни. В конкретиката на казуса подсъдимият е дал дар, като поставил банкнотите в служебния автомобил на полицейските служители – подсъдимият се приближил до отворената предна врата на полицейския автомобил, извадил от портфейла си две банкноти с номинал от по 100 евро всяка, посегнал с дясната си ръка, в която са били парите към полицейския служител свид. К.. Последният избутал ръката на подсъдимия извън автомобила, но веднага след това той пуснал двете банкноти на седалката където бил свид. полицай К.. Така подс. М. завършил изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета на подкупа и направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Това, че формално полицаят не е взел банкнотите не прави деянието недовършено за подсъдимия, тъй като той е извършил всички действия и банкнотите са преминали във владението на полицая – били са налични в купето на полицейския автомобил – място където имат достъп само полицейските служители. В този смисъл, настоящият състав споделя съдебната практика, която е в тези насока (вж. напр. Решение № 354/30.10.2009 г. на ВКС по к.н.д. № 361 /2009 г. І н.о.), различно от тази за необходимост от осъществяване на пряко физическото приемане (вземане) от длъжностното лице на предмета на подкупа. Цялата съвкупност от факти по делото (които подсъдимият признава безспорно), сочи както на действия на даване на подкупа, така и на съответната негова волева насоченост да подкупи адресата с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба – в случая да прояви бездействие и да не му състави АУАН. Безспорно, ако тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на полицейския служител, то би било налице и друго престъпление – пасивен подкуп. Ето защо, в конкретния случай съдът прие, че изпълнителното деяние е довършено и това не се повлиява от отказа на длъжностното лица да приеме предлагания дар.

Субект на престъплението активен подкуп е всяко наказателно отговорно лице – подс. Й.М. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подс. М., който като лице с достатъчен житейски опит, логично е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици искал и е целял настъпването на тези последици – действал умишлено, при аличие на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. В случая, подс. М., е бил наясно, че дава дар като мотивиращо средство на длъжностното лице и с това субективната страна на престъплението е осъществена.

Като причина за извършване на двете престъпления следва да се отбележи незачитането на установения в страната правов ред от страна на подс. Й.М., а за подкупа – и неуважение към статута на полицейските органи.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Съдът като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на подсъдимия следните наказания:

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, на основание 58а ал.1 и чл. 54 от НК, съдът наложи на подс. Й.М. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (след законовата редукция) и ГЛОБА в размер на 500 лева. На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК съдът лиши подс. Й.М. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1 от НК, съдът на основание чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, определи на подс. М. наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (след законовата редукция) и ГЛОБА в размер на 1 500 лева.

За да определи тези наказания съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: съобрази изразеното от подсъдимия добри данните за личността на подсъдимия, трудовата му ангажиран, факта че е семеен, със средно образование, неосъждан, всичко налагащо извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, сравнително невисока стойност на предложения подкуп и процесната концентрация на алкохол, искреното разкаяние и съжаление, инцидентността на деянията, но и отегчаващите отговорността му обстоятелства: висока степен на обществената опасност на двете деяния, особено за подкупа, предвид факта, че се касае за корупционно престъпление засягащо едни от най-значимите обществени отношения, а именно – тези свързани с дейността на държавния и обществен апарат, накърняващо в голяма степен интересите на гражданите, към което се появява остра обществена нетърпимост, факта че деянието подсъдимият е извършил с цел да не бъде санкциониран за нарушение по ЗДвП, проявил е престъпна настоятелност (след като адресата е отказал да приеме подкупа). Самопризнанието пред настоящият състав не се взе предвид от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като то се отчита от закона на друго основание, с редукция на определеното наказание. При всички тези релевантни обстоятелства ЯОС счита че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства (в комплекс с отегчаващите такива), комплексно, не са многобройни, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко по тези съображения.

При това положение, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при което двете наказания лишаване от свобода, предвид законовата редукция – да намали с една трета.Съдът прие, че наред с основните наказания следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвидените наказания „глоба” – за двете престъпления. Като съобрази правилата на чл. 47, ал. 1 от НК, както и с това, че за тази санкция не се прилагат правилата на чл. 58а от НК, съдът определи конкретните им размери.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЯОС лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като съобразил не ниската концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1,35 на хиляда.

Така определените наказания като комплекс, съдът намира за справедливи, подходящи за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК, без да се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. М., но и такива, че оказаното снизхождение да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност.

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНОТО ОБЩО НАКАЗАНИЕ

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подсъдимия Й.М. едно общо наказание, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 500 лева. За да извърши тази кумулация, съдът прецени, че двете деяния са осъществени в условията на реална съвкупност преди за което и да от тях да има влязла в сила присъда и наложи най-тежките определени наказания.

По отношение на така определеното наказание „лишаване от свобода” съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му предвид неговата критичност и осъзнаване на вината, факта че е неосъждан, в трудоспособна възраст, работещ, семеен и с добри характеристични данни. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужна репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът не приложи разпоредбата на чл. 24 НК, тъй като намери това за безцелно – общото наказание се определя по отношение на неосъждан досега подсъдим, само за две деяния.

На основание чл. 23 ал. 2 от НК съдът присъедини към определеното общо наказание и наказанието Лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Определените наказания са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху другите членове на обществото.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението – два броя банкноти с номинал от по 100 евро и серийни номера - ************ и ************. Тези банкноти, след влизане на присъдата в законна сила, следва да бъде предадени на БНБ.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. Й.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 46,90 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Я..

Водим от гореизложеното, съдът постанови тази присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: