МОТИВИ:

С Присъда №60/15.12.2017 г. постановено по НОХД № 50/2017 г. ЕРС е признал подсъдимия З.В.К. за невиновен в това, че на *****в района на 226 гранична пирамида в землището на с. Ш., обл. Ямболска, действайки в съучастие като помагач, умишлено улеснил извършителите М.М.К. и Д.В.Д. и други трима неизвестни извършители да преведат без разрешение на надлежните органи на властта през границата на страната от Република Т.в Република България група от хора - десет лица, които не са български граждани, а са граждани на С.А.Р. - А.С. - роден на ***г***, САР, А.Д.- роден на *** ***, САР, Б.Р.- роден на *** ***, САР, Х.Н.- роден на *** ***, САР, М.А.- род.на *** ***, САР, У.А. - роден на ***г***, САР, М.А.- роден на ***г***, САР, Ш.К.- роден на ***год. гр. К., САР, К.Ю.- роден на *** ***, САР и М.Х.- роден на ***г***, САР, като помагачеството е осъществено чрез обещание да даде помощ след деянието - да извърши превоз с моторно превозно средство на преведените лица с цел извеждане от района на държавната граница, а за целта осигурил придвижването на товарен автомобил, марка „М.В.“ с рег. №******до с. М., общ.Б.и изчакал групата преведени лица, качил ги и ги транспортирал с посоченото моторно превозно средство от с. М., община Б.към вътрешността на страната, поради което го оправдава по повдигнатото спрямо него обвинение в престъпление по чл.280, ал.2, т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 от НК.

Така постановената присъда е протестирана от Районна прокуратура Елхово като постановена при съществени процесуални нарушения - всички събрани по делото доказателства не са подложени на обективно, всестранно и пълно изследване и на внимателна проверка, присъдата е необоснована и противоречи на материалния закон. Протеста е бланкетен и в същия не се излагат конкретни съображения. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на такава от въззивния съд, с която въззиваемия К. да бъде признат за виновен по внесеното обвинение по чл.280 ал.2 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.4 НК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа изцяло протеста, като намира постановената оправдателна присъда за неправилна и постановена при нарушение на материалния закон. Излага съображения за безспорно правилно приемане в мотивите на протестираната присъда на установени обстоятелства по привеждане през държавната граница от свид.Д. и К. на десет с.граждани до място където ги е чакал с микробус осигурен от св.К., управляван от въззиваемия К., както и, че след това микробуса с чуждите граждани управляван от въззиваемия К. е потеглил с направление гр.П., по пътя е бил спрян от служители на полицейско управление Б.и въззиваемия К. и чуждите граждани са били задържани. Излага съображения и, че първоинстанционния съд е направил извода, че само от установените обстоятелства, че въззиваемия К. е управлявал автомобила от гр.Ямбол до мястото където са се качили в него с.граждани и до мястото на задържането им е недостатъчно да се приеме неправомерно поведение на К., респективно, че липсват доказателства, че е знаел и допускал, че участва заедно със сви.Д. и К. в общ престъпен замисъл - организирано преминаване през държавната граница на десет с.граждани единствено позовавайки се на обясненията на въззиваемия К., че не е знаел какво превозва и на показанията на свид.Д., че не твърди на съучастническа дейност на въззиваемия. Излага съображения, че от проведените в хода на въззивното производство разпити на свид.Д. и К. и прибщените в производството обяснения на същите в хода на досъдебното производство са събрани нови доказателства по същество сочещи на фактически обстоятелства опровергаващи изводите на първоинстанционния съд относно липсата на съставомерност от обективна и субективна страна на извършено от въззиваемия деяние - проведен разговор на въззиваемия със свид.Д. на *****г. в който свидетеля е запознал въззиваемия с намеренията за привеждане на бежанци през границата на страната, заплащане на 100 евро на човек и получаването на съгласие на въззиваемия по отношение на работата която да извърши, а именно да натовари на микробуса чуждите граждани и да ги закара от границата до гр.П., където същите е следвало да бъдат предадени на друг. В тази връзка се излагат съображения и касателно обстоятелството на показване на мястото от където следва да вземе с.граждани и на маршрута от свид.К. на въззиваемия на *****г. Излагат се съображения, че в този смисъл механизма на превеждане през границата на страната на десет с.граждани без разрешение на надлежните органи на властта е установен и доказан безспорно, включително по отношение на самоличността на с.граждани, по отношение деятелността като съизвършители на свид.Д. и К. и помагач на въззиваемия К.. Излагат се съображения и, че при тези установени фактически обстоятелства следва да се приеме, че въззиваемия ясно е съзнавал не само дейността на свид.Д. и К., а именно незаконния трафик на чужди граждани, но и последващите от него дейности по транспорт срещу съответно заплащане до гр.П., респективно осъществяване на престъпния състав по предявеното му обвинение. Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, признаване на въззиваемия за виновен в извършване на престъпление съобразно обвинението и налагане на справедливо наказание.

Въззиваемия З.К. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си излага съображения за правилност на постановената присъда, като иска оставянето и в сила, а протеста без уважение. Излага съображения, че по делото липсват безспорни доказателства които да доказват, че въззиваемия е знаел за намеренията на свид.Д. и К. да превеждат чужди граждани през границата на Република България като умишлено да е улеснил техните действия, в каквато насока е направил извод и първоинстанционния съд при правилна преценка на показанията на свид.Д. потвърдени и пред въззивния съд. Излагат се съображения и, че в същата насока са и показанията на свид.К.. Излагат се съображения и, че обясненията на въззиваемия са дадени пред разследващите органи в хода на досъдебното производство след нанесен му побой, за който се е снабдил със съответното медицинско свидетелство още към този момент. Излагат се съображения и, че анализа на доказателствата сочи, че въззаваемия не е придружавал свид.Д. и К. на границата и не е бил запознат с дейността им по превеждане на чужденци през границата като се взират показанията на свид.А.Д., М.Х.и Хаажи Нух. Излагат се съображения, че липсват категорични доказателства въззиваемия да е могъл да разбере, че става дума за незаконна дейност и липсват такива, че е имал някакво предварително знание, че с действията си подпомага свид.Д. и К. в дейността им - по делото няма данни, че при качване на с.граждани в буса е имал възможност да узнае, че това са чужди граждани, не ги е взел от района на границата и е следвало да ги транспортира до гр.П., по време на спиране, когато полицията започва акция за спиране на буса е видял, че това са хора които говорят на непознат език. А и за поведението си за пречене на орган на власт да осъществи дейността си по контрола на пътя е осъден по чл.270 ал.1 от НК но това не означава автоматично, че е осъществил и състава на чл.280 ал.2 т.3 от НК.

Настоящия състав на въззивния съд , след обсъждане доводите в протеста, становищата на страните, съгласно правомощията си по чл.313 и сл. от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Протеста е процесуално допустим, като подаден в установения за това срок от страна имаща право и интерес от това. Разгледан по същество същия се явява и основателен по следните съображения и доводи:

За да постанови присъдата си с която отменя изцяло постановената първоинстанционна такава и да постанови нова въззивния съд приема за установени следните фактически обстоятелства:

Св.Д. и въззиваемия К. били съученици и приятели, а св.Д. и К. били дългогодишни приятели. Въззиваемия К. и св.К. до *****г. не се познавали. Чрез свои роднини св.К. се свързал по телефона с лице пребиваващо в Република Т., владеещо български език и търсещо хора в Република България, които да се ангажират с превеждането през държавната граница на чужди граждани, без знанието и разрешението на съответните органи и превозването им към вътрешността на страната. Св.К. и Д. се обадили на това лице и му обяснили, че искат да превеждат нелегално хора през държавната граница, при което неустановеното по делото лице им казало да изберат конкретно място /гранична пирамида/ на държавната граница на Република България с Република Т., където да им доведат хора. Св.К. и Д. огледали карта на региона до държавната граница в интернет сайтове и решили това да стане в района на 226 гранична пирамида в землището на с.Ш., общ.Б.. На *****г. в изпълнение на намеренията си св.К. и Д. закупили стълба и с автомобил се придвижили до с.Ш., обл.Ямбол. Оставяйки автомобила си в необитаема сграда на бивша гранична застава намираща се в землището на селото свидетелите продължили движението си пеша към държавната граница носейки със себе си закупената стълба, която скрили в района на 226 гранична пирамида, в непосредствена близост до оградата на държавната граница, след което се прибрали обратно в населените места в които живеели. Три дни по късно свидетелите се обадили на лицето в Република Т.на което обяснили, че са готови обяснявайки му и, че ще преведат нелегално лицата през държавната граница в района на 226 гранична пирамида в землището на с.Ш., общ.Б.. Уговорили се това да стане в неделя на *****г. около 10.00 часа, лицата ще бъдат доведени от трима водачи и ще бъдат десет на брой, като постигнали уговорка и, че за всяко преведено лице ще получат сумата от 300 евро, след като ги откарат на паркинга на заведение "Хепи" намиращо се на магистралата в района на гр.П.. В събота на *****г. св.Д. се обадил на въззиваемия К., обяснил му какво ще правят, с което въззиваемия се съгласил, като му било казано, че ще му бъде заплатено по 100 евро за човек, като следвало да закара микробуса с хората до бензиностанция "Хепи" на магистралата до гр.П.. На *****г. св.Д. взел от дома му въззиваемия К. и двамата отишли в гр.Ямбол на бензиностанция Петрол, където се срещнали със св.К.. Св.К. и въззиваемия К. с автомобил управляван от свидетеля се придвижили до с.М., обл.Ямбол за да покаже маршрута св.К. на въззиваемия. След връщането им свидетелите оставили въззиваемия К. до буса който същия следвало да управлява - "М." модел "В." с рег.№ *****, с уговорката да му се обадят по телефона за началото на извършвания превоз, по уговорения и проверен маршрут, при движение на автомобила с който се придвижвали свидетелите като първи автомобил, едновременно качване на магистралата и продължаване на движението по същия начин, до крайната дестинация - заведение "Хепи" на магистралата до гр.П.. Същевременно двамата свидетели - К. и Д. с автомобил "*****" с рег.№ *****се придвижили до района на 226 гранична пирамида в землището на с.Ш. - до района на бившата гранична застава с автомобила и от там до граничната пирамида пеша. На територията на Република Т.в района на 226 гранична пирамида ги чакала група от десет лица - с.граждани - А.С. - роден на ***г***, САР, А.Д.- роден на *** ***, САР, Б.Р.- роден на *** ***, САР, Х.Н.- роден на *** ***, САР, М.А.- род.на *** ***, САР, У.А. - роден на ***г***, САР, М.А.- роден на ***г***, САР, Ш.К.- роден на ***год. гр. К., САР, К.Ю.- роден на *** ***, САР и М.Х.- роден на ***г***, водени от три лица с неустановена по делото самоличност. Тримата водачи на с.граждани поставили стълба на оградата от към територията на Република Т., а свид.К. и Д. предварително приготвената от тях стълба на съоръжението от към територията на Република България, като с.граждани преминали по така поставените стълби през държавната граница на Република България с Република Т.на територията на страната, подпомогнати от свидетелите и трите неустановени по делото лица. Непосредствено след това св.К. и Д. превели с.граждани до района на бившата гранична застава. Там свидетелите оставили с.граждани, а те двамата с автомобила се придвижили по посока с.Ш. за да огледат района. Св.Д. се обадил на въззиваемия К. да чака хората които трябва да превози в района на с.М., общ.Б.и въззиваемия К. потеглил от гр.Ямбол към с.М.. Същевременно св.К. останал на мястото за да наблюдава за гранични служители, а свид.Д. се върнал с лекия автомобил до заставата. Там казал на с.граждани да се качат в автомобила, с който ги превозил до мястото където св.К. останал да наблюдава. На мястото по указания на свидетелите с.граждани били свалени от автомобила и се скрили в намиращи се там храсти, а св.Д. и К. с автомобила се придвижили до друго място на пътя, където отново св.К. слязъл за да наблюдава за гранични служители, а св.Д. се върнал за да вземе и превози с.граждани до визираното място. Процедурата свидетелите осъществили на няколко пъти докато групата от с.граждани и свидетелите достигнали до мястото където ги чакал въззиваемия К. - в близост до с.М., извън населеното място. Св.Д. останал в лекия автомобил, а св.К. завел с.граждани до автомобила, в който бил въззиваемия К.. Въззиваемия отворил вратата на автомобила в който се качили десетте с.граждани, след което потеглил с микробуса управляван от него. Същевременно св.Д. и К. потеглили в същата посока, като автомобила се движел пред този управляван от въззиваемия К., съгласно предварителната уговорка между тях. Около 19.30 часа на *****г. в ГПУ Б.бил подаден сигнал от служител на същото ГПУ, живущ в с.М., че са забелязани два съмнителни автомобила движещи се по черен път към с.М., поради което бил изпратен дежурен наряд, който да извърши проверка на автомобилите. За целта в края на с.М., на изхода на същото бил разположен екип, в който бил и св.М.М.с указание да спрат за проверка двата автомобила, движещи се по този път. Виждайки наближаването на двата автомобила служителите на ГПУ Б.подали звуков и светлинен сигнал с техния автомобил, както и сигнал със стоп палка за спирането им, но въпреки подадените сигнали автомобилите не спрели и продължили движението си напред. Към този момент св.Д.- граничен п.в ГПУ Б.придвижил се до втория разклон за с.М. и виждайки двата движещи се автомобила и следващия ги автомобил на гранична полиция, в който били граничните служители от екипа подал сигнал за спиране със стоп палка на двата автомобила. На място спрял автомобила в който се намирали св.Д. и К., а този управляван от въззиваемия К. продължил движението си напред, преминавайки покрай св.Д.. Св.Д.веднага потеглил със служебния автомобил да следи движението на микробуса но до наближаването на гр.Елхово не успял да го настигне, поради което докладвал в ГПУ Б.за да поиска съдействие от органите на РУ на МВР Елхово да спрат микробуса в близост до гр.Елхово. След подадения от ГПУ Б.сигнал в РУ Елхово относно движещ се в посока гр.Елхово микробус марка "М." модел "В." с рег.№***** управляван от въззиваемия К., който не спрял на подаден сигнал със стоп палка от служители на ГПУ Б.и изразеното съмнение, че в същия се намират нелегално преминали държавната граница чужди граждани, служители на РУ Елхово с патрулен полицейски автомобил се включили в преследването на микробуса но въпреки подадените на път II-79 сигнали въззиваемия К. не спрял, като навлязъл в гр.Елхово, след известно движение в рамките на града отново се върнал на път II-79 и продължил движението си в посока гр.Б., следван от служебните автомобили на ГПУ Б.и РУ Елхово с включени светлинна и звукова сигнализации. Независимо от това с управлявания от него автомобил въззиваемия К. продължил движението си като завил наляво и навлязъл в с.Д., обл.Ямбол, продължил по улиците на селото и в покрайнините на селото автомобила управляван от него закъсал и не могъл да потегли. Непосредствено след това до автомобила управляван от въззиваемия пристигнали служителите на ГПУ и РУ Елхово, като при извършената от тях проверка се установило, че автомобила се управлява от въззиваемия К., а вътре в автомобила били установени визираните преминали не по установения ред държавната граница десет с.граждани, като същите заедно с въззиваемия К. били задържани.

Изложените фактически обстоятелства по същество са приети за установени и от решаващия съд, с изключение на обстоятелството, че в проведения на *****г. разговор между св.Д. и въззиваемия К. св.Д. предложил на въззиваемия да превози хора, след като му обяснил какво ще правят, с което въззиваемия се съгласил, като му било казано, че ще му бъде заплатено по 100 евро за човек, следвало да закара микробуса с хората до бензиностанция "Хепи" на магистралата до гр.П., както и по отношение на обстоятелството, че на *****г. св.Д. взел от дома му въззиваемия К. и двамата отишли в гр.Ямбол на бензиностанция Петрол, където се срещнали със св.К., това, че св.К. и въззиваемия К. с автомобил управляван от свидетеля се придвижили до с.М., обл.Ямбол за да му покаже маршрута, а и по отношение на обстоятелството, че за времето на потегляне към договореното място ще бъде уведомен по телефона и за начина на движение по маршрута до крайната точка - първо движение на автомобила със свидетелите следван на определено разстояние от този управляван от К., при едновременно качване на магистралата.

Настоящия състав на въззивния съд извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства. От анализа на гласните доказателства по делото съда установи, че е налице пълно съответствие в показанията на разпитаните свидетели М.Д., М.М.- служители на ГП тези на свид.А.Д.и Х.Н.приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, тези на свид.М.Х.приобщени към доказателстват по делото по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.4 от НПК, отчасти от тези на свид.М.К. дадени в хода на въззивното производство, на свид.Д.Д. дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.2 вр. с ал.4 и ал.1 т.1 от НПК, а и частично и от обясненията на въззиваемия К. дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК, които са съответни едни спрямо други по отношение на съставомерните факти, а и с писмените доказателства и доказателствени средства - протоколите за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбуми приложени по делото, протокола за оглед на местопроизшествие от ****г., справки от Национална база КАТ относно регистрацията на визираните автомобили, заповеди за задържане на лица по реда на ЗМВР. За да кредитира показанията на свид.Д. дадени в хода на ДП съда взе предвид и обстоятелството, че след прочитането им в хода на въззивното производство потвърждава същите. От показанията на свид. А.Д., Х.Н.и М.Х.се установява обстоятелството на начина на превеждане на групата състояща се от десет с.граждани от територията на Република Т.на територията на Република България през граничните съоръжения, механизма на преодоляване на съоръженията и начина на предвижване, включително и по отношение на лицата превели ги през държавната граница, респективно и транспортирали ги до момента на задържането им, а и по отношение на лицата осъществили тези действия. Настоящия състав на въззивния съд, както и първоинстанционния такъв кредитира показанията на тези свидетели предвид съответствието им едни спрямо други, а и с установеното от протоколите за разпознаване на лица. Показанията на тези свидетели са съответни по отношение на известните им факти и с тези на свид.М.Д.и М.М.- служители на ГП, незаинтересовани от изхода на делото такива, възприели същите при изпълнение на служебните си задължения. Показанията на визираните свидетели са съответни и на установеното от показанията на свид.К. дадени в хода на въззивното производство, а и тези на свид.Д. дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по съответния процесуален ред, а и частично в хода на въззивното производство. Настоящия състав на въззивния съд намира за безспорно установени и обстоятелствата по предварителната подготовка за осъществяване на деянието от свид.К. и Д., включително действията касателно участието на въззиваемия К. за подпомагане на тази дейност, а именно предварителната договореност за извършване на транспортиране на чужденци, с оглед извеждането им от граничната територия до вътрешността на страната, свързаната с това подготовка по установяване на начина на транспортиране, маршрута и крайната точка, а и на постигнатата договореност за получаване от въззиваемия на конкретно установена сума за всяко едно от преведените лица, при знанието му, че се касае за чужди граждани приведени на територията на страната през държавната граница не по установения ред, респективно без знанието и съгласието на съответните органи. За да приеме за безспорно установени тези обстоятелства настоящия състав на въззивния съд анализира в пълнота вътрешно и съответно едни спрямо други показанията на свид.К., Д. в кредитираните им части, тези на с.граждани-свид. А.Д., Х.Н.и М.Х., на служителите на ГУ - свид.М.Д.и М.М., а и обясненията на въззиваемия К. дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на НПК. В показанията си свид.К. описва времето и мястото от което въззиваемия е взел с.граждани - извън населеното място с намираща се там гора, в час съобразен с липсата на движение на хора извън населеното място, превозното средство с което са били транспортирани с.граждани - товарен бус непредназначен за превоз на пътници, без стъкла, обстоятелството на предварително уговаряне на маршрута на движение и начина на придвижване - автомобила в който са пътували той и свид.Д. първи, следван от управлявания такъв от въззиваемия К., движение при идентична скорост, без разделяне на автомобилите, при едновременно навлизане на автомагистралата, обстоятелството, че предварителната договореност с въззиваемия К. е била осъществена чрез св.Д.. Съответно в показанията, кредитирани от настоящия състав на въззивния съд свид.Д. сочи на обстоятелството на направеното от него предложение на въззиваемия К. на *****г. - събота, като му е обяснил какво ще правят и, че ще му бъде платено по 100 евро на човек, на което въззиваемия се съгласил. Този свидетел сочи и на обстоятелството на предварително завеждане на мястото от където следва да вземе визираните лица въззиваемия, които да превози, обстоятелството на договореност за тръгване от гр.Ямбол към визираното място от въззиваемия след обаждане по телефона, крайната точна до която да ги транспортира. Обстоятелството на предварителна договореност за осъществяване на визираните действия и известността на съставомерните факти на въззиваемия К. се установява и от кредитираните дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото обяснения на въззиваемия К., че превозваните хора ще бъдат чужденци, както и за извършването на превоза им на същия ще бъде заплатена сума между 1000 и 2000 лева, съответна на установената от показанията на свид.Д. такава от по 100 евро на човек. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в останалите им части кредитираните показани на свид.Д. и К. и обясненията на въззиваемия са съответни на установеното от показанията на останалите свидетели по делото, а и от писмените доказателства и доказателствени средства. По изложените съображения настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят и доводите на въззиваемия за липсата на доказателства в тази насока, а и установяване на визираните такива само и единствено на базата на дадените в хода на въззивното производство показания на свид.К. и Д.. Настоящия състав на въззивния съд намира и, че не могат да се споделят доводите на въззиваемия касателно даване в хода на досъдебното производство на показания след упражнено спрямо него насилие предвид липсата на доказателства в тази насока. Представеното по делото медицинско удостоверение не дава информация за времето на причиняване на визираните в него увреждания, респективно на свързването им с времето на провеждане на разпита му в ДП на ****г., а и този разпит е проведен в присъствието на адвокат осъществяващ защитата му.

При така установените фактически обстоятелства настоящия състав на въззивния съд намира, че въззиваемия К. е осъществил състава на престъплението по чл.280 ал.2 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

Безспорно визираната група лица, които не са български граждани - от десет с.граждани е била приведена през границата на страната от Република Т.на територията на Република България от три неустановени лица и свид.Д. и К., като това е станало не по установения ред, без разрешение на органите на властта, като въззиваемия К. е действал в съучастие със същите в качеството му на помагач, съобразно разпоредбата на чл.20 ал.4 от НК. Действията на въззиваемия К. се изразяват от фактическа страна с обещание да даде помощ след деянието - да извърши превоз с моторно превозно средство на преведените лица с цел извеждане от района на държавната граница, като за целта осигурил придвижването на товарен автомобил, марка „М.В.“ с рег. №******до с. М., общ.Б.и изчакал групата преведени лица, качил ги и ги транспортирал с посоченото моторно превозно средство от с. М., община Б.към вътрешността на страната. Обещанието да даде визираната помощ въззавеимия К. е осъществил преди осъществяване на визираното деяние от трите неизвестни по делото лица и свид.Д. и К. в качеството им на съизвършители на *****г., а именно на *****г. - т.е. момент предхождат осъществяването му, като по същество изпълнението им отговаря на даденото предварително обещание. Настоящия състав на въззивния съд намира, че въззиваемия е осъществил деянието и от субективна страна в каквато насока сочат действията му по избягване на извършване на проверка от упълномощените за това органи ГП и РУ Елхово, сочещи на съзнание у същия за осъществяване на неправомерна дейност по транспортиране на незаконно влезли на територията на страната чужди граждани, т.е. на осъществените от него действия в качеството му на помагач по даденото обещание за даване на помощ предхождащо осъществяването на деянието от визираните извършители По изложените съображения настоящия състав на въззивния съд намира направените изводи от решаващия такъв за незаконосъобразни и необосновани.

По изложените съображения настоящия състав на въззивния съд постанови решението си като отмени Присъда №60/15.12.2017 г. постановено по НОХД №50/2017 г. на РС Елхово с която въззиваемия К. е признат за невиновен в осъществяване на престъпление по чл.280 ал.2 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, като на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по тава му обвинение, вместо което постанови такава с която призна въззиваемия З.В.К. за виновен в това, че на *****в района на 226 гранична пирамида в землището на с. Ш., обл. Ямболска, действайки в съучастие като помагач, умишлено улеснил извършителите М.М.К. и Д.В.Д. и други трима неизвестни извършители да преведат без разрешение на надлежните органи на властта през границата на страната от Република Т.в Република България група от хора - десет лица, които не са български граждани, а са граждани на С.А.Р. - А.С. - роден на ***г***, САР, А.Д.- роден на *** ***, САР, Б.Р.- роден на *** ***, САР, Х.Н.- роден на *** ***, САР, М.А.- род.на *** ***, САР, У.А. - роден на ***г***, САР, М.А.- роден на ***г***, САР, Ш.К.- роден на ***год. гр. К., САР, К.Ю.- роден на *** ***, САР и М.Х.- роден на ***г***, САР, като помагачеството е осъществено чрез обещание да даде помощ след деянието - да извърши превоз с моторно превозно средство на преведените лица с цел извеждане от района на държавната граница, а за целта осигурил придвижването на товарен автомобил, марка „М.В.“ с рег. №******до с. М., общ.Б.и изчакал групата преведени лица, качил ги и ги транспортирал с посоченото моторно превозно средство от с. М., община Б.към вътрешността на страната, поради което и на осн. чл.280, ал.2, т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 вр. с чл.54 от НК го осъди на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв., като на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание от една година лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. За да определи наказанието на въззиваемия К. при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съда съобрази тежестта на осъщественото деяние, която е сравнително висока и степента на обществена опасност на личността на същия, която намира за сравнително невисока, предвид чистото му съдебно минало, липсата на осъществени каквито и да било други противообществени прояви до осъществяване на деянието, а и до настоящия момент, инцидентността на осъщественото престъпно деяние в живота му, трудовата му ангажираност и сравнително младата възраст. Настоящия състав на въззивния съд намира, че наказанието на въззиваемия подсъдим К. не следва да се определя при условията на чл.55 от НК, предвид обстоятелството, че в случая не са налице констатирани нито многобройни нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Липсва основание да се счете и, че най-ниското предвидено в текста наказание се явява несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото. Съда намира, че са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при наличието на формалните основания на текста, а и липсата на необходимост за ефективно изтърпяване на наказанието, предвид характеризиращите въззиваемия данни даващи възможност да се прецени осъществяване на целите на наказанието и преди всичко за поправянето му и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание, при отлагане на изтърпяване на същото за минимално предвидения в текста срок от три години. Настоящия състав на въззивния съд намира, че в този си вид, размер и начин на изтърпяване наложеното на въззиваемия К. наказание ще осъществи в пълнота целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, а именно възпитателна и възпираща както към обществото, така и по отношение на въззиваемия К..

По изложените по-горе съображения настоящия състав на въззивния съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.