М О Т И В И по Присъда № 112 от 21.09.2018 г., постановена по НОХД № 12/2018 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура - Я. е предявила обвинение против подсъдимия Д.А. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.115 от НК за това, че на **.**.**** г., в с.Б., обл.Я., в частен дом, находящ се на ул."*" № *, чрез нанасяне на удар с метален нож с надпис на острието "U.", а от другата с надпис "S. S.", с обща дължина 33 см., в областта на корема, умишлено умъртвил К.Г.К. ***, с ЕГН **********, смъртта на който е настъпила на **.**.**** г. в УМБАЛ "П.Ст.К." АД-С.З..

Наследниците на пострадалия К.К. - М.А.К. и Г.И.К., съответно негови майка и баща, по реда на чл.84 и сл. от НПК се конституираха в качеството на граждански ищци в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против подсъдимия граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпените от всеки един от тях, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление неимуществени вреди в размер на от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като за двата иска - ведно със законната лихва от датата на увреждането - **.**.**** г. /датата на смъртта на сина им/ до окончателното изплащане на всяка една от сумите. Претендират и направените от тях разноски по делото. По реда на чл.76 и сл. от НПК М.К. и Г.К. се конституираха и в качеството на частни обвинители в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Представителят на ОП-Я. пледира в посока, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК и над средния размер на предвиденото в закона, имайки предвид от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия, проявената известна критичност към извършеното деяние, опита за оказване съдействие на пострадалия чрез обаждане на тел.112, добрите характеристични данни, а от друга страна - високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, предвид високата динамика на този вид престъпления, начина на осъществяване на деянието - с хладно оръжие - нож, обстоятелството, че пострадалият е умъртвен в разцвета на живота си, без със своето поведение същият да е дал повод за осъществяване на деянието. Прокурорът предлага така определеното по размер наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно при първоначален строг режим, като на осн.чл.59 от НК да бъде зачетено времето, през което е бил задържан по настоящото дело. Предлага по отношение на подсъдимия да бъдат потвърдени мярката за неотклонение подписка, както и мярката за процесуална принуда забрана да напуска пределите на Р.Б.. Относно вещественото доказателство по делото - 1бр. мемори карта 16 GB, прокурорът пледира да се върне на свидетелката М., чиято собственост е картата, а по отношение на останалите веществени доказателства предлага като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени. За предявените граждански искове прокурорът изразява становище за тяхната основателност и счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер предвид това, че в резултат смъртта на своя син двамата граждански ищци са претърпели дълбоки морални страдания и скръб и ще търпят такива до края на живота си.

Гражданските ищци и частни обвинители – М.А.К. и Г.И.К. участват лично в съдебно заседание и с повереника си – адвокат от АК-гр.*. Поддържат предявените гр. искове и правят искане същите да бъдат уважени в пълен размер, т.к. синът им е убит в разцвета на силите си - само на ** години, като единствено на него са разчитали за морална и материална подкрепа, още повече, че гр.ищца К. е с тежко заболяване, което се е влошило след смъртта на сина й и към момента нейната нетрудоспособност е нараснала на 85 %. Поддържат обвинението, предявено от ОП-Я. срещу подс.Д.А.Д. и споделят изцяло изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение по отношение доказаността на обвинението. Относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, частните обвинители и техният повереник пледират за налагане на такова при условията на чл.54 от НК и в максималния предвиден в закона размер от 20 години лишаване от свобода, т.к. според тях подс.Д. не изпитва критичност към случилото се, а напротив - в залата се държал грубо и арогантно, като нито веднъж не е изказал съжаление за станалото. Претендират за ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим.

Подсъдимият Д.А.Д. участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник – адвокат от АК-гр.*. Подсъдимият Д. участва в съдебно заседание и с назначения му от досъдебното производство резервен защитник - адвокат от АК-*, за когото изрично заяви пред настоящия състав на съда, преди започване на съдебното следствие, че желае той да участва във всички процесуални действия, които предстоят да се извършат по делото. Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения за случилото се като сочи, че не е намушквал пострадалия нарочно и умишлено. Твърди, че К.К. е посегнал да го удари докато той е бил седнал и режел с нож мезе, в резултат на което се подхлъзнал на сок от кисели краставички, който бил разлят на пода, и така паднал върху него и ножа и се наранил.

Защитниците /упълномощеният и резервният/ пледират в посока признаване невиновността на подзащитния им по така повдигнатото му обвинение по чл.115 от НК и молят подс.Д. да бъде признат за невиновен в осъществяване на вмененото му във вина престъпно деяние. Като аргументи в тази насока изтъкват, че подсъдимият Д. и пострадалият К. са се познавали много преди **.**.**** г. и са били в топли и приятелски отношения, което изключвало съществуването на умисъл у Д. да му причини смъртта. В подкрепа на този извод било и заключението по назначената на Д. комплексна психолого-психиатрична експертиза, съгласно което към момента на инцидента подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект, а е бил с подредено поведение и е избягвал и се е стремял да избягва конфликтните ситуации, провокирани от пострадалия. Освен това, след като бил разбрал, че нещо се е случило с пострадалия, подс.Д. е позвънил на тел.112, за да търси помощ с цел да се предотврати бъдещо усложнение. Това също според защитата говори за липса на умисъл у подсъдимия да умъртви пострадалия. Защитата приема, че по делото са останали недоказани както наличието на умисъл и мотив у подс.Д. да умъртви К., така и механизма на извършване на престъплението и средството, с което същото е извършено. Неизяснено останало това какво се е случило с пострадалия от момента, в който е напуснал жилището на Д. до момента, в който е бил открит паднал на земята от св.А. и дали именно в този промеждутък от време не е било извършено престъпното деяние. Всичко това според защитата, води до извод за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, поради което претендира оправдаването на подсъдимия.

Отделно, резервният защитник намира, че доколкото има извършено престъпно деяние, в резултат на което пострадалият е починал два месеца след извършването му, то конкретният случай съставлява типично престъпление по чл.124 от НК. Предвид обаче, че подс.Д. не е автор на престъпното деяние и липсвало изменение на обвинението от страна на прокурора от такова по чл.115 от НК в такова по чл.124 от НК, то Д. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Счита, че показанията на св.П.С. /провел полицейската беседа с подс.Д./ не следва да бъдат кредитирани от съда, т.к. актуалната практика на ВКС на Р. Б. е, че показания от този вид "не съставляват доказателствено средство и нямат никаква доказателствена стойност", поради което чрез тях не могат да се установяват обстоятелства, свързани с предмета на делото.

В личната си защита подсъдимият заявява, че със свидетеля А. не са в добри отношения и е възможно да иска да го наклевети пред съда. Счита показанията на пострадалия за "измишльотина", а заключенията по назначените по делото комплексни психолого-психиатрични експертизи за "абсолютно фалшиви". Твърди, че при разпита на св.М. в хода на досъдебното производство е оказван психически натиск.

При дадената му от съда последна дума, подс.Д.Д. изрично заявява пред съда, че не се признава за виновен.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.А.Д. и свидетелката И.Г. живеели от около 1*-1* години на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съвместното им съжителство се родили двете им деца - С.Д.А. /14г./ и Г.И.Г. /12г./. Свидетелят С.А. бил припознат по законовия ред от подсъдимия Д., докато свидетелят Г.И.Г. - не. През по-голямата част от времето на съвместното им съжителстване подс.Д. работил в чужбина, откъдето се завърнал около година преди **.**.**** г. и заживял със св.И.Г. заедно с двете ми деца в дома на св.П.Г. - майка на св.И.Г.,***.

Известно време след това, поради възникнали разногласия между подс.Д. и свидетелката И.Г., последната заживяла в с.В., обл.Я., където и работела. При раздялата помежду им, подсъдимият и свидетелката И.Г. се споразумели децата да останат в дома на св.П.Г.. След това, подс.Д. напуснал дома, където живеел със св.И.Г. и заживял на семейни начала със св.Р.М. -гражданка на О.К.В. и С.И., в собствената й къща, находяща в с.Б., обл.Я. на ул."*" № *.

Пострадалият К.Г.К. *** бил в роднински връзки със св.И.Г., поради което се познавал с подс.Д. от много години и имали добри отношения помежду си.

На **.**.**** г., около 18,00 ч., подсъдимият Д. и пострадалият К. се срещнали пред заведение в центъра на с.Б., обл.Я., стопанисвано от св.А.Д.А.. Двамата седнали на маса пред заведението, където имало и други хора, а именно - свидетелите Т.М.М., Д.В.И. и К.С.С.. Двамата консумирали бира, като между тях, както и между тях и свидетелите нямало конфликти.

Около 20,30 ч. същата вечер Д.Д. и К.К. си закупили от заведението бира и отишли в дома на св.М.,***. Преди да се запознае и да заживее с подсъдимия, свидетелката Р.М. имала интимни отношения с пострадалия К.К.. Това било известно на Д., но той го приемал спокойно и не било проблем за него. Вечерта, подсъдимият бил облечен с тениска марка "B.", а пострадалият К. с яке с надпис "N.H." и горнище от анцуг с надпис "A.". Двамата влезли в къщата на първия етаж и седнали на маса в кухнята, като подс.Д. седнал на диван, намиращ се от едната страна на и до масата, а К. седнал срещу него - от другата страна на масата, на стол. Към тях се присъединила и св.М.. По същото време в къщата, но в друга стая, били и двете деца на подс.Д. - синовете му С.А. и Г.И., които като чули, че баща им е дошъл, отишли при него и К.. Между Д. и К. нямало конфликти и спорове. Двамата консумирали алкохол - ракия и бира и пеели заедно песни, а св.М. ги снимала с мобилния си апарат как пеят. Свидетелят С.А. постоял за кратко при баща си и К., след което отишъл в стаята си, за да спи. Другият син на подсъдимия - св.Г.И., останал при двамата мъже и св.М., като им пускал музика. Тъй като не се чувствала добре, св.М. не стояла в кухнята през цялото време, а отивала за известно време в друга стая, след което пак се връщала в кухнята при подсъдимия, К. и св.Г.. Веднъж, като се върнала при тримата и седнала на масата при тях, пострадалият К. започнал да я кани да танцуват, да я опипва по ръката и я докоснал по гърдите/бюста. Свидетелката М. му отказала да танцуват, казала му да изчезва и го нарекла "педераст", като говорела на английски език. Тогава, пострадалият К. извадил пениса си и казал, че не е гей. В този момент подс.Д. заявил на К. да спре да докосва и опипва св.М., като го подканил да си тръгва, т.к. не можело да се държи по този начин. На тези думи на подс.Д., пострадалият К. реагирал като се изправил прав от стола, на който седял и който бил разположен до масата и срещу подс.Д.. Последният в този момент бил в седнало положение - седял на дивана до масата и режел мезе с нож с дървена дръжка и с надпис на острието от едната страна "T.I.S.B." с обща дължина 24 см. и с дължина на острието 13 см. След като се изправил прав, К. започнал да маха с ръка и тъй като бил доста пиян, се подхлъзнал на сок от кисели краставички, разлят на пода, като по този начин при подхлъзването с тялото си изблъскал масата, която ударила подс.Д.. Свидетелката М. хванала за ръката сина на Д. - св.Г.Г., който седял до баща си на дивана и го завела в стаята до кухнята, за да го сложи да спи. В този момент на масата имало 2 бр. метални ножа с надпис на острието от едната страна "U.", а от другата страна надпис "S.S.". През времето, в което св.М. излязла от стаята заедно със св.Г.Г., подс.Д. също се изправил прав, застанал лице в лице с К. и срещу него, на едно и също ниво, така че разстоянието между двамата било колкото Д. да може да достигне с ръка пострадалия. След това, под влияние на употребения алкохол, подс.Д. взел от масата единия от металните ножове, а именно - този с надпис на острието от едната страна "U.", а от другата страна с надпис "S.S." с обща дължина 33 см. и дължина на острието 20 см., който нож бил с остър връх и гладък режещ ръб и с него нанесъл един удар с умерена сила в областта на корема на пострадалия К.. Посоката на нанасяне на удара била отпред назад и леко косо отдолу нагоре. При нанасянето на удара с ножа подсъдимият и пострадалият били лице в лице, един срещу друг, на едно и също ниво и на близко разстояние един от друг. След полученото нараняване с ножа, пострадалият К. прокървил, от което на пода останали петна от кръв. Напуснал къщата, като пред входа на същата си съблякъл якето и горнището от анцуга, оставил ги там и тръгнал да се прибира към дома си. Когато св.Р.М. се върнала в кухнята, видяла по пода петна от кръв и попитала подс.Д. какво е станало. Той й казал, че мисли, че е срязал пострадалия К. с нож. Свидетелката му се развикала и му казала да извика линейка, като подс.Д. се обадил на тел.112, за да изпратят линейка. В това време св.Р.М. почистила кръвта от пода на кухнята с моп и гъба. Ножа, с който подсъдимият Д. нанесъл удар на пострадалия К., бил на пода с петна кръв по него. Свидетелката М. го взела, измила и го прибрала в шкаф. Впоследствие го предала доброволно на органите на досъдебното производство с Протокол за доброволно предаване от **.**.****г.

Във връзка с подаденият от подс.Д. сигнал на тел.112, св.А.П.А. ***, отговарящ за селата Б. и М.К., бил уведомен около 01.00 ч. на **.**.**** г. от ОДЧ на МВР-Я. за лице с телесни повреди, което се намирало в двора на подсъдимия на ул."*" № * в с.Б.. След около 5 минути свидетелят бил пред дома на подс.Д., който бил тъмен и там нямало никой. А. започнал да осветява къщата с фаровете на автомобила, с който бил, като това продължило около 5 минути. След това уведомил ОДЧ, че не е установил лице с телесни повреди и тръгнал към центъра на селото. На около 400 метра от дома на ул."*" № *, на тротоара пред оградата на къща на ул."**" № * в с.Б., в съзнание и контактен намерил да лежи пострадалия К.. Свидетелят забелязал, че пострадалият има рана в областта на корема и го попитал какво се е случило. Пострадалият му казал, че подс.Д. го е наръгал. Тогава св.А. уведомил оперативната дежурна част при ОД на МВР - Ямбол, че е установил пострадалото лице и къде е то, след което се върнал до дома на ул."*" № *, с цел да запази местопроизшествието. Отивайки там, установил, че домът още е тъмен. Започнал да свири с клаксона на автомобила и да осветява със светлините, като това продължило около 40 минути, през които нито подсъдимият, нито св.М. отворили и не оказали съдействие. Свидетелят А. бил със свои колеги, един от които видял св.М. да поглежда през прозореца. Известно време след това, подс.Д. и св.М. отворили и на двора излязъл подсъдимият, където допуснал полицейските служители. Последните установили в двора якето и горнището на анцунга на К.. Подсъдимият Д. бил контактен, но не разговарял с никого, освен със св.М., на която при проведен между тях разговор по телефона /той от двора, а тя била вътре в къщата/ й казал на английски език: "Р., слушай ме добре, помогни ми". Това било чуто от св.А., за което обяснява в показанията си, че е разбрал, т.к. знае малко английски език. До идването на дежурната следствено - оперативна група, св.А. запазил местопроизшествието.

Пристигналата линейка откарала пострадалия К. в Центъра за спешна медицинска помощ - Я.. Въпреки проведеното двукратно лечение в МБАЛ-Я. и в УМБАЛ "Д.Ст.К." - С.З. и проведените множество оперативни интервенции в двете лечебни заведения, пострадалият К. починал на **.**.**** г. в гр.С.З..

От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалия К.Г.К. се установява: генерализиран възпалителен процес на коремната кухина /перитонит/; некроза на главата на панкреаса с разпад; състояние след оперативна намеса в коремната кухина и реанимация; кръвен застой; оток на мозъка и белия дроб. Експертът сочи, че смъртта е настъпила вследствие на полиорганна недостатъчност - отказ на всички органи и системи от изчерпване вследствие на продължителен тежък възпалителен процес в коремната кухина с признаци на генерализиране /сепсис/. Според вещото лице, тежкото състояние, довело до смъртния изход е в пряка причинна връзка с нараняването на корема.

От заключението по назначената по делото комисионна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № ***/**** г. /приложена от л.155 до л.174 от том.1 от ДП/ се установява, че на К.Г.К. му е било причинено прободна рана, проникваща в коремната кухина, срязване на левия коремен мускул, опоръка на напречното дебело черво, празното черво, долната част на низходящото дебело черво преди правото, масивно наличие на кръв в коремната кухина и обширно възпаление на коремната кухина. Експертите са категорични, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, като същите са причинени по директен механизъм от непосредствено действие на предмет с остър връх и режещ ръб и могат да бъдат причинени с металния нож, описан по-горе, а именно - метален нож с надпис на острието от едната страна "U.", а от другата страна с надпис "S.S." с обща дължина 33 см. и дължина на острието 20 см. Вещите лица изрично посочват, че травматичните увреждания не е възможно да са получени от нож с дървена дръжка и с надпис на острието от едната страна "T.I.S.B." с обща дължина 24 см. и дължина на острието 13 см. Травматичните увреждания са причинени от един удар с нож с лека до умерена сила и посока на нанасяне на увреждането отпред назад и леко косо от долу на горе, като непосредствено преди нанасянето на телесното увреждане пострадалият и извършителят са били лице в лице, един срещу друг и на едно и също ниво. Разстоянието на двете тела е било в обсега на дължината на ръката на извършителя, тоест така, че извършителят с ръка да може да достигне пострадалия. Пряката и непосредствена причина за смъртта на пострадалия К. са усложненията от дифузния перитонит, получен в резултат на тежката коремна травма на фона на придружаващо заболяване /хроничен алкохолизъм/. Заключава се, че няма неправилно проведени медицински интервенции и оперативно лечение на пострадалия в двете лечебни заведения, като провеждането им е било с цел овладяването и лечението на тежкия дифузен перитонит и неговите усложнения. Причината за настъпването на тежкия дифузен перитонит и последващ генерализиран възпалителен процес на коремната кухина с признаци на сепсис и некроза на главата на панкреаса се дължат единствено и само на причинената коремна травма на пострадалия.

В показанията си пред съда вещите лица по комисионната съдебно-медицинска експертиза, категорично изключват друг механизъм на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, включително и този, който подсъдимият внушава в обясненията си, а именно - чрез падане на К. върху ножа.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства Протокол № */**.**.**** г. /приложена от л.121 до л.124 от том 1 от ДП/, по вещественото доказателство - 1 бр. горнище, марка "A." се установява зацапване с човешка кръв; по вещественото доказателство - 1 бр. дръжка от нож зацапвания не се установяват; по вещественото доказателство - 1 бр. нож с метална дръжка с надпис "S.S." се установява микроскопично петънце от червеникава засъхнала субстанция под буквата "m" на надписа "U." от лявата страна на острието; по вещественото доказателство - 1 бр. тениска марка "B." - предадена от подс.Д. се установяват множество зацапвания от човешка кръв по предната част и най-вече по десния ръкав; по вещественото доказателство - 1 бр. нож с надпис "U." - предаден от Р.М. се установява микроскопично петънце от червеникава засъхнала субстанция върху самото острие под буквата "i" и "m" на надписа "U." от лявата страна на острието, като от лявата част на острието, непосредствено пред ръкохватката също се установяват микроскопични зацапвания; по вещественото доказателство - 1 бр. нож с надпис "T.I.S.B.", предаден от подс.Д. замърсявания не се установяват. Експертът посочва, че кръвта по тениската е 0 кръвна група.

От приложената по делото медицинска документация, свързана с проведеното на пострадалия К. лечение в лечебните заведения в гр.Я. и в гр.С.З. се установява, че кръвта на К.К. е с кръвно-групова принадлежност - 0.

В хода на съдебното следствие съдът служебно назначи три броя комисионни психолого-психиатрични експертизи по отношение на подс.Д.Д. и на осн чл.144, ал.2, т.5 от НПК - по отношение на свидетелите С.А. и Г.И.Г.. От заключенията по тях се установява следното:

I. По отношение на св.С.А. на ** г.: С оглед възрастта и психическото и физическо състояние, св.С.А. е бил и е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, като личността му е в процес на развитие и структуриране на характера, предвид динамиката на възрастовия период, в който се намира непълнолетния. Последният е с умерен интровертен тип динамика на нервните процеси - тих, емоционално лабилен, без данни за агресивни прояви и употреба на ПАВ. Разбира значението на своите постъпки. Има правилна преценка кое е добро за него. Ориентира се в социалната среда, може да съобразява поведението си с установените норми. Ориентиран за време, място и собствена личност. Развитието на паметта и интелекта са в границите на нормата за възрастта, образованието и социалния опит. В поведението си е спокоен и самоуверен. При проведеното от експертите изследване се установява, че резултатите по скалата за лъжата са завишени, като той демонстрира засилено чувство за социална желателност - стремеж да се представи в по-добра светлина, със склонност към лъжа. При този свидетел не се наблюдава склонност към фантазиране и податливост на внушение, като е с развита самостоятелност и критичност в мисленето.

II. По отношение на Г.И.Г. на ** г. при проведеното психиатрично изследване е установено, че както към времето на деянието, така и към настоящия момент не са налице данни за разстройство на съзнанието, както от кратковременен тип, така и от продължителен, като изследваният възприема и е възприемал адекватно реалните факти и събития и е реагирал и реагира съответно на възприетото. С оглед възрастта и психическото и физическо състояние на Г.И.Г. експертите считат, че е способен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях. Личността му е в процес на развитие и структуриране на характера, предвид динамиката на възрастовия период, в който се намира малолетният, като той е с умерен, екстровертен тип динамика на нервните процеси - общителен, контактен, насочен към външни стимули, емоционално нестабилен. По темперамент - сангвиник - оптимист, с подвижен ум, непостоянен, лекомислен. Обича да е в центъра на вниманието, душата на компанията. Експертите сочат, че Г.Г. се стреми да угажда на баща си, да бъде често с него и при необходимост - да го защитава. Без данни за агресивни прояви и употреба на ПАВ. Разбира значението на своите постъпки. Има правилна преценка кое е добро за него. Ориентира се в социалната среда, може да съобразява поведението си с установените норми. Към момента на изследването Г.Г. е в добро психично емоционално състояние. Ориентиран за време, място и собствена личност. Развитието на паметта и интелекта са в границите на нормата за възрастта, образованието и социалния опит. В поведението си е самоуверен. При проведеното от вещите лица изследване се установява, че резултатите по скалата за лъжата са завишени, като Г.Г. демонстрира засилено чувство за социална желателност - стреми се към добра себепрезентация. Не се наблюдава склонност у него към фантазиране и податливост на внушение, като той е с развита самостоятелност и критичност в мисленето. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че установената от тях завишеност на скалата на лъжата при св.Г.Г., е във връзка с неговото засилено чувство за социална желателност, а не във връзка с фактите и обстоятелствата, за които е свидетелствал по делото.

III. По отношение на подс.Д.Д. се установява, че към времето на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Бил е в състояние на ясно съзнание, без данни за нарушения във възприятно-представната дейност или психотични изживявания в мисловната сфера. Експертите са категорични, че подс.Д. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и не е бил в състояние на физиологичен афект.

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№ ***/**.**.**** г. на БС при РС-С. се установява, че подс.Д. е с чисто съдебно минало.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.К. и М.К. се установява, че двамата са понесли тежко смъртта и загубата на сина си. Същите са били в много добри отношения със своя син – пострадалия К.К.. Между тях съществувала силна връзка, като пострадалият много им помагал, особено на своята майка - М.К., която видно от приложените по делото писмени доказателства - Експертно решение № ****/**.**.**** г. и Епикриза от УМБАЛ "С.И.Р." - Неврологична клиника по повод проведено през м.септември 20** г. лечение, същата от 20** г. до момента боледува от множествена склероза и е с определена 75 % трайно намалена трудоспособност.

Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка се установява от част от обясненията на подс.Д., дадени от него в хода на проведеното по делото съдебно следствие; от показанията на св.Р.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и от частта от показанията на тази свидетелка, дадени от нея в хода на досъдебното производство /на **.**.**** г. от 17,** часа до 17,** часа/ и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК; от показанията на св.П.С.С., дадени от него в хода на съдебното следствие, както и от частта от показанията, дадени от този свидетел в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, за които заяви, че поддържа; от показанията на св.К.С., дадени от него в хода на проведеното съдебно следствие, както и от частта от показанията му, дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК; от показанията на свидетелите А.П.А., Г.К., М.К., И.Г., П.Г., А.Д.А., Т.М., Д.И., С.А. и Г.И.Г., дадени от тях в хода на съдебното следствие; от заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства, комисионна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и 3 броя комисионни психолого-психиатрични експертизи, от показанията на вещите лица по тях, дадени в хода на проведеното съдебно следствие; от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум към него; протоколи за доброволно предаване; медицинска документация, касаеща проведеното лечение на К.К. в МБАЛ-Я. и в УМБАЛ "Д.С.К." - С.З.; удостоверение за наследници; препис-извлечение от акт за смърт на пострадалия; Удостоверение за раждане; Справка за съдимост рег.№ ***/**.**.**** г. на БС при РС-С.; Експертно решение № ****/**.**.**** г. и Епикриза от УМБАЛ "С.И.Р." - Неврологична клиника, както и от веществените доказателства - метален нож с надпис на острието от едната страна "U.", а от другата страна надпис "S.S." с обща дължина 33 см. и дължина на острието 20 см.; метален нож с надпис на острието от едната страна "U.", а от другата страна надпис "S.S." с обща дължина 32,5 см. и дължина на острието 19 см.; метален нож с дървена дръжка с надпис на острието от едната страна "T.I.S. B." с обща дължина 24 см. и дължина на острието 13 см., 1 бр. тениска марка "B.", 1 бр. яке с надпис "N.H.", 1 бр. горнище на анцуг с надпис "A.", дръжка от нож пластмасова, 8 бр. обтривки с червено-кафява течност, 1 бр. мемори карта марка L. 16 GB, 1 бр. гъба - жълта на цвят, 1 бр. моп за чистене на под с червена дръжка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П.С.С., дадени от него в хода на проведеното по делото съдебно следствие, както и частта от показанията му, дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, за които заяви, че поддържа изцяло, както и показанията на свидетелите А.П.А., И.Г., П.Г., А.Д.А., Т.М. и Д.И., дадени от тях в хода на съдебното следствие, т.к. същите са логични, последователни, непротиворечиви както вътрешно, така и с останалия доказателствен материал, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Освен това посочените свидетели са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото. Съдът не прие за основателно възражението на защитата в посока това да не се кредитират с доверие показанията на св.П.С. - провел полицейската беседа с подс.Д., т.к. актуалната практика на ВКС на Р.Б. била в посока, че тези показания "не съставляват доказателствено средство и нямат никаква доказателствена стойност". Тъкмо обратното, актуалната практика на ВКС е в посока, че към показанията на свидетелите - полицейски служители, провели полицейска беседа с подсъдим/и, следва да бъде подхождано с внимание, като същите следва да бъдат кредитирани само в случаите, в които се подкрепят и от други доказателства, приети по делото - какъвто е и настоящият случай. Съобразявайки се с тази практика, съдът анализира детайлно всички доказателства по делото и след като установи, че показанията на св.С. се подкрепят /както вече беше посочено/ от показанията на свидетелите А.П.А., И.Г., П.Г., А.Д.А., Т.М. и Д.И., т.е. че същите не стоят изолирано от тях, не намери основание да не ги приеме за обективни и достоверни, респ. да не ги кредитира.

Съдът кредитира показанията на св.С.А. и св.Г.И.Г., дадени от тях в хода на проведеното съдебно следствие, т.к. макар тези свидетели да са синове на подсъдимия, техните показания не стоят изолирано от останалия доказателствен материал и съгласно заключенията по назначените спрямо тези двама свидетели комисионни психолого-психиатрични експертизи, същите могат правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото и да дават правдиви и достоверни показания за тях.

Съдът кредитира с доверие и показанията на св.Г.К. и на св.М.К., дадени от тях в хода на проведеното съдебно следствие, т.к. макар те да са родители на пострадалия К.К., техните показания също не стоят изолирано от останалия събран по делото доказателствен материал, а напротив - допълват обстоятелствата, за които свидетелстват останалите свидетели и спомагат за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът даде вяра на посочените по-горе показания на свидетелите Р.М. и К.С., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие и на частта от техните показания, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им предвид констатираните от съда в тези части противоречия, т.к. преценени в съвкупност и взаимовръзка помежду си, а и с останалите доказателства по делото, са непротиворечиви, логични, обективни, последователни и безпристрастни. Прочетените от съда части от показанията на тези свидетели, дадени от тях в досъдебното производство се кредитират от съда, т.к. разкриват достоверност в най-голяма степен, предвид момента, към който са били снети, а именно - непосредствено след инкриминираното деяние, когато свидетелите са разполагали с ясен и близък по време спомен за случилото се. Освен това, по делото липсват данни спрямо тези свидетели и по-конкретно - спрямо св.М. да е осъществяван натиск по време на даването на тези показания в хода на ДП - така, както твърди самата тя, а и подсъдимият и защитата.

Съдът не кредитира и изключи от доказателствения материал по делото показанията на св.Р.М., дадени от нея в хода на досъдебното производство на **.**.**** г. от 13,52 часа до 14,34 часа и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, т.к. видно от протокола, на св.М. е разяснено правото й по чл.119 от НПК да откаже да даде показания, но същата не е питана изрично, поради което и не е отговорила дали желае да се ползва от това свое право или не.

Съдът не кредитира тази част от обясненията на подс.Д., дадени от него в хода на проведеното по делото съдебно следствие, касаещи твърдението му, че не е намушкал пострадалия К. с нож в корема и че кръвта по тениската му е била от порязването на пръста на К., а не от прободната рана в корема. Тези твърдения останаха недоказани от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.С. и А.П.А., както и от заключението по назначената съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства и от медицинската документация, приложена по делото, свидетелстваща за кръвно-груповата принадлежност на кръвта на пострадалия, а именно - 0 /нулева/ кръвна група, каквато кръв със същата групова принадлежност е установена от вещото лице по биологичната експертиза върху фланелката, с която подс.Д. е бил облечен в процесната нощ.

Съдът не кредитира и тази част от обясненията на подс.Д., с които се опитва да внуши, че пострадалият се е самонаранил като е паднал върху масата, на която е имало ножове, включително и ножа, с който Д. е режел мезе на масата. Обясненията на подсъдимия в тази им част категорично се опровергават от показанията на експертите по комплексната съдебно-медицинска експертиза, които в съдебно заседание заявиха, че изключват друг механизъм на причиняване на прободната рана в коремната кухина на пострадалия, включително и този, за който навежда подсъдимият в обясненията си.

Съдът не кредитира тази част от обясненията на подс.Д., дадени от него в хода на проведеното по делото съдебно следствие, с които твърди, че пострадалият го блъснал с ръка /в частта около лакътя/, в резултат на което той паднал от дивана под масата и очилата му се счупили. Обясненията на подс.Д. в посочената част остават недоказани от събраните по делото и кредитирани от съда доказателства - писмени и гласни, а освен това по делото липсват и обективни находки, които да са в подкрепа на същите.

Съдът намира поведението на подс.Д., конкретно дадените от него обяснения в некредитираните им части, като защитна теза, посредством която цели да бъде избегната или смекчена наказателната отговорност за извършеното.

Съдът кредитира заключенията по назначените по делото експертизи като пълни, обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.

Съдът кредитира и посочените по-горе писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.

От изложеното, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с деянието си подс.Д.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.115 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място умишлено умъртвил К.Г.К. ***, с ЕГН **********, смъртта на който е настъпила на **.**.**** г. в УМБАЛ "П.С.К." АД - С.З..

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на Р.Б.. Авторството на престъпното деяние се установява по категоричен начин от кредитираната част от обясненията на подс.Д. и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.С., А.П.А., Г.К., М.К., И.Г., П.Г., Р.М., С.А. и Г.И.Г., както и от заключенията по назначените по делото биологическа и съдебно-медицински експертизи, всички преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

От съвкупната преценка на събрания доказателствен материал безспорно е установено както авторството на деянието, така и механизма на извършването му, вида, локализацията, степента на уврежданията, оръжието на престъплението, причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалия К.К.. В този смисъл, съдът прецени като неоснователен довода на защитата за това, че обвинението е останало недоказано както относно авторството, така и относно точния механизъм на извършване на престъплението и средството, с което е било извършено то.

Безспорно установено от доказателствата по делото – писмени и гласни такива е обстоятелството, че подс.Д. е причинил смъртта на пострадалия К., настъпила на **.**.**** г. в гр.С.З., като на **.**.**** г. в с.Б., обл.Я., в частен дом, находящ се на ул."*" № * чрез нанасяне на удар с метален нож с надпис на острието "U.", а от другата с надпис "S.S.", с обща дължина 33 см., в областта на корема, му е причинил уврежданията, подробно описани както в съдебно-медицинската експертиза на труп, така и в комисионната съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Безспорно установено е, че пряката и непосредствена причина за настъпване на смъртта на пострадалия са усложненията от дифузния перитонит, получен в резултат на тежката коремна травма на пострадалия.

От кредитираната част от обясненията на подс.Д., от кредитираните от съда показания на разпитаните по делото свидетели, от заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, комисионна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебно-биологична експертиза, както и от приложените писмени и веществени доказателства се установява, че уврежданията на пострадалия К. са причинени от подсъдимия в резултат на нанесен от него удар с нож в областта на корема на пострадалия. Следователно, за съда се налага безспорния и несъмнен извод за наличие на пряка причинна връзка между противоправните действия на подсъдимия, т.е. между осъществените от него действия и настъпилия противоправен резултат, а именно – смъртта на пострадалото лице.

От доказателствения материал по делото се установява по категоричен начин, че средството, с което подсъдимият е осъществил деянието е именно приложения като веществено доказателство метален нож с надпис на острието "U.", а от другата с надпис "S.S.", с обща дължина 33 см. и дължина на острието 20 см., предаден от св.М. на **.**.**** г. с Протокол за доброволно предаване. В подкрепа на този извод е посоченото от св.М. в Протокола за доброволно предаване от **.**.**** г., че вечерта на инцидента е намерила този нож на пода и по него е имало петна от кръв, като след като го е измила, го е прибрала при останалите ножове. Посоченият извод се подкрепя и от заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, съгласно което с предаденият доброволно от св.М. метален нож е възможно да са причинени травматичните увреждания на пострадалия, като категорично се изключва същите да са причинени от нож с дървена дръжка и с надпис на острието от едната страна "T.I.S.B." с обща дължина 24 см. и дължина на острието 13 см. Отделно, в подкрепа на горния извод е и заключението по назначената по делото биологична експертиза на веществени доказателства /Протокол № * от **.**.**** г./, съгласно което по лявата страна на острието на този метален нож се установява малко петънце от засъхнала червеникава субстанция. В тази връзка съдът преценя за неоснователен довода на защитата, че по делото е останало недоказано средството, с което е извършено престъпното деяние.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. същият нанасяйки удара, описан подробно по-горе в областта на корема на пострадалия К., с лека до умерена сила и с нож с голяма дължина на острието, е съзнавал, че може да причини смъртта му и е искал настъпването на този общественоопасен резултат. За прекия умисъл се съди по средството, с което е извършено престъплението, от насоката, силата и мястото на нараняването, разстоянието, от което се посяга към жертвата. В конкретиката на случая прекият умисъл на подс.Д. се извежда от осъществените конкретни действия /удар с нож/, от вида на използваното опасно оръжие годно да причини смъртта /нож/, от разстоянието, от което се посяга към жертвата - в обсега на дължината на ръката на извършителя, от мястото на нараняването - в корема на К., където се намират жизнено важни органи и магистрални кръвоносни съдове, нараняването на които би могло и е причинило смъртта на пострадалия. Съдебната практика в тази насока е константна и приема, че винаги, когато деецът действа по начин и със средство, което е годно да причини смъртта на жертвата, когато са причинени телесни увреждания с нанасяне на удар/и, насочени към онези части от тялото, където се намират жизненоважни органи и анатомични структури от човешкото тяло, е налице пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. В този смисъл като неоснователен следва да бъде преценен доводът на защитата за това, че в настоящия случай е налице извършено престъпление по чл.124 от НК, а не такова по чл.115 от НК.

Неоснователно е и възражението на защитата в посока, че обвинението е недоказано от субективна страна, т.к. по делото се установявало безспорно, че подс.Д. е звънял за помощ на тел.112, а от заключението по назначената комисионна психолого-психиатрична експертиза се доказвало, че по време на инцидента Д. е бил с подредено поведение и задоволителна критичност към извършваното, като липсвали данни за импулсивност, затруднен самоконтрол и стеснено самосъзнание. Обратно, заключението по цитираната от защитата експертиза доказва, че подс.Д. е осъществил деянието хладнокръвно и извън състояние на силно раздразнение, а позвъняването на тел.112 е само индиция за това, че на инкриминираните място и време се е случил инцидент, на който е присъствал подсъдимия и в следствие на който той е преценил, че на пострадалият К. е била необходима бърза и неотложна спешна помощ, т.е. е възприел инцидента като животозастрашаващ за пострадалия. Това от своя страна логично изключва вероятността К. да е бил прободен от трето неизвестно лице по време от излизането от дома на подс.Д. до момента, в който е бил намерен от св.А. - така както навеждат подсъдимият и неговата защита, още повече с нож, който е собственост на подсъдимия и на св.М..

С оглед на изложеното, съдът намира, че подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на чл.115 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Заключението по назначената от съда комисионна психолого-психиатрична експертиза спрямо подс.Д. не дава основание за извод, че подсъдимият е действал в условията на силно раздразнение, респ. за приложение на разпоредбата на чл.118 от НК.

За пълнота следва да се посочи, че по делото не са налице и данни за приложение на разпоредбата на чл.119 от НК или на чл.12 НК, тъй като от кредитираните от съда гласни доказателства се установява безспорно липсата на осъществено от страна на пострадалия спрямо подсъдимия непосредствено противоправно нападение, така че подсъдимият да е бил в положение на отбраняващ се. Такъв в случая е бил пострадалият от нападението на подсъдимия спрямо него.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид следното:

Касае се за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, предвид обществените отношения, които засяга и предвид начина му на осъществяване. Осъществено е престъпление против живота на човека, за което законодателят е предвидил и най-тежките по вид и размер наказания. Извършеното от подсъдимия престъпно деяние е в най-висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като е отнел живота на един млад мъж в разцвета на силите му, на когото неговите родители - единият в пенсионна възраст, а другият - тежко болен, са разчитали на морална и материална подкрепа. Обществената опасност на извършеното престъпно деяние не се отличава с по-висока степен от другите извършени деяния от същия вид. От друга страна, съдът счита, че личността на подсъдимия е със сравнително висока степен на обществена опасност, независимо от обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало. Този извод съдът прави от поведението на подсъдимия след осъществяване на деянието, като не е отворил дълго вратите на дома си на органите на полицията, в очевиден опит да остане неоткрит в дома си. Именно това поведение на подс.Д. разкрива стремежа му да осуети или да забави установяването на извършителя на престъплението в негово лице и изразява нежелание за съдействие за разкриването му. При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, проявената известна критичност към извършеното, опита за оказване на съдействие на пострадалия чрез обаждане на тел.112 и добрите му характеристични данни, както и обстоятелството, че поведението му е било провокирано в немалка степен от поведението на пострадалия, изразяващо се в изваждане на пениса си пред сина на подсъдимия и пред жената, с която той живее на семейни начала. С оглед на всичко изложено дотук и за изпълнение целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подсъдимия, съдът му наложи наказание при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и към средния предвиден в закона размер, а именно - Лишаване от свобода за срок от 14 /четиринадесет/ години. Съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание като приложи императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.2, б."а" от ЗИНЗС. Съдът намира, че само в този си вид и начин на изтърпяване наказанието ще осъществи визираните в закона цели по отношение на подсъдимия.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият Д.Д. е бил задържан по настоящото дело, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г.

По отношение на предявените граждански искове:

Предявените от Г.К. и М.К. против подсъдимия граждански искове за репариране на причинени неимуществени вреди са допустими, тъй като са предявени от лица, имащи право на обезщетение за претърпените страдания от загубата на близък човек. Г.К. и М.К. са съответно баща и майка на пострадалия и като такива са от кръга на най-близките роднини, имащи право на такова обезщетение. При горния изход на делото гражданските искове са и основателни, тъй като се установи безспорно, че смъртта на К.К. е причинена умишлено от подсъдимия Д.. Безспорно и двамата граждански ищци са претърпели морални вреди от смъртта на своя син. Доказателствата по делото сочат, че между пострадалия и родителите му са съществували отлични отношения на разбирателство, любов и взаимна помощ. Отчете се и ноторно известното обстоятелство, че връзката на родителите с децата е особена и тя съществува през целия им живот, като смъртта на детето винаги остава у родителите празнота, която не би могла да бъде запълнена. Налице е безспорност на причинените морални вреди, които подсъдимият следва да репарира, като за това съда счита, че са необходими и достатъчни суми в размер на от по 100 000 лв. за всеки един от гражданските ищци Г.К. и М.К.. Исковете над тези размери до пълните размери на гражданските претенции, предявени от всеки един от тези двама граждански ищци от по 150 000 лв., като недоказани съдът отхвърли.

Съдът присъди сумите по гражданските искове за репариране на неимуществените вреди ведно със законната лихва от датата на увредата, а именно от **.**.**** г. - датата на смъртта на пострадалия, до окончателното им изплащане и на двамата граждански ищци.

При този изход на делото, тъй като подс.Д. е признат за виновен, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същия да заплати направените по делото разноски както следва: сума в размер на 1651,01 /хиляда шестстотин петдесет и един лева и една стотинка/ лева за експертизи, която сума следва да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Я.; сума в размер на 1 589,57 /хиляда петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, която следва да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Я.; суми в размер на от по 400 /четиристотин/ лева за всеки един от частните обвинители и граждански ищци М.К. и Г.К., съставляващи направените от тях разноски по делото за адвокатска защита, както и сума в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева Държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – 1 бр. метален нож с надпис на острието от едната страна „U.”, а от другата страна надпис „S.S.” с обща дължина 33 см. и дължина на острието 20 см., за което съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено като вещ без стойност.

По отношение на вещественото доказателство - 1 бр. мемори карта марка L. 16 GB, съдът постанови да се върне на собственика й - свидетелката Р.М..

Спрямо останалите веществените доказателства - метален нож с надпис на острието от едната страна "U.", а от другата страна надпис "S.S." с обща дължина 32,5 см. и дължина на острието 19 см.; метален нож с дървена дръжка с надпис на острието от едната страна "T.I.S.B." с обща дължина 24 см. и дължина на острието 13 см.; 1 бр. тениска марка "B."; 1 бр. яке с надпис "N.H."; 1 бр. горнище на анцуг с надпис "A."; дръжка от нож пластмасова; 8 бр. обтривки с червено-кафява течност; 1 бр. гъба, жълта на цвят и 1 бр. моп за чистене на под с червена дръжка, съдът постанови унищожаването им като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Причините за осъществяване на престъплението е нежеланието на подсъдимия да се съобрази с установения в страната правов ред и пълното незачитане от негова страна на ценността на човешкия живот.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: