Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 05.03.2019 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар М. Коматарова

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВЧНД № 26 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на Р.К. лично и като майка и законен представител на малолетното си дете Р.К., чрез процесуалния представител адв. С.А. ***, против Разпореждане № 7319/10.12.2018 г. постановено по НЧХД № 1256/2018 г. по описа на РС - Я..

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното Разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като и леката телесна повреда е престъпление, дори когато е причинена непредпазливо. Твърди се, че управлението на автомобил със скорост 130 км/ч, не сочи на отсъствие у водача на МПС Р.Н. на евентуален умисъл за причиняване на леки телесни увреждания за които е образувано НЧХД. В съдебно заседание жалбата се поддържа от Р.К., която по същество настоява ЯОС да отмени атакуваното Разпореждане и да задължи решаващия съд да разгледа делото.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Г. АК - *, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че телесните повреди, причинени по непредпазливост, са наказуеми само когато увреждането представлява средна или тежка телесна повреда, вкл. и съгласно разпоредбата на чл. 342 и сл. от НК. Пледира за потвърждаване на атакуваното разпореждане, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ямболският окръжен съд установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на въззивната проверка е Разпореждане № 7319/10.12.2018 г. постановено по НЧХД № 1256/2018 г. по описа на РС - Я., с което първата инстанция е прекратила наказателното производство по НЧХД № 1256/2018 г. по описа на ЯРС, образувано против Р.Н. *** за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, по тъжба от Р.К. за себе си и като майка и законен представител на малолетното си дете Р.К..

Съдията-докладчик е изложил фактически и правни констатации, които настоящият състав възприема безкритично и счита за ненужно да преповтаря подробно (по арг. от чл. 339 от НПК). ЯОС ще посочи единствено, че правилно по делото е установено, че в тъжбата се сочи, че на **.**.**** г. около **.** ч., при управлението на МПС по Автомагистрала „Т.” на км. ***, Р.Н. допуснал ПТП, при което причинил смъртта на Е. И. (за това деяние е образувано ДП № **/**** г. по описа на РУ - С.), а така също – и леки телесни повреди изразяващи се в причиняване на болка и страдание на Р.К. и на Р.К..

При това положение ЯОС споделя напълно извода на първата инстанция, че подадената тъжба не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК, т.к. описаното в нея деяние не съставлява престъпление. В тази връзка настоящият състав намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че и леката телесна повреда причинена по непредпазливост е престъпление, както и че управлението на автомобил със скорост 130 км/ч, сочи за евентуален умисъл у водача му, за причиняване на леки телесни увреждания на пострадалите. Тук въззивният съд ще отбележи, че правната теория и съдебната практика са абсолютно единни и в тях не съществува никакво колебание, че причиняването на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК е умишлено престъпление, а допускането на ПТП по чл. 343 вр. чл. 342 от НК – непредпазливо деяние. Така също при умишлените престъпления по транспорта, Законодателят не е предвидил като вредоносен резултат причиняването на лека телесна повреда, както и съответна наказуемост.

Ето защо настоящият състава намира, че правилно съдията-докладчик е преценил, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление, ерго - налице е прекратителното основание на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.

В производството пред ЯОС въззиваемата страна Р.Н., видно от Договор за правна защита и съдействие (вх. № ****/**.**.**** г. по регистъра на ЯОС), е направил разноски в размер на 350 лв. за възнаграждение на процесуален представител - адв. С. Г. от АК - *. Предвид искането на въззиваемия и изхода на делото - прекратяване на образуваното по тъжба на Р.К. НЧХД № 1256/2018 г. по описа на РС - Я. НЧХД, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тези разноски следва да се присъдят в тежест на частния тъжител.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 4, вр. чл. 338 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7319/10.12.2018 г. постановено по НЧХД № 1256/2018 г. по описа на РС - Я..

ОСЪЖДА Р.Р.К. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Н. с ЕГН **********, направените пред ЯОС разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________________

ЧЛЕНОВЕ: ___________________

__________________