Р Е Ш Е Н И Е
№ 12 /
20.03.2019г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен
състав
В публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Фарфарова
Членове: Петранка
Жековеа
И. Иванов
Секретар Ив.Златева
Прокурор Г.Г.
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
Внохд. № 3 по описа за 2019г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалби на подсъдимия Я.А., депозирана чрез служебно
назначения му защитник адв.С.Г. и на подсъдимия Д.Х., депозирана чрез служебно
назначения му защитник адв.Р.Б., против присъда №***/ 7.11.2018г.постановена по
нохд №***/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда въззивниците подсъдими А. и Х. както и въззиваемия-
подсъдим И.Щ. са признати за виновни в това, че на 06.04.2018 г. в 23.29
часа в гр. Ямбол на ул. „Преслав“, на западния тротоар срещу бензиностанция
„Петрол“, от трасе между кабелни шахти с № 2-146 и с № 2-147, действайки след
предварителен сговор и в съучастие по между си, като съизвършители, и чрез
използване на технически средства - ножовка и тесла, са отнели чужди движими
вещи - 42 метра телефонен кабел ТПЖП 300x2x0.5, на обща стойност 1019.76 лв.,
от владението на собственика им „БТК“ ЕАД гр. София, без съгласие на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не
представлява маловажен случай - престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК на подсъдимите Щ. и Х. се налага наказание от по една година лишаване
от свобода, а на подсъдимия А. се налага наказание в размер на една година и
два месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1
от НК изтърпяването на наложеното на
подс.Х. наказание е отложено за изпитателен срок от три години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.66, ал.1
от НК изтърпяването на наложеното наказание на подс.Щ. е отложено за изпитателен срок от три години и шест
месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС е постановено подсъдимия А. да изтърпи наказанието при
първоначален общ режим.
Подсъдимите А., Щ. и Х. са признати за невиновни,
в това да са извършили горното деяние, чрез подкопаване и разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, поради което и на основание чл.304
от НПК са оправдани по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК
приложените като веществени доказателства по делото – 1 брой тесла и 1 брой
ножовка са отнети в полза на държавата.
На основание чл.189, ал.3 от
НПК подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски общо в
размер на 90.38 лв., от които 70.38 лв., или по 23.46 лв. за всеки, вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОДМВР – Ямбол, и 20 лв., или
по 6.67 лв. за всеки, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по
сметката на ЯРС.
В жалбата на подс.А. се навеждат доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, като се прави искане същото да бъде определено при
условията на чл.55 от НК. В допълнението към въззивната жалба се навеждат нови
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
първоинстанционния съд. Твърди се, че мотивите са твърде лаконични, което
според подсъдимия и защитника му се равнява на липса на мотиви. Изразява се
недоволство от направения анализ на доказателствата, тъй като същите не са
анализирани подробно поотделно и в съвкупност, като липсват аргументи защо се
кредитират противоречивите показания на свидетелите М. и А. Сочи се по делото е
останало неизяснено дали приложените по делото веществени доказателства-
ножовка и тесла са били използвани от подсъдимите в изпълнителното деяние. По
отношение на обясненията на подсъдимите се сочи, че не е взето предвид липсата
на образование и ограничените им умствени способности, което им пречи да се
обосновават правилно и да обясняват определените ситуации. По отношение на
останалите гласни доказателства се сочи, че нито един от свидетелите не е
очевидец и в тази връзка не би могъл да установи участието на всеки един от
подсъдимите в изпълнителното деяние. В тази връзка се оспорва авторството на
престъплението. Излагат се и доводи, че подс.А. не е осъществил деянието от субективна
страна, тъй като в обясненията си същия е заявил, че не чувства вина, тъй като
само е помагал в някаква дейност. по изложените съображения се иска въззивният
съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае изцяло подс.А..
Алтернативно се поддържа искането в
жалбата за изменение на присъдата, в
частта й относно основанието за определяне на наказанието като същото се
опредили при условията на чл.55 НК.
В жалбата на подс.Х. се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание, като се прави искане същото да бъде определено при условията на
чл.55 от НК.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира
за неоснователност на въззивните жалби, тъй като не са налице твърдените в тях
основания. По отношение на искането в двете въззивни жалби за определяне
наказанията на подсъдимите А. и Х. при условията на чл.55 НК се сочи, че не е
налице нито една от материално правните предпоставки за приложение на
посочената разпоредба. На това основание се иска съдът да постанови решение , с
което да потвръди изцяло обжалваната присъда.
В съдебно
заседание въззиввникът А. участва лично и чрез служебно назначения защитник
адвокат Г., чрез който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Прави се допълнение към доводите в жалбата,
като се пледира, че А. е реабилитиран по право и поради това не са налице
пречки за прилагане разпоредбата на чл.66 НК.
Въззиввникът
Х. участва лично и чрез служебно назначения
защитник адвокат Б., чрез която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемият-
подсъдим Щ. редовно призован не взе лично участие в съдебното заседание. същия
участва чрез служебно назчанения защитник адв-.С., чрез който се изразява
съгласие с постановената присъда и се иска проверяващия съд да я потвърди.
ОС- Ямбол
след като обсъди доводите в жалбите, пледоариите на защитниците на подсъдимите и
заключението на прокурора, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда приема следното:
Жалбите са
процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НК и от
лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни по следните
съображения:
Въззивният
съд споделя изцяло приетата от първата инстанция фактическа обстановка, тъй
като същата се подкрепя изцяло от събраните на съдебното следствие
доказателства.
Подсъдимият Д.Х. е
роден на ***г***, неграмотен е, неработи и не е осъждан.
Подсъдимият И.Щ. е
роден на ***г***, неграмотен е и не работи. Същия е реабилитиран по право.
Подсъдимият Я.А. е роден на ***г***,
неграмотен е и не работи. Осъждан е четири пъти с влезли в сила присъди за
престъпления от общ характер против собствеността – по нохд № ****/2010г., по нохд
№ ****2010г., по нохд № ****/2010г. на ЯРС и по нохд № ****/2011г.всички на РС-Ямбол.
С определение № 236/14.05.2012г. по чнд № 371/2012г. на РС-Ямбол на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание по първите
три от изброените по-горе нохд в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим, като е постановено отделно
изтърпяване на наказанието по нохд № ****/2011г. на РС-Ямбол в размер на седем
месеца лишаване от свобода. За изтърпяването на това наказание също е определен
първоначален строг режим, като същото е изтърпяно на 04.01.2013г. В предвид
горното не се споделят доводите в пледоарията на защитника на подсъдимия, че
същия е реабилитиран по право, тъй като същия е осъждан с повече от една
присъда, като пълнолетен и поради това и на основание чл.86, ал.2 от НК е
недопустимо да бъде реабилитиран по право. От справката му за съдимост е видно,
че по отношение на осъжданията му не е постановена съдебна реабилитация, а не
са налице и основанията за служебно прилагане разпоредбата на чл.88а НК. На
това основание районният съд правилно и законосъобразно е приел, че подс.А. е
осъждан на лишаване от свобода.
На 06.04.2018 г.
вечерта подсъдимите Х., Щ. и А. се срещнали в квартала, в който живеят и взели
решение да извършат кражба на кабел. Предварително знаели, че в шахтите на ул.„Преслав“
в ж.к. „Г. Бенковски“ в гр. Ямбол има такъв. За целта подс.Х. взел от дома си
ножовка, тесла и прожектор. След това тримата предложили на св.М. да отиде с
тях, но той отказал. Около 23,30ч. тримата подсъдими отишли до набелязаните
шахти № 2-146 и № 2-147, находящи се на западния тротоар на ул. „Преслав“ срещу
бензиностанция „Петрол“. подсъдимите Щ. и Х. влизали в шахтите и срязвали
кабела, а подс.А. го издърпвал. По описания начин тримата подсъдими взели 42
метра телефонен кабел ТПЖП 300x2x0,5, по 24,28 лева за метър, на обща стойност
1019,76 лева, собственост на „БТК“ ЕАМ – гр. София. След това с теслата
подсъдимите нарязали кабела на парчета и тримата го занесли в намираща се
наблизо изоставена сграда, където отстранили изолацията му. Медната част на
проводниците поставили в два чувала. На
следващия ден сутринта подс.А. се обадил на св.А.А. и го помолил да ги откара с автомобила си до
св.Й.. След като се съгласил св.Й. откарал подсъдимите Щ. и А. с автомобил „Опел Астра“, peг. №**** за да продадат медната
част на откраднатия проводник. Получените от продажбата пари подсъдимите
поделили помежду си и впоследствие похарчили за лични нужди.
За да приеме
горната фактическа обстановка районният съд е анализирал всички събрани доказателства,
като изложил убедителни мотиви кои доказателства кредитира и на кои не дава
вяра. На това основание проверяващият съд категорично не споделя доводите в
допълнението към въззивната жалба на подс. А. за липса на мотиви. Направен е
анализ на всяко едно от събраните доказателства на съдебното следствие, както
и тези от досъдебното производство, след
приобщаването им по делото при спазване на процесуалните норми.
Напълно
се споделя изводът за наличие на достатъчно убедителни доказателства за
участието на подс.А. в качеството на съизвършител в инкриминираното
изпълнително деяние. Същия е взел активно участие при отнемането на процесния
кабел като издърпал от шахтата кабела, отрязан преди това от подсъдимите Щ. и Х..
След това е участвал и при нарязването му на парчета и отстраняване на
изолацията. Подсъдимият А. лично се обадил
на св.А. като го уговорил да ги превози с автомобила си до св.Й., където
заедно с подс.Щ., продали откраднатото. Подс.А. в обясненията си на съдебното
следствие признава, че е издърпал кабела, който преди това останалите двама
подсъдими са срязвали, признава също така, че той се е обадил на св. А. за да
превозят откраднатото до дома на св.Й., като при продаването на откраднатия
кабел бил заедно с подс.Щ.. От изложеното правилно е направен извод, че подс.А.
признава за своето участие в извършването на кражбата. Подсъдимият Щ. в
обясненията си признава за своето участие в инкриминираното деяние, като
подробно обяснява и участието на останалите двама подсъдими. Съдът правилно е
кредитирал обясненията на подс.Щ. дадени на досъдебното производство и
прочетени в съдебно заседание, тъй като същите са дадени три месеца след
деянието и е логично тогава спомените му да са много по ясни и точни. В
подкрепа на обясненията на подсъдимите относно авторството на деянието са
показанията на св.М., който сочи, че инкриминираната вечер подсъдимите са му предложили да вземе участие
заедно с тях в извършване на кражба на кабел от шахти в близост до
бензиностанцията на "Петрол" в ж.к."Бенковски", гр.Ямбол,
но същия им отказал. Обосновано са кредитирани и показанията на св.А., който
превозил с автомобила си подсъдимите А.
и Щ. до дома на св.Й. за да продадат откраднатия кабел. Същия се е съгласил да
направи услугата след обаждане от страна на подс.А.. Посочените гласни
доказателства са логични и непротиворечиви относно основния факт за участието
на тримата подсъдими в извършването на инкриминираното деяние, времето и
мястото на извършването на деянието и предмета на кражбата. За да приеме за
безспорно доказано собствеността на откраднатото, вида и количеството на
процесния кабел съдът напълно обосновано е кредитирал показанията на св.В. и
приложените писмени доказателства. В подкрепа на показанията на св.В. е
протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума. По отношение стойността
на предмета на предмета на кражбата правилно и обосновано е кредитирано
заключението на съдебно- оценителната експертиза, тъй като същото е обективно и
компетентно.
Не
се споделя искането в допълнението към въззивната жалба да не се кредитират
обясненията на подсъдимите, тъй като същите са без образование и с
"ограничени умствени способности". Това твърдение е субективно на
защитника на подс.А. и не намира опора в правото, тъй като неграмотността не
изключва вменяемостта и възможността индивида да разбира свойството и
значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да може да дава правдиви
обяснения.
По
отношение възражението за липса на доказателства дали приложените по делото
веществени доказателства- тесла и ножовка са използвани от подсъдимите при
извършването на кражбата е ирелевантно за съставомерността на деянието, тъй
като е достатъчно да се установи и докаже, че подсъдимите са използвали
технически средства в осъществяването на изпълнителното деяние. В конкретния
казус обаче са налице доказателства, че теслата и ножовката предадени от подс.Х.
с протоколи за доброволно предаване са използвани за срязване на процесния
кабел, тъй като това обстоятелство е заявено изрично от подсъдимия.
Въззивният
напълно споделя и анализа на събраните доказателства от първата инстанция, тъй
като същата напълно аргументирано е изложила своите съображения кои
доказателства се кредитират и на кои не се дава вяра. По тези съображения е
ненужно проверяващата инстанция да преповтаря аргументите в тази насока
проверявания съдебен акт.
По
изложените съображения въззивният съд
подкрепя изводите на първата инстанция за доказаност на инкриминираното престъпление,
както и че по безспорен и несъмнен начин е доказано участието на тримата
подсъдими в извършване на инкриминираната кражба.
При правилно
установена фактическа обстановка решаващия съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като
е приел, че подсъдимите А., Х. и Щ. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.
От обективна
страна тримата подсъдими са взели участие в двете фази на изпълнителното деяние
кражба - противозаконно отнемане на вещта и осъществяване на трайна фактическа
власт върху същата. Установено е по
несъмнен начин, че същите са осъществили два квалифицирани състава на кражбата
по т.4 и по 5 на чл.195, ал.1 от НК, тъй както са използвали технически
средства – ножовка и тесла за да срежат кабелите от шахтата и
тримата предварително са се сговорили за да извършат кражбата. Това
е така, защото тримата подсъдими взели своето решение за извършване на кражбата
в една спокойна обстановка, набелязали са мястото и предмета на кражбата като
за целта са си набавили и средства – тесла, ножовка и прожектор и са потърсили
и други съучастници в лицето на св. М.. Освен това е налице задружно участие от
страна подсъдимите при извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е
участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на
вещите и в установяване на фактическата си власт, т.е. действали са в съучастие
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство. Несъмнено,
издърпвайки кабела от шахтата, подс. А. също е извършил действия по
прекратяване владението на собственика и в този смисъл е участвал в
отнемането.
Правилно
и законосъобразно е прието от районния съд, че извършеното деяние от подсъдимите
не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Завишената степен на обществена опасност на деянието
се обуславя не само от сравнително високата стойност на отнетите вещи,
възлизаща на 1019,76 лева, високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона и важността на присвоеното, настъпилите
вследствие на деянието допълнителни вредни последици, изразяващи се в
повреждане на далекосъобщителната мрежа на ощетеното юридическо лице, но и от
обстоятелствата, водещи до квалифициране на извършеното като осъществяващо
признаците на горепосочения квалифициран състав на чл.195, ал.1, т.4 от НК,
които по аргумент от ал.4 на чл.195 от НК изключват квалифицирането му като
маловажен случай.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция за наличие на още едно
квалифицирано обстоятелство по отношение на подс.А., тъй като същия е извършил
престъплението в условията на повторност, но поради липса на обвинение от
страна на прокурора съдът не е компетентен да се произнесе в тази посока.
Правилно обаче това обстоятелство
следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието му.
Проверяващият съд споделя изводите, че от субективна
страна подсъдимите са действали с пряк умисъл, тъй като са съзнавали че отнемат
чужда вещ без знанието и разрешението на собственика и са целели именно този
престъпен резултат. Не се споделят доводите във въззивната жалба на подс.А., че
същия не е осъществил престъплението кражба от субективна страна, тъй като в
обясненията си е заявил, че "не чувства вина". Съгласно
трайната практика на ВКС на РБ за субективната страна на деянието се
съди по обективните данни и от начина на осъществяване на деянието, а не по това какво заявява извършителя.
Имайки предвид съдебното му минало и че преди извършването на инкриминираното
деяние е осъждан четири пъти на лишаване от свобода за извършване на кражби е
логично същия да е некритичен към собствените си противоправни действия и да
приема кражбата за свое нормално поведение.
Съдът споделя изводите на първата инстанция за оправдаването на подсъдимите
по предявеното им обвинение по чл.195, ал.1, т.3 от НК, но поради липса на
протест е ненужно същите да се преповтарят и анализират.
По отношение
вида и размера на наложените наказания:
Районният
съд напълно законосъобразно и справедливо е определил наказанията на тримата
подсъдими при условията на чл.54 от НК, тъй като по отношение на тях не е
налице нито една от материално правните предпоставки на чл.55 от НК. Напълно се
споделят изложените от районния съд смегчаващи вината обстоятелства- – младата
възраст на подс. Х., чистото съдебно минало на подсъдимите Щ./ същия е реабилитиран
по право/ и Х., дадените от тримата подсъдими и в двете фази на процеса
подробни обяснения, с които всеки от тях, според интелектуалните си
възможности, допринася доколкото може за разкриване обективната истина по
делото, проявената критичност и изразеното искрено съжаление за стореното,
както и тежкото им имотно състояние като причина за извършване на деянието. Наред
с това обаче напълно законосъбразно са
отчетени и наличните отегчаващи вината обстоятелства, а именно високата степен
на обществена опасност на деянието, обуславяща се от относително големия дял на
този вид престъпления и този вид деяния в страната и в региона, от сравнително
високата стойност на отнетите вещи в размер на 1019,76 лева, от настъпилите
вследствие на деянието допълнителни вредни последици, изразяващи се в
повреждане на далекосъобщителната мрежа на ощетеното юридическо лице и
невъзможност за ползване на предоставяните услуги от неговите абонати за
определен период от време. Наличието на две квалифициращи обстоятелства. По
отношение на подс.А. са налице и други отегчаващи вината обстоятелства-
предишните му осъждания за същото по вид престъпление, както и обстоятелството,
че същия е извършил престъплението в условията на повторност, макар и това да
не е предявено от прокурора. Предишното осъждане на подс.Щ./ макар и
реабилитиран по право/ също е отчетено правилно като отегчаващо вината
обстоятелство. От изложеното е напълно логично и законосъобразно да се приеме,
че изброените по-горе смекчаващи отговорността им такива
не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание, за да обосноват
приложението на чл.55 от НК, нито оправдават определяне наказанието на подс. А.
в абсолютния минимум на предвиденото в закона. По тези
съображения въззивната инстанция намира за неоснователни исканията на
въззивниците Х. и А. за изменение на присъдата и определяне на наказанията им
при условията на чл.55 от НК.
В предвид горното наложените на подсъдимите наказания както следва: по една
година лишаване от свобода за подсъдимите Щ. и Х. и една година и два месеца за
подсъдимия А. са справедливи и съответни на степента на обществената опасност
както на извършеното от тях престъпление, така и по отношение на техните
личности.
Споделя се приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение
наложените наказания на подсъдимите Х. и Щ. , тъй като с условните наказания
биха се постигнали в пъна степен целите на наказанието визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК.
По отношение на подс.А. са налице пречки за прилагане института на
условното осъждане, поради което е ненужно да се излагат аргументи в тази
посока. По отношение на същия районният съд е определил правилно и
законосъобразно първоначалния режим на изтърпяване на наложеното му наказание. Взето
е предвид, че от изтърпяването на предходното наложено наказание по нохд № ****/2011г.
на ЯРС са изтекли повече пет години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено наложеното му наказание една
година и два месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Произнасянето относно веществените доказателства и разноските е съобразено
с разпоредбите на чл. 53, ал.1, б."а" от НК и чл. 189, ал.3 от НПК,
поради което присъдата в тази част е законосъобразна и правилна.
По изложените съображения съдът счита, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради липса на основания за нейното изменение
или отмяна.
Водим от
горното и на основание чл.338 от НПК , Окръжен съд- Ямбол ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА присъда № *** /7.11.2018г.постановена по нохд № ***/2018г.по
описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.