ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №101 по описа на 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано e по частна жалба на "Профи кредит България" ЕООД с ЕИК 175074752 против Разпореждане №1359/25.09.2017 г., постановено по ч.гр.д.№602/2017 г. по описа на ЕРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците А.С.Р. ***, ЕГН **********, И.Д.М. ***, ЕГН **********, С.Д.М. ***, ЕГН ********** и Т.Д.Т. ***, ЕГН **********, при условията на разделна отговорност, за парично вземане в размер на 6049.03 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит №5002113437/21.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направени в хода на заповедното производство разноски в общ размер на 270.98 лева, от които 120.98 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно. Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност, а претендираното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което молят за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното производство не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледА.по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът "Профи кредит България" ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците А.С.Р., И.Д.М., С.Д.М. и Т.Д.Т., при условията на разделна отговорност, за парично вземане в размер на 6049.03 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит №5002113437 от 21.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направени в хода на заповедното производство разноски в общ размер на 270.98 лева, от които 120.98 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В т.12 на заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от сключен на 21.08.2012 г. между него като кредитодател и от друга стрА.К. С. И. - длъжник /кредитополучател/ и А.С.Р. - съдлъжник, Договор за потребителски кредит №5002113437, по който той твърди, че е изпълнил задължението си точно и в срок и е предоставил договорения кредит в размер на 2000 лв. на длъжника К.С. И. по посочена от нея банкова сметка. ***, че договорът е сключен за срок от 48 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 135 лв. и падежна дата всяко 15 число от месеца, като общо дължимата по кредита сума е в размер на 6589.90 лв. Сочи, че съгл. договора А.С.Р. е солидарно отговорна с длъжника К.С. И.. Сочи още, че длъжника К.И. е заплатила по договора 4 погасителни вноски, като последното плащане е извършено на дата 22.02.2013 г., след което е спряла да изпълнява договорните си задължения и изпаднала в забава. Към момента по договора има непогасени 44 вноски, като всички вноски по погасителен план са падежирали, а оставащото неизплатено задължение по заема е в общ размер на 6049.03 лв. Според заявителя Договор за потребителски кредит №5002113437 е прекратен на 24.08.2017г. /без да се сочи конкретно основание за прекратяването му/. След като на кредитора станало известно, че длъжникът К. С. И. е починала на 16.03.2013 г. с ПокА.за доброволно плащане е поканил законните й наследници - И.Д.М., С.Д.М. и Т.Д.Т. да заплатят доброволно задължението й по договора, което последните не са сторили. Заявителят твърди, че за него възникнал интерес да предяви вземането си в заповедно производство по чл.410 ГПК срещу съдлъжника А. С.Р. (отговаряща солидарно по заема) и към законните наследници на К.С. И. - И.Д.М., С.Д.М. и Т.Д.Т. (отговарящи разделно). Отговорността на наследниците мотивира с това, че на основание чл.60, ал.1 ЗН те отговарят за задълженията на своя наследодател, съобразно дяловете, които получават от наследството, включващо активи и пасиви. Със заявлението е представено и удостоверение за наследниците на К. С.И. изх.№Д-94-03-82-001/24.04.2017 г. на Община Елхово, видно от което последната е починала на ******* г. Видно от удостоверението за наследници същата е оставила трима наследника по закон, низходящи - длъжниците по заявлението - И.Д.М., С.Д.М. и Т.Д.Т.. В т.13 от заявлението е посочено, че между длъжниците не е налице солидарна отговорност.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е изложил, че е налице нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК, т.к. заявлението не съдържа надлежно изложения на обстоятелствата, на които се основава вземането и неговия размер. Твърди се вземане в общ размер 6049.03лв. при липса на солидарна отговорност на длъжниците, т.е. при разделна отговорност на всеки един от тях - от първия в качеството му на съдлъжник, а по отношение на останалите трима на основание наследяване от кредитополучателя К. С. И., без вземането да е конкретизирано по основание и размер за всеки един от длъжниците. Освен това в заявлението е налице противоречие относно това дали длъжникът А. Р. отговаря солидарно или не.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на ЕРС и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Както е прието в мотивите към т.2б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението, като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства (целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно) и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

В конкретния случай, изложените в т.12 от заявлението твърдения не са в достатъчна степен конкретизирани, както правилно е преценил първостепенния съд, т.к. липсва индивидуализация на претендираното вземане по основание и размер по отношение на всеки един от посочените длъжници, за които се твърди, че отговарят разделно. На следващо място в заявлението са заявени противоречиви твърдения относно това дали длъжника А.Р. отговаря солидарно или разделно с останалите длъжници. Освен това при заявена разделна отговорност на длъжниците - не е посочен размера на претенцията по отношение на всеки един от тях.

При това и с оглед изричната разпоредба на чл.410, ал.2 (в ред. й преди изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г. и относима към момента на постановяване на процесното разпореждане), съгласно която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, то правилно първостепенния съд е приел, че е налице нередовност на заявлението, поради което го е отхвърлил. Действително с изменението на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, обн. в ДВ, бр.86/27.10.2017 г. на съда е възложено да указва на заявителя за констатирани нередовности на заявлението, но нормата е от процесуален характер, действа занапред и в тази връзка е неприложима в конкретния случай, т.к. обсъжданото заявление е депозирано на 12.09.2017 г., а обжалваното разпореждане е постановено на 25.09.2017 г.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1359/25.09.2017 г., постановено по ч.гр.д.№602/2017 г. по описа на ЕРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.