О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

                                           13.03.2019 г.       гр.Ямбол

 

   Ямболският окръжен съд,….втори въззивен граждански състав

   на…тринадесети…март…….две хиляди и деветнадесета година

   в закрито заседание в следния състав:

                                                    Председател: Красимира Тагарева

                                                           Членове: Николай Иванов                                                                                  

                                                                       Галина Вълчанова

 секретар                                                        

 като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

 възз.ч.гр.д. № 93 по описа на 2019 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба от ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“*** против определение № 252/28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2233/2016 г. по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Желае се отмяна на определението, връщане на делото за произнасяне по същество и присъждане на разноските. Атакуваното определение се счита за незаконосъобразно поради това, че районният съд неправилно е приел искът за недопустим, както и че не са налице предпоставките на чл.439 ал.1 от ГПК, позовавайки се на определение в този смисъл на Бургаски апелативен съд по ч.т.д.№ 146/2016 г., което е отменено от ВКС.

В срока за отговор по чл.276 ал.1 от ГПК такъв е депозиран от ответника по делото „ПРОЦЕС“ ООД гр.Плевен. Частната жалба се счита за неоснователна, а определението за прекратяване на делото за правилно и обосновано. Според въззиваемия съдът правилно е преценил, че фактите, които са основание за отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. да не са преклудирани и да имат погасителен ефект по отношение на спорното право. Твърденията на ищеца за недействителност на договор за цесия нямат правно значение за съществуването на изпълняваното срещу него вземане. Иска се да бъде потвърдено определението на ЯРС.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 2233/2016 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.”, с която желае да се приеме за установено по отношение на ответника „ПРОЦЕС” ООД, че вземането предмет на изпълнение по и.д. № 20158780400973 на ЧСИ И. Х., рег. № 878 не съществува поради това, че след приключване на съдебното дирене на производството, по което е издаден изпълнителният лист по в.гр.д. № 347/2014 г. по описа на ЯОС е сключен договор за цесия на 07.08.2015 г. Този договор е  сключен между ТС „Агроинженеринг” ЕООД в качеството на цедент и „ПРОЦЕС” ООД в качеството на цесионер и е извършено прехвърляне на вземането на ищеца по гражданското дело ТС „Агроинженеринг“ ЕООД на „ПРОЦЕС” ООД, като с него се променя страната - кредитор по материалното право на вземане, признато с изпълнителното основание. Едноличният търговец счита, че този договор няма действие по отношение на него, тъй като за извършеното прехвърляне той като длъжник не е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, както ине е уведомен и към момента на образуване на и.д. № 973/2015 г. на ЧСИ И. Х.. Поради това счита, че няма качеството на длъжник спрямо „ПРОЦЕС” ООД и не му дължи суми по вземането по издадения изпълнителен лист, по който е образувано посоченото изпълнително дело. Отделно от това договорът за цесия се счита за нищожен, невалиден и антидатиран, както и че с договора за цесия се прехвърлят вземанията по договора по изпълнителното дело, което е прекратено към датата на сключване на договора за цесия, това изпълнително дело не съществува.

Ответното дружество с отговора си по чл.131 от ГПК е оспорвал иска като недопустим, тъй като ищецът е предявил своята претенция без да сочи нови факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителен лист, а посоченото узнаване на договора за цесия не представлява нов факт, а обстоятелство. Искът е оспорван и като неоснователен.

Районният съд е приел искът за недопустим и е прекратил делото поради това, че промяната на титуляра на вземането, макар извършено след влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителният лист не рефлектира върху дължимостта на вземането от длъжника и не е факт, променящ материалното право на вземане, а е промяна на неговия кредитор-взискател по изпълнителния процес. Съдът се е позовал на определение № 165/30.05.2016 г. по ч.т.д.146/2016 г. на БАС в същия смисъл.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С предявения от ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.” е оспорено изпълнението по и.д. № 20158780400973 с мотива, че не е бил уведомен за договора за цесия, сключен между кредитора му ТС „Агроинженеринг” ЕООД и ответника по делото „ПРОЦЕС” ООД, както и че този договор за цесия е недействителен, т.е. едноличният търговец няма задължения към ответното дружество.

Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на иска, тъй като длъжникът се позовава на договор за цесия след издаване на изпълнителния лист, който не представлява факт, променящ материалното право на вземане, а само кредитора, е неправилен. Както и частният жалбоподател е заявил, определението на БАС, на което се позовава районния съд е отменено с определение № 504/18.10.2016 г. по ч.т.д.№ 1819/2016 г., ТК, II т.о. на ВКС и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В това определение ВКС е дал отговор на процесуалноправен въпрос относно това дали е от значение за допустимостта на иска по чл.439 от ГПК твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия, сключена след влизане в сила на заповедта за изпълнение в този случай, в настоящия след издаване на изпълнителен лист. Според ВКС, което становище споделя и настоящият въззивен състав, в случая от значение за допустимостта на иска е твърдението на ищеца за настъпил факт, който отрича материалното право на взискателя, макар сключеният договор за цесия да няма правопогасителен за длъжника ефект. Искът по чл.439 от ГПК, предявен на такова основание е допустим, тъй като установяването на факта на уведомяването за цесията и нейната действителност, е в състояние да рефлектира върху дължимостта на вземането, а дали ответникът по делото е кредитор или не на ищеца, е въпрос по същество на спора.

По изложените съображения, въззивният съд преценя за неправилно определението за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество.

При този изход на делото, въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените в настоящото производство разноски в размер 215 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                    

 

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 252/28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2233/2016 г. по описа на ЯРС.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА „ПРОЦЕС“ ООД гр.Плевен да заплати на ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“*** направените пред настоящата инстанция разноски в размер 215 лв. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.