ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №89 по описа на 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Минна компания - Петров" АД с ЕИК 128582600 и частна жалба на "Кариери и вародобив" АД с ЕИК113012808 против Определение №2730/08.10.2018 г. и Определение №299/31.01.2019 г. за поправка на ЯФГ, двете постановени по ч.гр.д.№3523/2018 г. по описа на ЯРС.

С Определение №2730/08.10.2018 г. ЯРС е осъдил "Кариери и вародобив" АД да заплати на "Минна компания - Петров" АД разноски за производството в размер на 490 лв. С Определение №299/31.01.2019 г. ЯРС е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на Определение №2730/08.10.2018 г. като е отхвърлил искането на "Минна компания - Петров" АД за присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски в размер на 555,74 лв.

С въззивната частна жалба на "Минна компания - Петров" АД Определение №2730/08.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№3523/2018 г. по описа на ЯРС се атакува в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за изпълнителното производство, образувано по повод обезпечителната заповед, като се иска отмяна на определението в тази част и уважаване на искането за присъждане на разноски.

С въззивната частна жалба на "Кариери и вародобив" АД Определение №2730/08.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№3523/2018 г. по описа на ЯРС се атакува в частта, с която на "Минна компания - Петров" АД са присъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 490 лв., като се иска отмяна на определението в тази част и отхвърляне на искането за присъждане на разноски.

Никоя от страните не е упражнила правото си на отговор и не е взела становище по частната жалба на другата страна.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частните жалби и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете частни жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което са допустими, а разгледани по същество частната жалба на "Минна компания - Петров" АД е неоснователна, а частната жалба на "Кариери и вародобив" АД е основателна.

Съображенията са следните:

Ч.гр.д.№3523/2018 г. е образувано пред ЯРС по повод молба на "Минна компания - Петров" АД с правно основание чл.390 ГПК. С Определение №2299/24.08.2018 г. съдът е уважил молбата, като е допуснал обезпечение на бъдещите искове на молителя против "Кариери и вародобив" АД с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с обща цена - 8490,24 лв. чрез налагане запор на банкови сметки на ответника до размера на исковете.

В предоставения триседмичен срок за предявяване на иска, ищецът е депозирал молба, с която е посочил, че предвид извършено от ответника плащане след налагане на запора, за същия е отпаднал правния интерес от предявяване на иска, поради което и моли допуснатото обезпечение да бъде отменено. Същевременно моли разноските за обезпечителното производство и сторените в образуваното ИД да му бъдат присъдени, т.к. в процесния случай нямало да се развие производство по съществото на делото, в което евентуално да му бъдат присъдени.

С Определение №2696/04.10.2018 г. ЯРС, след като констатирал, че молителя не е представил доказателства да е предявил в определения срок бъдещия иск и на осн. чл.390, ал.3 ГПК, отменил допуснатото обезпечение. Със същото определение указал на молителя да представи доказателства установяващи твърдението му за удовлетворяване на претенцията му в пълен размер.

С обжалваното в настоящото производство Определение №2730/08.10.2018 г. и Определение №299/31.01.2019 г., с което е допусната поправка на ЯФГ, ЯРС е осъдил "Кариери и вародобив" АД да заплати на "Минна компания - Петров" АД разноски за обезпечителното производство в размер на 490 лв. и е отхвърлил искането на "Минна компания - Петров" АД за присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски в размер на 555,74 лв.

Недоволни от постановеното определение са останали и двете страни.

По повод на жалбите съдът намира за нужно да посочи, че съгласно чл.78 ГПК и чл.79 ГПК на присъждане в производствата по ГПК подлежат разноските, направени в исковото и изпълнителното производство. В процесуалния закон законодателя не е предвидил присъждане на разноските, направени в обезпечителното производство. Това е така по причина, че същото макар и самостоятелно, е помощно по отношение на бъдещото исково такова, т.е. направените във връзка със него разноски подлежат на присъждане с решението, чието бъдещо изпълнение е обезпечено. Ако не се развие исково производство, което да доведе до постановяване на такова решение е логично да се достигне до извод, че разноските са за сметка на извършилата ги страна. В случая тези изводи следват и при внимателен прочит на ТР №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на изрична законова регламентация относно присъждането на разноски в обезпечителното производство, когато не се е развило исково такова, би означавало да се прилагат по аналогия процесуални норми. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА обаче правоприлагането по аналогия на закона изисква наличието на няколко предпоставки: нормативният акт да е непълен и да е налице сходство между случаите. В случая предпоставките на закона за правоприлагане по аналогия не са налице. От една страна - нормата на чл.78 ГПК е относима към исковото производство, което е двустранно и състезателно, за разлика от обезпечителното производство, което е едностранно по своя характер и би могло да стане двустранно единствено в хипотеза на обжалване на допуснатото обезпечение. От друга страна - в правната теория се приема, че отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение – възниква между гражданскоправни субекти, регулира се с метода на равнопоставеност, има имуществен и релативен (относителен) характер, в съдържанието му влизат право да се иска от насрещната страна определено поведение (в случая заплащането на разноските) и корелиращото на това право задължение на противната страна да плати разноските по делото, направени от спечелилата делото страна. Правоотношението има едностранен характер, защото само едната страна има право да иска заплащане на определена сума, но не и насрещната страна, върху която пада задължението да плати разноските. Обект на правоотношението е парична сума, която представлява сборът от направените по делото разноски – платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и за събиране на други доказателства. Източник на правоотношението е влязлото в сила съдебно решение, в което съдът се е произнесъл по въпроса, кои разноски са доказани и кой следва да ги понесе. A при решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати разноските, съдът се ръководи от правилата на чл.78 ГПК. Решаващо значение за възникване на разглежданото облигационно отношение обаче има влязлото в сила съдебно решение. Съдът присъжда разноските на базата на правилата за тяхното разпределение, установени в закона и на доказването на направените разноски.

На настоящия съдебен състав е известно, че практиката на съдилищата е противоречива по обсъждания въпрос, в т.ч. и различни състави на един и същи съд достигат до различни правни изводи, като в едни случаи претенция като обсъжданата се уважава, а в други - се отхвърля. При липса на задължителна съдебна практика, в случая се прие, че поставения въпрос следва да бъде решен при буквално приложение на закона.

Всичко изложено до тук обоснова извод, че обжалваното определение в частта, с която на "Минна компания - Петров" АД са присъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 490 лв. следва да се отмени и съответно да се постанови отхвърляне на искането на това дружество за присъждане на разноски за обезпечителното производство. В частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за изпълнителното производство, образувано по повод обезпечителната заповед, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №2730/08.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№3523/2018 г. по описа на ЯРС в частта, с която "Кариери и вародобив" АД е осъдено да заплати на "Минна компания - Петров" АД разноски за производството в размер на 490 лв., вместо което постанови:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Минна компания - Петров" АД да бъде осъдено "Кариери и вародобив" АД да му заплати разноски за обезпечителното производството в размер на 490 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2730/08.10.2018 г. и Определение №299/31.01.2019 г. за поправка на ЯФГ, двете постановени по ч.гр.д.№3523/2018 г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлено искането на "Минна компания - Петров" АД за присъждане на сторените в изпълнителното производство, образувано по повод обезпечителната заповед, разноски в размер на 555,74 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.