Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........13.03........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

  На..............................тринадесети...март………....................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                 Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 87

по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана частна жалба от Г.Д.И., взискател по и.д.№ 1128/2018 г. по описа на ДСИ при ЯРС против постановлението на ДСИ, с което е приключено изпълнението като се иска делото да бъде върнато за продължаване на изпълнителните действия. Атакуваното постановление се счита за неправилно и неоснователно поради това, че молбата и доказателствата, представени пред ДСИ от длъжника Д. не са връчени на взискателя, който не е взел становище по тях преди произнасянето на ДСИ; представения от длъжника документ за изпратен пощенски паричен превод се смита за неистински – не е оформен съгласно изискванията на „Български пощи“ ЕАД, не съдържа подробно посочване на необходимите лични данни на платеца и на получателя; разписката не доказва плащане – липсват доказателства за изплащане на сумата на получателя.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК длъжникът З.И.Д. е депозирал възражение, с което счита частната жалба за неоснователна. Излагат се съображения за това, че ДСИ няма задължение да изпраща за становище на взискателя постъпила от длъжника молба за прекратяване на изпълнението. Плащането е извършено от длъжника преди завеждане на изпълнителното дело чрез пощенски запис и сумата не е върната на подателя като неполучена от взискателя, т.е. същата е надлежно изплатена.

От ДСИ при ЯРС С.М. са изложени мотиви по обжалваните действия.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, мотивите на ДСИ, както и с и.д.№ 1128/2018 г., приема за установено следното:

И.д.№ 1128/2018 г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано по молба вх.№ 015409/20.11.2018 г. на Г.Д.И. с искане да бъде образувано изпълнително дело против З.И.Д. за принудително събиране на вземане в размер 50 лв., което И. има към длъжника по силата на договор за цесия от 14.09.2017 г. ДСИ е изпратил до Д. покана за доброволно изпълнение, с което е уведомен за задължението, възлизащо на размер общо 472 лв. – освен сумата от 50 лв. и дължимите на взискателя разноски по изпълнението. ПДИ е получена лично от Д. на 5.12.2018 г. и в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, на 13.12.2018 г. същият е депозирал пред ДСИ молба за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане на задължението преди образуване на делото. Към молбата за прекратяване длъжникът е приложил разписка от 17.01.2018 г., издадена от „Български пощи“ ЕАД за това, че З.И.Д. е направил паричен превод на сумата 50 лв. до получателя Г.Д.И., с посочени адреси на двамата и основание за превода – уведомление по чл.99 от ЗЗД от 14.09.2017 г.

ДСИ се е произнесъл с постановление от 14.12.2018 г., с което на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК е прекратил и.д.№ 1128/2018 г. въз основа на посочените от длъжника Д. обстоятелства. 

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от взискателя по изпълнението, имащ право и интерес от обжалване на постановлението на ДСИ за прекратяване на принудителното изпълнение, против което съдът приема, че е насочена частната жалба, въпреки, че жалбоподателката го е наименовала постановление по приключване на изпълнението. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.433 ал.1 т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Законодателят е предвидил три хипотези за удостоверяване на извършено от длъжника плащане преди завеждане на изпълнителното дело: разписка от взискателя за получената сума, квитанция от пощенската станция или писмо от банка като от всеки едни от тези документи следва да се вижда, че сумата е платена или внесена преди образуване на изпълнителното производство.

В случая вземането на взискателя Г.Д.И. е възникнало по силата на договор за цесия от 14.09.2017 г., по който цедента В.Н. М. й е прехвърлила част от вземането си към своя длъжник З.И.Д. в размер на 50 лв. На 20.09.2017 г. длъжникът Д. е получил уведомление по чл.99 ал.2 от ЗЗД от В. М. за прехвърляне на вземането й от 50 лв. на Г.И. и с пощенски запис, удостоверен от разписка от 17.01.2018 г., издадена от „Български пощи“ ЕАД е направил паричен превод на сумата 50 лв. до получателя Г.Д.И..

Несъмнено е, че сумата на превода е задължението на Д. към И. по договора за цесия от 14.09.2017 г., тъй като това е основанието посочено в разписката. Предвид всички съдържащи се данни относно подател и получател, сума и основание за превод в документа разписка от 17.01.2018 г., издаден от „Български пощи“ ЕАД, съдът намира за неоснователни възраженията на взискателя за неистинност на този документ.

От разписката за пощенски запис, представляваща квитанция от пощенска станция по смисъла на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК следва единствения извод, че задължението, за което е образувано изпълнителното производство на 20.11.2018 г. е изплатено надлежно от длъжника преди това на 17.01.2018 г. В посочената законова разпоредба няма изискване при представяне на квитанция от пощенска станция, че сумата е внесена на взискателя, длъжникът на установява, че сумата е и получена от него. Установяването на получено плащане би следвало да се установи в първата хипотеза на чл.433 ал.1 т.1 – когато длъжникът представи разписка от взискателя за плащане на сумата, докато с квитанцията от пощенска станция е предвидено установяване единствено на внасянето на сумата на взискателя.

По изложените съображения, въззивният съд преценя за правилно постановлението за прекратяване на изпълнителното производство поради извършено плащане преди образуването му, поради което частната жалба против него и неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                    

 

 

                                                           РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.Д.И., ЕГН ********** ***, взискател по и.д.№ 1128/2018 г. по описа на ДСИ при ЯРС против постановление от 14.12.2018 г. на ДСИ за прекратяване на изпълнителото производство.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.