Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.03.2019 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на пети март 2019 година в публично заседание в следния състав:
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар П.
У.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 58 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен
съд е образувано по въззивна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура” – гр. София, бул. „Македония” № 3, с ЕИК 000695089,
чрез Областно Пътно управление – гр. Ямбол, представлявани
от пълномощника Е.Я. против
Решение №R-813/18.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 3707/2018 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е осъдил ответнaта агенция да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” с ЕИК с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изп. директори Н. Д.
Ч.и М.. К.Р. чрез адв. М.Д.,*** сумата
от сумата от 229.50 лв., представляваща размера на
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 470417171743292, както и
законна лихва върху главницата, считано от
11.09.2018 год. до окончателното изплащане на главницата.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
Въззивникът счита, че по делото не било установено от ищеца, че вредите били
причинени именно от неравност по републикански път. За целта били анагжирани
само свидетелски показания на заинтересовани свидетели, които били
недостатъчни. Сочи, че участникът в ПТП не сигнализирал компетентните органи,
които да изготвят протокол за ПТП и да констатират състоянието на пътното
платно. Твърди още, че ЯРС не коментирал по никакъв начин факта, заявен от
водача на автомобила, че последният възприел наличието на дупка на нивото на
асфалта, но не променил скоростта си. Установило се е по първоинстанционното
дело, че движението по пътя било интензивно, но друг автомобил с щети, който да
е минал през процесните запълнени дупки липсвал. На следващо място се твърди
във въззивната жалба, че не била доказана скоростта на движение на автомобила,
с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП., като се твърди несъобразяване
на поведението на водача с пътната обстановка. Сочи, че не били обсъдени в
цялост показанията на свид. Иванова, която сочила, че била поставена
сигнализация, която водачът на МПС не бил възприел. Утоянчва, че било на лице и
несъответствие между свидетелските показания на водача на МПС и свид. Събев по
отношение на времето на настъпване на ПТП. Заявява претенция за присъждане на
сторените пред първата и втората инстанция разноски. Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемата главна страна е уведомена
за постъпилата въззивна жалба на 21.01.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК не се е
възползвала от правото си да подаде отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание Агенция „Пътна инфраструктура” чрез Областно Пътно
управление – гр. Ямбол се представлява от юрк. Я.,
която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение, съотв. за отхвърляне на предявените от
застрахователя искове. Представя списък по чл. 80 от ГПк и моли за присъждане
на разноски за двете инстанции.
Въззиваемото ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” не изпраща представител в открито съдебно заседание.
След съвкупна преценка на събраните от
първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по
делото, а и се установява от представената
застрахователна
полица № 5С05883577, валидна от 14.06.2017
г. до 14.06.2018 г. (л. 5 по гд №3707 от 2018 г. на ЯРС), че към момента на
описания инцидент, спрямо процесния лек автомобил, марка „Шкода“,модел
„Октавия“ с рег.номер СВ 1565 КН, собственост на "Алд Аутомотив" ООД, с
посочен ползвател "БАСФ" ЕООД, е била в сила действаща застраховка „Булстрад
Каско Стандарт”. По отношение предпоставките, при които се
изплаща застрахователното обезщетение, по делото са представени Общите условия
на застрахователя (л. 6-13 вкл.) като неразделна част от застрахователния
договор, които застрахованият изрично е заявил в полицата, че приема.
Приложена е и застрахователната преписка-опис, заведена
по претенция №50-03000-02723/17 от 24.08.2017 г. на собственика на МПС марка „Шкода“, модел
„Октавия“ с рег.номер СВ 1565 КН - "Алд Аутомотив" ООД. Видно от
представените в хронологична последователност по същата документи, автомобилът към
момента на инцидента е бил управляван от С. Н. Н., служител, отговарящ за
югоизточна България, отдел "продажби" на "БАСФ" ЕООД. От заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки КАСКО при
имуществени вреди (л. 14-15 вкл.) се установява, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие, процесното МПС се е движело на главен път между
селата Веселиново и Могилово, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Шофьорът на МПС е описал
събитието на 24.08.2017 г., като е посочил, че в движение по въпросния участък
от главен път Веселиново-Могилово е попаднал с автомобила в отрязан участък от
пътното платно, оставен несигнализиран след ремонтна дейност, вследствие на
което предна лява гума се ударила и разцепила във високия ръб на асвалта, като
се повредила и джантата, което е обрисувано
от последния чрез схема на механизма на ПТП. Участъкът е бил необазопасен и
без маркировка. На 24.08.2017 г.
събитието е декларирано пред
застрахователя (л. 16), като в декларацията е дадено идентично описание на
инцидента, последван от обаждане на №112 (№06963), като изрично за свидетел е
посочен Н. К. С.
Приложена е Фактура №4000496643 от 30.08.2017 г. за
сумата от 298, 90 лв, платена от "АЛД Аутомотив" ООД на
"Диана" ООД за монтажа на 1 бр. гума, марка "Pirelli P7 Cinturato" и изправянето на алуминиеви джанти (л. 18). Въз
основа на подаденото заявление и декларация при ищеца е съставен опис на
претенция и Доклад по щета 470417171743292 от 01.02.2018 г. (л. 19), с който е
предложено на "АЛД Аутомотив" ООД да се изплати обезщетение в размер
на 229, 50 лв. На 05.02.2018 г. сумата е преведена на собственика на
повреденото МПС, като е приложено и платежно нареждане (л. 20). На 19.07.2018
г. ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е изпратило до Директора на
ОПУ-Ямбол регресна покана (л. 24) относно щета 470417171743292, съдържаща
описание на инцидента, изплатените дължими суми вследствие настъпване на
застрахователното събитие и претенция за възстановяването им по сметка на
застрахователя, като видно от известието
на гърба на поканата, последната е доставена на 25.07.2018 г. На 17.08.2018 г.
ОПУ - гр. Ямбол е отговорило на застрахователното дружество, като е изискало от
последното документ за регистриране на събитието от ОД на МВР - Ямбол.
По делото пред първата инстанция е назначена и приета
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която, след проверка на
приложените материали и документи, е
констатирал, че в процеса на движението си автомобилът преминал през пътна
неравност, изразяваща се в изрязване на част от асфалтовото покритие на
платното за движение, вследствие на което се увреждала тотално предна лява
гума, като прилежащата й алуминиева джанта се деформирала по периметъра си. Експертът
е намерил, че описаният механизъм на настъпване на уврежданията е допустим при
попадане на гумата по време на движение на автомобила в идентична пътна
неравност. Изчислил е и стойността на причинените щети на „Шкода Октавия“ в
размер на 277,50 лв.
Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел
водачът на повреденото вследствие застрахователното събитие МПС, С. Н. Н., от
показанията на който се установява, че инцидентът се случил преди обяд, при сух
асфалт, като той се движил със скорост около 90 км.в час в участъка
с.Веселиново - с.Могила. Преминал през отрязък от асфалта, който не можел да
избегне, поради наличното интензивно движение. Размерът на неравността се
разпростирал по широчина на цялото платно. Твърди се, че не било сигнализирано
препятствието със съответна светлинна сигнализация или друга маркировка. Свидетелят
посочил, че по пътния участък били извършени ремотни дейности, но не и към
момента на ПТП.
Като свидетел е бил разпитан и Николай Събев, който
пътувал със същия автомобил, заедно с Недков. последният сочи, че поради
ремонтни дейности на пътя, които не били обозначени, навлезли в участъка, който
бил в ремонт и на един остър ръб гумата се ударила, като асфалта бил отрязан и
се пръснала. Не било възможно водача да предотврати удара, защото движението
било натоварено,к ато имало движение насрещно движение и след тях. Уточнява, че
автомобилът бил отремонтиран, като за ПТП-то информирали чрез тел.112, но
органи на полицията не били пратени.
Разпитана е и С. Н. И., служител на длъжност „главен
специалист“ в отдел „Инвенстиционни ремотни дейности“ в ответната АПИ.
Последната сочи, че на 24.08.2017 г. са извършвани ремонтни дейности по път I-7, но били обозначени чрез сигнализация по Наредба №
18 с пътни знаци, като същите се поставяли на 100-150 м. от мястото където се
извършвал ремонта. Твърди, че на 24.08.2017 г. лично присъствала,когато се поставяли,като не е видяла да е станало ПТП.
През работния ден не е присъствала единствено през почивката която била от
12.00 ч. до 13.00 ч. След като се изрежели дупките се поставял чакъла, когато
се изкопаел участъка напълно с дълбочина един метър и се насипвал на пластове.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на
страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания
по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при
произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд
е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за
правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал.1
от КЗ (приложим по силата на § 22 от ДР на КЗ - в сила от 01.01.2016 г.).
За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ,
ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице, настъпване на покрит
застрахователен риск в срока на покритие и заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице. Застрахователят, който е платил обезщетението,
встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от
него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. За да се ангажира отговорността на възложителя на работата, следва
да се докаже противоправно поведение (в случая бездействие), вреда и причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо: осъществен фактически състав по
чл.45 от ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него.
Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Следователно
неосъществяването на законно регламентираното и задължение, изразяващо се в
бездействие по поддържането на републиканската пътна мрежа е от естество да
ангажира гаранционно-обезпечителната й отговорност в качеството й на
възложител.
В настоящия случай по делото са представени
доказателства за сключен застрахователен договор между ищеца и собственика на
автомобила (застрахователна полица № 5С05883577, валидна от 14.06.2017 г. до
14.06.2018 г.); настъпило ПТП в срока на покритие (24.08.2017 г.); за изплатено
застрахователно обезщетение на „Алд Аутомотив“ ООД (преводно нареждане от 05.02.2018
г.). Следователно съгласно чл.410, ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу
ответника по делото.
Ответникът възразява, че липсва съставен от
компетентен държавен орган протокол за ПТП, че водачът на повредения автомобил
не е подал сигнал до КАТ - Пътна полиция или чрез Национална система 112.
Относно липсата на протокол за ПТП и неуведомяване на КАТ за настъпването на
застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП, то по аргумент
на противното основание, от изчерпателно изброените хипотези на чл.125, т.1-8
ЗДвП, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП,
следва да се приеме, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият
няма задължение да уведомява органите на МВР-КАТ, нито последните са длъжни да
посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Наред с
това, чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда
за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния
център към Гаранционния фонд ясно предвижда, че не се посещават от органите на
МВР-"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго МПС. В този смисъл, законовият и подзаконов
нормативни актове не съдържат изрично изискване всяко ПТП да бъде посещавано от
служител на КАТ, което да е придружено със съставяне на протокол за ПТП, а само
ПТП-та, настъпили в конкретни хипотези, различни от настоящата за попадане в
необезопасена неравност на пътя. Освен това следва да се обърне внимание на
това, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща материална доказателствени
сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и
причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. В тази част протоколът не
обективира изявления на длъжностното лице-актосъставител относно факти,
извършени пред него по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК, а само доказва какви
изявления за механизма на ПТП е направил пред него участникът в пътния
инцидент. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване, когато бъдат
своевременно оспорени от насрещната страна. Независимо че за процесния пътен
инцидент няма представен протокол за ПТП, след като съставянето му не е задължително
съобразно чл. 125 от ЗДвП, обстоятелствата за механизма на увреждането и
причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други
доказателствени средства, в случая – свидетелски показания.
В конкретния случай ангажираните гласни доказателства
на двамата свидетели-очевидци и констатациите на САТЕ установяват
съществуването на дупка на пътното платно в участъка, за който твърди ищеца. Установява
се, че произшествието е настъпило на участък от път I-7, първокласен път между селата Веселиново и Могилово, за поддържането
на която отговаря ответното дружество.
В тази връзка настоящият състав намира възражението на
въззивника за недоказаност на мястото на ПТП, а поради това и принадлежността
му към републиканската пътна мрежа, за неоснователно. За доказването на
участъка с процесната асфалтова неравност са ангажирани свид. показания на С. Н.
и Н. С. Показанията на разпитаните свидетели-очевидци на инцидента са логични,
последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като не може да
се приеме, че свидетелят, който е шофирал повреденото МПС е заинтересован,
защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в
процеса, за да го обвърже решението, а и собственикът на автомобила вече си е
получил стойността на авторемонтната услуга по отстраняване на щетите,
заплатена от ищеца, за да има водачът интерес задължително да бъде осъден
ответникът. Освен това не е предвидена и хипотеза, при която собственикът на
увредения автомобил ще дължи връщане на платената като обезщетение сума от
застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция, поради което
показанията на водача не могат да се преценят като заинтересовани и следва да
се кредитират като обективни и достоверни. Същото важи и за другия пътник в
увреденото МПС, свид. С. От друга страна свид. И. е служител в ответната
агенция, настоящ въззивник, от което следва, че показанията и не следва да
бъдат изначално игнорирани, а ценени с оглед всички останали обстоятелства по
делото.
Принадлежността на процесния участък от път I-7 републиканската пътна мрежа се установява и от Списъка
на републиканските пътища - Приложение №
1 към Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. На основание чл.
30, ал.1, вр. т.14 ПЗР от Закона за пътищата, ответникът е имал задължение да
поддържа пътя, като осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, като съществуването на необезопасена дупка
на пътното платно на републикански път, представлява неизпълнение на същото
законово задължение. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането на
републиканския път, включително да означи съответната дупка с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.
13 ЗДвП. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая,
установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите
могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат
движението си, какъвто в случая не се установи да е имало. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая
именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във
връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя,
че от събраните по делото доказателства механизмът на ПТП и
причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди, не са били
доказани. От декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
"Каско Стандарт", заявление за заплащане на застрахователно обезщетение,
опис - заключение по претенция, както и от показанията на свидетелите Н. и С. се
установява, че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно
събитие - ПТП. Както бе посочено по-горе, за изясняване на механизма на ПТП по
делото е била назначена съдебна автотехническа експертиза, която е дала отговор
на въпросите за механизма на ПТП, какви щети са причинени в резултат на ПТП,
налице ли е причинно-следствена връзка между ПТП-то и щетите, какъв е размерът
на дължимото обезщетение. Изводът е, че е бил доказан размерът на настъпилите
вследствие на пътния инцидент вреди, както и че те са в пряка
причинно-следствена връзка с навлизането в дупката. Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен
от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им, което обстоятелство е доказано с приетото, като неоспорено от
страните заключение по изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно-автотехническа експертиза, която оценява обема на действителните вреди
на 277, 50 лв. (стойност по-висока от предявената претенция от 229, 50 лв.,
която и сума правилно е присъдена от ЯРС, съгл. чл. 6, ал. 2 от ГПК).
Неоснователно се явява и твърдението, че е налице
съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на водача на автомобила
нарушения на правилата за движение. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е
действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно закономерно следствие/.
В частност по делото не са ангажирани доказателства, а доказателствената тежест
е била на ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК), че водачът на увреденото превозно
средство не е съобразил скоростта си на движение с условията, предвидени в чл.
20, ал. 2 от ЗДВп, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като
предвидимо е само това препятствие, което закономерно може да се очаква, за
което в настоящия казус няма данни. Водачът на увреденото МПС се е движил по
първокласен републикански път, в светлата част на денонощието. Следователно
и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на ЯРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК жалбоподателят-ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство. Няма доказателства
такива да са сторени – въззиваемата страна нито е подала отговор, нито е
изпратила представител в открито съдебно заседание, поради което разноски не й
се дължат.
Предвид изложените съображения, ЯОС намира, че
обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, поради
което
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №R-813/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3707/2018 г. по описа на ЯРС.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.