Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........25.03........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................дванадесети...март……….......................................

През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

Председател: Красимира Тагарева

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 34

по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от ЗП Г.Д.Г. чрез пълномощниците му адв.Д.Д. и адв.М.Х.,*** против решение № 751/30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 2730/2018 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът приема за установено по отношение на ЗП Г.Д.Г., че дължи на ЗП С. Г. Ч. общо 600 лв. - главница; лихва в размер на 1,25 лв. за периода 27.05.2018 – 04.06.2018 г. върху главницата от 500 лв. и лихва в размер на 0,25 лв. за периода 27.05.2018 – 04.06.2018 г. върху главницата от 100 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 04.06.2018 г. до окончателното изплащане, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2259/2018 г. по описа на ЯРС.

Въззивникът желае атакуваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а ако се приеме, че е допустимо, същото да бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и да се постанови решение, с което искът като неоснователен и недоказан бъде отхвърлен, ведно с присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Счита се, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън определения от страните спор предмет на делото, по непредявени от ищеца твърдения в исковата молба, касаещи едностранно разваляне на неформалния договор за продажба на стоки – тикви и лук. Атакуваното решение е и неправилно, тъй като съдът не е отделил спорното от безспорното и не е указал на страните кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване, как се разпределя доказателствената тежест и за кои обстоятелства не сочат доказателства. Съдът не е изложил мотиви защо кредитира заключението на вещото лице, което е некомпетентно изготвено, а е следвало да кредитира единствено факта, че към момента на сделката процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни, като в това на ищеца са отчетени като разход.

В законоустановения срок въззиваемата ЗП С. Г. Ч., която е ответник по делото е депозирала отговор на въззивната жалба и желае същата да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила и бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски. Излагат се подробни съображения за това, че оплакванията в жалбата за недопустимост и неправилност на решението са неоснователни. Съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е направил правилни изводи и постановил своя акт.

В съдебно заседание страните редовно призовани чрез своите пълномощници поддържат заявените становища по жалбата и отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Пред ЯРС ЗП С.Г. Ч. е предявила установителен иск против ЗП Г.Д.Г., с който желае да се приеме за установено по отношение на него, че й дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2259/2018 г. по описа на ЯРС. Претенциите са основани на издадени на 28.10.2016 г. и на 06.12.2016 г. фактури, по които ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 600 лв. за доставка на уговорена стока – тикви и лук. Въпреки това плащане, повече от година ответникът не изпълнил задължението да достави стоката, нито възстановил заплатените суми.

В депозирания отговора пред районен съд ответникът оспорва иска като твърди, че сумата не е заплатена авансово, което не било и вписано във фактурата, както и че е извършил доставка на тикви и лук в уговорените във фактурите количества, за което и е заплатена сумата. Фактурите били осчетоводени и от двете страни, което удостоверявало получаване на стоката.

Ч.гр.д. № 2259/2018 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление на ЗП С. Г. Ч. за издаване на заповед за изпълнение против длъжника ЗП Г.Д.Г., което съдът е уважил и издал заповед за изпълнение № 1368/05.06.2018 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите от 600 лв. – главница; сумите от 73 лв. и 15 лв. – лихва за забава за посочени периоди, законна лихва, както и разноски в заповедното производство в размер на общо 327,25 лв. В срока чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

За установяване на вземането си ЗП Ч. е представила фактура № 000000002/28.10.2016 г. с доставчик ЗП Г.Д.Г. и получател ЗП С. Г.Ч. за продажба на тикви на цена общо 500 лв. без ДДС и начин на плащане - по сметка и фактура № 000000004/06.12.2016 г. със същите страни - доставчик ЗП Г.Д.Г. и получател ЗП С. Г. Ч.за продажба на лук на цена общо 100 лв. без ДДС и начин на плащане - в брой. Двете фактури са подписани от издател и не са подписани от получател. За реално извършеното плащане на сумата от страна на Ч., същата е представила банково извлечение, по което е отразен банковия превод за 500 лв. на 29.12.2016 г., както и касова бележка № 1/6.12.2016 г. за сумата 100 лв.

Ищцата е отправила до ответника нотариална покана, връчена на 23.05.2018 г. да й възстанови авансово заплатена сума в размер на общо 600,05 лв. платена от нея по процесните фактури, тъй като платената стока не й е доставена и се е дезинтересирала от изпълнението предвид изминалия дълъг период. Към отговора на исковата молба ответникът Г. е представил отговор на нотариална покана, получен от ищцата на 01.06.2018 г. за това, че платената от нея стока е доставена и той не дължи връщане на парите.

Представени са още счетоводни доказателства взети предвид от експертизата по делото - отчетен журнал за операциите на ЗП Ч., справка за декларации по ЗДДС и протоколи за извършени проверки от НАП. По протокол от 19.04.2018 г. от ТД на НАП – Бургас е отразена извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на С. Ч., в периода 01.11.2017 – 19.04.2018 г., за проверяван период 01.01.2016 – 31.08.2017 г. В този протокол по отношение на процесната фактура е посочено, че е отразена в дневник „Покупки“ на стойност 900 лв., но съгласно чл. 97а,ал.5 от ППЗДДС следва да бъде отразена с нулева стойност. Представена е и покана по чл. 103 от ДОПК от 10.05.2018 г. във връзка с установените при извършване на проверката несъответствия в справки – декларации по ЗДДС.

Пред районния съд по искане на ищцата на ответника са зададени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, при отговора на които същият е посочил, че стоките по проценсите фактури са предадени на посочените в тях дати. Лукът предал лично на Ч. в с.Воден, а тиквите в с.Калчево на шофьор, който тя била изпратила. Лично Г. извършил предаването, като лука бил превозен с личен транспорт, а тиквите с транспорт на Ч. Стоките били натоварени в с.Калчево.

Пред първата инстанция е била назначена, изслушана и неоспорана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е извършило справки в счетоводствата на двете страни и е посочило, че за ищцата Чакърова съществува „предишно счетоводство“, водено от „Маркет“ ООД и „настоящо счетоводство“, водено от „Налбантови и сие“. Установило е, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни. В счетоводството на ответника проценсите фактури са осчетоводени като приходи от продажби на продукция, участват във формирането на приходите за дейността на ЗП и са отразени като такива в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В счетоводството на ищцата, процесните фактури са включени в сметка 402, което отразява размера на незакритите авансови плащания. Не са отразени като разход в последната подадена коригираща ГДД от 22.10.2018 г., подадена след извършена на счетоводството на ищцата проверка на НАП и извършените корекции по дадените след тази проверка указания. Нито в предишното, нито в настоящото счетоводство на ищцата са налични приемо –предавателни протоколи или други документи за получаване на стоката. В настоящото счетоводство фактурите са осчетоводени като аванс, по който е извършено плащане и се чака доставка. В предишното счетоводство са заприходени в сметка материали, като за изразходването им е съставено искане от 31.12.2016 г. за отпускане на материални ценности от склада. В счетоводството на ищеца също не бил налице приемо – предавателен протокол за стоките, а на вещото лице са представени два броя кантарни бележки, съдържащи подписи на предал – Г.Г. и с липсващ подпис на приел – С. Ч.. Вещото лице заявява, че счетоводяването при ищцата не удостоверява реалното постъпване на стоките при нея.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице добавя, че на настоящия счетоводител на Ч. се наложило отново да осчетоводи целия период, тъй като не била предадена изцяло счетоводната документация от предишния счетоводител „Маркет“ ООД. Искането за отпускане на материални ценности от 31.12.2016 г. било направено от стария счетоводител и не съдържало нито подписи, нито име на съставителя. Вещото лице посочва, че след извършените проверки от НАП и дадените указания меродавното счетоводство на ищцата е сегашното.

Въз основа на тези доказателства районният съд е постановил атакуваното решение като е уважил иска за установяване на вземането относно главниците и отхвърлил исковете за лихва за забава над приетите за установени, но претендирани размери, като в тази част липсва обжалване.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Въззивният съд намира, че районният съд допустимо и правилно е разгледал предявеният от Ч. установителен иск за вземане вследствие възражение по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК като го е квалифицирал с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД. Касае се за установителна претенция за задължения на ответника спрямо ищеца след като последния се е снабдил със заповед по чл.410 от ГПК и основанието на тази претенция е същото като основанието на заявлението за издаване на заповед. Не съставлява процесуално нарушение на съда и не води до невъзможност да бъде упражнено правото на защита на ответника в този смисъл непосочването на правната квалификация относно главното вземане, а същото безспорно произтича от неизпълнение на неформален договор между страните за продажба на стоки – лук и тикви. Поради тези наведени в исковата молба твърдения първоинстанционния съд е изследвал въпроса относно развалянето на този договор и настоящия състав не приема, че има произнасяне по непредявен иск. За да достигне до крайния резултат и уважи предявения иск, правилно районния съд се е позовал на всички събрани по делото доказателства и константна съдебна практика за това, тъй като първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.

Безспорно е, че е налице облигационно отношение между страните в качеството им на земеделски производители, по силата на което ответникът ЗП Г. продава на ищцата ЗП Чакърова тикви и лук и е издал процесните две фактури за сумите съответно 500 лв. и 100 лв. Налице са доказателства за извършено плащане на сумите от страна на ищцата, но въпреки твърденията на ответника същият не представя годни доказателства, установяващи доставянето на стоката от негова страна. В тази връзка са единствено дадените от него обяснения по реда на чл.176 от ГПК, но същите не се подкрепят от други доказателства, а и са заявени изгодни от страната обстоятелства, които не могат да бъдат ценени самостоятелно. Представените на вещото лице, изготвило счетоводната експертиза по делото, два броя кантарни бележки, подписани едностранно само от доставчик, също не могат да бъдат приети за доказателства, с които се установява извършената доставка на стоката.

Неоснователни са възраженията на въззивника за необоснованост на съда относно приемането на заключението на вещото лице, което е изследвало в експертизата осчетоводяването на процесните фактури в счетоводствата на двамата земеделски производители. При разпита на вещото лице в районния съд такива възражения не са направени и експертизата е приета от съда като неоспорена, компетента и обективна. Вещото лице е дало обяснение относно осчетоводяването на фактурите при ищцата, по които стоките първоначално са били заприходени в сметка материали, което след проверка и дадени указания от НАП е било коригирано и процесните фактури са включени в сметка 402, което отразява размера на незакритите авансови плащания - фактурите са осчетоводени като аванс, по който е извършено плащане и се чака доставка. При липсата на приемо –предавателни протоколи или други документи за получаване на стоката, не може да бъде направен извод за нейното фактическо доставяне след като е била платена преди това.

При така събраните и обсъдени доказателства районният съд е достигнал до правилния извод за основателност на иска, а именно, че безспорно се установява задължението по главница на ответника, който дължи връщане на платената от ищцата сума за недоставени стоки. След като обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като решението на първоинстанционния съд в обжалваната част бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски в размер 300 лв.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №751/30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 2730/2018 г. по описа на РС Ямбол, с което е прието за установено по отношение на ЗП Г.Д.Г., че дължи на ЗП С. Г. Ч. общо 600 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 04.06.2018 г. до окончателното изплащане, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2259/2018 г. по описа на ЯРС.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗП Г.Д.Г. да заплати на ЗП С. Г. Ч.разноски направени пред настоящата инстанция в размер 300 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.