В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 05 март 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гражд.дело № 31 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.София с ЕИК 204915054, подадена чрез юрисконсулта П.П. против Решение №681/07.11.2018 г., постановено по гр.д.№4866/2017 г. по описа на ЯРС.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 против Ж.М.И. с ЕГН ********** ***, установителен иск по чл.422 от ГПК за приемане за установено, че съществува вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен заем, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********* от 17.03.2015 г., за сумите: от 3606,59 лв. – главница, сумата от 1328,88 лв.-възнаградителна лихва по договора, сумата от 303,15 лв. - представляваща законна лихва за забава за периода 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението - 26.09.2017 год. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение №2291/27.09.2017 г. по ч.гр.д. №3603/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол – като неоснователен.

ОСЪЖДА Ж.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Н. Н. и Д. Д.-прокуристи, чрез пълномощник юрисконсулт Ц. Х. С. сума в размер на 1655,98 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен заем, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********** от 17.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.12.2017г. до окончателното погасяване на задължението, като отхвърля иска за горницата над сумата от 1 655,98 лв. до сумата от 3606,59 лв., за сумата от 1328,88 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 20.03.2018 г. и за сумата от 303,15 лв. мораторна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г. - като неоснователен.

С въззивната жалба *** на ЯРС се атакува отхвърлителната част, с която договора за потребителски кредит ******** е обявен за недействителен и предявения осъдителен иск е отхвърлен частично, с твърдения за неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС в атакуваната част и постановяване на ново, с което предявените в производството осъдителни искове бъдат уважени изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Ж.М.И., чрез особения представител адв.К.А. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението, в атакуваната част. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски по делото.

В о.с.з. въззивникът, не се представлява.

В о.с.з. въззиваемия не се явява, но се представлява от особения представител адв.К.А. от ЯАК, която поддържа заявеното в писмения отговор на въззивната жалба становище.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между страните на 17.03.2015 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********, по силата на който ищеца предоставил на ответника за потребителски цели кредит в размер на 4 000 лв. По силата на договора ответника закупил застраховка с размер на застрахователната премия - 806,40 лв. Страните се договорили кредита да бъде издължен на 36 погасителни вноски, всяка в размер на 207,67 лв., съгласно приетия от страните и отразен в договора погасителен план. В договора е посочено още, че общата стойност на плащанията е в размер на 7476,16 лв.; ГПР е в размер на 47,42%, а лихвения процент е в размер на 36,90%. Страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на вземането. В чл.5 от посочения договор е предвидено също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането по кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо, че в чл.3 от договора е посочено, че лихвения процент по кредита е фиксиран за срока на договора, в чл.7 е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от 2% на месечна база и 24% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлацията.

По делото е назначената и излушана ССчЕ. От заключението на вещото лице се установява, че ищеца превел по сметка на ответника във връзка с договора сума в размер на 3860 лв., представляваща сумата по кредита, намалена с посочената в договора "такса ангажимент" в размер на 140 лв. Пак от заключението на вещото лице се установява, че в периода 16.04.2015 г. - 07.06.2016 г. по процесния договор за кредит от ответника са постъпили плащания в общ размер на 2104,02 лв., с които са погасени задължения за: главница - 559,87 лв.; възнаградителна лихва за периода 17.03.2015 г. - 20.03.2016 г. - 1230,29 лв.; застраховка - 291,20 лв.; разноски - 11,33 лв. и частично отложена вноска - 11,33 лв. В о.с.з. вещото лице е посочило, че на 23.11.2016 г. и на 28.03.2017 г. длъжника е внесъл две суми от по 120 лв. или 24. лв. общо. Според вещото лице към дата 26.09.2017 г. /датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ дължимата по договора главница е в размер на 3606,59 лв. /в т.ч. 3561,79 лв. - главница и 44,80 лв. - застрахователна премия/. Изчислени са и: размера на законната лихва за забава върху главницата в размер на 3606,59 лв. за периода от 20.03.2016 г. /твърдяната от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до 11.09.2017 г. - 543,07 лв.; размера на възнаградителната лихва за периода 20.04.2016 г. - 20.03.2018 г. - 1328,88 лв. Според вещото лице към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда - 26.09.2017 г. задължението на ответника е в общ размер на 5478,54 лв., в т.ч.: главница - 3606,59 лв. /в т.ч. 3561,79 лв. - главница и 44,80 лв. - застрахователна премия/; възнаградителната лихва за периода 20.04.2016 г. - 20.03.2018 г. - 1328,88 лв.; законната лихва за забава върху главницата в размер на 3606,59 лв. за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г. - 303,07 лв.

По заявление на ищеца БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София срещу ответника Ж.М.И., на основание чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3603/2017 г. по описа на ЯРС, с която длъжника е осъден да заплати на ищеца сумата от 3606,59 лв. - главница, сумата от 1328,88 лв. - възнаградителна лихва за периода 20.02.2016 г. до 20.03.2018 г., сумата от 303,15 лв. - мораторна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 154,77 лв., от които 104,77 лв. - платена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът указал на ищеца да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането, което той сторил.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. Възражението за недопустимост на предявения при условие на евентуалност осъдителен иск правилно е преценено от ЯРС за неоснователно, с позоваване на т.11б на ТР №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

При преценка по същество - решението, в обжалваната част, се прецени за правилно.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът е претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумите: 3606,59 лв. - главница, 1328,88 лв. - възнаградителна лихва за периода 20.02.2016 г. до 20.03.2018 г., т 303,15 лв. - мораторна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3603/2017 г. по описа на ЯРС. При условията на евентуалност /в случай, че предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е предявен осъдителен иск за заплащане на същите суми.

С отговора на исковата молба ответника, чрез назначения му особен представител, оспорил основателността на предявения установителен иск с твърдение за липса на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изразил е становище за недопустимост на предявения осъдителен иск. Заявил е твърдения за недействителност на процесния договор за кредит при условията на чл.22 ЗПК, като е посочил, че към процесния договор липсват ОУ, които следва да са неразделна част от договора и да бъдат подписани на всяка страница от страните съгласно чл.11, ал.2 ЗПК; договора не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент; не съдържа и ГПР по кредита и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора. Направено е и възражение за нищожност на договорните клаузи относно размера на лихвения процент и ГПР, поради противоречие с добрите нрави.

С постановеното по делото решение ЯРС приел за неоснователен и отхвърлил предявения установителен иск. Със същото решение, разглеждайки осъдителния иск и приемайки недействителност по см. чл.22 ЗПК на процесния договор за кредит, съдът осъдил ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1655,98 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен заем, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ******** от 17.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.12.2017г. до окончателното погасяване на задължението, и отхвърлил иска за горницата над сумата от 1 655,98 лв. до сумата от 3606,59 лв., за сумата от 1328,88 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 20.03.2018 г. и за сумата от 303,15 лв. мораторна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Преценено по същество - решението на ЯРС, в обжалваната част, е правилно.

В конкретния случай безспорно се установи сключването на 17.03.2015 г. на договор за потребителски кредит (заем) ********, съгласно който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 4000 лева, които следва да се върнат чрез 36 месечни погасителни вноски, с посочени размер и падежи в погасителен план. Уговореният годишен лихвен процент е 36,90%, годишният процент на разходите - 47,42%, а общият размер на всички плащания по заема е 7476,16 лева. Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изискванията, включително относно действителността му. Настоящият състав намира, че договорът е сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването му редакция.

На първо място към договора не са приложени и по делото не са представени общи условия към договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В процесния случай не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а представеното по делото копие е със шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент 36,90%. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност.

Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит от 17.03.2015 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за приложението им въззивната инстанция следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай отпуснатия на ответника кредит е в размер на 4000 лв., а според заключението на вещото лице същия внесъл сума в размер на 2344,02 лв., с която след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, следва да се погаси част от главницата и в тази връзка ответника дължи връщане на разликата между отпуснатата и платена сума или сумата от 1655,98 лв. Именно за посочената сума е основателен осъдителния иск на ищеца, а за разликата над нея до претендираната главница от 3606,59 лв. и за претендираните лихви - предявения иск следва да бъде отхвърлен.

При изложеното до тук решението на ЯРС, в атакуваната част, се прецени за правилно и нестрадащо от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна – да се остави без уважение.

При този изход на делото, въззиваемата страна има право да й се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, но въззивния съд не присъжда разноски поради липса на доказателства за сторени такива.

Пред настоящата инстанция въззиваемия Ж.И. бе защитаван от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Предвид това и с оглед внасяне на сумата, определена за възнаграждение на особения представител, съдът следва да разпореди тя да бъде изплатена на адв.К.А., чрез превод по посочена от нея банкова сметка.

***, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №681/07.11.2018 г., постановено по гр.д.№4866/2017 г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 против Ж.М.И. с ЕГН ********** за горницата над сумата от 1 655,98 лв. до сумата от 3606,59 лв. - главница; за сумата от 1328,88 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 20.03.2018 г. и за сумата от 303,15 лв. - мораторна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г.

В останалата част Решение №681/07.11.2018 г., постановено по гр.д.№4866/2017 г. по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.

На адвокат К.А. от ЯАК - особен представител на въззиваемия Ж.И., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК, да се изплати възнаграждение в размер на 250 лв. по внесения депозит в особената сметка на съда с вносна бележка от 20.02.2019 г., чрез превод по посочена от нея банкова сметка

Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.