В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 12 март 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №28 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.С.Т.Р. ***, назначена за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Н.М.В. против Решение №793/13.12.2018г., постановено по гр.д.№1352/2018г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че Н.М.В. дължи на „Мобилтел"ЕАД гр.София, понастоящем „А1 България" ЕАД сумата от 77,56лв - незаплатена далекосъобщителна услуга и законната лихва върху сумата от 11.01.2018г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 122,71лв и 42,70лв -разноски в заповедното производство. В жалбата се сочи, че в постановения от ЯРС акт, в обжалваната си част е налице неправилно прилагане на материалноправни и процесуални норми, което обосновава неговата неправилност. Претендира се отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з. В писмена молба, оспорват жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от ч.гр.д. №185/2018г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със заявител „Мобилтел"ЕАД гр.София против длъжник Н.М.В. за сумата 350,78лв., в т.ч. 77,56лв.-неизплатена далекосъобщителна услуга / последната сума е предмет на настоящата жалба/. Въз основа на заявлението ЯРС е издал заповед №199/12.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил Н.М.В. да заплати на заявителя горепосочените суми, както и разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

Пред ЯРС ищецът е представил Договор от 12.09.2011 г., сключен между страните, с който те са договорили предоставяне на електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи съгласно договора и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Представени са и Приложение № 1 –активиране и условия за ползване на пакет –тарифни планове/ценови пакети за пренос на данни М-тел Сърф (NonStop Lite), относно предоставяне на услуги срещу такса от 9,90 лв. и неограничен мобилен интернет трафик, и Приемо- предавателен протокол от 12.09.2011 г. относно предаването на апарат Huawei Е173”. Между страните е бил сключен и Договор № 503281006 от 04.12.2014 г. Представени са и Приложение № 1 -Условия за ползване на тарифни планове „Мтел трансфер”, съдържащо конкретните параметри на договора-месечна такса, цени и др., според което договорът е сключен за срок от 2 години по тарифен план „Мтел трансфер S ТВ Коледа 2014”; Допълнение към Приложение № 1. В Приложение № 1 е посочена месечната абонаментна такса по договорения тарифен план от 14,90 лв. Представени са и Общите условия, цитирани в договора, с последно изменение от 28.07.2015 г., които уреждат правото на ищеца да прекрати едностранно договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за това (чл.54).

Представени са Фактура № 306262441/09.01.2015 г.- за сумата от 33,20 лв., и посочен краен срок на плащане 24.01.2015 г. Фактура № 307867454/10.02.2015 г. -за сумата от 44,06 лв. и Фактура № 309462085/10.03.2015 г. - за 0,30 лв., посочени в заявлението и в исковата молба с приложенията „А” към тях, за които ищецът е уточнил, че касаят втория договор, съдържащи информация за използване на пакети, брой и продължителност на разговорите, месечни такси, отстъпки и други.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Правилно е посоченото от първоинстанционния съд, че вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за предоставяне на услуги. Същият в неоспорената част е валиден и поражда правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответницата, ищецът е установил с представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, мобилните оператори, обслужващи избраните телефонни номера, размера на задължението. Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответницата не е заплатила същите, което сочи на неизпълнение на поетите от нея договорни задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите в размер на 77,56лв. Съдът приема предявения иск за доказан по размер, посредством представените фактури за дължимите суми за процесния и с оглед на обстоятелството, че ответницата, не е представила доказателства, че сумите са недължими. Неоснователно е възражението, че първоинстанционния съд се е произнесъл по предмет различен от предмета на спора в заповедното производство. Предмет и на заповедното и на исковото производство са неплатени задължения по 3 фактури: Фактура №306262441/09.01.2015 г.- за сумата от 33,20 лв., Фактура № 307867454/10.02.2015 г. -за сумата от 44,06 лв. и Фактура № 309462085/10.03.2015 г. - за 0,30 лв., касаещи незаплатени далекосъобщителни услуги, на обща стойност 77,56лв.

ЯОС споделя изводът на първоинстанционния съд, че не е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането, фактурирано на 09.01.2015г. Видно от фактурата, в същата е посочен падежът на вземането-24.01.2015 г., считано от който съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД започва да тече давността. Т.е. до подаване на заявлението на 11.01.2018г. тригодишният срок от падежа на вземането не е изтекъл. Следователно възникналото вземане не е погасено.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 660лв. Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна. Същото е договорено и заплатено в размер на 360лв.- размер близък до минималния посочен такъв в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 за МРАВ от 300лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №793/13.12.2018г., постановено по гр.д.№1352/2018г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че Н.М.В. дължи на „Мобилтел"ЕАД гр.София, понастоящем „А1 България" ЕАД сумата от 77,56лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и законната лихва върху сумата от 11.01.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която Н.М.В. е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 122,71лв и 42,70лв -разноски в заповедното производство.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Н.М.В. да заплати на „А1 България" ЕАД гр.София сумата 660лв.- разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.