Р Е Ш Е Н И Е

№ …… 11.03.2019г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав,

в закрито съдебно заседание на 11.03.2019година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Кр.Тагарева

Възз. гр. дело №3 по описа за 2019г.

за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 - чл.437 ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника по изпълнението И.Д.И. ***, против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№*** в КЧСИ по изпълнително дело №20178780400718, изразяващи се в налагане на възбрана върху жилищен имот на длъжника в гр.Ямбол с идентификатор №**** по КК на гр.Ямбол, находящ се в гр.Я. на ул."Х. Т."**,вх.*, ет.*, представляващ жилище-апартамент №*, с площ от ****кв.м.

В жалбата се прави оплакване, че възбраненото жилище е несеквестируемо съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК и изпълнение срещу същото не може да бъде насочено, тъй като това е единственото жилище на длъжника и жилищната площ на жилището не надвишава жилищните му нужди. Изложени са и съображения за незаконност на строежа на самото жилище. Искането е съдът да отмени наложената възбрана.

Взискателят по изпълнителното дело - Т.П.С. ***, чрез адв.Г., е депозирала възражение за неоснователност на жалбата по съображения, че наложената възбрана е само с цел обезпечение на вземанията й срещу длъжника, който е отчуждил всичките си останали недвижими имоти. Моли за присъждане на разноските в производството.

В мотивите си, депозирани на основание чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като възбраната върху недвижим имот е наложена законосъобразно като обезпечителна мярка в рамките на изпълнителния процес и не е извършван опис на възбраненото имущество.

ЯОС, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело №20178780400718 на ЧСИ И. Х., рег. № **** в КЧСИ е образувано на 20.07.2017г. по молба на взискателя Т.П.С. *** против длъжника И.Д.И. ***, въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.07.2017г. по гр.д. № 1307/2008г. на ЯРС, с който длъжникът И. е осъден да заплати на Т.С. дължими суми.

По молба на взискателя от 13.11.2017г., за обезпечение на вземането му по изп.лист, на 30.11.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника И.И., а именно: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор ****** с площ от ***** кв.м., както и върху 1/2 ид.част от самостоятелен обект в сграда - гараж с идентификатор ***** с площ от ***** кв.м., находящи се в гр.Я. на ул."Х. Т."***.

На 06.11.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи възбрана и върху останалата 1/2 ид.част от възбранените имоти, тъй като с приложеното по изпълнителното дело влязло в сила решение №18/12.01.2017г. на ЯРС по гр.д.№1307/2008г. имотите са възложени изцяло на длъжника.

От приложената по изпълнителното дело справка от Службата по вписванията - Ямбол е установено, че жилището - апартамент с идентификатор ******* с площ от 111,60 кв.м, е единственото жилище на длъжника И.И..

С Постановление за налагане на възбрана от 15.11.2018г. на ЧСИ И.Х. е наложена възбрана върху недвижимите имоти, собственост на И.Д.И., а именно: самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор 87374.542.33.8.2 по КК на гр.Я. с площ от **кв.м., както и върху самостоятелен обект в сграда - гараж с идентификатор ****** по КК на гр.Я. с площ от *** кв.м., находящи се в гр.Я. на ул."Х. Т."**. На 16.11.2018г. в Служба по вписванията - гр.Ямбол е вписана възбраната, като длъжникът И.И. е уведомен за наложената възбрана на 30.11.2018г. Настоящата жалба срещу наложената възбрана върху недвижимия имот е подадена на 06.12.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения едноседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна. Същата е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК и дадените от Апелативен съд - гр.Бургас задължителни указания с негово определение №68/27.02.2019г. по ч.гр.д.№35/2019г., поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вещите на длъжника - физическо лице, сред които единственото жилище на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС.

В случая по изпълнителното дело е установено, че недвижимият имот в гр.Ямбол - апартамент с идентификатор **** по КК на гр.Я. с площ от *** кв.м, върху който е наложена възбраната, е единственото жилище на длъжника-жалбоподател.

По въпроса за насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Прието е, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, поради което макар принудителното изпълнение да се счита насочено върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект, последните действия, дори и предприети върху несеквестируема непотребима вещ, а включително и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия. Последното е аргументирано с разбирането, че налагането на запора/възбраната има за цел да задържи вещите в патримониума на длъжника, поради което изпълнителното действие не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. В Тълкувателното решение изрично е посочено, че запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Това разбиране се основава на запазване закрилата по чл.452 ГПК на взискателя, осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се отказва от несеквестируемостта като се разпорежда с имота и срещу него вече може да се провежда принудително изпълнение. При условие, че длъжникът е доказал несекрестируемостта на имота, насочването на изпълнението срещу него чрез вписване на възбрана е допустимо изпълнително действие съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС, тъй като възбраната не пречи на длъжника да ползва имота си и може да стои в него докато не се удоволетвори взискателя в изпълнителното производство.

В случая е установено от данните по изпълнителното дело, че след налагане на възбраната върху жилищния имот на длъжника - апартамент с идентификатор 87374.542.33.8.2 по КК на гр.Я. с площ от *** кв.м, други изпълнителни действия по отношение на този имот не са извършени, т.е. не са налице действия по осребряване на имота. Както се посочи по-горе, съобразно задължителните разяснения на ВКС, възбраната има за цел да задържи вещите в патримониума на длъжника, поради което това изпълнително действие не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Тъй като жалбата на длъжника е срещу действията на ЧСИ по налагане на възбраната, с искане за отмяна на възбраната, същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК на взискателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на сумата 300лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение жалбата на И.Д.И. ***, против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№*** в КЧСИ по изпълнително дело №20178780400718, изразяващи се в налагане на възбрана върху жилищен имот на длъжника в гр.Я. с идентификатор №**** по КК на гр.Я., находящ се в гр.Я. на ул."Х. Т."**,вх.*, ет.*, представляващо жилище-апартамент №*, с площ от ****кв.м..

ОСЪЖДА И.Д.И. *** с ЕГН ********** да заплати на Т.П.С. *** направените по делото разноски в размер на сумата 300лв.

Решението не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.