В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 12 февруари 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №354 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Кардиф Животозастраховане” АД – Франция, гр.Париж, вписано в Парижки търговски съд под № 732028154, действащо чрез клона му, регистриран в Р България „Кардиф Животозастраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190059, гр.София, ул.”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 и клона му „Кардиф Общо застраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190073, гр.София против Решение №53/07.09.2018г., постановено по гр. дело №381/2017г. по описа на ТРС, с което „Кардиф Животозастраховане” АД – Франция, гр.Париж, вписано в Парижки търговски съд под № 732028154, действащо чрез клона му, регистриран в Р България „Кардиф Животозастраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190059, гр.София, ул.”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 и клона му „Кардиф Общо застраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190073, гр.София, ул.”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 са били осъдени да заплатят на „Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Възраждане, площад „Света Неделя” № 7 сумата 1500 лв., част от сумата 13700 лв., представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс” № 12950454 от 2012 г., сключен между К. Г.К. с ЕГН ********** и „Кардиф Животозастраховане” – клон България към договор за банков кредит на физическо лице № 12950454 от 08.02.2012 г. към „Уникредит Булбанк”АД, което събитие се изразява в настъпила на 04.04.2017 г. смърт на кредитополучателя К. Г. К. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените разноски. В жалбата се сочи, че постановения от ТРС акт, е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Сочи се че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и е направил неправилен и нелогичен извод, че е било необходимо извършването на аутопсия на застрахованото лице, за да се уточни със сигурност причината за смъртта му. Поради неизвършването на аутопсия, съдът приел, че не е доказана причината за смъртта и оттам причинно-следствената връзка между предхождащите сключването на застраховката заболявания на застрахованото лице и настъпилата смърт, което се явява изключен риск по застраховката и основание на застрахователя да откаже извършването на застрахователно плащане. Твърди се, че от всички събрани доказателства по делото е видно, че при Кръстю Георгиев К. е установена дългогодишна мозъчно-съдова болест с понесен исхемичен инсулт през 2010 г. в басейна на лява средномозъчна артерия. През м. март 2017г. е реализиран хеморагичен мозъчен инсулт в областта на същата мозъчна артерия, вследствие на което настъпва летален изход. Съгласно чл.11 от Общите условия на сключената застраховка отговорността на Застрахователите по отношение на риска „Смърт" се изключва в случай, че застрахователното събитие е резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за които застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 годишния период преди влизане в сила на застраховката. Сочи се също, че с оглед данните по делото, следва да се приеме, че е налице премълчаване на обстоятелство от значение за риска съобразно предвиденото в чл.189, ал.4 от Кодекса за застраховането /отм./, което е оказало въздействие за настъпването на събитието Застрахователят е в правото си да откаже плащане на застрахователната сума и на това основание. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в жалбата се претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.

В писмения отговор на „Уникредит Булбанк” АД се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни по делото факти и относими доказателства, установяващи надлежно възникнало застрахователно правоотношение между въззивниците и пострадалото лице, и решението му е постановено в съответствие със събраните доказателства. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В писмения отговор на Н.П.К., С.К.К., Д.К.К. и З.К.Л. също се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно. Претендират отхвърляне на жалбата.

В с.з. въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемия „Уникредит Булбанк” АД в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендират нейното отхвърляне. Въззиваемите Н.П.К., С.К.К., Д.К.К. и З.К.Л. не се явяват в о.с.з. и не изпращат представител.

ЯОС намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Установено е в случая, че rщците Н.К., С.К., Д.К. и З.К.Л. са наследници по закон на К. Г. К., починал на 04.04.2017 г., който приживе е сключил с „Уникредит Булбанк” АД Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №12950454/08.02.2012 г., за сумата 10 230 евро. Договорът е сключен с краен срок до 25.01.2022 г. С „Уникредит Булбанк”АД на 08.02.2012 г. наследодателят на ищците е сключил и договор за включване пакетна програма „Униколайт” и издаване и използване на дебитна банкова платежна карта в национална валута към пакетната програма. На същата дата е сключен и договор за залог върху вземане. За обезпечаване на вземанията е учреден първи по ред залог върху вземанията на общия наследодател произтичащи от трудовото му правоотношение. Съгласно чл.9 т.3 от договора за кредит, изискуемите застраховки, които кредитополучателят и/или третите лица са длъжни да предоставят са съгласно раздел V от Общите условия, при които „Уникредит Булбанк” АД предоставя кредити на физическите лица. Съгласно чл.9 т.6 от договора към договора за банков кредит е добавена застраховка пакет ”В- кредитна протекция плюс” с покрити рискове: смърт вследствие на заболяване или злополука, трайно намалена или загубена работоспособност над 70% вследствие на заболяване или злополука, временна неработоспособност вследствие заболяване или злополука, безработица вследствие на уволнение. Със сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс” № 12950454 от 2012 г. сключена между застрахования К. Г. К. и „Кардиф Животозастраховане” – клон България и „Кардиф Общо застраховане” – клон България са договорили съгласно общите условия за застраховка „Кредитна протекция” на кредитополучателите на „Уникредит Булбанк” АД – застраховка „Кредитна протекция плюс” с покрит риск смърт в резултат на заболяване. Като ползващо лице е посочено „Уникредит Булбанк”АД. При смърт застрахователната сума е остатъчната сума по баланса на кредита.

К. Г.К. е починал на 04.04.2017 г. /препис-извлечение от акт за смърт № ******* от ***** г. на Община Свиленград /. На 22.05.2017 г. ищците са подали уведомление за настъпило застрахователно събитие – смърт в резултат на заболяване. С писмо № 3050 от 02.06.2017 г. на „Кардиф Животозастраховане” – клон България ищците са уведомени, че искането им за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователната претенция е неоснователно, тъй като съгласно Общите условия по застраховката и описаните в тях изключени рискове, застрахователя не дължи застрахователно обезщетение ако смъртта е в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахователното лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двегодишен период преди сключване на застраховката. Посочено е също, че причина за настъпилата смърт на общия наследодател е мозъчно-съдова болест, хипертонична сърдечна болест, хеморагичен мозъчен инсулт, като е установено, че е налице дългогодишна мозъчно-съдова болест с исхемичен мозъчен инсулт през 2010 г. в басейна на лява средно мозъчна артерия, като през март 2017 г. е реализиран хеморагичен мозъчен инсулт в областта на същата мозъчна артерия, вследствие на което е настъпил леталния изход.

Съгласно заключението на изслушаната пред ТРС ССЕ, размерът на остатъка по кредита № 12950454/08.02.2012 г. към датата на настъпване на застрахователното събитие – смърт на застрахованото лице К. Г. К., е главница 6170 евро и лихва 632,65 евро.

От заключението на изслушаната пред ТРС СМЕ, е видно, че К. К. е страдал от мозъчно съдова болест стартираща от 2010г. През същата година той е прекарал исхемичен мозъчен инсулт с остатъчна десностранна латентна химепареза. С решение на ТЕЛК му е призната 68% инвалидност, като мозъчно-съдовата болест е с най-голяма тежест в решението и заема 50% в инвалидността. През 2014 г.същият е получил нов инсулт КСБ ІІІ степен. Видно от заключението К. Г.К. е страдал от мозъчно-съдова болест и лупос и псориазис, съгласно решението на ТЕЛК. Мозъчно-съдовата болест представлява нарушение на мозъчното кръвообращение, в резултат на която настъпва увреждане на мозъчната тъкан. Връзката на мозъчно сърдечната болест с претърпените мозъчни инциденти през 2010 и 2017 г. е пряка. Болестите, които е имал К. К. за времето от сключването на застраховката до настъпването на смъртта му са същите: лупос и мозъчно-съдова болест. На същия не е била извършвана аутопсия. Без извършване на аутопсия вещото лице е отговорило, че не може да се реши коя е основната и решаваща причина за смъртта на лицето.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.

Жалбата се преценя като основателна, по следните съображения:

Предявения иск е с правно осн. чл.134, ал.1 ЗЗД. Тази правна квалификация е била дадена от ТРС в доклада по делото, но е пропусната да бъде посочена в мотивите на съдебното решение. Искът е допустим. Процесуалната легитимация на ищците ФЛ-ца се обуславя от заявената от тях принадлежност на спорното материално право, респ. от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Въз основа на изложените твърдения в исковата молба, в които ищците се позовават, на съдържанието на облигационната връзка между техния наследодател и банката, и на задълженията на ответника, произтичащи от условията на застрахователния договор и закона, респ. че имат качеството на кредитор на банката, се налага извода, че твърденията на ищеца, че е носител на право на иск срещу застрахователя, обуславят допустимостта на предявеният иск. Въпросът за активната материалноправна легитимация на ищците, а именно дали са носитеи на права по сключения между ответника и банката договор за застраховка, включително и на правото да търсят от застрахователя заплащане на обезщетение в полза на банката, реализирайки така едно чуждо имуществено право, съответно наличието на елементите от фактическия състав на предявения иск, са въпроси от значение за решаване на спора по същество.

Разгледан по същество искът се преценя като неоснователен, тъй като по делото не е установено съществуването на правото на иск на ищците Н.П.К., С.К.К., Д.К.К. и З.К.Л. за присъждане в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София на уговореното в договор за застраховка между банката и ответника обезщетение с оглед настъпило застрахователно събитие - смърт на застрахованото лице- К. Г. К.. Твърденията на ищцовата страна и формулировката на нейната претенция характеризират същата като иск с правно основание чл.134 ал.1 ЗЗД. Особеностите на този иск са свързани с изрично уреденото отклонение от принципа, прогласен в чл.26 ал.2 ГПК, че освен в предвидените изключения, никой не може да предявява чужди права от свое име пред съд. Процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване на правата на длъжника от кредитора по чл.134 ЗЗД или чрез процесуална суброгация. Т.нар. “actio obliqua”, или още сурогационен иск, е предоставен в полза на лице, което има качеството на кредитор, упражняващ имуществени материални права на длъжника- вземания, произтичащи от сделки, непозволено увреждане или неоснователно обогатяване. Само лице, което е кредитор на длъжника, може да упражнява правата на последния. В случая не се установява ищецът да има това качество. В представения Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №12950454/08.02.2012 г., липсва уговорено в полза на ищците /респ. на наследодателя им/ спрямо банката имуществено право, респ. задължение за кредитодателя, чието удовлетворяване да е застрашено от бездействието на банката да предяви претенцията си за обезщетение към застрахователя при настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице.

Съгласно разпоредбата на чл.199а ал.1 КЗ/отм./, при застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят размера по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица. От тази разпоредба обаче за банката не възниква задължение да приспадне застрахователното обезщетение, което би получила. Нормата урежда правото на банката в случая, като лице, чиито материален интерес е обезпечен със сключената застраховка по отношение на застрахованото лице-кредитополучател по договора за банков кредит, да търси реално изпълнение на договорното задължение на ответника- застраховател за плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие. Визираната законова разпоредба не урежда задължение, и то към самите ищци.

В договора за банков кредит липсва уговорка относно сключването на договор за застраховка от страна на банката с трето лице-застраховател, чийто предмет е живота или което и да е неимуществено право на застрахованото лице. От твърденията на страните по делото и от събраните доказателства, се установява, че по съгласие на наследодателя на ищците- ФЛ-ца /кредитополучател по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №12950454/08.02.2012 г./, е бил сключил за негова сметка Договор за застраховка с ответника- сертификат №12950454/2012г. „Кредитна протекция" /пакет Б/, като вид обезпечение на материалния интерес на банката при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, с оглед настъпила смърт или трайно увреждане на здравето. Съгласно договора и Общите условия за застраховка "Кредитна протекция" на кредитополучателите на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, при настъпване на застрахователно събитие със застрахованото лице, ползващо се лице по застраховката е банката, като при трайна намалена или загубена работоспособност над 70% - застрахователят дължи обезщетение- месечни погасителни вноски по кредита или остатъчната стойност на баланса по кредита, а при смърт- застрахователят дължи обезщетение в размер на остатъка по кредита. Липсва обаче задължение за банката, по смисъла на уговореното в договора за кредит, да търси плащане на дължимото застрахователно обезщетение, или задължение да търси удовлетворение с оглед предоставените обезпечение в определена от самите страни поредност, включваща на първо място застрахователното обезщетение. Възникналото право на удовлетворение не е обвързано със задължение за упражняването на това право.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че след като ищците не се явяват кредитори за имуществено вземане по отношение на банката, за тях не може да възникне правото по чл.134 ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на хипотезата включва задължителното условие за ищеца да е кредитор, поради което липсата му лишава ищеца от възможността да упражнява правата на банката спрямо ответника.

Предявения иск се явява неоснователен само на посоченото основание, поради което е безпредметно да се анализират останалите релевантни за спора въпроси, свързани с интереса на ищците от предявяване на косвения иск, за наличието на условията за реализиране на отговорността на ответника по застрахователния договор, респ.за наличието на изключващо отговорността на ответника обстоятелства. /в т.см. Реш. №1163/03.06.2014г. по в.т.д. №3699/2013г. на Софийски апелативен съд, недоп. до касац. обжалване с Опр.№669/31.07.2015г. по т.д. № 3089/2014г. на I т.о. на ВКС/.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че решението на ТРС, с което е уважена исковата претенция, следва да бъде отменено и предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 358,71 лв. /в т.ч. сумата 328,71лв. разноски в първоинстанционното производство и сумата 30лв.- разноски пред въззивната инстанция/.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №53/07.09.2018г., постановено по гр. дело №381/2017г. по описа на ТРС, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н.П.К. с ЕГН **********,***, С.К.К. с ЕГН **********,***, Д.К.К. с ЕГН **********,*** и З.К.Л. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.Е. от САК, иск с пр. осн. чл.134 ЗЗД, против „Кардиф Животозастраховане” АД – Франция, гр.Париж, вписано в Парижки търговски съд под № 732028154, действащо чрез клона му, регистриран в Р България „Кардиф Животозастраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190059, гр.София, ул.”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 и клона му „Кардиф Общо застраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190073, гр.София, ул.”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3, да бъде осъден ответникът да заплати на конституирания съищец „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-831919536, сумата 1500 лв., част от сумата 13700 лв., представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс” № 12950454 от 2012 г., сключен между К.Г. К. с ЕГН ********** и „Кардиф Животозастраховане” – клон България и „Кардиф Общо застраховане” – клон България, към Договор за банков кредит на физическо лице № 12950454 от 08.02.2012 г. към „Уникредит Булбанк”АД, което събитие се изразява в настъпила на 04.04.2017г. смърт на кредитополучателя К.Г. К. с ЕГН *********.

ОСЪЖДА Н.П.К., С.К.К., Д.К.К. и З.К.Л. да заплатят на „Кардиф Животозастраховане” АД – Франция, гр.Париж, вписано в Парижки търговски съд под № 732028154, действащо чрез клона му, регистриран в Р България „Кардиф Животозастраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190059, гр.София, ул.”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 и клона му „Кардиф Общо застраховане” – клон България – КЧТ, с ЕИК 175190073, гр.София, ул.”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3, сумата 358,71 лв.– разноски по делото / в т.ч. сумата 328,71лв. разноски в първоинстанционното производство и сумата 30лв.- разноски пред въззивната инстанция/.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.