Р Е Ш Е Н И
Е
№ 05.03.2019 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 05.02.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар:П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 334 по описа за 2018 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С въззивната жалба от В.Д.В. като
ЕТ „Виядим В.В.“, Я.М.В. и Д.В.В., чрез адв.С.Р. от ЯАК, се обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено, че ЕТ
„Виядим В.В.“ дължи на ПИБ АД сумата от 754.91лв. - непогасена главница ведно
със законната лихва, считано от 17.11.2011г. до окончателното изплащане.
Въззивникът смята, че в тази част ЯРС е постановил недопустимо, неправилно и
необосновано решение и излага подробни съображения. Твърди, че ЯРС неправилно
интерпретира правнозначими факти по делото и е постановил решението си в
противоречие със задължителната практика на ВКС. Твърди, че неправилно съдът е
кредитирал заключенията на в.л. досежно дължимата главница, че не е обосновал
изводите си и неправилно не са отчетени 19 бр. вносни бележки на обща стойност
10721.60лв., че неправилни е тълкувал ЯРС относно действието на Споразумение от 28.03.2012г..
Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и бъде постановено
ново, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. Претендира направените
разноски пред двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната
жалба не е постъпил такъв от ищеца.
С въззивната жалба от „Първа
инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявана от изпълнителните директори Н.
Н. и С. П., чрез юриск.Е.Р., срещу първоинстанционното решение в
отхвърлителната част, същото се атакува като неправилно и необосновано и се
излагат подробни съображения. Твърди се, че е неправилен изводът на ЯРС за
недължимост на основание чл.10а от
ЗПотр.К на 25лв. такса за управление на кредита, предвид качеството на търговец
на кредитополучателя и неприложимостта на
нормите на ЗПотр.К спрямо него. Смята за неправилно тълкуването на Споразумение
от 28.03.2012г. като новиране на задълженията по процесния договор за кредит и
договор за кредит от 10.05.2007г. и излага съображения, че Споразумението има
характер на извънсъдебно признание на дълга, с което ЕТ „Виядим В.В.“ е признал
задължението си по издадения изп.лист. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното
решение и постанови ново, с което да уважи иска, както е предявен.
В срока за отговор на въззивната
жалба е постъпил такъв от ответниците, с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди се, че липсва правен интерес банката да обжалва решението
в частта, с която исковата претенция е уважена и се излагат съображения по
въведените във въззивната жалба на ищеца възражения. Моли ЯОС да остави без
уважение въззивната жалба на ищеца.
С определение №431 от
21.12.2018г. по делото, влязло в сила, въззивният съд е прекратил
производството по въззивната жалба от ответниците Я.М.В. и Д.В.В. срещу
отхвърлителната част от решение №338/25.05.2018г. по гр.д.№243/2017г. на ЯРС
като недопустима, поради липса на правен интерес, както и по въззивната жалба
от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, срещу тази част от първоинстанционното
решение №338/25.05.2018г. по гр.д.№243/2017г. на ЯРС, с която е уважена
исковата претенция, като недопустима, поради липса на правен интерес.
С въззивните жалби е изпратена и
въззивна частна жалба от ЕТ „Виядим В.В.“
и Д.В.В., чрез адв.С.Р., срещу определение №2915/26.10.2018г. по
гр.д.№243/2017г. на ЯРС. ЯОС по разноските ще се произнесе с крайния съдебен
акт.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№3887/2011г. по описа на ЯРС е видно, че по заявление
по чл.417 ГПК на възивника-ищец "ПИБ"АД е образувано посоченото дело
по описа на ЯРС, по което заповедният съд е издал заповед № 3217/28.11.2011г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 16546/25.10.2017 г.,
предявена от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявана от
изпълнителните директори В. Х. Х. и Д. К. К., чрез юриск. Н. М. М., против ЕТ
„Виядим В.В.“ с ЕИК 838112125, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ул. „Крали Марко“ бл.80, вх.В, ет.10, ап.179, Я.М.В. с ЕГН ********** и Д.В.В.
с ЕГН **********,***, с която се претендира постановяване на решение, с което
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на
ищеца, при условията на солидарна отговорност, следните суми, за които е
издадена Заповед № 3217/28.11.2011 г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3887/2011
г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 7 130 лв. – главница по Договор за
кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г. и Анекс, неразделна част от него, сумата
от 82,83 лв. – просрочена лихва за периода от 17.10.2011 г. до 17.11.2011 г.,
такси по договора в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда –
17.11.2011 г. до окончателното изплащане.
По делото е безспорно и от
представения Договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г. се
установява, че между банката "ПИБ"АД и ЕТ „Виядим В.В.“ като
кредитополучател е сключен договор, по силата на който банката е предоставила
на ЕТ „Виядим В.В.“ банков кредит в размер 30000лв. за закупуване на автобус,
със срок на усвояване до 15.08.2008г., и със задължение на кредитополучателя по
чл.16 от договора да погаси кредита съгласно погасителен план (Приложение № 1
към договора), до крайна дата 15.07.2011 г., като заплати на банката и годишна
възнаградителна (договорна) лихва в размер на базовия лихвен процент на банката
за лева, увеличен с надбавка от 7 пункта – чл.11 от договора.
Според чл. 17 от процесния
договор за кредит, всички суми, вкл. начислените лихви, дължими от
кредитополучателя, се събират служебно от банката на датата на падежа или на
следващия работен ден, от средствата на всички сметки на кредитополучателя в
банката, за което с подписването на договора същият е дал изричното си
съгласие. Когато извършеното плащане не е достатъчно да покрие задълженията по
договора в пълен размер, страните са уговорили, че вземанията ще се погасяват
по следния ред: 1. такси и разноски; 2. наказателна лихва; 3. просрочена лихва;
4. главница, освен ако страните изрично се договорят друго – чл.18. При
просрочие на плащанията, на кредитополучателя се начислява наказателна лихва,
която включва освен договорения в т.11 лихвен процент, и наказателна надбавка
от 20 пункта, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо дали падежът е в неработен ден – чл. 19 от договора.
В т.28.2 б."а" от договора
е уговорена предсрочна изискуемост на кредита изцяло с писмено предизвестие до
кредитополучателя, в случай, че кредитополучателят не извърши плащане по
договора повече от пет работни дни след датата, на която е станало изискуемо.
Видно от сключения на
06.01.2011г. Анекс към Договор за банков
кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г. между банката и ЕТ „Виядим В.В.“ като
кредитополучател, е постигнато съгласие кредитът да се погаси по Погасителен
план приложение 2, неразделна част от договора, и е изменен крайният срок на
погасяване, който става - 15.01.2012г. Уговорено е като обезпечение по договора
за банков кредит сключен Договор за поръчителство от същата дата 6.1.2011г. и
особен залог върху автобус, уговорена е възможност за банката да прехвърли
вземането си. В останалата част клаузите на договора за банков кредит са
непроменени и остават да действат.
Видно от Договор за поръчителство
от 6.1.2011г., между "ПИБ"АД и Я.М.В. и Д.В.В. като поръчители е
сключен договор, по силата на който поръчителите се задължават да отговарят
пред банката солидарно с кредитополучателя ЕТ „Виядим В.В.“ за изпълнението на
задълженията му, в т.ч. за главница, лихви, такси, комисиони и разноски, наричани
общо "Главно задължение", произтичащи от предоставения кредит в
размер на 30000лв. по Договора за банков кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г.,
сключен между банката и кредитополучателя.
Представена е нотариална покана
от "ПИБ"АД до кредитополучателя В.В. като ЕТ „Виядим В.В.“, с която е
даден 5-дневен срок от получаването и за погасяване на всички просрочени към
датата на поканата задължения по договора за кредит като в противен случай
кредитът става изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е писмено предизвестие по
смисъла на чл.28.2 б."а" от Договор за банков кредит №
044LD-S-000012/16.07.2008 г.. От представената разписка от нотариус Тр.Петков с
район на действие РС - Ямбол, на 20.10.2011г. поканата е връчена на получателя, чрез неговата дъщеря, която е поела
задължение да я предаде. Въззивният състав намира, че поканата е връчена на
кредитополучателя, тъй като е връчена на адреса, посочен в договора за
кореспонденция с банката. Тъй като в дадения срок кредитополучателят не е
изплатил задълженията си, на 26.10.2011г. кредитът е станал изцяло и предсрочно
изискуем.
По делото е представено
Споразумение от 28.03.2012г. между "ПИБ"АД и кредитополучателя ЕТ
„Виядим В.В.“, видно от което страните се споразумяват, че ЕТ „Виядим В.В.“ е
кредитополучател по два договора -
процесния Договор за банков кредит №
044LD-S-000012/16.07.2008 г. и Договор №
044КР-АА-2704/10.05.2007 г., като към датата на сключването му длъжникът дължи
на банката по посочените договори сумата 128234лв., представляваща просрочен
дълг. Договорен е погасителен план с 81 месечни погасителни вноски в размер на
2200лв. всяка и една последна изравнителна вноска. Уговорено е, че при
неизпълнение на което и да е от задълженията на длъжника по всеки договор,
банката незабавно подновява действията си за принудително събиране на
вземанията си по тези договори, а при неплащане на която и да е месечна вноска
и дължимата лихва в срок от 5 работни дни от датата, на която се дължи според
погасителния план, както и при непълно или неточно изпълнение, споразумението
прекратява автоматично действието си и банката подновява предприетите действия
по вече образуваните изпълнителни дела.
По делото от ответниците са
представени вносни бележки - 19 броя.
От заключението на в.л. по
назначена СИЕ и допълнителна СИЕ се установява, че процесният кредит от
30000лв., предоставен по Договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008
г. е усвоен на 16.07.2008г. по банкова сметка *** „Виядим В.В.“. Извършени са
плащания за погасяване на кредита общо в размер 39667.88лв., с които са
погасени: главница в размер 26996.63лв., възнаградителна лихва в размер
8493.16лв., наказателна лихва - 1579.63лв., законна лихва - 1593.48лв., съдебни
разноски - 1004.98лв..
След датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са извършени
погашения на задълженията по процесния договор в размер общо 6802.08лв..
Към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК - 17.11.2011г., неплатените задължения по Договор за
банков кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г. са общо в размер 7226.16лв., от
които 7130лв. главница, 43.90 лв. договорна лихва за периода 17.10.2011г. -
17.11.2011г., 27.26лв. наказателна лихва и 25 лв. - разноски.
Към датата на подаване на
исковата молба размерът на неплатените задължения към банката по процесния
договор за кредит са общо в размер 3535.04лв., от които главница 3003.37лв.,
законна лихва - 467.67лв., съдебни разноски - 64лв.
В заключението по допълнителната
СИЕ в.л. установява, че при начисляване на договорните лихви до датата на
заявлението по чл.417 ГПК банката е прилагала официално обявяната методика за
формиране на БЛП и я е спазвала. След издаване на заповедта за изпълнение
банката е начислявала само законна лихва за забава.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните
правни изводи:
Въззивните
жалби на страните, приети за разглеждане, са допустими, като подадени от надлежна страна в предвидения в
чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. При извършената служебна проверка
по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявеният
иск е установителен иск по чл.422 от ГПК. Установителният иск за съществуване
на вземането е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в
заповедното производство и е допустим. Въззивникът-ищец
иска да бъде установено съществуването на вземането му, за което е издадена заповед №
3217/28.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№3887/2011г. по описа на ЯРС, а именно – сумата от 7130лв.
главница, сумата от 82.83лв. - просрочена лихва за периода 17.10.2011 -
17.11.2011г., 25 лв. – такса по договора, законна лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда до изплащане на вземането.
По делото е установено, че по Договор за банков
кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г. между банката "ПИБ"АД и ЕТ
„Виядим В.В.“ като кредитополучател банката е предоставила на ЕТ „Виядим В.В.“
банков кредит в размер 30000лв. за закупуване на автобус, със срок на усвояване
до 15.08.2008г., и със задължение на кредитополучателя по чл.16 от договора да
погаси кредита съгласно погасителен план (Приложение № 1 към договора), до
крайна дата 15.07.2011 г., като заплати на банката и годишна възнаградителна
(договорна) лихва. С Анекс към договора от 6.1.2011г. е уговорен нов
Погасителен план - приложение 2, и е изменен крайният срок на погасяване, който
става - 15.01.2012г.. Поради неизпълнение на задължението за плащане на
кредитополучателя, банката е отправила нотариална покана до кредитополучателя В.В.
като ЕТ „Виядим В.В.“, с която е даден 5-дневен срок от получаването за
погасяване на всички просрочени към датата на поканата задължения по договора
за кредит като в противен случай кредитът става изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата е писмено предизвестие по смисъла на чл.28.2 б."а" от
Договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г.. Въззивният състав
намира, че видно от представената
разписка от нотариус Тр.Петков, на 20.10.2011г. поканата е връчена на
получателя, тъй като е връчена на адреса, посочен в договора за кореспонденция
с банката, на неговата дъщеря, поела задължение да я предаде. Тъй като в
дадения срок кредитополучателят не е изплатил задълженията си, на 26.10.2011г.
кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем. След обявяването на кредита за
предсрочно изискуем банката е подала заявление по чл.417 ГПК за дължими, както
следва: сумата
от 7130лв. главница, сумата от 82.83лв. - просрочена лихва за периода 17.10.2011
- 17.11.2011г., 25 лв. – такса по договора, законна лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. От представените
доказателства и заключението на в.л. се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК - 17.11.2011г., неплатените задължения по Договор за
банков кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г. са общо в размер 7226.16лв., от
които 7130лв. главница, 43.90 лв. договорна лихва за периода 17.10.2011г. -
17.11.2011г., 27.26лв. наказателна лихва и 25 лв. - разноски. Тъй като по
делото се установяват извършени плащания след издаване на заповедта по
ч.гр.д.3887/2011г. на ЯРС, които съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да
вземе предвид. Към датата на подаване на
исковата молба размерът на неплатената главница по процесния договор за кредит е
3003.37лв..
По отношение на представеното
Споразумение от 28.03.2012г. между "ПИБ"АД и кредитополучателя ЕТ
„Виядим В.В.“, спорен е въпросът представлява ли това споразумение новация по
смисъла на чл.107 от ЗЗД. За да е релевантна волята у съконтрахентите за
подновяване на едно задължение по смисъла на чл.107 ЗЗД, следва същата да е
изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път.
Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор
за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с
ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора
задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание
или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. В
случая това споразумение има характер на признание от страна на длъжника на
задълженията му към банка "ПИБ"АД по два договора за кредит като не е
изразена ясна воля за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит
и за поемане на ново задължение, с оглед уговореното, че с вноските се
погасяват първо съдебните разноски, после задълженията по процесния Договор за
банков кредит № 044LD-S-000012/16.07.2008 г. и едва след това тези по
Договор № 044КР-АА-2704/10.05.2007 г..
Ето защо, неправилен е изводът на ЯРС, че Споразумение от 28.03.2012г. между
банката и ЕТ „Виядим В.В.“ представлява договор за новиране по чл.107 от ЗЗД и
произтичащия от това извод за липсата на солидарно задължение на поръчителите
по Договора за поръчителство от 6.1.2011г.. Поръчителите Я.М.В. и Д.В.В. са
задължени солидарно с кредитополучателя по силата на сключения договор за
поръчителство.
За сумата 3003.37лв. е установено
по делото съществуването на вземането на "ПИБ"АД срещу солидарните
длъжници, за което е
издадена заповед № 3217/28.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3887/2011г. по
описа на ЯРС.
По отношение на сумата от 82.83лв. - просрочена лихва за периода 17.10.2011 - 17.11.2011г.,
въззивният съд намира, че същата е погасена, видно от заключението на в.л., към
датата на предявяване на иска.
По отношение претендираната такса
в размер на 25лв., ЯОС намира, че макар възраженията на "ПИБ"АД по
отношение изводите на ЯРС за приложение на Закона за потребителския кредит са
основателни, предвид обстоятелството, че кредитополучателят е търговец и няма
качеството потребител, следва да се направи извод за недължимост на сумата от
25лв. като такса по договора, тъй като
по делото не е доказано съществуването на това вземане от банката.
Предвид изложеното, въззивната
жалба на В.Д.В. като ЕТ „Виядим В.В.“ е неоснователна, а въззивната жалба на
"ПИБ"АД е частично основателна. При този изход на делото, съдът
съгласно Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да се произнесе по
разноските по цялото производство като на въззивника "ПИБ"АД следва да е
присъдят разноски пред двете инстанции и
в заповедното производство с оглед уважената част от иска в размер на
709.47лв., а на въззивника В.Д.В. като ЕТ „Виядим В.В.“ не следва да се
присъждат разноски.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Отменя решение №338/25.05.2018г.
по гр.д.243/2017г. на ЯРС, вместо коетоо постановява:
Приема за установено по иска по
чл. 422 от ГПК на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявана от
изпълнителните директори В. Х. Х. и Д. К. К., против ответниците ЕТ „Виядим В.В.“
с ЕИК 838112125, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Крали
Марко“ бл.80, вх.В, ет.10, ап.179, представляван от В.Д.В., Я.М.В. с ЕГН **********
и Д.В.В. с ЕГН **********,***, че ЕТ „Виядим В.В.“ с ЕИК 838112125, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Крали Марко“ бл.80, вх.В, ет.10,
ап.179, представляван от В.Д.В., Я.М.В. с ЕГН ********** и Д.В.В. с ЕГН **********
солидарно дължат на ищеца сумата 3003.37лв. главница по Договор за кредит №
044LD-S-000012/16.07.2008 г. и Анекс, неразделна част от него, за която сума е
издадена Заповед № 3217/28.11.2011 г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3887/2011
г. по описа на ЯРС, както и законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 17.11.2011 г. до
окончателното изплащане като искът за разликата до пълния размер на вземането -
отхвърля.
ОСЪЖДА ЕТ „Виядим В.В.“ с ЕИК
838112125, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Крали Марко“
бл.80, вх.В, ет.10, ап.179, представляван от В.Д.В., Я.М.В. с ЕГН ********** и Д.В.В.
с ЕГН ********** да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37,
представлявана от изпълнителните директори В. Х. Х. и Д. К. К., сумата от
709.47 лв. - разноски по делото и в заповедното производство съразмерно на
уважената част от иска.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.