Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.10.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 11.09.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 199 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Д.Г.Х. ***, чрез пълномощника му адв.Р.Д. ***, срещу решение № 300/16.05.2018г. по гр.д.№ 144/2018г. на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.Х. ***, ЕГН **********,*** от ЯАК, против М.К.Ч., ЕГН **********,***-****, иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК във вр. чл.127, ал.2 от СК да бъде изменен режимът на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Д.Х., ЕГН **********, определен с решение № 353/29.06.2016 г. по гр.д. № 1434/2016 год. по описа на ЯРС, като родителските права бъдат предоставени на бащата, бъде определен режим на лични отношения на детето с майка му, последната бъде осъдена да заплаща на бащата, в качеството му на законен представител на детето, месечна издръжка в минимален размер, както и определяне местоживеене на детето при бащата.

С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и необосновано като се излагат съображения. Въззивникът счита, че изводите на ЯРС, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които се упражняват родителските права, които да влошават положението на детето, противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства. ЯРС игнорирал показанията на свидетелите М. К.и Д.Д., които били обективни, незаинтересовани и непротиворечиви, и неправилно кредитирал показанията на свид.К. Ч. с оглед нейната заинтересованост като майка на ответницата. Необоснован бил изводът на ЯРС, че по делото не били доказани твърденията на ищеца за налаган психически и физически тормоз върху майката от нейния приятел В.. Възразява, че не са обсъдени правилно социалния доклад, показанията на свид.М. К. и свид.Д. Д.. Според въззивника, неправилно ЯРС е приел като доказателство характеристика на детето, която смята, че следва да бъде изключена от доказателствата, т.к. е свидетелски показания, които не са събрани по реда на ГПК. Не били обсъдени болничните на майката, битовите условия при двамата родители, работното им време, закупения имот в с.Б. от ответницата и нейния приятел В., обстоятелството, че детето е от мъжки пол и навлиза в юношеска възраст и има нужда от баща си за възприемане на мъжки поведенчески модел.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови друго, с което да уважи иска и предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Д. Х., ЕГН **********, на бащата, определи местоживеенето на детето при бащата, на неговия адрес: гр.Я., ж.к."*****, вх.*, ет.*, ап.***, определи режим на лични отношения на детето с майка му, последната бъде осъдена да заплаща на бащата, в качеството му на законен представител на детето, месечна издръжка в минимален размер, заедно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението, прекрати дължимата от бащата издръжка и му присъди направените разноските по делото в двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от М. К. Ч. - ответница, чрез адв. М.Г. ***, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЯРС е правилно, законосъобразно и обосновано и в него са обсъдени всички доказателства по делото не едностранчиво, като съдът е направил правилни изводи в интерес на детето. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно със съответните законни последици. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето Г. Д. Х., родено на *** г. в гр. С..

С решение № 353 от 29.06.2016 год. постановено по гр.дело № 1434 по описа за 2016 г. на ЯРС, приложено, бракът между страните бил прекратен на основание чл.50 СК по взаимно съгласие с решение № 353 от 29.06.2016 г. постановено по гр.дело № 1434/2016 г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 29.06.2016 год., като на основание чл.51 СК било утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение и упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Г. Д. Х. е предоставено на майката М.Ч., местоживеенето на детето се определя на адреса на майката в гр.Я., ж.к."***" *******; на бащата Д.Х.Г. са определени лични контакти с детето, както и да заплаща на майката в качеството и на майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 105 лв..

Видно от приложеното удостоверение изх.№ 1/03.01.2018 г., въззивникът работи на длъжност продавач-консултант в ЕТ"Дар-Георги Киров" - с.Челник и получава нетно възнаграждение, като общо за шест месеца назад от месец юли 2017 г. до месец декември 2017 год. е получил БВ 3070.35лв., а за месец декември 2017г. е получил нетно възнаграждение в размер на 446.19 лв. Представени са трудов договор на ищеца с № 007/30.06.2015 г. и допълнително споразумение към трудов договор № 007/30.06.2015 год., график за работното време, удостоверение за настоящ адрес на ищеца, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1 ,том 1,рег.№ 100,дело 1 от 16.01.2007 год., нотариален акт за продажба на недвижим имот№ 32,том 2,рег.№ 1818,дело 1999 от 21.06.2006 год., с който ищецът е признат за собственик на жилище - апартамент в гр.Я., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищеца.

От приложената справка за актуално състояние на всички трудови договори е видно, че въззиваемата-ответница Ч. работи във фирма НСД-Сигнал от 02.06.2017г., представен е график на работното време. Представени са болнични листи за майката за периода 30.10.2017г. - 07.01.2018г. с диагноза "Смесено тревожно-депресивно разстройство".

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95,том 1,рег.№ 1328,н.д.№ 91 от 19.03.2018 год. се установява,че М.Ч. и В. С. П. при равни права на купувачите са закупили имот в с.Б., общ.Т. - дворно място цялото с площ от 663 кв.м., съставляващо УПИ VII-499 в кв.68 по кадастрално-регулационния план на с.Б.,общ.Т., ведно с построените в него масивна вилна сграда с разгъната площ от 78 кв.м. и гараж със застроена площ от 21.00 кв.м..

Приложена е характеристика на Г.Д. Х. ученик в ОУ „Любен Каравелов" гр .Ямбол издадена от класния му ръководител.

По делото е приет социален доклад на ДСП Ямбол, от който се установява, че и двамата родители са заявили желание да полагат грижи за детето Г. Д. Х.. Пред социалния работник детето твърдяло, че майка му и баща му са го оставяли за малко сам в къщи, но това не го притеснявало. Разказало е как прекарва свободното си време с майка си като гледат телевизия и ходят на кино. Споделило е, че редовно се среща и общува с баща си, че и двамата му родители се грижат за него, че му харесва да живее и при двамата и не можело да прецени при кого иска да е. В заключение в социалния доклад е посочено,че от проведения разговор с родителите на детето Г.Д. Х. било установено, че и двамата желаели да упражняват родителските права по отношение на синът им. Майката споделила, че не е съгласна правата по отношение на детето Г.да бъдат предоставени на неговия баща, а на нея да и бъде определен режим на лични контакти. Родителите били категорични, че е в интерес на детето да поддържа нормални отношения както с единия, така и с другия родител и да запазят връзката помежду си. От извършеното социално проучване било установено, че родителите на детето Г. Д. Х. притежавали и разполагат с необходимите жилищни, материални и финансови условия, за да отглеждат и възпитават детето си. Проявявали интерес и загриженост към проблемите в развитието му. Притежавали необходимия родителски капацитет и били в състояние да осигурят сигурна и безопасна среда за нормалното развитие и израстване на сина си. Отдел „Закрила на детето" при ДСП-Ямбол изразява становище, че е в интерес на детето Г.Д. Х. да се отглежда в семейна среда, където ще бъдат обезпечени базовите му потребности за физическото и психическото му израстване.

На основание чл.15, ал.6 от Закона за защита на детето е изслушано детето Г. Д. Х. в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето" при ДСП-Ямбол, и при изслушването детето заявява, че в момента живее при майка си, където се чувства добре. Живеели в апартамент в ж.к-с „*****" като това жилище било тяхно на баба му и дядо му. Имал своя стая, имал бюро, на което да учи уроците си. Нищо не му липсвало, никой не го тормозил и биел. Пари за училище му давала майка му, имал телефон и компютър. С баща си не се виждал редовно, но баща му го вземал при себе си, живеел сам на първия етаж. Родителите на баща му живеели на село, в ямболско село но не се сещал точно в кое. Чувствал се добре и при двамата си родители и искал да живее и при двамата. С баща си по телефона не се чувал често. При баща си оставал да живее най-много един месец през лятото. И майка му и баща му го водили на почивка през лятото. В крайна сметка не можел да каже къде иска да живее точно и при двамата му родители му било добре и двамата се държали добре с него.

По делото са разпитани свидетели. В показанията си свидетелката М. К.К. сочи, че познава ответницата откогато отишла да живее на квартира на седмия етаж във входа в който живее. Не казала, че с нея ще има дете, но го виждала да живее при нея. Направило й впечатление, че детето имало затворен начин на живот, не го виждала да излиза да играе навън и да контактува с други деца. Детето ходило на училище. Впечатление и направило, че ответницата имала много измъчен вид, затворен тип характер и мъжът , с който контактувала имал вид на ганстер, на престъпник, на лош човек. Същият се държал много грубо с нея, което виждала докато пушела цигари на терасата. Не е виждала как този човек се държи с детето. Сочи, че детето не била виждала детето да се усмихне. Излага предположения, че майката имала нужда да разбере себе си и да помогне по този начин и на детето си. Виждала е М. да се прибира около 23.00 ч. вечерта и предполага, че през това време детето е било само. Веднъж когато събирала таксата за входа видяла, че на входната врата на апартамента, който ответницата ползвала под наем, имало катинар. Не е звъняла и не може да каже дали в това време детето е било заключено вътре. С бащата се запознала през месец декември 2017 г., когато той споделил с нея, че иска да се бори за родителските права на детето, защото М. имала проблем. Не казал нито една лоша дума за М., просто искал детето да живее при него, защото имал по-добри условия затова. Свидетелката разказала на ищеца, че в поведението на детето имало нещо странно, че не го е виждала същото да се усмихва и да е щастливо, като в лицето му имало маска на търпение и смиреност. М. освободила квартирата през 2017 г., през втората седмица на ноември. В. живеел в 15-ти блок на к-с"*******", като тя живеела в **ти блок, не знаела дали детето ходи при родителите на М..

В показанията на свидетеля Д. Т. Д. се посочва, че познава и двете страни, с ищеца израстнали заедно.След като се оженили първоначално живеели добре, но в последствие ищецът му споделил, че тя има връзка с други мъже, което било причината за развода им. Когато бащата осъществявал личните контакти с детето, го водила майката на М. и тя го вземала - това го знаел от ищеца, който му споделял. Свидетелят бил очевидец единствено когато бабата е предавала детето. Виждал, че когато детето отидело при ищеца идвало с уплаха, първоначално детето било стресирано, а впоследствие обстановката се нормализирала. От бащата знае, че винаги когато детето ходило при баща си, той го къпел и му приготвял дрехи. В домът, в който живеел бащата, имало компютър и други занимания и детето избирало с какво ще се занимава. Свидетелят не е посещавал дома на майката. Виждал я с В.в к-с „*******" и ищеца му казал, че върху ответницата е осъществен физическо насилие, тя лично му се обадила да й помогне за багажа и я приел в дома си. Предполага, че на това насилие е присъствало и детето. Родителските качества на ищеца били добри, имал близки, на които можел да разчита. Купил на детето нов телефон, обгрижвал го като всеки баща. Свидетелят сочи, че Д. живее в жилището на родителите си сам, условията са добри, детето има свой кът, който бил обзаведен според нуждите на детето - компютър, телевизор и други неща. В частта, в която свидетелят предава казано му от ищеца, за което няма преки наблюдения, съдът не кредитира свидетелските показания на Д. Т. Д..

В показанията си свидетелката К.Г. Ч. - майка на ответницата, сочи, че дъщеря й е добър и читав човек, добра и грижовна майка. Като родители те и помагали. Детето често ходило в тях, когато били на квартира, защото имало приятели в тяхната махала, откъдето били и всичките му съученици. Майката и детето имат изградена добра връзка и са привързани един към друг, обичат се и си споделят. Дъщеря и помага на сина си в учебния процес, ходи на родителски срещи и го прибира от училище. Свидетелката също помагала, когато М. била на работа. Когато детето имало режим на лични контакти с бащата, тя водила детето, но имало случаи когато и М. го водила. По принцип М. не търсила контакти с ищеца и въпреки че същата имала приятел, детето било на първо място. Не виждала как детето може да живее в друга среда. Не знае в края на миналата година М. да се е връщала при Д.. Когато М. била заета, защото работното време било до 18.00 ч., тя ходила да взема детето от училище. Не знае В. да е проявявал насилие спрямо М., нито такова осъществено от други мъже. Д. търсел детето само когато било позволено от съда, през другото време не му вдигал телефона. С голям зор купил на детето телефон, повечко си поспивал в присъствието на детето, не му осигурявал постоянно присъствие. Жилището му било на първия етаж и живеел сам. Обсъждайки показанията и, съдът отчита близкото и родство с ответницата-въззиваема и с детето.

В изпълнение на задължението по чл. 123 СК са изслушани двамата родители. Бащата е заявил, че желае предоставяне на родителските права спрямо детето, с оглед защита на неговия интерес. Счита, че детето трябва да живее при него, защото не е съгласен да бъде отглеждано в такава среда, която има опастност от насилие. Имал възможност да осигури на детето нужните грижи, както родителски, така и финансови. Майката трябвала да обърне внимание на здравословните си проблеми, а предстояло и раждане на друго дете, което щяло да е пречка за отглеждането на неговото дете. Не бил съгласен детето им да бъде отглеждано от друг родител с оглед на това, че щом осъществявал насилие върху майката, имало опасност и за детето. Не бил съгласен детето да се отглежда от майката на майката, тъй като тя не била пряк родител. Също така битовите условия при тях били незадоволителни. Бил представен от ответната страна нотариален акт за закупуване на сграда в съседно село, като смятал, че не е удачно за отглеждане на неговото дете, тъй като било ученик в гр.Я., а неговият апартамент бил в непосредствена близост с училището, което му давало предимство. Битовите условия при него били много добри, живеел в самостоятелно жилище, в което имало обособен кът за детето, като имало нужните условия за развитието и отглеждането на детето като подрастващ младеж.

Майката е посочила, че от самото раждане на детето до настоящия момент тя полага по-големи грижи за него. От момента, в който са разведени, ищецът се интересувал от детето само когато го вземал при себе си по закон, а през останалото време не се интересувал от него. Посочва, че е осигурила собствена стая на детето, която се подготвяла в момента, имало и животинки, които били мечта на детето. Имала собствен автомобил, с който да кара детето на училище и счита, че 10 км. не са такова голямо разстояние. Детето се чувствало добре при тях, особено в тази къща и желанията, които имал да има собствена стая, да има куче, се сбъднали. Детето не е малтретирано, нито насилвано. Чакала и друго дете, което щяло да се роди през месец септември, и за него щели да се полагат необходимите грижи. Детето Г.не било лишено от нищо. Баща му през 2016 год. се бил запалил с детето в апартамента, спял. Викали пожарни, полиция и не мисли, че това са много добри условия за живот.

При така установената фактическа страна, от правна страна, ЯОС намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Според тази норма, съдът по молба на единият от родителите, по искане на дирекция “Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно родителските права и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са определени те се изменят. В Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е обобщено, че изменение на мерките относно упражняване на родителските права се допуска при наличието на четири групи обстоятелства: влошаване на условията при родителя, където детето живее, или подобряване на условията при другия родител; при невъзможност на родителя, при когото детето живее, да упражнява родителските права; загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при когото детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител да е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак. Обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда при искане за изменение на мерките относно родителските права и обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при първоначалното им определяне са посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. на Пленума на ВС, което обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод, в случая раздяла, и относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. При предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 от СК са както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не се налага изводът за наличие на такова трайно, съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което да налага промяна в упражняването на родителските права.

По делото се установи, че родителите са постигнали споразумение за упражняването на родителските права по отношение на тяхното дете, като това споразумение е одобрено от съда. В него те са постигнали съгласие, че упражняването на родителските права по отношение на детето Г. е предоставено на майката М.Ч., местоживеенето на детето се определя на адреса на майката в гр.Я., ж.к."******; на бащата Д.Х.Г. са определени лични контакти с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден, с преспиване, по 5 дни от коледната и пролетната ваканции по посочен ред, и един месец непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; бащата се задължава да заплаща на майката в качеството и на майка и законен представител на детето Г. месечна издръжка в размер на 105 лв.. ЯОС смята, че детето е емоционално обвързано и с майка си и с баща си, а определеният по споразумение между тях режим на контакти поддържа емоционалната връзка на детето и с двамата родители.

По делото е установено, че майката на Г. разполага с необходимия родителски капацитет и възпитателски качества за отглеждане на детето. Обстоятелството, че тя в един отминал период е имала болнични за периода 30.10.2017г. - 07.01.2018г. с диагноза "Смесено тревожно-депресивно разстройство" не се отразило на нейния родителски капацитет, с оглед приетия социален доклад по делото. Майката не ограничава контактите на детето с бащата при определения досега режим на контакти. Не се установи майката да настройва детето срещу бащата или бащата да настройва детето срещу майка му. При настъпилата раздяла между родителите, родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, не се лишава от тях, нито се освобождава от родителските си задължения. Бащата следва да осъществява лични контакти с детето и да упражнява своите родителски права спрямо него, както и да изпълнява родителските си задължения и видно от доказателствата по делото е, че той осъществява тези свои контакти с детето. Като се води от интересите на детето, настоящият състав намира, че в интерес на детето е поддържането на лични отношения както с майката, така и с бащата. В интерес на детето е да продължи да живее с майка си и с оглед на очакваното от нея раждане и създаване на близки отношения с неговия сиблинг. ЯОС намира, че по делото няма доказателства за наличие на реална непосредставена опастност от насилие спрямо детето и е правилен изводът на ЯРС, че по делото не са доказани твърденията на ищеца за налаган психически и физически тормоз върху майката от нейния приятел Веселин.

ЯОС намира, че двамата родители притежават необходимите жилищни, материални и финансови условия да отглеждат и възпитават детето си Г., притежават необходимите умения и родителски капацитет. И двамата родители могат да разчитат на подкрепа от близки в грижите за детето. Детето е емоционално привързано и към двамата си родители. Родителите са постигнали споразумение за упражняването на родителските права и настоящият състав намира, че не се установява такава промяна в обстоятелствата, обуславяща промяна в упражняването на родителските права. При тази фактическа обстановка е правилен изводът на ЯРС, че следва да бъде отхвърлена молбата на бащата за промяна в упражняването на родителските права. Преценката на съда е съобразена с интересите на детето, от които трябва да изхожда съдът при решението си дали да постанови промяна по реда на чл.59, ал.9 от СК.

Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати изтъкнаните в жалбата нарушения, които да обуславят неговата неправилност. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд. Въз основа на изложеното, ЯОС намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от него разноски пред настоящата инстанция, които са в размер на 300 лв.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 300/16.05.2018г. по гр.д.№ 144/2018г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА въззивника Д.Г.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на М.К.Ч. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.