Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.09.2018 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 11
септември 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 183 по описа на 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К.П.С. ***, подадена чрез
пълномощника адв.Г.Д. от ЯАК против Решение №10/08.03.2018 г., постановено по
гр.д.№407/2017 г. по описа на ЕРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл. 415 от
ГПК, вр. с чл. 93, ал.2, изр.2 от Закона за задълженията и договорите по отношение на ответника К.П.С., с ЕГН-**********,***, че
същата ДЪЛЖИ на ищеца И.П.П. с ЕГН-**********,***, чрез
пълномощника адв. Я.П., сумата
от 20000.00 лева - представляваща дадено от ищеца
капаро по неизпълнен от длъжника-продавач предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.04.2017г. до окончателното й изплащане, което вземане представлява част
от цялото такова, за което е издадена Заповед № 572 от 19.05.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 224/2017г. по
описа на ЕРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по реда
на чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с
чл. 86 от ЗЗД установителен иск, с който
се претендира признаване за установено по отношение на ответника К.П.С., че
съществува вземането на И.П.П. по отношение на претендираната
сума от 3317.73 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху сумата от
20000.00 лв. за периода от 09.09.2015 г. до 26.04.2017 г., както
и искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски по заповедното
производство за разликата над сумата от 657.31 до 766.35 лева и искането за присъждане на
разноски по настоящото производство за разликата над 1466.57 до 1709.85 лева.
ОСЪЖДА ответника К.П.С. да заплати на ищеца И.П.П. направените в заповедното производство разноски в общ
размер на 657.31 лева, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ответника К.П.С. да
заплати на ищеца И.П.П. разноски
по настоящото производство в общ размер на 1466.57 лева, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ищеца И.П.П. да заплати на ответника К.П.С. разноски по настоящото
производство в общ размер на 175.01 лева,
съобразно отхвърлената част от иска.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува в
частта, с която е признато за установено, че К.С. дължи на И.П. сумата
20000 лв. и в частта за разноските с
твърдения, че е неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Изложени са
съображения, че съдът се е произнесъл въз основа на недопустими на осн. чл.164,
ал.1, т.3 ГПК свидетелски показания, не е обсъдил ангажирани от въззивницата
писмени доказателства. Иска се отмяна на решението атакуваните части. Заявена е
претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият
И.П.П., чрез пълномощника си адв.Я.П. от ЯАК е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, в който е заявил становище за нейната неоснователност.
Изложени са съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение, въз основа на които се иска потвърждаването му. Заявена е претенция за
присъждане на сторените за въззивната инстанция разноски.
В о.с.з. въззивницата не се явява,
но чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа жалбата и моли за
уважаването й.
В о.с.з. въззиваемия, чрез
процесуалния си представител – адвокат, поддържа становището заявено в писмения
отговор. Подробни съображения относно законосъобразността и правилността на
атакуваното решение на ЕРС са развити и в представена по делото писмена защита.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния
съд приема за установено следното от фактическа
страна:
ЕРС
правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната инстанция
не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до
различни правни изводи.
От приложеното по делото ч.гр.д.№224/2017 по описа на ЕРС се установя, че със Заповед №572/19.05.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, съдът е разпоредил ответника К.С. да заплати на ищеца И.П. сумата 20 000.00
лева, представляваща внесено капаро по неизпълнен от длъжника предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.09.2015 г., лихва
за забава в размер на 3 317.73 лева, начислена върху сумата от
20 000.00 лева за периода от 09.09.2015 г. до 26.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото
в общ размер на 766.35 лева, включващи сумата от 466.35 лв. - заплатена държавна
такса за образуване на заповедно производство и сумата от 300.00 лв. -заплатено
адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед ответницата С. подала на 15.06.2017 г. възражение по чл.414 ГПК, в което
твърди, че не дължи присъдените суми.
Между страните по делото няма спор, а и от
представеното от ищеца заверено копие от предварителен
договор за продажба на недвижим имот е видно, че на 09.09.2015 г.
К.С. в качеството на продавач и И.П. в качеството на купувач, на основание чл.19
от ЗЗД, са сключили предварителен договор за
продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Е., ул.„*******“ №***, съставляващ поземлен имот с площ 388.00 кв.м.,
ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена
площ от 91.00 кв.м. и постройка на допълващо застрояване със застроена площ
38.00 кв.м., за сумата от общо 40 000.00 лева, като на същата дата - 09.09.2015 г. е извършена нотариална заверка
на подписите на страните от нотариус Ж.Р. с рег.№452 на НК. При сключването на
предварителния договор ответницата се е легитимирала като собственик на
процесния имот с нотариален акт за покупко продажба на недв. имот
№81/13.04.2010 г, т.1, рег.№668, нот.дело №71/2010 г. по описа на нотариус Ж.Р..
От текста на чл.1 от предварителния договор се
установява, че страните са договорили обща продажна цена за имота от 40 000.00
лева, начина й на
плащане и предвидена предплата в размер на 20000.00
лева. Посочено е, че сумата от 20000 лева е заплатена на продавача преди
сключване на договора, а останалата част в размер на 20000.00 лева ще бъде
заплатена в деня на сключване на окончателния договор, но не по-късно от
09.09.2016 г., именно до която дата продавача се е задължил да снабди купувача
с нотариален акт, както и „преди прехвърлянето на имота пред български
нотариус, да освободи същия от тежести, ипотеки и др., както и от права на
трети лица, за своя сметка“.
Не се спори между страните, а и от приложеното по
настоящото дело гр.д.№517/2015 г. по описа на ЕРС се установява, че с влязло в сила на 09.11.2016 г. Решение
№80/17.10.2016 г. сключеният на 13.04.2010 г. договор за покупко продажба на
недв. имот, оформен в НА №81/13.04.2010 г, т.1, рег.№ 668, нот.дело №71/2010 г.
по описа на нотариус Ж.Р., с който ответницата С. се е легитимирала като
собст***еник на процесния имот, е бил развален. Със същото съдебно решение С. е
осъдена на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД да предаде на А. Г.К. и К. С. К. владението върху същия имот.
От представеното от ищеца платежно нареждане от 09.09.2015 г., е видно, че на
посочената дата И.П. е превел по банкова сметка в „СИБАНК“ на Х. Г. Х. сумата от
10000 лева, като посоченото основание за това е „плащане по предварителен
договор за покупка на недвижим имот“.
По искане на ищеца ЕРС е допуснал гласни
доказателства. В показанията на Е.П. – майка на ищеца, заявява, че синът й и К.С. се
договорили И. *** за сумата от общо 40000.00 лева, като половината от тази сума
й предаде преди подписването на предварителния договор пред нотариус. Самата тя
изтеглила от своята банкова сметка ***те дата и час свид. П. и синът й се срещнали в
кантората на нотариус Ж.Р.с продавача – отв. К.С..
Нотариус Р. изготвила предварителния договор в тяхно присъствие и
когато попитала за продажната цена, К.С. й казала, че са се договорили за 40 000
лева, от които тя е получила 20 000 лева. След това нотариус Р.
довършила текста на договора и К.С. и И.П. се подписали. Тримата излезли от
нотариалната кантора и отвън пред вратата, св.П. предала изтеглените от нея
общо 10000 лева на К.С. като част от договорената сума от 20000.00 лева -
капаро за продажбата на имота от името на синът й, а за останалата част от
10000 лева С. помолила И. да ги преведе по банковата сметка на Х. Х., защото
имала много задължения и ако бъдат преведени по нейната сметка може да бъдат
запорирани или изтеглени. Непосредствено след това, И.П. и Х. Х.отишли в
офиса на „СИБАНК“ в гр.Елхово и ищецът превел по банковата сметка на Х. сумата
от 10000 лева. Два дни по-късно, св.П. и синът й направили
справка за задълженията на К.С. и разбрали, че същите са големи. Това
разколебало купувача и той заедно със своята майка посетили С. *** и поискали
да развалят сделката, предвид нейните задължения и ипотеката върху имота, но С.
отговорила, че ако се откажат от договора ще загубят даденото от тях, а тя от
своя страна ще направи всичко, за да прехвърли имота в уговорения срок и без
тежести върху същия.
В показанията си свидетеля Х. Х. заявява, че
действително е получил по банков път сумата от 10000 лева от И.П., но твърди,
че той не е сключвал с него предварителен договор за покупко продажба на имот,
а двамата са сключили договор за заем и съгласно него св.Х. предал на 05.02.2015 г. на ищеца в заем сумата от 20 000 лева, а
преведената от П. по банков път сума от 10 000 лева по сметката на Х. на
09.09.2015 г. била именно в резултат на тези техни договорни отношения, като
той е предоставил на П. номера на банковата си сметка още при сключването
на договора за заем. Същият сочи, че
притежава писмен договор за паричен заем, сключен между него и И.П. и може да
го представи на съда, но въпреки дадената възможност за това, Договор в
оригинал не е представен по делото, поради което и предвид направеното от
ищцовата страна оспорване истинността на представеното копие Договор за заем,
съда е изключил последният от доказателствата по делото.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество -
атакуваното в производството решение се прецени за правилно. Пределите на
въззивната проверка, с оглед нормата на чл.269 ГПК, се определят от заявеното
във въззивната жалба.
С депозираната пред ЯРС искова
молба ищецът е
заявил претенция съдът да постанови решение, с което да
признае за установено на основание чл.422 ГПК, че ответника К.С.П. му дължи следните суми: сумата от 20000.00
лева, представляваща внесено капаро по неизпълнен от ответника-продавач
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
09.09.2015 г.; сумата от 3317.73 лв., съставляваща лихва за забава, начислена върху
сумата от 20000.00 лв. за периода от 09.09.2015 г. до 26.04.2017 г., както и
законната лихва върху сумата от 20000.00 лева, считано от датата на предявяване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.04.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №572/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№224/2017 г. на
ЕРС.
Така предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.93 и чл.86 от ЗЗД.
Нормите на чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК се сочат с оглед преценка относно допустимостта на
предявения иск. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 от ГПК, където е
посочено, че искът за установяване на вземането се предявява в едномесечен срок
от съобщението и след довнасяне на дължимата държавна такса.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№224/2017 г. по описа на ЕРС е спазена процедурата и сроковете по цитираните
разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за
допустим.
Разгледан по същество искът е частично основателен, както правилно е
преценил и първостепенния съд, като в тази връзка са правилни и изцяло се
споделят мотивите на ЕРС и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.
Между страните не е спорно, а и от доказателствата
е установено, че те са сключили на 09.09.2015 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е нотариално
заверен на същата дата. Не е спорно и че този предварителен договор не може да
бъде обявен за окончателен, тъй като ответницата – продавач вече не е
собственик на имота - предмет на договора /съдебно отстранена е/, поради
развалянето по съдебен ред на договора за покупко–продажба от 13.04.2010 г., с
който тя е придобила собствеността. Спорно е единствено дали ищецът – купувач е
изпълнил задължението си по процесния предварителен договор да предаде на
продавача сумата от 20 000 лева като капаро, тъй като ответницата твърди, че не
е получила от П. тази сума.
Това оспорване на ответницата
правилно е прието от първостепенния съд за неоснователно. Въззивния съд счита,
така както е приел и ЕРС, че предаването на процесната сума от 20000 лв. от
ищеца И.П. на отв. К.С. на 09.09.2015 г., е установено по безспорен и несъмнен
начин. Както вече се посочи за предаването/получаването на сумата е отразено
изявление на страните в сключения между тях предварителен договор, който е и
нотариално заверен. При това положение предварителния договор в тази му част
съставлява разписка за извършеното плащане на посочената в него сума и
безспорно установява отразения факт.
В тази връзка настоящия съд намери
за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първостепенния съд е
направил правни изводи въз основа недопустими на осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК
свидетелски показания. В практиката си ВКС приема, че ограничението на чл.164,
ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелските показания за установяване на договори
на стойност по-голяма от 5000 лв., не е приложимо, когато спорът не е за
наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености - свидетелските показания
са допустими за установяване на обстоятелства, при които е сключен, както и
каква е била действителната обща воля на страните. /в т.см. Решение
№524/28.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№167/2011 г., ІV г.о./.
В конкретния случай обсъдените от
ЕРС свидетелски показания на св.П. не касаят съществуването на сключения между
страните договор /въпрос, който е безспорен по делото/, а се отнасят до
постигнатите договорки относно начина на плащане на уговореното капаро, поради
което и забраната на чл.164, т.3 ГПК е неприложима.
Не се споделя от въззивния съд и
оплакването във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното
решение поради необсъждане на ангажирани от ответницата /сега въззивник/
писмени доказателства, в частност представения по делото договор за заем от
05.02.2015 г. Действително ответницата е представила по делото договор за заем
/л.56 от делото на ЕРС/, сключен между ищеца П., като заемател и Х.Х., като заемодател, който договор е
оспорен от ищеца с възражение, че положения подпис за заемополучател не е
положен от него. Във връзка с оспорването с протоколно определение от
20.11.2017 г. /л.63/ ЕРС е задължил ответницата да представи оригинала на
оспорения документ. Тъй като последния не е бил надлежно представен, с
протоколно определение от 17.01.2018 г. /л.81/ ЕРС, на осн. чл.183 ГПК, е
изключил от доказателствата по делото представеното копие от договор за заем от
05.02.2015 г., по която причина е отказал и допускането на поисканата
съдебно-графологична експертиза. При изложените фактически обстоятелства
въззивния съд не намери причина да сподели оплакването на въззивницата за
необоснованост на атакуваното решение, поради необсъждане на договор за заем от
05.02.2015 г.
При изложеното до тук, въззивния
съд прие, че по делото е безспорно доказано наличието на сключен между страните
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ищеца е заплатил на ответницата капаро в размер на 20000 лв. Доказано е и виновното неизпълнение от страна на ответницата за
финализиране на сделката. Още при сключване на договора ищецът е бил наясно, че
върху имота има тежести, но ответницата С. като продавач е дала обещание и
поела задължение да прехвърли собствеността върху имота в уговорения срок и без
тежести. В случая тя не само не е изпълнила поетото задължение, но и след като
в резултат на нейно виновно поведение е бил развален сключеният по-рано от нея
в качеството на купувач, договор за покупко-продажба, обективиран в НА №81/13.04.2010г.,
тя не е могла изобщо да прехвърли собствеността върху имота.
Всичко изложено сочи, че са налице предпоставките
на чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД ищеца да претендира връщането на даденият от него
задатък /аванс/ - сумата от 20 000 лева. Районния съд, като е достигнал до
извод за основателност на този иск и съответно е уважил същия, е постановил
едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани
във въззивната жалба и при условията на чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения за основателност на
иска за сумата от 20000 лв., правилно и ненуждаещо се от ревизиране се явява
първоинстанционното решение и в частта му за разноските.
При този изход на въззивното
производство въззиваемия има право да му се присъдят разноски за въззивната
инстанция. Въззивния съд, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и предвид наличието на
надлежно искане в тази насока, присъжда в полза на въззиваемата страна И.П.
разноски в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №10/08.03.2018 г., постановено по гр.д.№407/2017 г. по описа на ЕРС в частта, с която е признато за
установено, че К.С. дължи на И.П. сумата 20 000 лв.,
представляваща дадено от последния капаро по неизпълнен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.04.2017г. и в частта за разноските.
В останалата част Решение
№10/08.03.2018 г., постановено по гр.д.№407/2017 г. по описа на ЕРС, като
необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К.П.С., с ЕГН-**********,***, да заплати на И.П.П. с ЕГН-********** *** разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.