Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 04.02.2019 г. гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд, II-ри въззивен наказателен
състав
на 16 януари 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА КОНДОВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар: M. Koматарова
Прокурор: Г. Георгиев
като разгледа
докладваното от мл. съдия Мархолева
ВНОХД
№ 386 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на
служебния защитник - адв. И.Г. *** на подс. С.А.Д., ЕГН **********, против Присъда № 157/21.11.2018 г., постановена по НОХД № 1120/2018 г. по
описа на Районен съд Ямбол.
С присъдата, подс. С.А.Д. е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.198, ал.1 от
НК, поради което и при условията на чл.
58А, ал.1 от НК е осъден на
две години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С
присъдата, на основание чл. 59, ал.1
от НК е приспаднато времето през което подсъдимият С.А.Д. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” считано от **.**.**** год. - **.**.**** год. включително. Освен това е постановено веществените
доказателства по делото - 1
бр. черна плетена жилетка с мъхеста яка и черен цип и 1 бр.черна шапка с
козирка да бъдат върнати на
подсъдимия.
С жалбата се твърди, че
присъдата е явно несправедлива по отношение наложеното наказание, като се моли
същото да бъде намалено на две години "лишаване от свобода". Не се
правят нови доказателствени искания.
В съдебно заседание прокурорът пледира
за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд. Счита, че наложеното
му наказание не е явно несправедливо и че последното съответства на
обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, осъждан многократно за
умишлени престъпления от общ характер
В съдебно заседание въззивникът – подс. С.Д. участва лично. Защитникът адв. С. Г.,
преупълномощен от адв. Г., поддържа депозираната въззивна жалба и моли съда да
я уважи. Излага съображения в допълнение към въззивната жалба, като твърди, че РС изрично
посочил в мотивите си, че наказанието е определно при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, при положение, че е индивидуализирано съгл. чл. 54 от НК
при превес на отегчаващите обстоятелства, а такива не били посочени. Счита, че
така определено наказанието не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца. В този смисъл моли за изменение
на първоинстанционната присъда и налагане на наказание при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода.
В дадената последна дума подс.
С.Д. моли да му бъде намалено наказанието.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка
на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от
НПК, констатира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от
лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
След предварително изслушване на страните и при
наличие на предпоставките на процесуалния закон първоинстанционният съд е
разгледал делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК. С определение по
реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че
ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
На **.**.**** год., около 13.00 ч. подсъдимият С.А.Д.
***. На същата улица се намирал свид. М. П. К. в таксиметровия си автомобил -
„Д.“ с рег.№ * ******, който към същия момент приключвал курс с клиент - свид.
Ц. А. Д., която стояла на задната седалка в автомобила. На таблото на
автомобила били оставени 4 бр. банкноти - 1 бр. с номинал 20 лв., 1 бр. с
номинал 10 лв. и 2 бр. банкноти с номинал 5 лв., всички собственост на свид. К.,
а прозорецът на предната врата бил отворен, за да се проветрява автомобила.
Всичко това било възприето от подс. Д.. Докато свид. Д. заплащала сметката за
таксиметровата услуга и свид. К. бил обърнат към задната седалка, подс. Д. промушил
ръката си през отворения процзорец, нанесъл удар с ръка в областта на лявото
слепоочие на шофьора, след което се протегнал и взел от таблото намиращите на
него банкноти на обща стойност 40 лв., след което побягнал с така отнетите
пари. Свид. К. излязал от таксито и го подгонил, настигнал го и го хванал за
дрехите. В този момент горната дреха /черна плетена жилетка с мъхеста яка и
черен цип/, с която бил облечен подсъдимия останала в ръцете на свид. К. и от
нея се пръснали пари. Подсъдимият нанесъл няколко удара с пръчка в областта на
главата на свид. К., след което взел падналите пари от земята и побягнал в
посока ромската махала в гр. Я.. На мястото на инцидента останала черна шапка с
козирка, която била изпаднала от главата на подсъдимия.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по
делото въззивният съд намира за безспорна.
Районният съд за да постанови присъдата си е приел
за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е приел,
че самопризнанието на подсъдимия напълно кореспондира с всички събрани гласни и
писмени доказателства на досъдебното производство- обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на М. К., Х. Х., И.
А. и Ц. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателст вени средства -протокол за
разпознаване на лица, справка за съдимост, протокол за доброволно предаване и
веществени доказателства - 1 бр.черна жилетка и 1 бр.черна шапка с козирка.
Авторството на деяниято, както и времето, мястото
и начина на осъществяването му, както и размера на отнетата сума безспорно се
установяват от направените от подсъдимия самопризнания и от показанията на
свидетелите. Посочените гласни доказателства са последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи
помежду си, поради което правилно и обосновано
са кредитирани от първата инстанция. След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становището си по съответствието на
самопризнанията на подсъдимия с годните доказателства и доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ
на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Решаващият
аргумент за това се извежда от същностната характеристика на съкратеното
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за
непосредственост и устност в наказателния процес. Следователно правилно в
рамките на компетентността си първоинстанционният съд е разгледал делото в съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка, че така
изброените доказателствени материали, имат отношение към самопризнанието на
подсъдимия и го подкрепят.
При така установената фактическа обстановка
районният съд правилно е приел, че подсъдимият С.Д. с деянието си е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал. 1 от НК, тъй като на **.**.****
год., около 13.00 ч. в гр. Я., на ул.“К.“, от лек автомобил „Д.“ с рег.№ * ******
е отнел чужди движими вещи - пари в банкноти на обща стойност 40 лв., от
владението на собственика им - М. К., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - нанесъл удари с ръка и пръчка в областта на
главата на пострадалия М. К..
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК се изразява в отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи, посочени в диспозитива на обвинението от владението на друго лице, собственост на същия, като за отнемането на тези вещи деецът е използвал сила - удар с ръка в слепоочието и с пръчка по главата на свид. К.. Правилно ЯРС е приел, че вследствие упражнената върху свид. К. физическа принуда, пострадалият не е разполагал с друга възможност и противно на волята си е оставил подсъдимия да вземе парите.
Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с тяхното придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя фактическа власт, като за постигане на това свое намерение е използвал сила, която да е от естество да неутрализира съпротивата на свид. К.. Подс. Д. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес, т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Ето защо първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимия за виновен в извършване на деянието по чл. 198, ал. 1 от НК.
По
отношение наложеното наказание:
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия районният съд е отчел
всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е
стигнал до извода, че наказанието му следва да бъде определено при условията на
чл. 54 НК, с прилагане на разпоредбата на чл. 58а ал.1 НК. Въззивният съд
споделя всички изложени от решаващата инстанция смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
които са ценени обективно и правилно.
Възраженията на защитника на подсъдимия,
концентрирани именно върху индивидуализацията на наказанието, се явяват неоснователни.
Предвиденото в особената част на НК наказание за престъпление по чл. 198, ал. 1
от НК варира от три до десет години. При отчитане превеса на смекчаващи
обстоятелства (младата възраст на подсъдимия, оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина и ниската стойност на отнетото) на фона на високата степен на обществена опасност на
деянието, засягащо собствеността на гражданите, както и обремененото съдебно
минало на подс. Д., ЯРС правилно е определил наказание към минимума - три
години и шест месеца лишаване от свобода. Самопризнанието в съдебно заседание е елемент от процедурата на съкратеното
съдебно следствие и основание за прилагане разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК,
поради което не следва да бъде отчитано като отделно смекчаващо вината
обстоятелство. Следователно определеното му наказание три години и шест месеца
лишаване от свобода, намалено на 2 г. и 4 месеца, след прилагане разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 от НК е справедливо и съответно на степента на обществената
опасност на личността на подсъдимия и на деянието.
С така наложеното наказание в пълна степен биха се
постигнали целите на наказанието визирани в чл. 36 НК и преди всичко същото ще
въздейства възпиращо и предупредително както спрямо подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Правилно е съобразен и първоначалният "строг" режим на изтърпяване на
наказанието.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 59
ал.1 НК като е приспаднато задържането под стража, считано от **.**.**** г. до
привеждане на присъдата в изпълнение.
При горния изход на делото, правилно
съдът се е произнесъл и по веществените
доказателства по делото, представляващи 1 бр. черна жилетка и 1 бр. черна шапка
с козирка да бъдат върнати на подсъдимия.
Водим от горното, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 157/21.11.2018 г., постановена по НОХД № 1120/2018 г. по описа на
Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.