Р Е Ш Е Н И Е

№ 10 18.02.2019 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА К.А

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар М. Коматарова

прокурор Г. Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 378 по описа на ЯОС за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс. Д.В.М. и по въззивна жалба на подс. И.Д.Д., против Присъда № 150/12.11.2018 г., постановена по НОХД № 181/2018 г. по описа на Районен съд – Я., с която двамата подсъдими са признати за виновни в това, че в неустановен час за времето от 0*:00 часа до 0*:00 часа на **.**.**** г. в гр. Я., ул. ** бл. **, вх. *, ап. **, след предварителен сговор помежду си, действайки като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 180 лв., от владението на собственика им Е. А. К. от гр. Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и за подс. Д. е извършено в условията на опасен рецидив. Поради това и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК, ЯРС е осъдил подс. Д.М. на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, а на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ и чл. 54 от НК – подс. И.Д. на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, решаващият съд е ПРИВЕЛ в изпълнение наложеното на подс. Д.М. наказание по Присъда № ***/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, от СЕДЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Също така първата инстанция е осъдила подсъдимите Д.М. и И.Д. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 31.74 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР Я., както и по 25 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, а подс. Д. да заплати и в полза на НБПП – С. разноски в размер на 230 лв., за осъществената адвокатска защита в хода на досъдебното производство.

В открито съдебно заседание на **.**.**** г., жалбата на подс. И.Д., с негово съгласие, бе оттеглена от защитника адв. Д. *АК. Въззивното производство, по отношение на тази жалба, бе прекратено.

Във въззивната жалба на подс. Д.М. се сочи, че атакуваната присъда е неправилна – незаконосъобразна и необоснована, тъй като обвинението спрямо него не е доказано по несъмнен начин. В открито съдебно заседание защитникът адв. Г. *АК излага допълнителни съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен при нарушение на процесуалния и материалния закон и е недостатъчно мотивиран. Също твърди, че неправомерно решаващият съд е отказал на един от подсъдимите – И.Д. да сключи споразумение като е приел, че е задължително необходимо съгласие на другия подсъдим и по този начин е ограничил правото му на защита. В тази връзка настоява, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, ал. 1 НПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Алтернативно поддържа, че не е безспорно установено въззивникът М. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. ал. 1 НК – да е извършил процесната кражба при предварително сговаряне с другия подсъдим. Защитникът счита, че деянието е извършено единствено от другия подсъдим – въззиваемия И.Д., като той е признал авторство когато е изразил желание да сключи споразумение с прокуратурата. Пледира ЯОС, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 НПК, да отмени първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която да признае подс. Д.М. за невиновен по така повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК поради липса на доказаност на неговата вина. Алтернативно – да бъде променена квалификацията на деянието като от обвинението отпадне предварителното сговаряне и да се определи на подс. Д.М. наказание пробация. Подс. Д.М. участва лично във въззивното съдебно заседание и като не се признава за виновен желае оправдаването си.

Представителят на ЯОП настоява присъдата, като правилна и законосъобразна да се потвърди. Счита, че са налице условия за приложение на разпоредбата на чл. 68 НК по отношение на предходна присъда на подсъдимия М..

Въззиваемия И.Д. и неговият защитник, не вземат становище по жалбата на въззивника Д.М..

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба на подс. Д.М. е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

В ранните часове на **.**.**** г., подс. И.Д.М., подс. Д.В.М., свид. Е. К. и свид. Е. П. отишли в апартамента на подс. И.Д.,***. След известно време там отишъл и свид. Д. П.. Всички употребили алкохол и свид. Е. К. заспал. Тогава подс. М. и Д. говорили и взели решение да извършат кражба на мобилния телефон на свид. К. и на парични средства каквито намерят в него. В изпълнение на взетото решение подс. М. бръкнал в джоба на панталона на свид. К. и от там взел сумата от 20 лв., а подс. Д. взел от масата мобилния телефон на свид. К. марка „LG G3s“ модел LG D 722. Без да се уточняват допълнително, подс. М. подал отнетите парите на подс. Д.. Малко след това двамата подсъдими, свид. П. и свид. П. напуснали апартамента, като там останал спящия свид. К.. В близост до „Зъболекарска поликлиника” в гр. Я., групата била застигната от патрулен полицейски автомобил и двамата подсъдими побягнали. Свид. К. се събудил около 0*.00 ч. на **.**.**** г. и установил липсата на инкриминираните вещи.

Впоследствие подс. И.Д. дал откраднатия мобилен телефон на свид. Н., а той – на свид. Щ.. След разкриване на деянието свид. Щ. предал доброволно намиращия се в него мобилен телефон и той бил върнат на собственика – пострадалия К..

ВЛ по стоково-оценителна експертиза дава заключение, че общата стойност на отнетите от пострадалия К. вещи възлиза общо на 180 лв. – 160 лв. (мобилен телефон) и 20 лв. (пари).

Подс. И.Д. е осъждан седем пъти, като с Определение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ****/** г. на ЯРС, в законна сила от **.**.**** г. му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години, а с Определение № ***/*.**.**** г. по НОХД № ****/** г. на ЯРС, в сила от **.**.** г. – три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Подс. Д.М. е осъждан три пъти, като с Присъда № ***/**.**.**** г. по НОХД № ***/** г. на ЯРС, в сила от **.**.** г., му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства: отчасти от обясненията на подс. Д., от показанията на свидетелите К., Н., П. и С. – дадените в хода на съдебното производство; показания на свидетелите П. и Щ. дадени в досъдебното производство и приобщени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред; заключението на ВЛ по стоково-оценителната експертиза; гаранционна карта; фактура № *********/**.**.** г. и касов бон към нея; справка В.; Справка М-т.; протокол за доброволно предаване – 2 бр.; разписка; справка за съдимост – 2 броя.

Решаващият съд е анализирал събраните по делото доказателство и правилно е кредитирал едни и отхвърлил други. Въззивният състав се присъединява към изводите на ЯРС и като счита за ненужно да ги преповтаря детайлно, ще обърне специално внимание на показанията на очевидеца свид. Е. П. (дадени в досъдебното производство пред съдия – Протокол разпит пред съдия от **.**.**** г. по ЧНД № ***/**** г. по описа на PC – Я., по ДП № ***/**** г. по описа на РУ Я. – л. 29 и 30 том ДП) и приобщени по съответния процесуален ред, чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК: „… Седнахме да пием и след около петнадесет минути Е. заспа на стола. Аз повечето стоях и наблюдавах. И. и Д. си говориха нещо, но аз не ги чух какво точно си казаха. В един момент Д. му бръкна в джоба на Е., който спеше и му извади парите от десния преден джоб. Телефона на Е. беше на масата и И. го взема. Д. след като извади парите от джоба на Е. ги подаде на И.. … След случилото не съм виждал Е.. Аз бях решил след случката да разкажа на Е. и няколко дни след това го видях на центъра до библиотеката. Разказах му какво е станало и му казах да отиде в полицията да пусне жалба…”, както и от показанията на очевидеца свид. Д. П. (Протокол от с.з. на ЯРС от **.**.**** г.): „... Бяхме аз, Д., И. и Евгени, и това момче, на което са откраднали телефона. Имаше телефон на масата. След като излязохме от И. и тръгнахме посока центъра, тогава видях, че са взели телефона. Телефонът беше в И.. След това мина патрулна кола на полицията и Д. и И. хукнаха да бягат...”, от които пряко и по несъмнен начин се установява, че двамата подсъдими, след като са сговорили предварително са отнели инкриминираните вещи от постр. К.. В тази насока са и показанията на свид. К., свид. С., свид. Н. и свид. Щ.. Резонно ЯРС е отбелязал, че по делото не са налице данни свидетелите П., П., Н., С. и Щ. да са заинтересовани от изхода на делото и законосъобразно е ценил техните показания.

Правилно решаващият съд не е дал вяра на обясненията на подс. Д. в частта им, в която същият отрича извършването на деянието, като е изложил убедителни мотиви защо – тези обяснения са в противоречие с кредитирания доказателствен материал и отчетливо съставляват защитна теза.

Като е спазил процесуалния ред за приобщаване и проверка на доказателствата, първостепенният съдебен състав е направил правилна оценка на доказателствения материал и е достигнал до верни изводи от фактическа страна. ЯОС напълно ги споделя и счита, че по отношение на главния факт всички ценени доказателства по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимите Д.В.М. и И. Д.Д., както от обективна така и от субективна страна са осъществили квалифицира кражба, като в неустановен час за времето от 0*.00 ч. до 0*.00 ч. на **.**.**** г. в гр. Я. ул. ** бл. ** вх. * ап. **, след предварителен сговор помежду, действайки в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 180 лв. от владението на собственика им Е. А. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и за подс. Д. е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК за подс. М. и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК за подс. Д..

Правилно ЯРС е посочил, че авторството на деянието се установява по несъмнен начин след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства – кредитирани и подробно анализирани от ЯРС, като и от настоящия състав.

От обективна страна

Двамата подсъдими са изпълнили обективните съставомерните признаци на престъплението за което им е повдигнато – извършили са действия по отнемане на инкриминираните вещите от владението на собственика им собственика им Е. К., като са ги взели и отнесли от мястото където са се намирали, а след това са осъществили и последващи действия по установяване на свое владение като се разпоредили с тях, ерго – подсъдимите са прекратили трайно владението на собственика и осъществили свое владение. Престъплението е довършено, като непосредствено след кражбата подсъдимите са напуснали местопрестъплението, а в последствие – и се разпоредили с вещите като със свои.

Настоящият състав подкрепя първата инстанция в извода й по отношение на авторството и намира за ненужно да го преповтаря подробно. В частност, участието на подс. Д.М. в процесната кражбата, ЯОС счита за несъмнено доказано. Тук въззивният съд ще си позволи отново да акцентира на посочените при коментара на доказателствената съвкупност показания на свид. Е. П.: „…И. и Д. си говориха нещо, но аз не ги чух какво точно си казаха. В един момент Д. му бръкна в джоба на Е., който спеше и му извади парите от десния преден джоб. Телефона на Е. беше на масата и И. го взема. Д. след като извади парите от джоба на Е. ги подаде на И.. …”, както и на показанията на свид. П.: „…След като излязохме от И. и тръгнахме посока центъра, тогава видях, че са взели телефона. Телефонът беше в И....”.

Настоящият състав споделя и становището на решаващия съд, че процесната кражба е извършена при предварителен сговор между двамата подсъдими. Тук следва да се посочи, че в наказателния закон са предвидени няколко форми на усложнена престъпна дейност, изразяваща се в участие на повече от едно лица в осъществяване на престъплението – т. нар. обикновено съучастие по смисъла на чл. 20 от НК, както и особена форма на съучастие след предварителен сговор между съучастниците (квалифициращ признак, предвиден в особената част на Наказателния кодекс, вкл. и за престъплението кражба). Характерно за предварителния сговор от обективна страна е участието на лицата в самото изпълнително деяние на престъплението, а от субективна – предварително обмислено и взето съвместно решение на съизвършителите за осъществяване на престъплението, с или без уточняване на начина или средствата за неговото извършване, ролите на всеки от тях и т. н. (в този смисъл – раздел ІІ т. 3 от Постановление № 3 от 1970 г. на Пленума на ВС). В конкретния казус, при анализа на всички събрани по делото доказателства ЯОС счита, че деянието е извършено от двамата подсъдими при предварителен сговор. Безспорно при осъществяване на процесната кражба подсъдимите са действали като съизвършители – подс. М. е взел паричната сума на К., а подс. Д. – мобилния му телефон, като всеки един от тях е пряко е осъществил изпълнителното деяние, прекъсвайки фактическата власт на собственика на процесните вещи и установявайки своя такава. За умисъла на дейците следва да се съди по техните действия и видно от кредитирания доказателствен материал (най-вече от показанията на свидетелите очевидци П. и П.), преди деянието двамата подсъдими са провели разговор помежду си, при спокойна обстановка (постр. Е. К. е спял) и са взели съвместно решение за осъществяване на деянието, а след отнемането, в изпълнение на тяхната предварителна уговорка, подс. Д.М. е предал инкриминираните пари на другия съучастник подс. И.Д., без да се уговарят и уточняват допълнително как да действат, продължавайки координираните си действия в изпълнение на намисленото преди деянието – плод на предварителното им споразумяване. Логично всеки един от подсъдимите е съзнавал, че участва в извършването на деянието съвместно с другия подсъдим като общността на умисъла между тях се явява резултат на предварителното им сговаряне за извършването на престъплението.

Правилно ЯРС е приел, че извършеното не представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 НК. В тази насока следва да се съобрази начина на осъществяване на деянието от двамата подсъдими, насочено към вещи на спящ човек, без да се притесняват от останалите намиращи се на местопроизшествието лица – характеризираща го с повишена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимите, правилно първостепенният съд е приел, че процесното деяние е осъществено от подс. И.Д. в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК – преди осъществяване на процесното деянието той е бил осъждан по НОХД № ****/** г. на ЯРС и по НОХД № ****/** г. на ЯРС и срока по чл. 30 НК не е изтекъл.

От субективна страна

При осъществявана на престъплението всеки от подсъдимите е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дейците са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Имайки предвид, че са хора с достатъчен житейски опит, а и осъждани за престъпления от общ характер, логично са съзнавали всички елементи от състава на конкретното престъплението: това, че след предварителен сговор като съизвършители извършват противоправно и общественоопасно деяние от което ще настъпят престъпните последици. Подсъдимите са осъществили кражбата именно с намерение противозаконно да присвоят процесните вещи, като са съзнавали, че лишават от владение върху тях техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене – след установяване на фактическата си власт върху вещите са се разпоредили с тях като със свои. Всеки от двамата подсъдимите е разбирал противоправния характер на извършеното, но е целел незаконното си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи – че вършат конкретното престъпление след предварително сговаряне, при общност на умисъла им към престъплението, като всеки от тях е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си заедно с другия участник в изпълнителното деяние, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си и синхрона помежду им.

Подс. Д. е съзнавал и факта, че върши престъплението в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК – след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление от общ характер и поне едно от тях е изпълнено ефективно, и преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 НК.

Причина и условие за извършване на престъплението е незачитането от подсъдимите на установения в страната правов ред, стремежа им към противоправно облагодетелстване и изградените им престъпни навици.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

ЯОС приема за неоснователни всички съществени възражения на защитата: че авторството на подс. Д.М. не е доказано и деянието е извършено единствено от другия подсъдим – въззиваемия И.Д.; алтернативно, че не е безспорно установено, че въззивникът М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. ал. 1 НК – след предварителен сговор с другия подсъдим; че присъдата е недостатъчно мотивирана; че първоинстанционният съд неправилно е отказал на другия подсъдим И.Д., да сключи споразумение и по този начин е ограничил правото му на защита.

По отношение на доказаността (в частност – на авторството на подс. Д.М.) първоинстанционният съдебен състав е основавал вътрешното си убеждение на собствена проверка на доказателствения материал, извършил е анализ на събраните доказателства и правилно е възприел фактите по делото (коментирано от настоящият състав при обсъждане на доказателствената дейност на решаващия съд), въз основа на които е направил законосъобразни правни изводи. ЯРС безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянието, механизма на извършване, обективната и субективната страна, причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимите и вредоносния резултат. Това, че извода от този анализ не съвпада с мнението на която и да е от страните не означава, че той е превратен и непълен. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление – посочените в чл. 102 от НПК три групи обстоятелства. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие на доказателства които не хармонизират помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните фактически положения, като изгради своето умозаключение върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на свидетелските показания на очевидците свид. П. и свид. П., съобразявайки заключението на вещото лице относно стойността на отнетото, писмените доказателства и съдържанието на протоколите за доброволно предаване, надграждайки с показания на останалите свидетели, използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса. Решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствен материал и не е тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен доказателствения анализ.

По отношение на мотивираността на присъдата настоящият състав ще отбележи, че ЯРС като е решил всички въпроси по чл. 301 НК, е съобразил съдържанието на присъдата с разписаното в чл. 305 от НПК. В конкретния случай решаващият съд не само е направил достатъчен доказателствен анализ, но е отговорил и на всички основни възражения по делото, като е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение.

За наличието на предварителен сговор между двамата подсъдими при осъществяване на процесното деяние, настоящият състав посочи съображенията си напред в изложението.

Неоснователно е и възражението на защитата на подс. М., че първоинстанционният съд неправилно е отказал на другия подсъдим – И.Д., да сключи споразумение и по този начин е ограничил правото му на защита. Освен че такова възражение е недопустимо, тъй като адв. Г. представлява само подс. М. и няма правен интерес до го поддържа, а подс. Д. не обжалва на собствено основание първостепенния съдебен акт (предвид оттегляне на въззивна му жалба), то и процесуално ЯРС не е действал незаконосъобразно в тази насока. Процедурата по Глава 29 НПК е подчинена на идеята за бързо приключване на делото при постигане на приемлив компромис между два разнопосочни процесуални интереса, каквито са тези на обвинението и защитата. При нея обвиняемият признава вината си (т.е. отказва се от правото си да се ползва от процедурата по общия ред, в която прокурорът следва да докаже неговата вина) и по този начин спестява процесуалните усилия на държавното обвинение, произтичащи от тежестта на доказване, а в замяна получава по-благоприятно наказателно-правно третиране – определени законови привилегии. В процедурата по Глава 29 НПК е налице специфика и относно ролята на съда като орган, осъществяващ функцията по ръководство и решаване в процеса. Докато в производството по общия ред, съдът сам изследва въпросите по чл. 301 НПК и постановява присъда, в процедурата по Глава 29 НПК, макар и да продължава да бъде арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите, предмет на съгласието между страните. Теоретично за да се стигне до споразумение, следва да е налице идентичност на насрещните волеизявления на обвинението и защитата по въпросите, посочени като задължителен предмет на съгласуване по чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК. Затова и в конкретния случай въобще не можа да се разсъждава в насока отказана от решаващия съд възможност на страните да постигнат споразумение за частично решаване на делото. В настоящия казус защитата на другия подсъдим – И.Д. е поискала от ЯРС да предостави време в което да бъдат възстановени причинените вреди с оглед евентуално сключване на споразумение. Тук следва да се отбележи, че дори при пълна репарация не е сигурно дали страните ще постигнат съгласие за решаване на делото със споразумение, още повече в случая тази процедура дори не е започнала пред първата инстанция и по никакъв начин не ангажирала ЯРС да извърши процесуални действия в посока постигане на споразумение по делото. При това искане на защитата на подс. И.Д. не са били налице основания за споразумение и всъщност ЯРС е отказал да даде срок в който да се възстановят причинните от деянието имуществени вреди (виж л. 3 от Протокол от първоинстанционното съдебно заседание от **.**.**** г.), стриктно изпълнявайки процесуалните си правомощия за срочно приключване на наказателното производство.

ПО НАКАЗАНИЯТА

Въззивната инстанция намира, че законосъобразно на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК, ЯРС е определил на подс. Д.М. наказание ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода”, а на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ и чл. 54 от НК – на подс. И.Д. ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”. Наложените наказания са в минималния им законов размер и при липса на протест за увеличаването им, е безцелно да се обсъждат съображенията на решаващия състав за конкретните им параметри. В случая е необходимо единствено ЯРС да се подкрепи в извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 НК. Безспорно наличните смекчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства – сравнително невисоката стойност на отнетото и възстановяване на по-голяма част от вредата, както и изложеното в представената във въззивното производство Характеристика за подс. Д.М. (вх. № ***/**.**.**** г. по регистъра на ЯОС), разгледани комплексно с отегчаващите – високата степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления в страната и високата лична обществена опасност на всеки един от подсъдимите, не са нито многобройни, нито сред тях има изключително такова, така щото да се изведе, че и най-лекото предвидено наказание ще се яви несъразмерно тежко за извършено от всеки от тях. По тези съображения настоящият състав счита, че определените от ЯРС наказания са законосъобразни и биха могли да окажат предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на всеки подсъдими, така и спрямо останалите членове на обществото. Те ще допринесат всеки от двамата подсъдими да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за набавяне на средства. Наказанията, макар и определени в законовия минимум, са и такива че да не създават погрешно усещане у всеки от подсъдимите за безнаказаност и да им посочат, че корекция е възможна, че има реален шанс те да се поправят, като съобразяват в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

ЯОС споделя извода на решаващия състав, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на определените наказания, тъй като всеки подсъдим е осъждан на лишаване от свобода и не е реабилитиран. Съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, подс. И. Д. следва да търпи наложеното му наказание при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Правилно, като преценил, че процесното деянието е осъществено от подс. М. в изпитателния срок на наказанието по НОХД № ***/** г. на ЯРС, на основание чл. 68, ал. 1 от НК първостепенният съд е привел в изпълнение наложеното по посоченото дело наказание от седем месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, законосъобразно ЯРС е определил подс. М. да търпи наложеното по настоящото наказателно производство наказание (както и приведеното), при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, предвид липсата на основания за определяне на строг режим по чл. 57, ал. 2, б. „в” от ЗИНЗС.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС е определил размера на разноските и ги присъдил в тежест на подсъдимите – всеки един от тях да заплати сума в размер на по 31.74 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Я. и сума в размер на по 25 лв. в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС. Правилно първата инстанция е осъдила подс. Д. да заплати в полза на НБПП – гр. С. и разноски в размер на 230 лв. за предоставената му в хода на досъдебното производство адвокатска защита.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 150/12.11.2018 г., постановена по НОХД № 181/2018 г. по описа Районен съд – Я..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________________

ЧЛЕНОВЕ: ____________________

____________________