О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11.02.2019 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд,….втори въззивен граждански състав

на…единадесети…февруари две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Красимира Тагарева

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 36 по описа на 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба от „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр.Ямбол против определение № 3435/20.12.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 5010/2018 г. по описа на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.200 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД на Т.М.А. и Е.А.А. за сумата 386 385,84 лв. като се иска същото да бъде отменено, а издадената обезпечиелна заповед – обезсилена. Атакуваното определение се счита за неправилно и незаконосъобразно по няколко причини: не е доказана обезпечителна нужда – дружеството бъдещ ответник е в стабилно финансово състояние и не съществува опасност от затруднено или невъзможно осъществяване на правата им по бъдещо позитивно решение; няма убедителни доказателства за виновно поведение на дружеството – доказателства относно основателността на бъдещия иск; наложеният запор на сметки като обезпечителна мярка е неподходяща такава, тъй като са налице недвижими имоти на дружеството, които биха могли да бъдат възбранени; съдът е допуснал обезпечението без да е определил парична гаранция по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД; бъдещите ищци са получили застрахователни обезщетения, т.е. дружеството е направило необходимото да гарантира правата на лицата, пострадали от трудовата злополука.

В срока за отговор по чл.276 ал.1 от ГПК такъв е депозиран от Т.М.А. и Е.А.А.. Частната жалба на А. Р. се счита за неоснователна, неправилна и необоснована по същество, поради което се желае да бъде оставена без уважение. Според въззиваемите съдът правилно е допуснал обезпечението на бъдещите им искове при наличието на всички предпоставки за това – бъдещият иск е допустим и вероятно основателен, а обезпечителната нужда се предполага.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 5010/2018 г. е образувано по молба на Т.М.А. и Е.А.А., представляван от законния си представител Т.М.А. с искане за допускане на обезпечение на бъдещите им искове за обезщетение от трудова злополука, настъпила с наследодателя им А. А. против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр.Ямбол в размер 386 385,84 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник до размера на исковата сума.

Към молбата са представени доказателства за това, че злополуката, станала с лицето А. на 4.06.2016 г. е трудова злополука по чл.55 ал.2 от КСО – решение на директора на ТП на НОИ Ямбол № 1040-28-6/7.03.2017 г.; решение № 91/8.06.2017 г. по адм.д.№ 88/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на работодателя „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД против разпореждането на НОИ и решение № 8551/25.06.2018 г. по адм.д.№ 8278/2017 г. на ВАС, с което е потвърдено решението на ЯАС. Представени са доказателства за образуване на щета по трудова злополука от застрахователя на работодателя, по която на бъдещите ищци са изплатени по 38 448,72 лв. и протокол от проведена срещу между тях и работодателя за изплащане на обезщетение извънсъдебно, на която не са взети никакви решения. Следва да се отбележи,че бъдещите ищци са посочили, че са определили цената на бъдещите си искове като са приспаднали сумите на получените застрахователни обезщетения.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок /тъй като липсват данни за момента на уведомяване за атакуваното определение/, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.391 от ГПК обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението на съда и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. В конкретния казус се прилага презумпция за наличие на обезпечителна нужда, тъй като липсват данни, които да я опровергават /Ж.Сталев БГПП, изд.1994 г./, а изложеното от ответника по бъдещия иск не води до извод за липса на обезпечителна нужда. Финансовата стабилност на бъдещия ответник, за каквато твърди жалбоподателя би имала значение за опровергаване на обезпечителна нужда, ако той е финансова институция – банка и е предявен бъдещ иск за парично вземане в минимален размер /определение № 86/6.02.2009 г. по ч.т.д.№ 61/2009 г. на ВКС, II ТО/. По делото са представени писмени доказателства в съответствие с втората от кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на обезпечение. Последните съдът намира за създаващи убеждението за вероятна основателност на бъдещия иск. Не е необходимо установяване на вината на ответника за настъпване на трудовата злополука, както в обезпечителното производство, така и в бъдещото исково, тъй като съгласно чл.200 ал.1 от КТ, тъй като отговорността на работодателя е безвиновна. Поради достатъчното писмени доказателства относно вероятната основателност на бъдещия иск не е необходимо и въззивният съд приема за правилна преценката на районния съд за това, че не е определена парична гаранция за внасяне от молителите. Както се посочи по-горе, молителите изрично за формирали цената на бъдещите си искове, имайки предвид получените застрахователни обезщетения, поради което не е налице неяснота и в тази част на искането за обезпечение.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя относно това, че наложеният запор върху банкови сметки е неподходяща обезпечителна мярка, същите би следвало да бъдат отправени в производство по замяна на обезпечителната мярка по реда на чл.398 от ГПК, а не в настоящото производство. Въпреки това настоящият състав следва да отбележи, че видно от представените с отговора на частната жалба писмени доказателства от въззиваемите е видно, че доста недвижими имоти на ответното дружество са ипотекирани, а в отговора на една от банките е отбелязано, че към същото имат претенции трети лица преди датата на налагане на запора.

По изложените съображения, въззивният съд преценя за правилно определението за допускане обезпечение на бъдещ иск, а частната жалба против него за неоснователна.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“, ЕИК 128003989 ЕООД, гр.Ямбол, ул.“Ормана“ № 34, представлявано от управителя М.В.Т. против определение № 3435/20.12.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 5010/2018 г. по описа на ЯРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.