На 01.02.2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.дело №29 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на В.В.К., гражданин на Р. Ф., подадена от пълномощника й адв.Ю.А. от САК, против Решение №59/24.10.2018г. на Тополовградски районен съд по гр.д. №289/2017г., с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от жалбоподателката срещу дружеството "В. ТС"ЕООД с.Срем иск по чл.125, ал.3 ТЗ, вр. с чл.129, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща полагащата й се част от дружествения дял на В. Ф. К., и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката моли за отмяна на решението на ТРС и за връщане на делото на първата инстанция за произнасяне по същество на предявения иск. Оспорила е извода на районния съд, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като за предявяването му нормата на чл.132 ТЗ изисква съвместна процесуална легитимация на всички наследници на починалия съдружник. Сочи, че в случая разпоредбата на чл.132 ТЗ е неприложима, тъй като тя като ищца няма качеството на съдружник в ответното дружество и не упражнява членствени права върху общ дял, а е предявила претенция за заплащане на паричната равностойност на съответната част от дяловете от капитала на ответното дружество, която част е придобила по силата на наследствено правоприемство. Позовава се на трайната практика на ВКС, според която наследяването на дял не е равнозначно на придобиване на членствени права в дружество с ограничена отговорност, като за наследника възниква правото на вземане към дружеството за равностойността на дела на наследодателя му и за упражняване на това право не се изисква съвместна процесуална легитимация на всички наследници. Моли и за присъждане на разноските в производството.

Ответникът по жалбата - търговското дружество "В. ТС"ЕООД, чрез пълномощника си адв. М.Х., е депозирал писмен отговор, с който е споделил мотивите на районния съд, че на основание чл.132 ТЗ ищцата, като наследник на починал съдружник, може да упражни правото на иск по чл.125, ал.3 ТЗ само съвместно с другите наследници. Навежда, че искът е недопустим и на друго основание- тъй като ищцата не е представила удостоверение за наследници и не е установила по друг начин качеството си на наследник на починалия съдружник, нито какви права наследява. Поради това моли за потвърждаване решението на ТРС и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, ЯОС прие за установено следното:

ТРС е сезиран с исковата молба на В.В.К., гражданин на Руска Федерация, с която против търговското дружество "В. ТС" ЕООД с.Срем е предявен иск по чл.125, ал.3 ТЗ, вр. с чл.129, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща полагащата се на ищцата част от дружествения дял на В. Ф. К. в ответното дружество. В исковата молба ищцата е изложила, че баща й В. Ф. К. е бил съдружник в ответното дружество с притежавани 7 дяла от капитала му, или 70 % от същия. Баща й починал на*****., при което дяловете му били наследени при равни части от наследниците му по закон - от ищцата като негова дъщеря, от втората му дъщеря Н.С. и съпругата му Т.С. Ищцата е поддържала в исковата молба, че Общото събрание на съдружниците в ответното дружество е взело решения за прекратяване участието на съдружника В.К., поради смъртта му, за поемане на дружествения му дял от другия съдружник, за преобразуване на дружеството в ЕООД и за приемане на нов учредителен акт, които обстоятелства са вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството, но същото е останало задължено към наследниците на починалия съдружник за заплащане стойността на дружествения му дял.

С обжалваното решение ТРС е оставил без разглеждане предявения иск като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че починалият съдружник в ответното дружество В. Ф. К. е оставил трима наследници по закон - две дъщери, една от които е ищцата, и съпруга, като за предявяване на иска по чл.125, ал.3 ТЗ нормата на чл.132 ТЗ изисква съвместна процесуална легитимация на всички наследници.

С решението ТРС не е разгледал по същество спора между страните, същото има характер на определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което жалбата против него следва да се разгледа по реда на чл.274-чл.278 ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в указания от районния съд срок (чл.62, ал.3 ГПК), а разгледана по същество е основателна. Съображенията за този извод са следните:

Съобразно разпоредбата на чл.125, ал.1, т.1 ТЗ участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява със смъртта му, а в нормата на чл.129, ал.1 ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял на починалия съдружник. Трайна е практиката на ВКС по въпроса относно наследяването на съдружник в ООД. С нея е прието, че наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в ООД, имуществените му права- дяловете от капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като третото лице за дружеството по смисъла на чл.129, ал.1 ТЗ, а придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала, притежавани от починалия съдружник. Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност (чл.127 ТЗ), а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял - чл.123 ТЗ.

Нормата на чл.132 ТЗ урежда, че ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват права по него само съвместно. Уредената в чл.132 ТЗ съвместност на дела обаче е само по отношение на единното членствено правоотношение на няколко лица с дружеството, за членствените им права и задължения. При смърт на съдружник, както се посочи, наследникът му се явява приобретател на дяловете, на имуществените права като трето лице за дружеството, а не настъпва правоприемство в членственото правоотношение, поради което нормата на чл.132 ТЗ е неприложима. При предявяване на искове от сънаследници за събиране на наследствено вземане, законът не изисква съвместна процесуална легитимация на наследниците, като и при предявени искове от няколко наследници, между тях е налице обикновено, а не необходимо другарство.

В случая с предявения иск ищцата не е упражнила членствени права по отношение на дружеството, а право като наследник на починал съдружник да получи своята наследствена част от стойността на дружествения дял на наследодателя си. Като е приел, че за предявяване на иска по чл.125, ал.3 ТЗ от наследник на починал съдружник в ООД, нормата на чл.132 ТЗ изисква съвместна процесуална легитимация на всички наследници, ТРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него от същия състав на първоинстанционния съд.

Неоснователно е твърдението на търговското дружество, че предявеният иск е процесуално недопустим на друго основание - липса на представени от ищцата доказателства, че е наследник на починалия съдружник В.К. и за наследствените й права. Непротиворечива е практиката на ВКС, че процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената с исковата молба принадлежност на спорното материално право към патримониума му и произтича единствено от неговото правно твърдение, а не от някакви обективни факти, подлежащи на установяване. Съответствието между процесуалната и материалноправната легитимация, която се установява по пътя на доказването, обосновава основателността, а не допустимостта на иска. Следователно, в случая твърдението на ищцата, че е наследник на починалия съдружник в ответното ООД обуславя процесуалната допустимост на предявения иск по чл.125, ал.3 ТЗ за наследствената й част от дела на починалия съдружник. За доказване на материалната легитимация на ищцата по иска, следва да се установи качеството й на наследник и наследствения й дял, при съобразяване разпоредбите на чл.89 КМЧП, чл.91 КМЧП и чл.48, ал.7 КМЧП и след установяване обичайното местопребиваване на починалия съдружник В.К., който е бил руски гражданин, които въпроси са по съществото на спора и по които районният съд следва да се произнесе след връщане на делото.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, на жалбоподателката следва да се присъдят направените пред ЯОС разноски в размер на сумата 40 лева.

Водим от изложеното, Я О С

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Решение №59/24.10.2018г., имащо характер на определение, постановено от Тополовградски районен съд по гр.д. №289/2017г.

ВРЪЩА делото на Тополовградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него от същия състав на съда.

ОСЪЖДА "В. ТС"ЕООД със седалище и адрес на управление с.Срем, ул."Изгрев" №2, с ЕИК 202619028 да заплати на В.В.К., гражданин на Р. Ф., родена на ***г., с паспорт №*********, издаден на**********., ******, със съдебен адресат адв.Ю.А., с адрес ***, направените пред ЯОС разноски в размер на сумата 40 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.