В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на пети февруари 2019 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар П. У.

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 18 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба с вх. на Е.Й.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Св. С. ***, с адрес за призоваване: гр. Б..., ул. „Ж.....П...." №2 против Решение №604/09.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2644/2018 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е наложил мерки за защита на П.С.М. срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на въззивника като е задължил Е.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П.С.М. съгл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, забранил му е да приближава молителката и местата й за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 50 м. за срок от 3 месеца, съгл. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и е наложил на последния съгл. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба в размер на 200 лв.

С въззивна жалба решението на ЯРС в частта, в която са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 4 от ЗЗДН се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че в съдебно заседание били оспорени от него фактите, изложени в декларацията за извършено домашно насилие по чл. 9 от ЗЗДН. Възразява, че липсва пълно и главно доказване изложените в молбата за защита факти. Заявява, че оспорва свидетелските показания, които не отговаряли на действителността, тъй като той не е влизал в дома на молителката, не е осъществявал контакт с детето си, като опитът му за такъв бил възприет като физически и психически тормоз, осъдителното решение било изградено предимно върху опитът на въззивника да посети детето си през нощта. Допълва, че всяка къща в ромската махала на гр. Ямбол била оградена с висока ограда с желязна врата, но съдът бил избрал да кредитира показанията на свид. М., която била заинтересована от изхода на делото, за това, че именно при посещението на въззивника вратата била отключена. Сочи още, че той никога не е гонил съпругата си от дома му. Възразява срещу това, че ЯРС е изградил решението си върху декларациите по чл. 9 от ЗЗДН и показанията на свид. М. - майка на молителката. Предвид изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, заедно със Заповедта за незабавна защита от 09.10.2018 г. Не претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна П.С.М., представлявана от адв. К. - ЯАК, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна по подробни изложени в последната съображения. Изтъква се, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на свид. М. и не е дал вяра на свидетелите на ответника, тъй като последните са били нелогични и непоследователни и се променили неколкократно в хода на процеса. Намира за правилно и възприетото от ЯРС, че събитието се е случило м. юни, към 22 ч. вечерта, както и че свид. Митева на зададен въпрос от адвоката на ответника е отговорила, че тяхната врата на оградата около къщата не била заключена към този момент. В тази връзка счита решението на ЯРС за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

В съдебно заседание въззивникът Е.М. не се явява, нито изпраща представител.

Въззиваемата П.М. не се явява, представлява се от адв. К., преупълномощена от адв. К., която заявява, че поддържа съображенията си в отговора на въззивната жалба, моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, както и да й бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция.

След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по молба на П.С.М. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Е. М. за защита от домашно насилие, извършено от нейния съпруг – въззивника Е.Й.М.. В молбата е отправено искане за налагане на мерки за защита и спрямо родителите на молителката – С.М.и Е.М. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е върнал претенцията за налагане на мерки за защита спрямо малолетното дете с Определение №2104 от 19.07.2018 г. (л. 15-16 вкл.), тъй като е преценил, че не са изложени факти и обстоятелства за извършено домашно насилие спрямо него, а в частта, касаеща искането за налагане на мерки за защита спрямо родителите на молителката, С. и Е. М., е отхвърлил молбата като неоснователна с решението. В тази част актът на първоинстанционния съд не е обжалван, поради което предметът на въззивна проверка се концентрира върху тази част от Решение №604 от 09.10.2018 г. по гр.д. №2644 от 2018 г. на ЯРС, с която е уважена молбата на П.М. и са наложени мерки за защита срещу осъществено единствено спрямо нея акт на домашно насилие от страна на Е.Й.М..

Брачната връзка между страните се установява от приложеното копие от удостоверения за сключен граждански брак (л. 13 по гд №2644 от 2018 г. на ЯРС). Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл. 3, т. 1 вр. с т. 10 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН, предвид факта, че твърдяните актовете на домашно насилие са осъществени на 05.06.2018 г.

В молбата за защита на ищцата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се сочи да е извършено от ответника пред първоинстанционния съд домашно насилие спрямо нея, а именно: на 05.06.2018 г. около 22:00 ч. Е.М., с когото молителката била в процес на развод, посетил жилището на родителите й заедно с друг мъж, като заявил намерение да отведе нея и малолетното й дете Д., когато се разразил скандал, в който въззивника бил призован неколкократно да напусне от майката на молителката, като се стигнало до викане на полиция чрез спешен телефон 112. Поискала е налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Приложена е декларация от молителката М. за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Видно от декларация на молителката за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, същата съдържа описание на твърдяния в молбата акт на домашно насилие. Следователно следва да се приеме, че са били налице всички предпоставки за редовност на производството откъм субекти, предмет и срок, в който да се упражнят съответните права на пострадалия.

Не се спори между страните, а и от приложените писмени доказателства (л. 14) се установява, че от съвместното си съжителство преди брака страните имат родено малолетно дете Д. Е. М., роден на *** г. Молителката е подала молба за развод, по която е висящо гр.д. № 2915/18 г. г. на Бургаски районен съд. Пред БРС е висящо и друго граждаско дело № 5565/18 г. с основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели – Е. М.майка на молителката и К. М., приятел на въззивника, който го е придружавал на датата на твърдяния инцидент.

Досежно свидетелските показания настоящият състав намира, че последните следва да се преценяват през призмата на заинтересуваността на свидетелите от тезата на страната, спрямо която са в близка по степен родство, както и при съобразяване на семейните отношения, обстоятелства по усложняването и влошаването на които бяха разкрити в рамките на настоящия процес. Това не означава, че показанията на М.следва да бъдат игнорирани изначално, без преценка в съвкупност и съпоставка с останалия доказателствен материал по делото съгл. чл. 172 от ГПК, както именно е постъпил първоинстанционния съд. Противоречивите моменти в свидетелските показания включват :

-мястото на твърдяния инцидент – М.твърди, че е заварила въззивника М. във върешността на двора, под прозореца на къщата, когато го е чула да вика по име съпругата си, излязла е навън и е започнал скандала, а М.сочи, че двамата не са успели да влязат в двора, тъй като входната врата била заключена;

-целта на посещението - майката на молителката сочи, че М. на висок глас заявил, че е дошъл да отведе жена си и детето си, като в случай на противопоставяне от страна на свидетелката, я е заплашил с агресия. М.сочи, че с въззивника дошли до Ямбол и до къщата на П.М., за да може последният да види детето си.

-времето на твърдяния инцидент – М.излага твърдения, че било около 22ч. вечерта, когато вече било тъмно, а М.сочи час около 20ч., като също твърди, че е била тъмната част на денонощието, като оправдава късното им пристигане със съображението, че въззивника М. работил до късно. Същевременно в писмената защита на процесуалния представител на ответника са изложени твърдения, че случката е била след 20ч.- около 21ч. и че въззиникът бил на работа от късен час (22 ч.), тъй като бил нощна смяна.

Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно. Изложените от ЯРС подробни мотиви се споделят и на основание чл.272 ГПК настоящия съдебен състав препраща към тях.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на потърпевшите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона. В случая са изложени твърдения за извършени спрямо молителката действия на психически тормоз от съпруг, изразяващ се в посещение на дома й в тъмната част на денонощието и словесни закани , че ще отведе нея и малолетното й дете със себе си в Бургас.

ЯОС намира, че спрямо молителката-въззиваема е извършено от въззивника-ответник домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, според който домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Спрямо пострадалата е осъществен емоционален и психически натиск от страна на нейния съпруг, който последната е напуснала и е в процес на развод. Създаденото напрежение в крайна сметка ескалирало от посещение на дома на въззиваемата през тъмната част на денонощието до призоваване на полицейските органи от страна на майка й, което е причинило уплаха и тревожност у майката и малолетното дете.

Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на изводите си показанията на свид. М. ценени през призмата на нейната заинтересованост, които подкрепят в пълна степен твърденията на молителката М. и пресъздават една хронологически последователна и логически достоверна фактическа обстановка, като се припокриват с показанията на свид. М.в частта, в която се твърди, че скандалът се е разразил в тъмната част на денонощието. Неоснователно е възражението на въззивника за това, че първоинстанционният съд се е предоверил на показанията на свид. М. За извършени нарушения в рамките на доказателствения анализ може да се говори само когато съдът не е изпълнил процесуалните си задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или други доказателствени източници не означава, че те са игнорирани. Суверенно право на съда е да кредитира или не доказателствата по делото, стига да изложи съображения защо те не могат да бъдат оценени като достоверни и отговарящи на обективната истина, което в случая е сторено от РС-Ямбол, който правилно е съпоставил свидетелските показания и е кредитирал тези на свид. М. съвпадащи със съдържащото се и в писмената декларация по чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН.

Описаното поведение на въззивника в аспекта на изначално влошените отношения между страните, безспорно е довело до скандал, като дали той се е разразил в двора или извън двора на къщата, е без съдържателно значение. Поведението му е било от естество да засегне неприкосновеността на личността в емоционален план и да наруши спокойствието и нормалния житейски ритъм, както и да предизвика тревога и безпокойство при нея и обкръжението й в новия й дом. Следователно и по данни на свид. М.на процесната дата 05.06.2018 г. конфликтът е преминал границата на безобидния битов скандал. Такова поведение излиза извън рамките на обществения възглед за цивилизовани междуличностни отношения и като такова не следва да бъде допускано.

Като надхвърлящо рамките на допустимото поведение, то не може да бъде оставено без адекватни последствия, доколкото оказва психически натиск, несъвместим с правото на спокойно и независимо съществуване на човек. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е преценил, че са налице основанията за защита на правата на молителката като пострадало лице, в полза на което да се наложи съответна мярка за закрила. Настоящият състав се солидаризира с крайните изводи на районния съд, че на ответника следва да се наложи мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като следва да бъде и предупреден да се въздържа от упражняването на домашно насилие. Наложително е и приложението и на другата поискана мярка, а именно тази по чл. 5, ал. 1, т. 3- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице. В случая не се касае за радикален психически тормоз или недопустима вербална агресия, които да са от естество да обусловят нуждата от приложение на забраната за приближаване на пострадалия за срок от 18 м., поради това настоящият състав счита, че тази мярка би изпълнила целта си за определения от ЯРС период от три месеца. По този начин ще се обезпечи и вложената цел на законодателя - да гарантира неприкосновеността на личността, обект на посегателство, чрез механизми за закрила, съответни на насилието, които по делото са наложителни предвид създадената ситуация. Тенденцията за изострянето на насилието е достатъчно сериозна, за да оправдае предприемането на превантивни мерки, още повече при наличието и на малолетно дете. Но предвид факта, че конфликтът е скорошен, че упражненото насилие не е било крайно, мярките за защита "предупреждение да се въздържа от упражняване на домашно насилие" и „забрана на ответника да приближава жилището на молителката и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 3 месеца“ се явяват достатъчни. Поради това и правилно е определен чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН размерът на наложената глоба към минималния такъв.

Поради липса на промяна в крайните изводи на първоинстанционният съд, решението следва да се потвърди и в частта за разноските, сторени пред първата инстанция.

При изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът Е.М. няма право на разноски, тъй като жалбата му следва да бъде отхвърлена. Въззиваемата страна е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение пред втората инстанция, поради което следва да й бъдат присъдени извършените от нея разноски в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №604/09.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2644/2018 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Е.Й.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. С. С. ***, с адрес за призоваване: гр. Б. ул. „Ж.П. №2 да заплати на П.С.М. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. С.К. с адрес ***, к. 402 сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.