Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.02.2019 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав
На 05
февруари 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 4
по описа на 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД гр.Пловдив, подадена чрез юрисконсулта К.Н. против
Решение №722/22.11.2018 г., постановено по гр.д.№1206/2018 г. по описа на ЯРС.
В посоченото решение
първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните, че ЕТ “ПИЕР–П-П.П.“ ЕИК 838106909 НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕВН Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК 123526430, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, сумата от 850,86 лв., дължима сума, вследствие на
неизмерено, непълно или неточно измерено количество енергия по фактура от
03.10.2017 г. и сумата от 611,27 лв., начислена на осн. чл.49 от ПИКЕЕ по
фактура от 19.03.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕВН
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив
да заплати на ЕТ “ПИЕР–П-П.П.“ ЕИК 838106909, сумата от 502,25 лв., представляваща
направени в производството съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
С
въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост и
неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените
оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС и
постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат
отхвърлени изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете
инстанции. В условие на
алтернативност, в случай, че съда намери атакуваното решение за правилно е
заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от противната страна.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от П.И.П., в качеството на ЕТ “ПИЕР–П-П.П.“, чрез
пълномощника адв.М.Б. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на
въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението, в
атакуваната част. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените
разноски по делото.
В о.с.з., при условията на редовно
и своевременно призоваване, въззивника не се представлява.
В о.с.з. въззиваемия не се явява,
но се представлява от процесуален представител - адвокат, който поддържа
становището за неоснователност на въззивната жалба по съображенията, изложени в
писмения отговор. Поддържа и искането за присъждане на разноски за въззивната
инстанция по приложен списък по чл.80 ГПК.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от ЕТ “ПИЕР–П-П.П.“
против "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с искане да се постанови
решение, с което да се приеме за установено, че ищеца не дължи на ответното
дружество сумата от 850,86 лв., дължима вследствие на неизмерено, непълно или
неточно измерено количество енергия по фактура от 03.10.2017 г. и сумата от
611,27 лв., начислена на осн. чл.49 от ПИКЕЕ по фактура от 19.03.2018 г.
Не
се спори по делото, че ищецът до м.01.2017 г. е потребител на ел.енергия с
кл.№1001412125 в обект "кафе", находящ се в гр.Я., к-с "********" бл.* и в тази връзка
е бил абонат на ответното дружество.
От представените
писмени доказателства се установява, че на 28.01.2016 г. и на 30.05.2016 г. е
извършена проверка на СТИ на обекта – кафе, находящо се в к-с "********", бл.*, на абонат ЕТ “ПИЕР–П-П.П.“ от
страна на представители на "ЕВН България Електроразпределение" АД. В
съставените констативни протоколи е посочено, че проверката е извършена в
присъствието на следните лица съответно: Г. Д. (при първата проверка) и Н.Е. (при втората проверка), посочени
като представител на клиента. И в двата протокола е записано, че електромера е
свален за експертиза и изпратен за служебна такава. От представените два броя констативни
протоколи от метрологична експертиза на средство за измерване с номера: №438/01.06.2017
г. и №1131/11.12.2017 г. се установява, че при двете проверки от страна на
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел – Пловдив е констатирано едно и също: " при
външен оглед не се констатират следи от нерегламентирана намеса, но е променена
тарифната таблица по часови зони, поради което електромера на съответства на
метрологичните и техническите изисквания.".
Пред
първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза,
от неоспореното заключение на която е видно, че представения констативен
протокол №438/01.06.2017 г. от метрологична проверка на БИМ на средство за
търговско измерване сочи на външно неправомерно въздействие върху софтуера на
електромера, в частност върху тарифната таблица на последния, което води до
неточно (непълно) измерване на потребената ел.енергия. Изслушано в о.с.з.,
вещото лице уточнява, че за да се извърши такава промяна в софтуера са
необходими специални познания, да се разполага със съответния софтуер, върху
който ще се въздейства, а и със съответната парола за достъп, тъй като по
принцип конфигурацията на тарифните зони се извършва от ЕВН, чието е СТИ. Вещото
лице посочва и обстоятелството, че неизмереното количество е остойностено
правилно съгласно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, а отчетеното количество електроенергия е преизчислено,
както е заложено в чл.49 ПИКЕЕ.
По делото са представени и писмени доказателства от които се
установява, че през процесния период Г. Ж. Д. е била барман в
обект на ищеца, а Н. Д. Е. – сервитьор.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има
правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
решение, в рамките, определени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.
Предявеният в производството иск е отрицателен установителен такъв - и
щеца отрича
претендираното от ответника материално право и върху последния лежи
задължението да докаже съществуването му.
Формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите
на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал.
Правилни са и формираните въз основа на нея правни изводи, довели до уважаване
на предявения отрицателен
установителен иск.
На първо място по никакъв начин ответникът, в чиято тежест е да стори това, не е доказал с допустими и годни доказателства, че има причинна връзка между евентуалното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца като страна по договора за ползване и продажба на електрическа енергия - тоест, че той е извършил действия, нарушаващи установената в чл.54 от ОУ на ДПЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване.
Освен това следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС и съдилищата в РБ, макар законодателят да е осигурил възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва клиентите си с изработени от самия него ОУ, разпоредбите на последните не могат да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона. Чл.2 ЗЕ, освен че защитава правото на собственост при търговията с електрическа енергия, защитава и интересите на потребителя. Действително, когато отклонението в показанията на СТИ се дължи на неправомерно действие върху последния, доставчикът може, но само при спазването на предвидената процедура и само при ясно установен период на грешното измерване или неизмерване, да отчете фактически ползваната електрическа енергия и да търси нейното заплащане.
Когато, обаче, както в
настоящия случай, не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на
потребителя и не е посочен точния период, не може да се отчете реално
консумираната енергия и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за
недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия.
Посоченият във фактурите, изпратени до потребителя, "отчетен период"
е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни,
е формиран.
На следващо място и с оглед
наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че обективната
отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в
останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без
виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този смисъл е
константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г., касаеща правото на ответното дружество на
едностранна корекция на сметки на потребители на ел. енергия за минал период. С
оглед на това корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само
когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се
дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода
на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за минал период (решение №19/21.02.2014 г. по
т.д.№2014/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №97/28.07.2015 г. по т.д.№877/2014
г. на ВКС, І т.о. и др.). Тази практика е останала актуална и за последващия
период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн.
ДВ бр.98/2013 г. С решение №115/20.05.2015 г. по т.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV г.о.,
е прието, че през периода 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012 г.), до 16.11.2013 г.,
когато влизат в сила ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.98/2013 г.), не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
С цитираното изменение на чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ и влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013 г. е предвидено законово
основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиента само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисления на
количеството електрическа енергия е уредено в ПИКЕЕ, в зависимост от
конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на доставената
електрическа енергия. В договорните отношения между страните по принцип важи
правилото на чл.82 ЗЗД (за виновния характер на договорната отговорност) освен
в случаите, когато приложението му е нормативно изключено и е предвидена
обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана с
изменението на Закона за енергетиката, коментирано по-горе. Същото е прието и в
Решение №115/20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., II т.о., ТК, където е
посочено, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за
този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на
потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура. Предвидените в ПИКЕЕ хипотези не предвиждат в своя фактически
състав каквото и да е било поведение от страна на клиента, а дори могат да
бъдат следствие на обективни промени, независещи от ничие поведение.
В конкретния случай исковият
период обхваща 22.11.2015 г. - 28.01.2016 г. и 01.03.2016 г. - 30.05.2016 г.,
когато е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ (понастоящем отменени изцяло). Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предвиден в Общите
условия на дружеството ред за уведомяване на клиента за извършена корекция.
Съгласно чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В решение №111/17.07.2015 г. на ВКС по
т.д.№1650/2014 г., I т.о. е посочено, че едностранни корекции са допустими
само, ако крайният снабдител е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ
и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ - да предвиди в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия.
Настоящият съдебен състав поддържа
становището, че въззивното дружество като краен снабдител не е привело своите
Общи условия, намиращи се на интернет страницата му, в съответствие с
новоприетата нормативна уредба. В случая е безспорно, че ОУ на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД са приети през 2008 г., т.е. преди изменението
на ЗЕ от 2012 г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. При това правилата по
чл.28, ал.2 от ОУ на "ЕВН България електроснабдяване" ЕАД и
предвиденият в чл.42 от същите ОУ общ ред за уведомяване, са неприложими.
Уредените в общия ред по чл.42 от ОУ на "ЕВН България
електроснабдяване" ЕАД правила не се отнасят до корекциите на сметки така,
както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на одобряване от ДКЕВР на Общите
условия на "ЕВН България Електроснабдяване" EАД - 10.05.2008 г., ПИКЕЕ
не са били приети). Уведомяването по чл.28, ал.2 от ОУ също е неприложимо, тъй
като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от "ЕВН ЕС"
ЕАД въз основа на констативни протоколи, издадени от електроразпределителното
дружество, заедно със справки за начислената енергия и не отговаря на
законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е регламентиран
редът, по който следва да бъде уведомен клиента за едностранната корекция на
сметка за минал период. След като ответникът не е доказал да е променил Общите
си условия съобразно изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, следва да се приеме,
че не е налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в закона
процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на
клиентите си не се е породило. Затова, както и районният съд правилно е приел,
начисляването на процесната сума от ответника "ЕВН ЕС" ЕАД в тежест
на ищеца е извършено в нарушение на закона. Това налага извод за липса на
законово основание за извършената корекция, респективно за основателност на
предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното и тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на
въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3, вр. чл.273 ГПК следва да се
присъдят направените в настоящето производство разноски. Във въззивното
производство тя е представила доказателства, че е направила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. С въззивната жалба е направено
под условие възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съобразно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при дела с цена на иска от 1000 до 5000 лв. /какъвто е
настоящият случай/, възнаграждението за процесуално представителство е 332,35
лв. Размерът на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата
страна е в размер надвишаващ незначително тази сума, поради което не следва да
се намалява.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №722/22.11.2018 г., постановено по гр.д.№1206/2018
г. по описа на ЯРС
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК "ЕВН България Електроснабдяване"
АД, с ЕИК 123526430 да заплати на ЕТ
“ПИЕР–П-П.П.“ ЕИК 838106909 сумата от 400
лв., представляваща направени в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.