В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на пети февруари 2019 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар П. У.

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 362 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, бул. „Македония” № 3, с ЕИК 000695089, чрез Областно Пътно управление – гр. Ямбол, представлявани от пълномощника Е.Я. против Решение №R-675/05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2466/2018г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е осъдил ответнaта агенция да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. “Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М. П.И. и В.П. K. сумата от 1 293,12 лв., представляваща изплатено дружеството обезщетение по застраховка „Каско на МПС и Злополука-специални условия” съгласно застрахователна полица № 122600000277753, във връзка с настъпило на 16.05.2013 г. ПТП, ведно със мораторна лихва за забава в размер на 620,13 лв., считано от 26.09.2013 г. - датата на деня следващ последния ден на седемдневния срок за доброволно изпълнение - до 15.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението е постановено при участието на „Технострой-Инженеринг 99” АД - трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Въззивникът счита, че по делото не било установено от ищеца, комуто е разпределена тежестта за това, настъпването на вредоносното събитие по начина, описан в исковата молба. Твърди, че безспорно по делото били установени две от предпоставките за ангажиране на регресната деликтна отговорност на застрахователя, а именно съществуването на застрахователно правоотношение със собственика на автомобила и заплащане на застрахователно обезщетение, но не била установена третата предпоставка, а именно - настъпването на застрахователното събитие. Сочи, че участникът в ПТП не сигнализирал компетентните органи, които да изготвят протокол за ПТП и да констатират състоянието на пътното платно, поради което намира за недоказано, че ПТП е настъпило именно на твърдяното от ищеца платно, което обстоятелство не се изяснявало и от приетата пред ЯРС експертиза. Въззивникът счита за недостатъчни доказателствата, установяващи мястото на настъпване на застрахователното събитие - дали последното изобщо настъпило на републиканската пътна мрежа, а от там и пасивната легитимация на АПИ. На следващо място се твърди във въззивната жалба, че не била доказана скоростта на движение на автомобила, с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Въпреки това възразява, че първоинстанционният съд е приел липса на съпричиняване от страна на водача. На следващо място сочи, че заключението на САТЕ било направено изцяло по документи, представени от застрахователя ищец, поради което съдът неправилно го кредитирал. Заявява претенция за присъждане на сторените пред първата и втората инстанция разноски. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемата главна страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 10.12.2018 г., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна. Противопоставя се на твърденията за липса на доказаност на застрахователното събитие, като изброява неоспорените от ответника писмени доказателства, представени в подкрепа на този факт пред първата инстанция. Заявява още, че ако при настъпване на ПТП няма жертви или значителни щети по автомобила, в ЗДвП липсва задължение за водача да сигнализира органите на МВР. Намира приетата от ЯРС и неоспорена от ответника САТЕ за достатъчно обоснована. По отношение несъобразената скорост изтъква, че доказателства в тази насока не са били представени пред първата инстанция. Не отправя претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание Агенция „Пътна инфраструктура” чрез Областно Пътно управление – гр. Ямбол се представлява от юрк. Я., която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение, съотв. за отхвърляне на предявените от застрахователя искове.

Въззиваемата подпомагаща страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 06.12.2018 г., но не се е възползвала от възможността си да подаде отговор в законния срок, редовно уведомена е за насроченото открито съдебно заседание, въпреки което не се е явила.

Въззиваемото ЗАД ЗАД „АРМЕЕЦ” не изпраща представител в открито съдебно заседание.

След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представената застрахователна полица № 122600000277753, валидна от 29.12.2012 г. до 28.12.2013 г. (л. 37-38 вкл. по гд №2466 от 2018 г. на ЯРС), че към момента на описания инцидент, спрямо процесния лек автомобил, марка "Мерцедес", с рег.№ СА 6669 НН, е била в сила действаща застраховка „Каско на МПС и Злополука-специални условия”. По отношение предпоставките, при които се изплаща застрахователното обезщетение, по делото са представени Общите условия на застрахователя (л. 7-16 вкл.).

Приложена е в цялост и застрахователната преписка-опис, заведена по претенция №350130030100222 от 17.05.2013 г. на собственика (лизингодател) на МПС марка "Мерцедес", модел S 320 CDI, с рег.№ СА 6669 НН -"УниКредит Лизинг" АД. Видно от представените в хронологична непоследователност по същата документи, автомобилът е бил предмет на договор за лизинг, сключен между "УниКредит Лизинг" АД и "Булплод" ООД. От уведомлението - декларация за щета по застраховка "КАСКО на МПС" (л. 40) се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, автомобилът е управляван от Т. Х. К.. Видно от същия документ, шофьорът на МПС е описал събитието на 16.05.2013 г., като е посочил, че в тъмната част на денонощието към 22ч. на пътя между Елхово и Тополовград е попаднал в изрязан участък по ширината на пътя и на двете платна, като след 40-50 м. липсвало още едно парче асфалт, като въпросните неравности не били сигнализирани или обезопасени по никакъв начин, поради което автомобилът попаднал в дупките, вследствие на което били ударени 4-те колела, предната лява джанта била счупена, задната била изкривена и две от гумите били с издутини. Посочен е свидетел на инцидента - А. Ю., турски гражданин и е отбелязано, че не са били повикани компетентните полицейски органи за да регистрират събитието. С представената от 17.05.2013 г. "декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и др. подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно" (л. 14), К. е дал същото описание на събитието, посочил е същия свидетел (с адрес за призоваване в село Л., обл. Х.), отбелязал е, че събитието е регистрирано в "Асистанс центъра" към застрахователя и е обрисувал чрез схема механизма на ПТП, като по останалото си съдържание декларацията е идентична с уведомлението за щета от същата дата.

Въз основа на подаденото уведомление и декларация при ищеца е съставен опис на претенция и Доклад по щета 350130030100222 от 16.07.2013 г. (л. 22), с който е предложено на доверения сервиз, където е извършен ремонтът на автомобила, "Акценти" ЕООД, да се изплати обезщетение в размер на 1 282, 52 лв. Прибавени са и 10 лв. възнаграждение за вещо лице и е отбелязано, че на 23.07.2013 г. сумата е преведена на сервиза, като е приложено и платежно нареждане (л. 21). На 16.09.2013 г. ЗАД "Армеец" е изпратило до Директора на ОПУ-Ямбол регресна покана (л. 20) относно щета 350130030100222, съдържаща описание на инцидента, изплатените дължими суми вследствие настъпване на застрахователното събитие и претенция за възстановяването им по сметка на застрахователя.

Пред първата инстанция е допусната и приета автотехническа експертиза, вещото лице по която в констативно-съобразителната част е приело за място на настъпване на инцидента - път I-7, посока Елхово-Тополовград, 5-6 км. след град Елхово и време - около 22ч. вечерта на 15.05.2013 г. Експертът е установил, че е възможен механизъм на настъпване на ПТП така, както се твърди в исковата молба - при нарушение на пътната настилка, изразяващо се в изрязване на сектори от асфалтовата настилка, с тенденция нейното подменяне. Изчислена е и средната пазарна стойност на причинените щети на лекия автомобил на 1 661,50 лв. В съдебно заседание на 11.10.2018 г. вещото лице е посочило, че описаният механизъм на ПТП, изразяващ се в преминаване на левите ходови колела на процесния автомобил през пътната неравност, необозначена със съответната знакова уредба, при което били увредени двете леви гуми и прилежащите им джанти, бил в причинно следдствена връзка с транспортното произшествие.

Ответникът пред първата инстанция АПИ е представил договор за възлагане на обществена поръчка по ЗОП - с предмет поддържане на 587,6 км републикански пътища, стопанисвани от ОПУ-гр. Ямбол, с изпълнител ДЗЗД "ДИАНОПОЛИС" (л. 56-83 вкл.) и Договор за извършване на поддържане на републиканските пътища от 03.12.2010 г., сключен между "ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД и "ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, което дружество е конституирано в качеството му на третото лице-помагач на страната на ответника АПИ.

Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

С оглед ангажирането на отговорността на причинителя на вредата по чл. 213 от КЗ (отм., но приложим по силата на § 22 от ДР на КЗ - в сила от 01.01.2016 г.); следва да се установят следните кумулативни предпоставки: 1. Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; 2. Причиняване на имуществени вреди на застрахования автомобил; 3. Плащане на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество-ищец и 4. Деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие.

В мотивите е прието, че са налице всички посочени елементи от фактическия състав, като по отношение на последния са изложени съображения, че мястото, на което е настъпило увреждането, е път I-7 в посока гр. Елхово-гр. Тополовград по време, когато е имало нарушение на пътната настилка, изразяващо се в изрязване на сектори от асфалтовата настилка с тенденция нейното подменяване, като не се било доказало да е била въведена временна организация на движението, която да е ограничавала движението на МПС и да е задължавала водачите да използват обходни маршрути. Първоинстанционният съд е приел също, че се касае за случай, при който причинените вреди са настъпили в резултат на виновното поведение на съответни лица - служители на ответната АПИ, която по силата на чл. 30 от ЗП отговаряла за поддържането на пътния участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, и едновременно с това била субект, задължен да поддържа пътя. В тази връзка и по повод последиците от гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, с която е натоварена АПИ, съдът е приел, че именно поради недостатъчния надзор и грижа от страна на ответната агенция не е била обезпечена безопасността на пътния участък между гр. Елхово и Тополовград, от което е пострадал процесният автомобил и неизпълнението от страна на ответника на законовите му задължения е в причинна връзка с настъпилата вреда.

Обжалваното решение е неправилно - постановено при погрешно приложение на материалния закон, поради следните съображения:

Ищецът е доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука-специални условия”, настъпването в срока на покритието на събитие, представляващо покрит риск, и изплащането на застрахователно обезщетение в исковия размер. В т.14 на Постановление №7/1977г. Пленума на ВС приема, че суброгацията на застрахователя включва възможността той да предяви искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основанията за това. За да е на лице фактическият състав, обуславящ безвиновната отговорност на АПИ, е следвало да бъде доказано, че инцидентът е настъпил на място (пътен участък; километър), индивидуализирано според пространствените му предели по начин, който да позволява преценка на разпространение на отговорността на агенцията спрямо него. В конкретния случай конкретика по отношение мястото на ПТП се съдържа единствено в декларациите на водача на МПС (л. 14 и л. 40). Последните представляват частни свидетелстващи документи, които не обвързват съда с друго освен с авторството им, произтичащо от формална доказателствена сила, с която се ползват. Декларациите съдържат факти, които са изгодни за застрахователя, предвид последващото плащане на обезщетението по посочените в тях данни. В "декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и др. подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно" е посочено, че е сигнализиран "Асистанс центъра" към застрахователя , в двете декларации има данни за свидетел, който не е бил разпитван по делото. Поради това недоказан по преценка на въззивния съд е останал фактическият състав на деликта по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, който от своя страна е елемент от състава на регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.). Отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура е на възложителя по чл. 49 от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 30, ал.1 от ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Тези дейности агенцията възлага чрез обществени поръчки но трети лица (в случая конституирани като подпомагащи в производството), по отношение на които се явява възложител и в това си качество отговаря за вредите, причинени при или по повод (не)изпълнението на възложените работи. Действително чл. 167, ал. 1 от ЗДвП вменява на АПИ задължение да поддържа републиканските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по тях и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В случая обаче не са представени по делото никакви доказателства за това къде е настъпил инцидента - освен декларацията на водача на МПС, която се оборва с обикновеното оспорване на ответната страна, каквото междувпрочем е поддържано от отговора на исковата молба до въззивната жалба.

С оглед на тази материалноправна уредба в случай като разглеждания в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав по деликта и на първо място на факта, че вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение, са настъпили на републикански път и се намират в причинна връзка с наличието на необезопасени и несигнализирани неравности /дупки/ на пътното платно в конкретно определен участък, отговорна за което е ответната АПИ като възложител на дейностите по поддържането на републиканските пътища в изправно състояние. В настоящия случай ищецът е ангажирал единствено представени пред него от застрахования писмени доказателства и такива, създадени от самия него. В нарушение на основното начало за непосредственост в гражданския процес районният съд е кредитирал писмени изявления, дадени пред застрахователя от водача на увредения автомобил, като ги е поставил и в основата на доказателствените си изводи.

В резултат от пасивното процесуално поведение на ищеца това лице не е разпитано пред съда в качеството му на свидетел, не е разпитано и посоченото от него трето лице - А. Ю., поради което фактът на настъпване на вредите на мястото и по механизма, съобщен пред застрахователя, е останал недоказан. По отношение причинната връзка за настъпване на вредите, назначената експертиза не може да даде отговор, тъй като каузалитета, като част от фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност, предполага извършване на правни изводи, с каквато компетентност вещото лице не разполага. По тази причина изводът на районния съд, че ответната АПИ е пряк причинител на вредите, спрямо когото ищецът има право да се суброгира в правата на увредения, е необоснован и формиран в нарушение на материалния закон. Поради липса на доказаност на главната претенция, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната такава - за лихви за забава в изплащането на главницата. Предходното прави безпредметно обсъждането на останалите възражения във въззивната жалба или останалите предпоставки на суброгацията по чл. 213 от КЗ.

По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен като недоказан.

Поради промяна в крайните изводи на първоинстанционният съд, решението следва да се отмени и в частта за разноските, сторени пред първата инстанция. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените пред втората инстанция разноски в размер на 350, 87 лв. Пред първата инстанция липсват доказателства да са извършени разходи във връзка с делото.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №R-675/05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2466/2018г. по описа на ЯРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. “Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М. П.И. и В.П. K.срещу Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр. София бул. "Македония" № 3 чрез Областно Пътно управление – гр. Ямбол, представлявани от пълномощника Е.Я. от 1 293,12 лв., представляваща изплатено дружеството обезщетение по застраховка „Каско на МПС и Злополука-специални условия” съгласно застрахователна полица № 122600000277753, във връзка с настъпило на 16.05.2013 г. ПТП, ведно със мораторна лихва за забава в размер на 620,13 лв., считано от 26.09.2013 г. - датата на деня следващ последния ден на седемдневния срок за доброволно изпълнение - до 15.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. “Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М. П. И.и В. П.K. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр. София бул. "Македония" № 3 чрез Областно Пътно управление – гр. Ямбол, представлявани от пълномощника Е.Я. направените разноски в размер на 350, 87 лв. (триста и петдесет лева и осемдесет и седем ст.)

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.