Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2019 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на пети февруари 2019 година в публично заседание в следния състав:
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар П.
У.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 340 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС" АД
с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Лозенец,
бул. "Черни връх" №51 Д, представлявано от изпълнителните директори М. М.- Г.и П.В. Д., чрез пълномощник адв. Т.П. ***,
с адрес за призоваване: гр. С., бул. "*******" №** * против
Решение №606/09.10.2018 г., постановено по гр.д. №
797/2018г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е осъдил
ответното застрахователно дружество да
заплати на Д.Д. с ЕГН ********** и Н.Д. с
ЕГН ********** *** сумата от
134,58 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско" по застрахователна полица № 93001710071318/14.08.2017 г. за вреди,
причинени на лек автомобил марка: „БМВ", с per. № У 1940 АР, настъпили
в резултат на ПТП от 31.10.2017г., ведно със законната лихва считано от
23.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Въззивникът счита, че съдът неправилно е кредитирал изготвената съдебно
автотехническа експертиза, тъй като вещото лице не отговорило на нито един от
зададените от ответника въпроси, дало приоритет на твърденията на ищците и се
основавало предимно на допускания, в т.ч. фактът, че предоставените за оглед
гуми са идентични с тези от инцидента. Сочи се, че липсват категорични
доказателства за това, че представените по делото снимки на гумите са били
направени непосредствено след произшествието. Въззивникът изтъква, че
представените пред застрахователя гуми са били различни от тези, които са били
монтирани при огледа, за които се твърдяло да са увредени от произшествието.
Уточнява, че при завеждане на преписката при застрахователя, автомобилът бил представен
с четири нови зимни гуми и две употребявани летни гуми с дълбочина на
протектора под допустимите 1,6 мм. Не са били представени другите две летни
гуми, с които бил оборудван автомобила преди инцидента, за да се установи
еднаквост на вида, марката, модела и степента на износеност. Допълва, че освен
това автомобилът бил с изправни джанти. Възразява срещу извода на ЯРС, че
компетентните органи нямали задължение да съставят документи за налични повреди
на МПС. Твърди се още, че собственикът на автомобила не представил документ,
удостоверяващ, че последният е регистрирал инцидента незабавно след неговото
настъпване. Оспорва датата, механизма, мястото, причината за настъпване на
процесния транспортен инцидент, както и фактът, че именно Д. го е управлявал.
Счита, че неправилно ЯРС е кредитирал свидетелските показания на служителите на
"Пърна полиция" при ОДМВР Ямбол.
Не заявява претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемите страни са уведомени за
постъпилата въззивна жалба на 08.11.2018 г., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
депозираната жалба като неоснователна. След като излагат собствен анализ на
фактическите обстоятелства, установени от първата инстанция, въззиваемите
твърдят, че вещото лице е отговорило в систематична последователност на всички
поставени от страните въпроси на базата на всички налични по делото писмени и
гласни доказателства, като допълнително е представило снимков материал. Допълват,
че незабавно след инцидента, собствениците на автомобила са позвънили на тел.
112, за което са представили писмени доказателства и освен това са приложили и
протокол от 31.10.2017 г. за процесното ПТП от служба "СПОР",
придружен със снимков материал. Противопоставя се на твърденията за липса на
доказаност на факта, че Д. управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП. В
заключение се твърди, че ответникът не е доказал възраженията си срещу приетите
по делото писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност са
обусловили извода на ЯРС, който се моли да бъде потвърден. Отправя се претенция
за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание ЗАД „АРМЕЕЦ” не изпраща
представител.
Въззиваемите Д. и Н. Д. се представляват от адв. Х. от ЯАК, който
поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение, съотв. за отхвърляне на въззивната жалба.
След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния
съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно, а и
видно от Застрахователна полица № 93001710071318 (л. 8 по гр.д. №797 от 2018 г. на ЯРС) е налице валидно
сключен застрахователен договор между ищеца – Н.Д.Д. и ответника - "ЛЕВ ИНС" АД, по силата на който е възникнало
застрахователно правоотношение за валидно сключена застраховка
"Каско", със срок на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 20.08.2017 г. до 24:00 ч. на 19.08.2018 г. и лимит на
отговорност (застрахователна сума) 6 000 лв., при
действие на Общи условия за застраховка "Каско" и застрахователна премия, възлизаща на 394,13 лева, разсрочена на четири вноски. Не е спорно
между страните, че дължимите съобразно договора застрахователни премии, са
заплатени от застрахования. Не се спори
по делото и че ищците са сключили
граждански брак на 07.08.2009г., за което е представено удостоверение за
граждански брак № **** на Община Я. (л. 10).
Видно
от приложения талон за регистрация
на МПС - Част I № 006674524 от 18.08.2014 г. (л. 7), ищцата Н.Д. е вписана като
собственик, но доколкото автомобилът е придобит по време на брака, същият е
предмет на бездялова общност между съпрузите.
Посредством Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 01.11.2018 г. (л. 79), по което е регистрирана щета №2801-1201-17-416491, ищецът по
настоящото производство, декларира пред застрахователното дружество за
настъпило застрахователно събитие, при което са констатирани следните
увреждания по застрахования автомобил: повреждане
/сцепване/ на предна и задна дясна гума и изкривяване на съответните им джанти
вследствие преминаване през дупка на пътното платно.
Д.Д. е представил опис
на необходимите документи за приключване на щета от Застрахователната компания
на 01.11.2017 г., включващи : удостоверение за техническа изправност на ППС,
регистрационния талон на колата, Констативен протокол № 6/31.10.2017 г.
изготвен от Б. Д.
Р. - специалист
СПООР, в който е описано произшествието (л. 92). Съгласно удостоверение per. № 326000-13594/16.11.2017 г. на ОД на
МВР- гр. Ямбол на 31.10.2017 г. на телефон 112 е подаден сигнал от Д.Д.Д. *** с
лек автомобил „БМВ" per.
№ У 1940 АР, като МПС е попаднало в необезопасена „дупка" на пътното
платно и е довело до материални щети по автомобила (л. 93)
По делото е
представена фактура № 216688/31.10.2017 г., изд. от „Ивеа Фулда" ЕООД (л.
83) с получател Н.Д.Д. и Д.Д., в която са описани платени две стоки - леки гуми
21 на стойност от 136.67 лв. и ремонтна услуга на стойност 26.67 лв. или всичко
с ДДС - 196.00 лв.
С писмо изх.№ 1445/02.02.2018 г., ответното дружество
уведомява ищцата, че отказва плащане на обезщетение по щета № 2801-1201-17-416491, позовавайки се
на т. 28.12 вр. т.28 и т. 29 от ОУ. В писмото се излагат
мотиви, че застрахованият няма да получи обезщетение, т.к. не е представил официален документ, издаден от компетентните органи, удостоверяващ настъпването на застрахователното
събитие.
По делото са назначени и изслушани две автотехнически експертизи, втората
по ред - допълнителна такава,
допусната на основание чл. 201 от ГПК по искане на ищеца след изискване от Община Ямбол от Служба „СПООР" на
снимков материал, изготвен във връзка с протокол № 6/31.10.2017 г. за
въпросното ПТП, настоящият състав кредитира като компетентно
изготвена.
Експертът по
допълнителната САТЕ е констатирал, че данните, поместени в констативния
протокол № 6/31.10.2017г., удостоверение № 326000-135/16.11.2017г. и опис
заключение по щета № 2801-1201-17-416491 еднозначно кореспондират с
уврежданията по л.а. БВМ на 2 броя
външни гуми Riken Maystorm
2, 205/55/R16.
Посочил е, че деформация по двете джанти не са споменати, т.к. визуално не може
да се установят такъв тъп увреждания. Според в.л. при такъв механизъм на
увреждане е възможно по джантите да няма видимо увреждане, но почти винаги се
променяли параметрите - периметър и диаметрална величина. Описан е подробно механизма
на ПТП - десните колела на автомобила са преминали през „дупка" на пътното
платно, вследствие на което са се увредили, а прилежащите джанти са се
деформирали. Вещото лице изрично е изтъкнало в експертизата си, че
представеният снимков материал от Общината, касаещ марката и модификацията на
процесиите гуми е еднозначен с гумите, представени на експертизата за оглед и
анализ. И по двете гуми е констатирал разкъсване в близост до борда, причинено
от притискането на гумата между ръба на джантата и острия ръб на асфалтовата
неравност. Експертът в отговор на поставените въпроси е изчислил, че размерът
на щетите възлиза на обща стойност от 83.80 лв. Посочил е и, че дълбочината на
протектора на процесните гуми на ищеца възлиза на 5 мм, като на нови гуми със
същата марка е 7 мм, както и е изчислил остатъчния им ресурс на 63%. Изчислена
е и стойността на причинената щета на автомобила на сумата от 134.58 лв., включваща
новите гуми и труда за монтажа им.
Пред първоинстанционния
съд са били разпитани и свидетелите Б. Р. и И. И., служители на Сектор СПООР към Община
Ямбол.
От показанията на
свид. Р.
се установява, че последната
е била изпратена на място на ул. „Ст. Параскевова" след приемане на сигнал
на тел. 112, където възприела колата, както и спуканите й предна и задна дясна
гуми. Твърди, че на пътното платно имало дупка, а колата била паркирана след
дупката, малко в дясно до тротоара.
Свидетелят
И.И. сочи,
че приел сигнал 112 за ПТП през 2017 г. и веднага се отзовал, като отишъл на
място на ул. „Ст. Параскевова", констатирал в дясната част на пътното
платно неравности, дупки и спрял автомобил. Направил снимки, оглед и възприел
двете гуми - предна и задна дясна, които били разцепени, което било отразено и
в констативния протокол.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните
възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК,
намира следното от правна страна :
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира, че решението на ЯРС е валидно, тъй като при въззивния контрол не се установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано като нищожно.
Съгласно пар. 22 от КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс.
Следователно релевантен за прилагането на правната квалификация на иска е
датата на сключване на застрахователния договор. Доколкото в настоящия случай
застрахователния договор е сключен на 14.08.2017 г., т.е. след влизане в сила
на новия КЗ, то искът се явява предявен на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./
Първоинстанционният съд е квалифицирал
претенцията на основание чл. 394 от КЗ. По естеството си разпоредбата има
сходно съдържание с чл. 405, ал. 1 от КЗ, но притезанието, обуславящо
дължимостта на застрахователното обезщетение е в пълнота /предмет и срокове/ уредено
в чл. 405 от КЗ /съотв. с чл. 208 от КЗ отм./, поради което следва да се
приеме, че коректната квалификация се основава на последната разпоредба. Това
по никакъв начин не е повлияло съществено
нито на разпределението на доказателствената тежест, нито на крайния
процесуален акт на Ямболският районен съд.
Обжалваното решение е допустимо. Това е така освен въз основа гореизложените аргументи, но и защото е налице валидно възникнало и надлежно упражнено право на иск за ищеца, от една страна, а от друга - районният съд при разглеждане на делото се е движил в рамките на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК).
Изложеното до тук обуславя възможността за произнасяне по правилността на решението в останалата обжалвана част.
Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания
по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при
произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд
е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за
правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Разпоредбата на чл. 405, ал.
1 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да
е по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахования е изпълнил
задълженията си за уведомяване за настъпилото събитие и за допускане на
застрахователя за извършване оглед и представяне на поисканите документи (чл.
108, ал. 1 или евентуално ал. 2 КЗ).
В разглеждания казус е налице договорна
отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите,
настъпили от уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За
да е основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при
кумулативна даденост следните обстоятелства: 1. наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка "КАСКО" между ищеца и ответника по
отношение на процесния лек автомобил марка "BMW", модел 325 XI, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие; 2. изпълнение на
задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие; 3. установяване размера на щетите, настъпили вследствие на това
застрахователно събитие и 4. установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие.
По делото не се спори, а и се установява от
представената застрахователна полица наличие на застрахователно правоотношение
между двете насрещни по правния спор страни.
Описът-заключение по регистрираната щета (л. 91) от
02.11.2017 г. отразява недвусмислено обстоятелствата по изпълнение на задължението
на застрахования да представи на застрахователя увреденото имущество. Същият
отразява и настъпилите щети и необходимите части и манипулации по отстраняването им, като сам по себе си съставлява
признание от страна на ответника за наличието на щетите и тяхното естество. За настъпилото повреждане на двете гуми (предна и
задна дясна) са ангажирани в последователност писмени (констативен протокол от
31.10.2017 г. и Удостоверение от МВР, Началник Отдел "ОП" (за това,
че на 31.10.2017 г. е подаден сигнал на те. 112, касаещ процесния инцидент) и
гласни доказателства (свидетелските показания на трети незаинтересовани лица -
служителите на СПООР), които следва да бъдат изцяло кредитирани.
По този начин бе установена и втората
предпоставка на отговорността на застрахователя, а именно – наличието на
конкретна вреда по застрахованото имущество.
Налице е и следващата предпоставка за
уважаване на исковата претенция, а именно наличие на уведомяване на
застрахователя, от страна на застрахования, а именно на 01.10.2017 г. ищецът
се е явил и представил пострадалия автомобил за оглед пред застрахователя.
Посредством заключението на вещото лице бе
установена и причинната връзка между настъпилото застрахователно събитие и
вредите.
Главен спор по делото се
явява въпросът относно наличието на действаща между страните уговорка в общите
условия на застрахователя, даваща правото да откаже възстановяване на вредите,
както и наличието на уговорка, задължаваща застрахования да представи документ
от надлежен държавен орган установяващ настъпилото увреждане.
В настоящият случай от страна на
застрахователя не бяха представени надлежно приети по реда на чл. 348 КЗ общи
условия на ответника по договори "Каско", които да обвързват ищците. Не бяха представени и
доказателства, от които да се установи, че застрахователят е запознал
застрахования с тях, съгласно чл. 356, ал. 1 и 2 КЗ и че последният ги е приел.
Върху представената застрахователна полица № 93001710071318 /14.08.2017 г. липсва
изявление на Н.Д. в този смисъл, а
по делото не са ангажирани други доказателства, от които може да бъде направен
извод в обратна насока. Единствено върху
полицата е отбелязано, че последната влиза в сила след оглед и заснемане на
МПС, съгл. т. 17, Раздел 5 от ОУ. Последното обаче не води до автоматична
обвързаност с останалите тринадесет страници, съдържащи над 70 клаузи, Общи
условия. Съгл. чл. 348, ал. 1 от КЗ
Общите условия обвързват застраховащия само ако са му били предадени при
сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема,
след което те стават неразделна част от застрахователния договор. Следователно
както
бе посочено и по-горе, представените с
писмения отговор от ответника ОУ не съдържат подпис на застрахован, поради
което съдът не следва да ги взема предвид
(в този см. Решение № 164 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1097/2010 г. на ВКС).
Така съдържанието на тези
общи условия и в частност на т. 28 вр. т.29.5 от същите не бе конкретно установено
в процеса. В тежест на застрахователя, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
е да установи наличието на
правоизключващите си възражения, а именно - такива действащи уговорки, които му позволяват да откаже да плати обезщетение, но доказателства
за наличието им не бяха представени по делото.
Въпреки констатациите на съда
относно представените по делото ОУ на застрахователя, за прецизност следва да
се отбележи, че ищецът е доказал и изпълнение на договорните си задължения във
връзка с настъпването на застрахователно събитие. Горното се установява от
уведомление за застрахователно събитие от 01.11.2017 г. и Удостоверението от ОД на МВР – Ямбол, че на
процесната дата е регистрирано обаждане за настъпил
инцидент. Предходното налага извода, че
ищецът е изпълнил задължението си съгласно чл. 14.10, 14.11 от ОУ – да регистрира незабавно чрез компетентните
органи по места настъпването на застрахователното събитие, както и съгласно чл.
14.13 от ОУ – да уведоми писмено застрахователя, най-късно до пет работни дни,
считано от деня на узнаването. От съдържащия се в преписката по заведената в
застрахователното дружество щета опис заключение се установява, че на 02.11.2017 г. е
извършен и оглед на автомобила от представител на ответника, т.е. ищецът е
изпълнил и предвиденото в чл. 14.15 от ОУ задължение.
Предвид гореизложеното
настоящият съд не възприема изложените в писмения отговор от ответника доводи,
че не е налице застрахователно събитие, което да обуславя плащане на
застрахователно обезщетение и липсва причинно-следствена връзка. Не може да
бъде споделено и обективираното в отговора становище, че липсата на официален
документ, удостоверяващ настъпването на застрахователно събитие, издаден от
съответните компетентни органи, е основание за отказ да
се изплати застрахователно обезщетение съгласно ОУ. Въпреки констатациите
относно представените от ответника ОУ, съдът отново намира за необходимо да
отбележи, че съгласно чл. 6, т.4 /доп.-ДВ, бр.19/28.02.2017 г./ от Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм.
– ДВ, бр. 19 от 2017 г.) "не се посещават от органите на МВР – "Пътна
полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход, за което няма
данни по делото. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ не се допуска изискване
от застрахователя на доказателства, с които ползвателят на застрахователната
услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Очевидно е, че
в случая застрахованият – настоящ ищец е предприел всички необходими действия, с оглед набавяне на доказателства за
причинената щета. С оглед предходното, настоящият съд приема, че несъставянето на
протокол за настъпилото ПТП от органите на пътна полиция, не представлява
неизпълнение на задължение от страна на застрахования, даващо основание на
застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Застрахованата – настоящ ищец е изпълнила задължението си
да
уведоми компетентните органи (на тел.
112),
същите са изпратили свои представители (служители
на служба СПООР) на мястото, за което се твърди, че е настъпило ПТП и
несъставянето на протокол за такова произшествие от МВР не може да се вмени във вина на застрахования. Както
бе посочено и по-горе, ищецът е уведомил застрахователя – настоящ ответник, за
настъпилото застрахователно събитие, като е предоставил и автомобила за оглед.
Видно от представеното по делото опис-заключение от 02.11.2017 г. е, че
лично служител на ответното дружество е констатирал и описал увредените детайли
по застрахования автомобил.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че за съдържанието на такива уговорки може да се съди
единствено от твърденията на ответника в отговора по исковата молба и
приложеното по делото уведомление до ищцата. Съобразно тези твърдения
посочените разпоредби на ОУ позволяват възможност на застрахователя да откаже
да изплати обезщетение при липса на представен от застрахования официален
документ, който да установява увреждането. Дори да се приеме, че ищецът е бил запознат
с тези общи условия и съответно с т. 28
вр. т.29.5, така формулирани съдържащите се в тях уговорки се явяват
неравноправни.
Съгл. Решение № 23/07.07.16 г. по
т.д.№ 3686/14 г. на ВКС, първоинстанционният, а също и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния
характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по
отношение на тях намират приложение също и дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. на ВКС. В чл. 143 ЗЗП, точки от 1-ва до
18-та е възпроизвел примерния списък от приложението към чл. 3, пар. 3 на
Директива 93/13, а в т. 19 е предвидил, че неравноправни могат да бъдат и
клаузи, които поставят "други подобни условия". Следователно
изброените хипотези по чл. 143 ЗЗП са в
съответствие с Директива 93/13/Е., като изводът, който се налага е, че
неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието на общата
предпоставка по чл. 143 ЗЗП /чл. 3, пар. 1 от Директивата/ – уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Неравноправна би била клауза, която отговаря на
посочените условия, независимо дали има за предмет или постига някой от
изброените в разпоредбата на чл. 143, т. 1-18 ЗЗП конкретни резултати.
Ограничаването на преценката за неравноправен характер до изследване единствено
на основанията по чл. 143, т. 1-18 ЗЗП е в нарушение както на националния закон
/т. 19 на чл. 143 ЗЗП/, така и на Директива 93/13. Преценката се прави на база (не)съответствието на
клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и
задълженията на страните и защитата на потребителя като по-слаба страна в
правоотношението (арг. от Решение №
237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927 по описа за 2015 г. на ВКС).
Задължаването на застрахования да представи
документ, издаден от компетентните органи, в т.ч. протокол за ПТП, констативен
протокол, двустранен протокол по чл. 496, ал. З, т. 5 КЗ, удостоверяващ
настъпването на застрахователно събитие, поставя последния в положението на
невъзможност да представи такива в случаите, когато съответните длъжностни лица
(например органите на МВР) не са задължени да издадат такъв документ (арг. от чл. 106, ал. 5 КЗ), или когато
причината за настъпване на застрахователното събитие е обективна, или в
случаите в които причинителят на вредата не е открит и не е имало предпоставки
за образуване на административно-наказателно производство или наказателно
производство от общ характер. По този начин застрахованият би бил поставен в
положение на невъзможност да се снабди с официален или друг приравнен на него
документ, посредством който да установи правата си пред застрахователя.
Същевременно характерът на уговорката поставена под формата на общи условия
обуславя невъзможност за индивидуално договаряне и промяна на същата от страна
на застрахования. Всички тези особености на така формулираната разпоредба от
общите условия на застрахователя ответник поставят застрахованото лице в
неравноправно положение спрямо застрахователя, имащ правото да плати по-малко
или още повече - да откаже плащане при липсата на документ, с който
застрахованият е в обективна невъзможност да се снабди, какъвто именно е процесния случай.
От гореизложеното следва, че
дори да се приеме, че са налице твърдените от ответника уговорки в ОУ към
сключения с потребителя (ищец в производството) застрахователен договор, същите
са сключени в негова вреда, което противоречи на принципа на добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
(ответното дружество) или доставчика и потребителя. Налице е злоупотреба на
ответното дружество с позицията му на стопански по-силната страна в
правоотношенията с ищеца, като конкретно посредством позоваването на т. 28 - 28.12 вр. т.29.5 ОУ към застрахователния договор не
се позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на застрахователния договор.
По отношение възражението на въззивника касаещо допълнителната САТЕ, следва да се има предвид, че последната
не е оспорена своевременно, поради отсъствие на представител на ответното ЗАД в
съдебно заседание. Оспорването едва с въззивната жалба се явява преклудирано.
Що се отнася до твърденията за това, че автомобилът е бил представен при огледа
с различни (зимни) гуми от тези, които са били повредени по време на ПТП,
последното също не е от естество да обуслови право на застрахователя да откаже
плащане. С допълнителната САТЕ
експертът е констатирал, че представените на експертизата гуми са тези, които
са били увредени вследствие попадане в дупката на пътното платно, тъй като
съвпадат с представения снимков материал от служба СПООР при Община Ямбол, служителите
на която са ги е направили непосредствено след произшествието, поради което
направените от въззивника възражения в тази връзка съдът намира за
неоснователни. Освен това в чл. 408 от КЗ са изброени
хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение -
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право
да получи застрахователното обезщетение, при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице, при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие, или в други случаи,
предвидени със закон. В случая не е доказана нито една от тези предпоставки, поради което се приема и че не е на лице хипотеза,
предпоставяща законосъобразен отказ от застрахователя да изплати обезщетението.
В създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка, застрахователят дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, арг. чл. 400, ал. 1 КЗ. Видно от заключението на вещото лице този размер възлиза на сумата от 134.58лв. Съдът приема, че именно тази сума определя размера на необходимите средства за възстановяване на пострадалия автомобил чрез закупуване на други гуми. Правилно е определено от ЯРС и акцесорното вземане за законна лихва да се дължи от датата на депозиране на иска в съда - 23.02.2018 г. до окончателното му изплащане.
Преценявайки доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на направените по-горе
заключения, съдът счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел ищцовата претенция за основателна и доказана в пълен
размер, съгласно навременно направеното изменение на предявения иск, допуснато
в о.с.з. на 13.09.2018 г., на основание чл. 214 ГПК.
Поради
липса на промяна в крайните изводи на първоинстанционният съд, решението следва
да се потвърди и в частта за разноските, сторени пред първата инстанция.
При
изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС" АД
няма право на разноски, тъй като жалбата му следва да бъде
отхвърлена. Въззиваемите страни Д. и Н. Д. са представили доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение пред втората инстанция, поради което следва да им бъдат
присъдени извършените от тях разноски в размер на 300 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №606/09.10.2018 г., постановено по гр.д. № 797/2018г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК 121130788, със
седалище и адрес на управление - гр. София, район Лозенец, бул. "Черни
връх" №51 Д, представлявано от
изпълнителните директори М.М. - Г.и П. В. Д. да заплати на Д.Д. с ЕГН ********** и Н.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 300
лв. (триста лева), представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.