ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело № 276 по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението "Еврокам "ЕООД гр.Ямбол, представлявано от управителя Д.Д., против действията на ЧСИ И.Х. с рег.№878 в КЧСИ по изп.д.№20188780401687, изразяващи се в "образуване на изпълнителното производство и предприемане на изпълнителни действия, вкл. и разноските по изпълнението".

Оплакванията на жалбоподателя са, че в нарушение на разпоредбата на чл.426 ГПК е конституиран като длъжник по изпълнението, разпореждането за образуване на изпълнително дело против него е недопустимо поради липса на изпълнително основание за това, тъй като дружеството не фигурира в издадения изпълнителен лист, не е участвало в съдебното производство, по което е издаден изпълнителния лист и не е налице правоприемство с ЕТ" Д. - Д.М." относно имота, който е бил в предмета на съдебното производство. Прави искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл.438 ГПК, тъй като е възможно дружеството да претърпи вреди от изпълнението.

Взискателят "Аргос 2006" ООД гр.Ямбол е подал възражение, като счита жалбата за недопустима, тъй като образуването на изпълнително дело не е измежду действията, подлежащи на обжалване от страна на длъжника.

Писмено възражение е подадено и от "Дениз 89" ЕООД гр.Ямбол, като също счита жалбата за недопустима, а в случай че бъде приета за допустима, я намира за неоснователна.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които посочва, че изпълнителният лист е издаден срещу ЕТ "Д. - Д.М.", който търговец не е заличен в TP, но търговското предприятие на ЕТ е прехвърлено на жалбоподателя "Еврокам" ЕООД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и въз основа на събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20188780401687 по описа на ЧСИ И. Х. е образувано по молба на "Аргос 2006" ЕООД гр.Ямбол и представен от него изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по в.гр.д.№368/2017 г. на ЯОС, с което е извършено разпределения на ползването върху незастроена част от дворно място - ПИ с идентификатор №87374.510.135 по КК на гр.Ямбол между "Стомид" ООД, "Аргос 2006" ООД, Община - Ямбол, "Ванина експорт" АД, "Спарум" ЕООД, "Дениз 89" ЕООД, "Дикс 2001" ЕООД, "Хит" ЕООД, ЕТ"Д. *** и "ЕВН България - Електроразпределение" ЕАД, по начина съобразно заключение на в.л., приложено към решението.

С постановление от 27.08.2018 г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело, а на 03.09.2018г. е изпратил съобщение на дружеството "Еврокам" ЕООД гр.Ямбол, с което го уведомява, че насрочва на 14.11.2018 г. разпределение на ползването, съгласно приложения изпълнителен лист, както и че дължи сумата 216 лв. - разноски по изпълнителното дело. Съобщението е връчено на 04.09.2018 г. на управителя Д.Д..

От книжата по изпълнително дело се установява, че за да счете дружеството "Еврокам" ЕООД за длъжник по изпълнението, ЧСИ е направил справка в TP и е установил, че това дружество е закупило търговското предприятие на ЕТ "Д. -Д.М.", но последният не е заличен в TP.

При тези данни ЯОС намира, че жалбата е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК за това, но същата е процесуално недопустима за разглеждането й по същество.

В частта, с която се атакуват действията на ЧСИ по образуване на изпълнително производство, недопустимостта се основава на следните съображения:

В действащия ГПК подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.435 ГПК, като жалби срещу други действия/бездействия не са допустими. Съгласно нормите на чл.435, ал.2 и 3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане. На основание чл.462, ал.2 ГПК длъжникът по изпълнението може да обжалва и извършеното от съдия-изпълнителя и предявено разпределение.

От тези разяснения следва, че в качеството си на длъжник по изпълнението жалбоподателят не е легитимиран да обжалва образуването на изпълнителното производство от страна на ЧСИ, тъй като това действие е извън обхвата на съдебния контрол, който може да се осъществи чрез жалба на длъжника. Дори да се приеме, че ЧСИ неправилно е образувал изпълнителното дело срещу жалбоподателя - в нарушение на разпоредбата на чл.429, ал.2 и 3 ГПК, установяваща субективните предели на изпълнителния лист, то пътят на защита на жалбоподателя в настоящия случай не е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Същият може по общия исков ред да установи недължимост на вземането по изпълнителния лист, като на негова страна е и възможността да бъде реализирана отговорността на ЧСИ за вреди при наличие на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, предвид наведените твърдения в жалбата за незаконосъобразно образуване на изпълнителното дело.

В частта, в която се оспорват разноските по изпълнението, недопустимостта се основава на следните съображения:

Съгласно чл.435, ал.2 ГПК на обжалване пред съответния окръжен съд от длъжника подлежи постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В конкретния случай жалбоподателят, с образуване на изпълнителното дело е добил качеството на длъжник и на основание чл.435, ал.2 ГПК има право да обжалва постановлението за разноските. Необходимо е обаче такъв акт на съдебния изпълнител действително да е бил постановен. В случая въпросните разноски са описани в поканата за доброволно изпълнение и именно нея атакува жалбоподателя, само че изпращането на такава покана не съставлява постановление по въпроса за разноските и не може да бъде обжалвано пред съд. /в т.см. е и Определение №170/25.03.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№297/2010 г., IV ГО/.

В настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ, с който той да се е произнесъл по всички направени в изпълнителния процес разноски, включително и такси и разноски по Тарифата за ТР ЗЧСИ, които признава и възлага в тежест на длъжника. Нещо повече, нормата на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ го задължава безусловно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника, но в конкретния случай няма изготвена такава сметка за сумата 216 лв., което не дава възможност на съда да провери правилността на формирането на сумата. Освен горното, липсват и конкретни оплаквания в жалбата, които съдът да обсъди.

С оглед изложените съображения съдът приема, че събирането на таксите и разноските по изпълнението е допустимо само и единствено след влизане в сила на постановлението на ЧСИ за разноски и предполага съобщаването му на страните в процеса. Този акт подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд. В поканата за доброволно изпълнение, връчена на жалбоподателя на 04.09.2018 г., е посочено, че длъжникът дължи 216 лв. разноски по и.д., но постановление за тези разноски и как точно са формирани те няма, т.е. липсва годен за обжалване акт на ЧСИ за разноските. Изпращането на ПДИ не съставлява постановление по въпроса за разноските, съответно - вписването на размера на задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не може да го замести. Тъй като в процесния случай постановление за разноските не е издавано, съдът не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт на съдебния изпълнител. Това е така, защото съгласно ТР №3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно той може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден.

Неоснователно при тези изводи на съда е искането за спиране на изпълнението, по което съдът намира, че следва да се произнесе, доколкото с постановяване на акта му производството по жалбата на "Еврокам" ЕООД не приключва, тъй като актът подлежи на обжалване. Недопустимостта на жалбата изключва наличието на основание за спиране на изпълнителното производство, тъй като към спиране следва да се пристъпи, когато заявените с жалбата права са несъвместими с продължаването на изпълнението и доводите и доказателствата към жалбата предполагат вероятната й основателност.

По изложените съображения, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалбата на "Еврокам "ЕООД гр.Ямбол, представлявано от управителя Д.Д., против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№878 в КЧСИ по изп.д.№20188780401687, изразяващи се в "образуване на изпълнителното производство и предприемане на изпълнителни действия, вкл. и разноските по изпълнението".

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Еврокам "ЕООД гр.Ямбол за спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело №20188780401687 по описа на ЧСИ И.Х..

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д.№276/2018 г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване пред АС–гр.Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.