Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 26.05.2017
година гр.Ямбол
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело № 105 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на С.П.И. ***, чрез
пълномощника адв.Ж.Т. – А. от ЯАК против „Банка Пиреос България” АД, гр.София с
ЕИК *******. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответната
банка да заплати на ищеца, на осн. чл.49 ЗЗД, сума в размер на 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, мораторна лихва за времето
от 30.06.2016 г. до 18.08.2016 г. в размер на 695,83 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 18.08.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Исковата си претенция ищеца основава на следните обстоятелства: В Договор за предоставяне на кредит в размер на 5000 лв.-
ТРАНСКАРТ на физическо лице по сметка №103709406 с дата 25.08.2005 г., отразен
в информационната система на банката под № 61786, служител при „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД /с
предишно наименование ,Евробанк" АД/ с ЕИК******* е удостоверил неверни
обстоятелства в него, посочвайки че договора е сключен между ищеца и банката.
Служителя не е изпълнил задълженията си да провери самоличността на подписалия
договора за кредит, както и да следи подписът на картоползвателя да се положи
лично пред служителя на банката, при което е удостоверил тези неверни
обстоятелства в договора, а именно, че е подписан от ищеца в качеството му на
картоползвател. Така, ползвайки се от описания договор банката изпратила покана
за изпълнение от 07.07.2009 г. до ищеца, от която последния разбрал за
наличието на процесния договор и на свои задължения към ответната банка.
Независимо, че се свързал със служители на банката и обяснил, че не е неин
клиент и не е сключвал договори за кредит, от банката продължили да му изпращат
покани за изпълнение, да се обаждат по телефона, за да изпълни задълженията си
по договора от 25.08.2005 г., като звънели на него лично, на съпругата му и на
служебните телефони в офисите на фирмите им. По настояване на ищеца банката му
е предоставила копие от договора, от приемно -предавателния протокол за
получаване на транскарт, движение по сметката по кредит -Транскарт, след
запознаване с които установил, че положените в тези документи подписи не са
негови.
След дългогодишните покани - писмени и устни, от
страна на банката ищецът да заплати задължения, произтичащи от Договор за предоставяне
на кредит с дата 25.08.2005г., ищецът предявил иск за прогласяване нищожността
на описания договор, както и иск, че не дължи на банката сумите по него. С
влязло в сила на *******г. Решение №*******., постановено по гр.д.№*******. на
Районен съд - гр. Ямбол е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на
кредит - ТРАНСКАРТ на физическо лице по сметка *******с дата 25.08.2005 г.
поради липса на съгласие, както и е прието за установено, че С.П.И. не дължи на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ''АД. заплащане на сума в размер от 152.97 лв. - главница
и лихва към 09.05.2014 г. в размер от 256.98 лв.
Според ищеца описаните действия на служители на
ответната банка са му причинени морални вреди, представляващи засягане на доброто
име, честта, достойнството, негативни преживявания и емоции за него и
семейството му. Ищеца счел, че след постановяване на описаното съдебно решение
всичко е приключило, но след малко повече от една година от постановяването му,
служители при „ЕОС МАТРИКС" ЕООД се свързали по телефона с него, като му
отправили устна покана да заплати задълженията си по процесния договор с „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ"АД, тъй като банката е продала на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
вземанията си по този договор и последното търговско дружество по силата на
договор за цесия е новият кредитор на ищеца, като до ищеца е изпратено и
уведомително писмо за извършената цесия, в качеството му на
"длъжник".
Като пряка и непосредствена последица от действията
и бездействията на длъжностно лице, респ. - длъжностни лица, на ответника при
изпълнение на възложената му/им работа, са настъпили неимуществените вреди за
ищеца. Ищецът е бил тормозен и натоварен с негативни емоции от действията на
служители при ответната банка, включително и към съпругата му са отправяни
покани за изпълнение на задълженията по този договор. Въпреки, че по съдебен
ред успял да защити правата си и да разреши спора с банката по отношение на
договора за кредит от 25.08.2005 г. и произтичащите от него задължения със
силата на присъдено нещо, вземането по обявения за нищожен договор е било
цедирано от банката на трето лице. С цедирането на тези вземания от ответната
банка на трето лице за ищеца са създадени неудобства, чувство за несигурност с
оглед неспазването на установените нравствени и правни норми от пълното
незачитане влязъл в сила съдебен акт, създадени му били неудобствата пред
служители на цесионера да обяснява, че не е „длъжник", както и да изпраща
до него доказателства за това.
С разпореждане от 16.09.2016 г. съдът е изпълнил
задълженията си по чл.131 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответника
„Банка Пиреос България” АД, гр.София е упражнил процесуалното си право на
отговор и е депозирал такъв, в който е изложено становище по допустимостта и
основателността на предявения иск.
На първо място считат предявения срещу Банката иск за недопустим. Обосновават се с това, че иска е с правно основание
чл.49 ЗЗД, съгласно която норма този който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД не е възлагала
каквато и да е работа на друго лице по отношение на С.П.И., поради което не е
пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск по чл.49 ЗЗД, т.е. не е
надлежна страна в процеса.
По основателността на иска - намират същия за изцяло неоснователен и недоказан. Сочат,
че не са налице елементите на сложния фактически състав, за да бъде ангажирана
отговорността на банката. На първо място не е
налице противоправност в поведението на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД. По
повод на процесния договор от 25.08.2005 г., сключен между "Евробанк"
АД (правоприменик на която е „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД) и
ищеца - С.П.И. е постановено Решение по гр. дело №*******г. на Районен съд
Ямбол (влязло в сила на *******г.), с което е установена нищожност на договора,
с оглед на което договора за прехвърляне на вземане между „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е нищожен поради липса на предмет -
чл.26, ал.2 ЗЗД. Това според ответника опровергава твърденията на ищеца
за неправомерност в поведението на ответника, тъкмо обратното Банката няма
каквито и да е отношения с ищеца, респективно договор за прехвърляне на вземане
бил нищожен, т.е в никакъв случай не е налице противоправно поведение. На следващо място считат за неоснователни и недоказани
твърденията за претърпени вреди, тъй като по делото не са представени доказателства за
„настъпили" според ищеца неимуществени вреди, както
и за причинно следствена връзка между тях и поведението на Банката. Сочат, че
Банката под никаква форма не е предприемала действия по принудително събиране
на вземането си от ищеца след постановяване на процесното решение.
Имуществената сфера на ищеца никога не е засягана, след влизане в сила решението
по гр. дело №*******г. на Районен съд Ямбол, а и преди него. Т.е каквито и
претенции да бъдат предявени към ищеца от банката по повод на процесния
договор, същият е бил наясно, че са неоснователни и не биха могли да го увредят
по никакъв начин. Считат, че липсват доказателства и за размера на действително
претърпените неимуществени вреди. При изложените съображения молят ИМ да бъде
оставена без разглеждане, като недопустима или да бъде отхвърлена, като
неоснователна
Съдът е допуснал до участие в производството, като трето лице - помагач на страната
на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК*******, което не е взело становище по
иска.
В о.с.з. ищеца С.П.И., редовно и
своевременно призовани, не се явява, но чрез процесуалния си представител –
адвокат поддържа иска така, както е предявен и моли за уважаването му изцяло.
Подробни съображения са развити в представена по делото писмена защита. Заявена
е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В о.с.з. ответника „Банка Пиреос
България” АД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, но чрез
процесуалния си представител – адвокат поддържа становище за неоснователност на
иска по подробни съображения, изложените в пледоарията по същество и в
представени писмени бележки. Заявена е и претенция за присъждане на направените
по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. третото
лице помагач на страната на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК*******, при условията на редовно
и своевременно призоваване, не изпраща представител и не изразява становище по
иска.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за предоставяне
на кредит - ТРАНСКАРТ на физическо лице по сметка 103709406 с дата 25.08.2005
г., отразен в информационната система на ответната банка под №61786, в който е
посочено, че е сключен между ответната банка и ищеца. Към договора е приложен и
приемо - предавателен протокол от 25.08.2005 г., видно от съдържанието на който
на ищеца е предоставена транскарта №7670015119009225206.
Ползвайки се от този договор,
банката е изпратила Покана за изпълнение от 07.07.2009 г. до ищеца, при
получаване на която същият узнал за наличието на свои задължения към ответната
банка, свързал се по телефона със служители на ответника, като обяснил, че не е
техен клиент и не е сключвал договори за кредит, нито е приемал и ползвал
транскарт. Независимо от това банката продължила да изпраща до ищеца писмени
покани /покани от 08.04.2014 г., от 10.05.2014 г./ да изпълни задължения по
процесния договор, както и да го кани чрез телефонни обаждания от нейни
служители. Служители на банката са провеждали телефонни разговори със съпругата
на ищеца с цел задълженията по процесния
договор да бъдат погасени от последния, както са се обаждали и до
служебните номера на офисите на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД
/дружество, в което ищецът има участие/ и на "ОМАКС ОЙЛ" ООД
/дружеството е собственост на съпругата на ищеца/, като са разговаряли със
служители при търговските дружества по повод вземанията на банката по процесния
договор за кредит.
Въпреки, че ответника многократно
посещавал офиса на ответната банка в гр.Ямбол, за да направи възражение, че не
е сключвал договор, съответно не му е издавана карта и не е получавана такава,
както и че посписа на договора не е негов, писмените и устни покани от страна
на банката да изпълни задълженията по обсъждания договор продължили, което го
принудило да предяви правата си по съдебен ред, да което депозирал искова
молба, образувана в гр.д.№*******г. по описа на ЯРС. Видно от Решение №*******г.,
постановено по гр.д.№*******г., влязло в законна сила на *******г., е уважен
предявеният иск от С.П.И. против „Банка Пиреос България” АД, като е прогласена нищожността,
на осн. чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, на Договор за предоставяне на кредит -
ТРАНСКАРТ на физическо лице по сметка 103709406 с дата 25.08.2005 г., поради
липса на съгласие. Със същото решение е прието за установено, че С.П.И. не
дължи на „Банка Пиреос България” АД заплащане на сума в размер на 152,97 лв.,
представляваща главница и лихва към 09.05.2014 г. в размер на 256,98 лв. по Договор
за предоставяне на кредит - ТРАНСКАРТ на физическо лице по сметка 103709406 с
дата 25.08.2005 г.
Видно от съдържанието на Уведомително писмо, изх.№МА00267019/27.07.2016 г.,
изходящо от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ищеца е уведомен на основание чл.99, ал.3
ЗЗД, за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, въз основа на договор за
цесия от 30.06.2016 г., сключен между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ"АД като
"цедент" и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД като "цесионер", по
силата на който „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ"АД е прехвърлила на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД изцяло вземането си към С.П.И., произтичащо от Договор за
кредит №61786. С описаното писмо ответника, в качеството му на длъжник по
посочения договор за кредит, е уведомен, че негов кредитор вече е „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, че размера на задължението му към 27.07.2016 г. е 613,18
лв., в т.ч. главница, лихви за просрочие, неустойка и такси, както и е поканен
в 5-дневен срок от получаване на поканата да погаси доброволно посочената в нея
сума.
По делото, по искане на ищеца, за
доказване твърденията му за претърпени морални
вреди, представляващи засягане на доброто име, честта, достойнството, негативни
преживявания и емоции за него и семейството му, се събраха и
гласни доказателства: Св. Н.Р.И.
/съпруга на С.П.И./ в показанията си заявява, че случая продължавал от 5-6
години, като последните 3-4 години тормоза бил постоянен, както за ищеца така и
за семейството им. Най - напред започнали да се обаждат в офиса от банка "Пиреос",
за да отиде С.П. и да внесе някаква сума за някаква карта, като сумата била
около 300 лева. След като разговаряла със съпруга си, защото първата й реакция била
да внесат сумата, се оказало, че той никога не е притежавал такава карта. Сочи,
че тя отишла до
банката, при директора лично, който казал, че няма никакви документи при тях С.П.
да има такава карта. Сочи, че в последствие тя, вместо съпруга си, получавала
няколко покани за доброволно изпълнение - спомня си за 5-6 такива. Края на
април или началото на май 2014 г., дошла поредната покана, като съдържанието на
всички покани било да платят сумата - лихва и главница по въпросната карта. Заявява,
че съпругът й е човек с обществено положение, известен е, с добър имидж и всичко
това накърнявало достойнството му, преживявал много лично този тормоз за нещо,
което не е направил, т.е. да се разпространява, че не си плаща дълговете, това
изключително много го натоварвало психически и емоционално. Свидетелката сочи,
че написали възражение до банката и отново посочили, че никога не е имал такава
карта. След това съпругът й завел дело, което спечелил, т.е. и от съда признали,
че такава карта не е имал и че не дължи суми на банката. Свидетелства, че
независимо от съдебното решение, започнал пореден тормоз - започнали да се
обаждат вече от колекторска фирма - "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като казвали,
че е в негов интерес да отиде и да си плати дълга. Тогава много се чудили, как
може при спечелено дело да се продаде дълга и да продължават да те тормозят да
го плащаш. При тези обаждания, които са ставали и по време на шофиране, за да
се успокои съпругът й спирал да шофира, слизал от колата, за да се успокои,
вдигал кръвно, защото изключително тежко го преживявал, чувствал се обиден и
унизен. Заявява, че съпругът й е сравнително спокоен човек, не е избухлив, по
принцип в бизнеса му винаги имало взаимоотношения с други фирми, които се
обаждат, но тези обаждания не са водили съпругът й до такова състояние, както в
случая, тъй като става въпрос за личен дълг, за който имало постоянен тормоз за
издължаването му. Сочи още, че според нея първоначално от колекторската фирма
не са знаели за делото, по което е обявен договора за нищожен, но счита, че в
последствие адвоката на съпруга й ги уведомил.
Св. Д.С.В.
/служител съм във фирма Омакс ЕООД, собственост на съпругата на С.П./ заявява,
че знае за случая с кредитната карта от Пиреосбанк, каквато П. не е получавал,
а се оказало, че има задължения. Идвали много покани за заплащане на
задълженията по тази кредитна карта от банката, обаждали се и по телефона в
офиса, за да го търсят да си плаща. Сочи, че лично тя е писала възражение до
банката, което той подписал, а свидетелката го входирала в банката, в офиса в
Ямбол. Най-общо съдържанието на възражението било, че не е получавал такава
карта и искал да му се представи приемо-предавателния протокол, че е получил
такава карта. Ситуацията около картата започнала от 2014 г., тогава започнали
да идват поканите. С.П. се чувствал афектиран, обиден от тормоза чрез писма и
по телефона. Свидетелства и за колекторската фирма ЕОС МАТРИКС ЕООД, която също
е изпращала писма, с които го уведомявали, че неговото задължение към банката е
вече тяхно. Заявява, че следяла здравословното състояние на П. - всяка сутрин
му мерила кръвното, като при един случай /не си спомня причината точно, дали му
се обадили по телефона или било получено писмо от колекторската фирма/, но се бил
притеснил, като кръвното му било 160/110 и се наложило съпругата му да му дава
лекарство допълнително за високото кръвно налягане, освен тези които редовно
взема. Сочи, че П. взема лекарства за кръвно, но го поддържа в нормални граници,
като не се е налагало да взема друг път допълнително хапчета за сваляне на
кръвното поне пред нея, освен за случая за който говори. Заявява, че не знае
дали писмата - покани са изпращани от клона на банка Пиреос в Ямбол или от
централата в София. Уточнява, че под думата тормоз има предвид когато в
продължение на много години се обаждат за изпълнение на едно задължение което
нямаш и това според свидетелката е тормоз.
Св. И.А.В./шофьор
на С.П.И. от 12 години/ свидетелства, че знае за какво е делото - фалшифициран
подпис по документи, невзета карта и дългогодишен тормоз по отношение на С.П.,
тъй като в банката са му фалшифицирали подписа, а и нямало приемо- предавателен
протокол за получаване на карта. Сочи за многократни обаждания и покани, които
били изпращани във фирма "Техностройинженеринг 99" АД и за многократни
обаждания по време на път, когато пътували с г-н П.. Свидетелства, че С.П.
преживявал много тежко тези покани и обаждания, чувствал се огорчен от
отношението към него, тъй като няма взета кредитна карта и дълг няма, а
непрекъснато го търсят и злепоставят пред хората в офиса. Заявява, че знае, че по-късно в съда се
доказало това, че не е получавал такава карта и не дължи никакви суми на
банката. Свидетелства за случай от преди около година и половина, когато пътували
с колата с г-н П. и на влизане в София по телефона му се обадила жена, с която
говорили около половин час и той и обяснявал, че има спечелено дело, че
договора е обявен за нищожен и няма какво да търсят от него. Според свидетеля
след този разговор, г-н П. не можел да си върши работата, притеснил се, наложило
се да отидат на лекар, за хапчета и се наложило той да си почива, тъй като се афектирал, вдигал
кръвно. Според свидетеля, като говори за тормоз, в думата влага съдържанието
претенциите на една банка към някой, който няма дълг към нея, изразяващи се в
постоянни обаждания, изпращане постоянно на покани.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът претендира ответната банка
да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 50000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, мораторна лихва за времето от 30.06.2016 г.
до 18.08.2016 г. в размер на 695,83 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска в съда – 18.08.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С
доклада си по чл.146 ГПК съдът е определил, че така предявеният иск, при
изложените в исковата молба факти, на които се основава, намира правното си
основание в нормата на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. Отговорността на ответника се
претендира за това, че е възложител на работата по сключване и изпълнение на договори
за кредит, в частност на процесния договор за кредит от 25.08.2005 г.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Анализа на правната норма сочи, че отговорността
по чл.49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от вината
на натовареното с извършване на работата лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл следва извод, че отговорността на възложителя
е гаранционно–обезпечителна и безвиновна по своя характер – възложителя
отговаря за действията или бездействията на свои служители, на които е възложил
работа. В разпоредбата пък на чл.51, ал.1 от ЗЗД законодателят е определил
кръга на вредите, които подлежат на обезщетяване, а именно: обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
При така определената правна
квалификация на предявеният иск, пак в доклада по чл.146 ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест, както следва: в тежест на ищеца е да
докаже, по безспорен и несъмнен начин наличието на следните кумулативни
предпоставки: претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на сключване
на процесния договор за кредит, обявен в последствие за нищожен и предприети
действия по събиране на сумите по него; причиняване на вредите от лице, на
което ответникът като отговорен по чл.49 от ЗЗД е възложил работата; вредите да
са причинени вследствие на противоправно деяние при и по повод изпълнение на възложената работа. Ответника
следва да ангажира доказателства за направените възражения по иска.
При
отделяне на спорното от безспорното, на основание чл.146 ал.1 т.4 ГПК, съдът е обявил, че не са
спорни между страните и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: наличие на договор за предоставяне на кредит
- транскарт на физическо лице сметка №103709406 от 25.08.2005 г., обявен за
нищожен с влязло в сила съдебно решение
по гр.д.№*******г. на ЯРС и договор за цесия на вземането по описания договор
за кредит, сключен между банка "Пиреос България" АД и "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД.
При това положение, съдът прие за
безспорно установено, че служител на ответната банка при изпълнение на
възложена му работа /да представлява банката при сключване на договори за
кредит/, не е изпълнил вменените му задължения - в частност да провери
самоличността на лицето - кредитополучател, при което е допуснал процесния договор
за предоставяне на кредит - транскарт на физическо лице сметка №103709406 от
25.08.2005 г. да бъде подписан от друго лице, а не от ищеца. В последствие и
независимо, че ищецът не е поемал задължения по процесния договор /обявен за
нищожен с влязло в законна сила съдебно решение/ до ищеца са отправяни
многобройни покани да изпълнява задължения по него. Не само това, но и
вземането по обявения за нищожен договор за кредит е било цедирано на трето
лице.
Всички тези действия/бездействия,
извършени от служители на ответната банка безспорно са довели до неблагоприятни
за ищеца последици. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че той е бил натоварен с негативни емоции от действията на
служители при ответната банка, тъй като са му отправяни покани за изпълнение на
задължение, каквото той няма. Принуден е бил да потърси правата си по съдебен
ред, за да разреши спора с банката по
отношение на процесния договор за кредит от 25.08.2005 г. и произтичащите от
него задължения със силата на присъдено нещо. Въпреки, че по съдебен ред успял
да защити правата си, вземането по обявения от съда за нищожен договор било
цедирано от банката на трето лице. С цедирането на тези вземания от ответната
банка на трето лице за ищеца са създадени неудобство и чувство за несигурност от
незачитането на влязъл в сила съдебен акт, създадени му били и неудобствата пред
служители на цесионера да обяснява, че не е „длъжник", както и да изпраща
до него доказателства за това. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи и факта, че ищецът тежко преживявал получаването на покани за
доброволно изпълнение от банката, както и последващите събития след цедиране на
вземането от страна на банката, той като известен и уважаван в обществото
човек, се е чувствал обиден, унизен, тормозен, като след всяко действие от
страна на банката по събиране на задължения по договора за кредит се афектирал
и вдигал кръвно.
При всичко изложено до тук съдът приема предявеният
иск за доказан по основание - ищецът проведе успешно доказване на претенцията
си, като установи наличието на кумулативните предпоставки, необходими за
ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД.
При определяне на размера, в който следва да бъде
уважен предявеният иск за неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, относима към обезщетяването на този вид вреди, където законодателят
е въвел принципа на справедливост. Както е известно в правната доктрина
неимуществените вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло
емоционалната сфера на лицето, което ги търпи. С оглед на събраните по делото гласни
доказателства, съдът намира че претърпените от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на процесните действия на служители на ответната банка, следва да
бъдат оценени по справедливост, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
на сумата от 7000 лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.
Посочената суми следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Искът за
горницата над 7000 лв. до предявения размер от 50000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията на ищеца за мораторна
лихва, за времето от 30.06.2016 г. до 18.08.2016 г. /датата на подаване на
исковата молба/ настоящия съд намери същата за основателна. Съобразно
задължителната практика на ВКС - Решение №193/26.06.2012 г. на ВКС по
гр.д.№611/2011 г., I г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, искът за
обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане е паричен по своя
характер. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД,
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото
действие - арг. от чл.69, ал.1 ЗЗД, а ако то продължава през определен период
от време - от крайния момент на периода. Тези лихви не се определят по размер
от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на
увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/ до момента на
плащането.
В конкретния случай увреждането на ищеца е
продължило през определен период от време, крайния момент на който е посочения
от ищеца - 30.06.2016 г., когато е сключен договора за цесия на вземането по
процесния договор за кредит. Ето защо и при горните разяснения на ВКС,
претенцията на ищеца за лихва за времето от 30.06.2016 г. следва да бъде уважена.
Страните по делото са направили
искания за присъждане на разноски. Разноски на страните следва да се присъдят
съобразно правилата на чл.78 от ГПК – в съответствие с уважената, съответно
отхвърлена част от исковете. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се
дължи възстановяване на сума за разноски общо в размер на 574 лв. /в т.ч. за ДТ
и адв.хонорар/. Ответника също е направил искане за присъждане на разноски. Съразмерно
с отхвърлената част от иска на ответника се дължи възстановяване на сума за
разноски в размер на 1745,80 лв. /за адв. хонорар/.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Ц.ш." №***Е да заплати на С.П.И. с
ЕГН **********,*** обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 7000 лева (седем хиляди лева)
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 30.06.2016
г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата
над 7000 лв. до предявения размер от 50000 лв., като неоснователен - отхвърля.
ОСЪЖДА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София да заплати на С.П.И. разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 574 лв.
ОСЪЖДА С.П.И. да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 1745,80
лв.
Решението е постановено при участието на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н "В.", ж.к."М.д.",
ул."Р.П.К." №***-трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: