Р Е Ш Е Н И Е
№ 92 12.11.2018
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември
две хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар И. Златева
прокурор Д. Дойчев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД
№ 230 по описа на ЯОС за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу Присъда № 106/03.07.2018 г., постановена по НОХД №
121 от 2018 г. по описа на РС – Я., с която въззивникът И.С.Х. е признат за виновен в това, че на
**.**.**** г. около **.** ч., в гр. Я.,
по ул. ** до магазин „Л.“, в посока кръстовището с ул. * * е управлявал моторно
превозно средство – л.а. М., с рег. № *******, след употреба на наркотични
вещества – бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство „Drug Test 5000“, REF № **** ****, c прилежаща към
него тестова касета с № **** ****, поради което и на основание чл. 343б,
ал. 3, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим, както и ГЛОБА в размер на
1000 лева. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подс. Х. е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК е зачетено времето, през което е бил лишен от
право да управлява МПС за същото деяние по административен ред, считано от **.**.****
г. до влизане на настоящата присъда в сила. ЯРС е осъдил подс. Х. да заплати направените по делото
разноски в размер на 158 лв. в
приход на републиканския бюджет, по сметката на ОДМВР – Я., както и 30 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС. Постановил е вещественото
доказателство – 1 брой
тестова касета REF № *******, LOT № ****-****, след влизане в сила на
присъдата, като вещ без стойност да бъде унищожено.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата като
се излагат доводи, че деянието не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Адв.
Г. *** счита, че установените в хода на ДП доказателства не са събрани по реда
и способите, които предвижда НПК. Сочи, че в мотивите районният съд е посочил,
че пробата е извършена на подсъдимия преди започване на разследването, без
присъствието на дежурна група, а е приел, че подсъдимият е употребил наркотични
вещества, на база пробата от техническото средство Дрегер тест, като в мотивите
е изложил, че по отношение на пробата и изписването е допусната техническа
грешка. Защитата счита, че техническа грешка в наказателното право няма и действието,
извършено от служителите на полицията относно проверката с техническо средство,
не е действие по реда на чл. 112 ал. 2 от НПК. Сочи, че в методическите
указания ясно и точно е регламентирано, че когато се извършва проверка относно
употребата на алкохол или други упойващи вещества следва тези действия да бъдат
извършвани по реда на НПК. Развива теза, че в конкретният случай е следвало да
бъде извикана дежурна група, която да се извърши оглед на вещественото
доказателство, а именно Дрегер тест 5000. Счита, че Районен съд – Ямбол не се е
съобразил ако има употребено наркотично вещество, дали то би повлияло на
шофьора при управление на МПС. Адв. Г. *** допълва, че липсват мотиви на
първоинстанционния съд защо приема съставомерността на деянието от субективна
страна, като не става ясно защо първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на свид. Ж. М. която твърди, че те е сипала наркотичното вещество в
питието на подсъдимия без негово знание, и тези на свид. В. И. – видял тези й действия.
Също сочи, че първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на
полицейските служители, въпреки че там се наблюдават съществени противоречия в
казаното от тях на ДП и след това в хода на първоинстанционното съдебно
следствие. Твърди, че вещото лице по фармакологичната експертиза, в своето
заключение също навежда към факта на несъставомерност от субективна страна на
деянието, като е посочил, че трите наркотични компонента отчетени при
проверката не е възможно да бъдат поети едновременно, тъй като това би имало тежки поражения върху организма
на приемащия, а и не би било възможно да бъдат приети и на по-късен етап, което
би довело до изменение психо-физическо състояние на при управление на МПС, но
такива не са установени и подсъдимия по никакъв начин не е осъзнавал, че е
приел и е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества. Защитниците
пледират за
постановяване на оправдателна присъда. Въззивникът участва в съдебното
заседание и настоява да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Представителят
на държавното обвинение намира
въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна. Сочи, че не са допуснати процесуални нарушения при разглеждане
на делото и при постановяване на съдебния акт, като решаващият съд е мотивирал
присъдата си задълбочено, правилно е анализирал събраните доказателства, въз
основа на който анализ е направил фактическите изводи и е приложил правилно материалния
закон. Прокурорът предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
На **.**.**** г.
около **.** часа, подс. И.С.Х. управлявал лек автомобил „М. 6” с рег. № * **** **,
движейки се в гр. Я. по ул. „**” в посока към кръстовището с ул. „**”.
Непосредствено пред магазин „Л.” на ул. „**” в гр. Я., подс. Х. бил спрян за проверка от екип на
РУ – Я. в състав свид. полицай Н.В. и полицай Г.Г.. При проверката, след като
полицейските служители установили, че подсъдимият е със зачервени очи и видимо
притеснен, свид. В. поискал съдействие от ОДЧ за изпробване на подсъдимия с
техническо средство за наличие на алкохол и наркотични вещества в организма му.
На мястото пристигнал свид. Х. Х. – мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция
на ОД МВР – Я., който в **.** ч. изпробвал подсъдимия за употреба на наркотични
вещества с Drug Test 5000, № **** **** (с тестова касета REF № *******, LOT № ****-****) и
техническото средство отчело положителен резултат, сочещ на употреба на
амфетамин, метамфетамин и бензодиазепин. За констатираното свид. Х. съставил
АУАН и издал на подс. И.Х. талон за медицинско изследване № *******, но в посочения
в срок, последният не дал кръв и урина за изследване.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/**.**.**** г.
на Началника на Сектор „ППИ” при ОД МВР – Я., временно било отнето СУМПС на подс.
Х., считано от **.**.****година.
Видно
от заключението на вещото лице по проведената фармакологична експертиза,
амфетамина, метамфетамина и бензодиазепини, като вещества, чието действие е
основно върху психиката, поведението и чувствителността на индивида, оказват влияние
върху психиката и здравето на човека. Действието им започва след време – в
рамките на 20 мин. до половин час, което е необходимо те да достигнат до
мозъчните клетки, като индивидът усеща действието на веществото, както в
зависимост от количеството на единичната доза и концентрацията на наркотичното
вещество, ефектът е по-силен или по-слаб. Сочи, че е необходимо да се приеме
поне 5 мг. чисто наркотично вещество през устата, за да се получи такъв ефект.
По делото са налични
и показанията на свид. Ж. М. (живееща на съпружески начала с подсъдимия), която
сочи, че преди проверката, когато подсъдимия, свидетелката и свид. В. И.
(приятел на подсъдимия) били в дома на последния, тя сложила наркотик в чашата на
подс. Х. и му казала за това едва след като бил тестван от служителите на МВР.
Свид. В. И. дава
показания, че в дома си, видял свид. М. да сипва нещо в чашата на подс. И.Х.,
че всички чаши били еднакви, че не знаел дали в последствие свид. М. не ги е
разменила и едва на следващия ден, когато подсъдимия му се обадил по телефона и
му казал за извършената проверка и за резултата от нея, му се „наредили
нещата“, а именно – че свид. Ж. М. е сипала наркотичното вещество в чашата на
подсъдимия, докато били в дома му.
При разпита си подс.
Х. твърди, че на следващата сутрин разбрал, че свид. М. му е сложила в чашата
„пико“.
Подс. И.С.Х. е правоспособен водач на моторно
превозно средство от 20** г. и притежава СУМПС за категории „В” и „АМ”.
Наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по
пътищата, като едното нарушение е за управление на МПС след употреба на
алкохол. Към момента на деянието подс. И.С.Х. е бил осъждан три пъти за
престъпление от общ характер, като със споразумение по НОХД № ***/**** г. на
ЯРС, в сила от **.**.**** г., е бил осъден на три месеца лишаване от свобода
при строг режим, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С
Определение № ***/**.**.**** г. е било приведено в изпълнение наложеното му по
НОХД № ****/**** г. на ЯРС наказание лишаване от свобода за срок от три месеца
– изтърпяно на **.**.**** година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа
на: показанията на свидетелите Х. и В.; от вещественото доказателствено
средство – касета от техническо средство дрегер
„Drug
test 5000” REF № *******, LOT № ****-****; от
заключението на вещото лице, изготвило назначената фармакологична експертиза; от всички приложени по делото
писмени доказателства – справка за съдимост, справка от сектор КАТ при ОД на
МВР – Я. относно статута на подсъдимия като водач на МПС и наложените му
наказания, АУАН с номер на бланката *******/**.**.**** г., талон за медицинско
изследване № *******/**.**.**** г., заповеди на Министъра на вътрешните работи,
Методически указания за реда за установяване на употребата на наркотични
вещества или на техни аналози от водачите на МПС с техническо средство „Dreger
Drug Test 5000”,
протокол от сервизна проверка на „Dreger Drug Test 5000”, идентификационен номер № ****
****, писмо от управителя на „Д.С.Б.” ЕООД изх. № **/**.**.**** г. и др.
Правилно ЯРС е преценил, че тези доказателства, преценени и поотделно, и в
тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и следва да се
кредитират изцяло.
Резонно първостепенният съд е кредитирал
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ж. М. и В. И. само в
частта им касателно извършената полицейска проверка и не е дал доверие в частта
им, че свид. М. е сипала наркотичното вещество в чашата на подс. Х. същият ден на проверката, докато били
в дома на свид. И.. Аргументирано, като е посочил противоречията между тях, ЯРС
е игнорирал частично тези гласни доказателства, които се явяват нелогични и ненадеждни.
Безспорно и установените противоречия между тях разколебават такава версия – съставляваща
отчетливо защитна теза, тъй като освен подсъдимият и свид. М. (живееща на
съпружески начала с него) и свид. И. (негов приятел), имат интерес от
оневиняването му. Показанията и на двамата свидетели явно влизат в колизия и с даденото
заключение на вещото лице по фармакологична
експертиза, сочещо че не би могло трите вещества да бъдат взети
заедно, но биха могли да се вземат отделно през деня.
Не следва да се дава вяра и на
обясненията на подсъдимия относно продължителността на полицейската проверка,
т.к. безспорно (видно от показанията на свид. Х. и от приложения по делото
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози – л. 7 от том ДП), тя е извършена от **.** ч. до **.** ч., т.е. в
интервала посочен в Методическите указания за работа с техническото средство „Dreger
Drug Test 5000”.
Правилно и аргументирано, с мотиви
които ЯОС подкрепя изцяло и намира за ненужно да преповтаря детайлно,
решаващият състав е приел, че обстоятелството, че на **.**.**** г. около **.**
часа подсъдимият управлявал
горепосочения автомобил по ул. „**“ в посока на кръстовището с ул. „**“ е
безспорно установено от показанията на свидетелите Х. и В.. Въззивният съд ще
акцентира върху подкрепата си на извода на първата инстанция, че проверка за
употреба на наркотични вещества е извършена съобразно разпоредбите на
действащата към момента на извършване на деянието Наредба № 30/27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или др. упойващо вещество от
водачите на МПС, издадена от МЗ, МВР и МП, а видно от приложените протокол от
сервизна проверка на „Dreger Drug Test 5000”, идентификационен номер № ****
**** и писмо от управителя на „Д.С.Б.” ЕООД изх. № **/**.**.**** г.,
използваното техническо средство е било годно и технически изправно.
Всички кредитирани
и от ЯРС и от настоящата съдебна инстанция доказателства, по същество са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че и от
обективна, и от субективна страна подс. И.С.Х. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, като на **.**.**** г. около **.** ч.,
в гр. Я., по ул. „**” до магазин „Л.”, в посока кръстовището с ул. „**” е
управлявал моторно превозно средство – л.а. „М.” с рег. № *******, след
употреба на наркотични вещества – бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство „Drug Test 5000”, REF № ****
****, c прилежаща към него тестова касета с № **** ****.
От обективна страна е
налице извършено съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон и по делото няма съмнение за авторството му. За
съставомерността на престъпното деяние по чл. 343б, ал. 3 НК не е необходимо
настъпването на вредоносни последици, като ЯОС споделя изложеното от решаващия
състав, че управлението на МПС л.а. „М.” с рег. № *******, е осъществено от
подс. Х. след употреба на амфетамин, метамфетамин и бензодиазепин. Тези
вещества са наркотични, подлежат на контрол съгласно Списък II на Конвенцията
на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите и се намират в Списък I към Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Безспорно, при
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, наркотичните и други упойващи
вещества, а с оглед многообразието им и последиците от техния прием или
„гладът” за прием на такива, може обективно да доведе до непригодност на водача
за правилна оценка на пътните условия. За процесното деяние не е необходимо
доказване на конкретното им проявление в поведението на дееца заради допуснати
или не нарушения на правилата за движение с причиняване или не на съставомерен
престъпен резултат. За разлика от алкохолната употреба (където законодателят е
посочил запретената им концентрацията, предвид научно установените промени в
съзнанието на водача при приема на алкохол над 1,2 или над 0,5 промила), при
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, такъв показател
не е дефиниран в закона. В конкретния случай правилно решаващият съд се
е позовал на възприятията на полицейските служители за състоянието на подс. Х.,
сочещо на влияние на наркотични вещества върху водача.
Проверяващата
инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна
процесното престъпление е
извършено с пряк умисъл, тъй като безспорно подс. И.С.Х. – лице с достатъчен житейски опит,
осъждан по чл. 343б, ал. 1 от НК и правоспособен водач (който по презумпция е
бил запознат със забраната за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества), напълно е съзнавал, че върши обществено опасно деяние с неизбежни
престъпни последици, ерго – целял е тяхното настъпване.
Ето
защо ЯОС намира, че при тази фактическа рамка, решаващият съд законосъобразно е
приел че е осъществен съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС намира за
неоснователни всички поддържани от защитата възражения, по следните
съображения:
Решаващият съд не е
допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и не е
тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
без да е опорочен доказателствения анализ. Обвинителната теза е доказана по
несъмнен начин, и съображенията изложени от първата инстанция в
мотивите на атакувана присъда относно доказаността
и средствата за установяване, дават възможност на страните и на ЯОС да проследи
формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в
обхвата на чл. 102 от НПК. По изложените при коментара на доказателствата съвкупност съображения,
въззивния съд намира за неоснователни възраженията на защитата, поставящи под
съмнение фактологията по делото. Ето защо ЯОС счита, че при така събраната
доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за установена
описаната по отношение на главния факт обстановка. Теоретично доказването
представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие.
Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане
логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета
на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства,
които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са
най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи, че
ЯРС точно е възприел фактологията по делото очертана от логични, последователни
и вътрешно безпротиворечиви доказателства, на които резонно е дал вяра.
Принципно, при наличие на две групи доказателства, които не хармонизират
помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития,
съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради
своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – заключения
на вещи лица, писмени документи, показания на очевидци, които да надгради с
онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В
случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на свидетелските показания
на очевидците свидетелите Х. и В.; надграждайки с другите релевантни
доказателства – заключението на вещото лице по фармакологична експертиза, приложени по делото писмени
доказателства, използвайки метода на дедуктивен анализ, съобразявайки и
житейската логика, правилно е установил главния факт в процеса.
Относно възражението за
процесуалната годност на ползваните доказателствени средства, позовавайки се на
нарушения при установяване на употребата на наркотични вещества и неспазване на
процесуалните изисквания при образуването и провеждането на разследването по реда и със
средствата на НПК на процесното деяние, ЯОС намира, че такива доводи
са били подържани и пред решаващият съд, но те са получили своя убедителен
отговор, с мотиви които въззивният състав напълно споделя. В конкретиката на
казуса следва да се прави разлика между контролната дейност на органите на МВР
и разследващата дейност по установяване на дадено деяние като престъпление по
реда на НПК. Действия на контролния орган при вземане на биологичен материал от
водача – подс. Х. за провеждане на теста, съставлява контролна дейност на
съответния орган от структурата на МВР, а съставените протоколи за извършената
проверка с отразяване на постигнатия резултат са официални удостоверителни
документи и няма друг начин да тяхното приобщаване по делото, освен с
приемането им от разследващия орган и прилагането им по делото – това е редът
по НПК и той е спазен. Следват действията по разследването в наказателното
производство, конкретно в неговата досъдебна фаза (в
този смисъл Решение
№ 6/06.02.2018 г. по н.д. № 1098/2017 на ВКС, НК, I н.о.).
Специално по отношение на
възраженията на защитата, че проверката
е с негодно техническо средство, неодобрено по съответния ред – тестовата
касета „Dreger Drug Test 5000” STK, ЯОС се присъединява към изложеното в тази насока
от първата инстанция – анализатора е единна тестова система за едновременно
доказване на наличието на наркотични вещества и самата тестова касета „Dreger
Drug Test 5000” STK не подлежи на отделно одобрение
от „Dreger Drug Test 5000”. Безспорно техническото средство Dreger
Drug Test 5000, с
инв. № **** ****, е
било годно и технически изправно. Изписаното в разпечатката на „Dreger
Drug Test 5000”
съставена по време на проверката, че тестовата касета е 6 панелна „**** ****”,
несъмнено е техническа грешка при изписването на латинската буква „I” вместо „J” – правилно „**** ****”, тъй като в същата
разпечатка е записан идентификационния номер на „Dreger
Drug Test 5000“, а
именно № **** ****,
както и са посочени точният час, дата и година на проверката. Тук следва да се
отбележи, че до елиминиране на резултатите от проведената проверка за употреба
на наркотични вещества може да се достигне само ако нарушението е дотолкова
драстично, че злепоставя достоверността на изследването с техническото
средство. В случая настоящият състав не намира да е допуснато такова нарушение.
Поради това ЯОС приема, че
доказателствените източници правилно са били оценени от ЯРС като допустими,
ценени са обективно и в тяхната взаимовръзка, според действителното им
съдържание. В конкретния случай районният съд е осъществил прецизна аналитична
преценка както на законодателната основа за извършената проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, осъществена заради видимото
състояние на водача Х. (причина да се пристъпи към проверката), така и на
относимия доказателствен материал за извличане на фактическите обстоятелства по
предмета на доказване по делото. Ето защо настоящият състав намира, че не са
налични процесуални нарушения на правилата на чл. 13, чл. 14 и 107 от
НПК като решаващият съд в пълнота е изпълнил процесуалните си задължения,
поради което не е налице основание за намеса на въззивната инстанция в
отменителна насока.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно и обосновано районният
съд е определил вида и размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от
право да управлява МПС, наложени на подс. И.С.Х. – една година и шест месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 1000 лв., при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността му обстоятелства: от една младата възраст на подсъдимия,
доброто му процесуално поведение, както и липсата на допълнителни вредни
последици от деянието, а от друга – предишните му осъждания за престъпления от
общ характер, едното от които за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, наказанието
което не е постигнало целите по чл. 36 от НК, както и високата динамика на този
вид престъпления понастоящем в страната. Настоящият състав ще отбележи, че
решаващият съд правилно не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като от
събраните по делото доказателства, комплексно, не може да се обоснове извод, че
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимият,
които да дадат основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона
наказание би било несъразмерно тежко.
Законосъобразно, в
съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г от НК, кумулативно с
наказанията лишаване от свобода и глоба, ЯРС е наложил на подсъдимия И.С.Х. и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца – при съобразяване с изброените
напред смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
ЯОС счита, че наказанията наложени от първата инстанция като комплекс,
са необходими и
достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото. Като се имат предвид и данните за миналото му
като водач на МПС (с множество наложени административни наказания за нарушения
на правилата за движение), то така наложените наказания не се явяват явно
несъответни на обществената опасност на деянието и на дееца.
Правилно, при
съобразяване с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС – „Съдът
определя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както следва: строг
режим на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато не
са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК,
независимо от реабилитацията”, е определен и първоначалният режим за
изтърпявана на наказанието лишаване от свобода – строг. В тази насока от
първата инстанция е било отчетено, че преди осъществяване на настоящото деяние,
подс. И.Х., за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК, е бил осъден със споразумение по НОХД № ***/**** г. на
ЯРС в сила от **.**.**** г., на три месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим, а с Определение № ***/**.**.**** г. е било приведено в изпълнение
наложеното по НОХД № ****/**** г. по описа на ЯРС наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца (изтърпяно на **.**.**** година). Точно ЯРС е отбелязал, че
това е абсолютна законова пречка за приложението спрямо подс. Х., на института
на условното осъждане.
Правилно, съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК, от наложеното на подсъдимия И.С.Х. наказание лишаване от право да
управлява МПС, решаващият състава е приспаднал времето, през което за процесната
деяние, той е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това си право, считано от **.**.**** година.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
делото, след като подсъдимия И.С.Х. бе признат за виновен, на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
съдът постанови същия да заплати направените по делото разноски в размер на 158
лв. в приход на РБ по сметката на ОД-МВР-Я., както и сумата от 30 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Правилно ЯРС е постановил
вещественото доказателство – тестова касета от техническо средство дрегер
„Drug
test 5000“, REF № **** **** с REF № *******, LOT № **** ****, след влизане на
присъдата в сила да бъде унищожено по реда на ПАС.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 106/03.07.2018 г.,
постановена по НОХД № 121 от 2018 г. по описа на РС – Я..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
______________________
ЧЛЕНОВЕ: ______________________
______________________