Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94
23.11.2018г. гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд I-ви наказателен състав
На 26 септември 2018 година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ИВАН ИВАНОВ
Секретар: Ив.Златева
Прокурор: Д.Д.
Сложи на разглеждане
докладваното от съдия И.Иванов
ВНОХД № 223 по описа за 2018 год.
И ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 88/22.05.2018г. , постановена по НОХД № 42/2018г.
Ямболският районен съд е признал подсъдимият Д.Д.Д., роден на *** ***, постоянен
адрес:***, работи като и.д.на „Т.И.99" АД - Ямбол, б., б.г., с в.о., ж., н.,
ЕГН: **********, за виновен в това, че на *****г. в неустановен час, в
землището на с. К., обл. Ямбол, на асфалтовия път между с. К. - с. Т., обл.
Ямбол се е заканил с убийство на Д. А.Д. *** с думите: „Ако още веднъж направиш
подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш", и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
-престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията
на чл. 54 от НК му е наложил наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил от
изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Срещу Присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д.Д.Д. , чрез защитника си - адвокат Н. ***.Твърди се , че атакуваната
присъда е неправилна , незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание
е явно несправедливо.Сочи се , че употребеният според обвинителния акт и
присъдата израз от подсъдимия Д. не съдърлжа закана за убийство.Настоява се
атакуваната присъда , да бъде отменена и бъде постановена нова присъда с която
подсъдимия Д. да бъде признат за невиновен.
В допълнителното писмено
изложение се сочи , че присъдата на ЯРС е постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила , ограничаващи правото на защита на
подсъдимия.Необоснован е извода на съда
, че Д. е извършител на престъплението , за което е обвинен.Съдът не е положил необходимия обем усилия за
разкриване на обективната истина.Взетото решение по вътрешно убеждение не е
основано на обективно ,всестранно и пълно изследване на всички правно значими
обстоятелства , в съответствие с нормата на чл.14 ал.1 от НПК.Не е извършен
задълбочен анализ на информацията относно правно релевантните обстоятелства по
смисъла на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК.Правните изводи на ЯРС са
незаконосъобразни в три насоки: Авторството на инкриминираното престъпление не
е установено по категоричен начин.Вербалната закана с убийство ,както според
обвинението така и според първоинстанционният съд води до извод за липса на
персонификация.Липсват каквито и да е доказателства ,че у свидетеля Д.Д. е
възбуден основателен страх от осъществяване на намерението.Прави се искане Д.
да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение .Алтернативно се иска
да бъде отменена присъдата на ЯРС и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд поради допуснати съществени процесуални нарушения.Прави
се искане да бъдат допуснати в качеството на свидетели сочени от защитата две
лица.
В съдебно заседание пред
въззивният съд бяха разпитани посочените от защитата на Д. ,свидетели - Я.Я. и И.И..
В съдебно заседание въззивникът Д.
,редовно призован се явява лично и със защитници - адвокат Н. и адвокат А..Поддържа
се въвзивната жалба и допълнителното писмено изложение по съображенията
изложени в тях.Настоява се да бъде постановена нова присъда с която подсъдимият
Д. да бъде признат за невиновен.Алтернативно се иска делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят
на ЯОП ,намира атакуваната присъда на ЯРС за правилна и законосъобразна и
настоява да бъде потвърдена.
Въззивният
съд, наказателно отделение, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в процесуалните срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
През ****г. свидетелят Д. А.Д. започнал работа като
специалист о.на р.при РИОСВ - С.З.. На *****.****г. Д. бил на работа в р.„Г.Т.",
находящ се в землището на с. К., обл. Ямбол, който граничел с участъци, в които
ловували подсъдимият Д. и неговите приятели - свидетелите Ч. и И.. При обход на
р.Д. чул изстрели и със служебния си автомобил „*****" се отправил в
посоката, от която идвали изстрелите. След като излязъл от р.видял
високопроходими автомобили и хора, които ловували в района на Държавното горско
стопанство. Затова сигнализирал по телефона свидетелят Д. - главен експерт в
Централно управление на Югоизточно държавно предприятие - гр. Сливен.
Последният го инструктирал да наблюдава действията ловците от разстояние до
пристигането на екип на ЮИДП - Сливен. След това, заедно със своя колега свидетеля
И., Д. потеглил към мястото, поддържайки по пътя с Д. връзка по телефона. С
друг автомобил към мястото потеглил и свидетеля Ш., също служител на ЮИДП -
Сливен, който отишъл в резервата. В един момент Д. забелязал, че лицата, които
наблюдава, се приготвят да тръгват, и по съвет на свидетеля Д. опитал да ги
задържи на място, като ги спрял до асфалтовия път между с.К. и с. Т., обл.
Ямбол. Представил им се и им наредил да останат до пристигането на служителите
на ЮИДП - Сливен. Един от високопроходимите автомобили потеглил, минавайки на
близко разстояние от Д., и напуснал мястото. В един от останалите на мястото
автомобили били свидетелите И. и Ч., а в друг - подсъдимият и още едно лице. Подсъдимият
и свидетелят Ч. слезли и се приближили към Д., при което подсъдимият го бутнал
и му поискал обяснение кой е, какво прави тук и защо ги спира. Д. бил с
униформено облекло и със служебен автомобил, с поставен на него стикер „МОСВ",
но бил отскоро на работа и представил трудовия си договор. Обяснил на
подсъдимия, че му е наредено да им каже да изчакат пристигането на служителите
на ЮИДП - Сливен, на което Д. отвърнал, че й той може да направи такъв договор.
В това време със служебен автомобил на ЮИДП - Сливен на мястото пристигнали
свидетелите Д. и И. и започнали извършването на проверка. Свидетелят И. останал
в служебния автомобил и започнал да пише констативен протокол под диктовката на
свидетеля Д., който установявал самоличността на лицата и проверявал
разрешителните за лов и останалите документи. В хода на проверката подсъдимият,
свидетеля Ч. и свидетеля Ст.И. изразили несъгласие с посоченото от свидетеля Д.
място на ловуване, започнали да го обвиняват, че лъже и заплашили да го съдят
за лъжесвидетелстване, подчертавайки младата му възраст и същевременно
изтъквайки общественото си положение и влиянието си като депутати. Тъй като Д.
настоявал, че подсъдимият и свидетелите Ст.И. и Ч. са ловували именно на
мястото, което той посочил, подсъдимият се ядосал, започнал да говори на висок
тон, при което се приближил се към него, бутнал го и му казал : „Ако още веднъж
направиш подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш".
Заканил се да уволни и родителите му от работа. Д. видимо се притеснил от
думите на подсъдимия и в продължение на около месец след случилото се докладвал
непрекъснато за местонахождението си по време на работа, а два месеца след това
напуснал.
Към момента на извършване на горното деяние
подсъдимият е н. и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава осма, раздел IV от НК.
Посочената по-горе
фактическа обстановка ЯРС , както и настоящият състав на ЯОС прие за установена
отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Д. Д., Д. и
Ш., отчасти от показанията на свидетелите И., Ст.И., Ч., Й., М. и В.,отчасти от
показанията на разпитаните пред въззивният съд свидетели Я. и Ив.И. както и от
писмените доказателства по делото.
Правилно и законосъобразно решаващият съд не е дал вяра на обясненията на
подсъдимия и на показанията на свидетелите С. П.И., Ч. и Й.в частта им относно
обстоятелствата, че подсъдимият не е присъствал на мястото на проверката на
инкриминираната дата и при проверката не са били отправени закани към никого,
тъй като в тази им част същите се опровергават от показанията на свидетелите
очевидци - Д. и Д..По същата причина настоящият състав на ЯОС също не кредитира
показанията на свидетелите Я. и Ив.И. , дадени в съдебно заседание пред
въззивният съд.
Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал изцяло и в пълен обем
показанията на пострадалия - свидетелят Д. и свидетелят Д. , тъй като същите са
последователни ,взаимнодопълващи се, хармонизират изцяло помежду си както по
отношение на съставомерните обстоятелства , така и в детайли и се подкрепят от
показанията на свидетеля Ш. на който веднага след приключване на проверката
двамата са разказали за случилото се - за присъствието на подсъдимия Д. на
мястото на проверката , за неговото
поведение и изречените от него думи.В тази връзка и в подкрепа на твърдяното
решаващият съд е посочил , че липсват данни , които да поставят под съмнение
достоверността на показанията на свидетелите Д. , Д. и Ш. или да сочат за
наличие на тенденциозно отношение спрямо подсъдимия Д..
Като правилен и законосъобразен , настоящият състав на ЯОС намира извода
на ЯРС че обясненията на подсъдимия Д. са защитна позиция , а показанията на
свидетелите Ч. , СТ.П.И. и Й.в имат за цел да го оневинят като се сочат
следните обстоятелства , а именно
изолираността на обясненията на подсъдимия и свидетелите Ч. СТ.И., Й. , техните
приятелски отношения между Д., Ч. и
Ст.П.И. и обстоятелството , че подсъдимия е работодател на свидетеля Й..Посочените
обстоятелства за свидетелите Ч. СТ.И. се отнасят в пълен обем и за свидетелите Я.
и Ив.И..
Правилно и законосъобразно ЯРС не е дал вяра на показанията на
свидетелите М. и В. в частта им относно обстоятелството , че на инкриминираната
дата преди обяд подсъдимия Д. *** , като е отчел тяхната изолираност и пълното
им противоречие с показанията на свидетелите Д. , Д. и Ш., за които липсват
данни поставящи под съмнение тяхната достоверност.
Правилно ЯРС не е кредитирал показанията на свидетеля И. досежно обстоятелството
че подсъдимия не е бил на мястото на проверката пред вид факта , че през цялото
време същият е пишел констативния протокол и не е имал обективната възможност
да наблюдава случващото се.
Настоящият въззивен състав не даде вяра на показанията на разпитаните в
съдебно заседание пред окръжен съд Ямбол свидетели Я. и Ив.И. в частта им
досежно факта , че подсъдимия Д. не е присъствал при проверката.Тези показания напълно
противоречат на показанията на свидетелите Д. ,Д. и Ш. , за които липсват данни
поставящи под съмнение тяхната достоверност.
От така установената фактическа обстановка правилно и
законосъобразно ЯРС е направил и съответните правни изводи, които се възприемат
изцяло от настоящия състав на ЯОС..
Подсъдимият Д.Д.Д. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК , тъй като на *****г. в
неустановен час, в землището на с. К., обл. Ямбол, на асфалтовия път между с. К.
- с. Т., обл. Ямбол се е заканил с убийство на Д. А.Д. *** с думите: „Ако още
веднъж направиш подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да
умираш", и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От обективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на чл.144
ал.3 вр. с ал.1 от НК - закана с убийство , тъй като с думите :"Ако още
веднъж направиш подобно нещо , ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да
умираш", същият е обективирал чрез думи закана с убийство спрямо
пострадалия , като тези думи са били съпроводени с приближаване и бутане на
свидетеля. Отправената закана е била годна да възбуди основателен страх , че
наистина може да се осъществи.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал , че с думите си
демонстрира решение да осъществи
престъплението с което се е заканил , предвиждал е че думите и
действията му се възприемат от пострадалия Д. буквално , че в конкретната
обстановка изреченото от него би възбудило у същия основателен страх от
осъществяване на заканата и е целял именно това.
Относно вида и размера на
наложеното наказание на подсъдимия:
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание на подсъдимия Д. правилно ЯРС е приложил разпоредбата
на чл.54 от НК.Не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи вината
обстоятелства.Правилно ЯРС е взел предвид ниската степен на обществена опасност
на личността на дееца , чистото му съдебно минало като е определил наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и му е наложил една година лишаване от
свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изтърпяване за срок
от три години.
Настоящият състав на ЯОС
счита , че с така наложеното наказание биха се постигнали в пълен обем целите
на чл.36 от НК.
Възражението
на защитата на подсъдимия , че употребения според обвинителния акт и присъдата
израз от подсъдимия не съдържа закана за убийство е неоснователно.На
инкриминираната дата и място подсъдимият Д. приближавайки се и бутайки
пострадалия Д. му е заявил категорично" Ако още веднъж направиш подобно
нещо , ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш". Заканата е
отправена директно срещу пострадалия Д. като със същата подсъдимия с думи е
обективирал закана с убийство , която е възбудила основателен страх у
пострадалия от нейното осъществяване.Д. видимо се притеснил от думите на
подсъдимия и в продължение на около месец след случилото се докладвал
непрекъснато за местонахождението си по време на работа, а два месеца след това
напуснал.
Възражението на защитата на подсъдимия , че присъдата е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила , ограничаващи правото на защита
на подсъдимия е неоснователно.Д. още на досъдебното производство е научил за
какво престъпление е обвинен, давал е обяснения и е участвал в качеството си на
обвиняем по ДП а впоследствие и в съда с редовно упълномощени защитници.
Възражението на защитата на подсъдимия , че е необоснован извода на ЯРС
, че Д. е извършител на престъплението , за което е обвинен е
неоснователно.Авторството на престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК е
установено по безспорен , категоричен и несъмнен начин от приетите за
достоверни от ЯРС и настоящия състав на ЯОС показания на свидетелите Д. , Д. и Ш..Липсват
данни поставящи под съмнение тяхната достоверност.
Възражението на защитата на подсъдимия , че съдът не е положил необходимия обем усилия за
разкриване на обективната истина е неоснователно.Решаващият съд е извършил
всички онези процесуално следствени действия , които в пълен обем са довели до
обективно , всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства по
делото , които се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от посочените
гласни и писмени доказателства и всичко това е било в съответствие с нормата на
чл.14 ал.1 от НПК .Направен е задълбочен анализ на информацията относно правно
релевантните обстоятелства по смисъла на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК.
По отношение съображенията изложени
от защитата в съдебно заседание ,настоящия състав на ЯОС е извършил подробен
анализ на същите по-горе ,като не намира за нужно да ги преповтаря.
Предвид
изложеното и на основание 334 т.6 вр. с чл.338 от НПК,Ямболският окръжен съд ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 88/22.05.2018г.,
постановена по НОХД № 42/2018г. по описа на
Ямболски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.