О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28.11.2018 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 28 ноември 2018 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №322 по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Стара Загора против Разпореждане №438/22.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№360/2018 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу наследниците на И.А.И..

Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно. Сочат, че действително към датата на подаване на заявлението длъжника И. А. И. е починал и затова са посочили в т.5 от заявлението, че насочват претенцията си срещу наследниците му, което е посочено и в т.14. Предвид обстоятелството, че не разполагат с имената и адресите на наследниците на починалия длъжник са поискали от съда издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тази информация. Поддържат, че заявлението по чл.410 ГПК следва да отговаря на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК и независимо от дадените от ВКС указания в т.1 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по ТД №4/2013 г., но с оглед законодателната промяна на нормата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК /ДВ, бр.86/2017 г./, за заповедния съд вече е предвидено задължение да дава указания за отстраняване на нередовности по заявлението, в случаите, когато то не отговаря на изискванията за това. С оглед на посочените и другите подробни съображения в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявена е претенция за разноски за въззивното производство.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Стара Загора е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу наследниците на И.А. И. за сумата 317,11 лв. - главница и 52,16 лв. - лихва за периода 02.09.2015 г. - 14.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски. В т.12 на заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено задължение на И. А.И.по описани квитанции за периода м.09.2015 г. - м.09.2017 г. В т.14 на заявлението е посочено, че И. И. е бил потребител на услугите на "ВиК" ЕООД гр.Стара Загора, за които има издадени квитанции, които не е заплатил. Към момента на подаване на заявлението И. И. е починал, като е оставил наследници, с чиито имена заявителя не разполага, поради което иска снабдяване със съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с имената и адресите на наследниците на починалия длъжник.

С атакуваното Разпореждане №438/22.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№360/2018 г. по описа на ТРС заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е изложил, че е налице нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК, вр. чл.127, ал.1, т.2 ГПК, т.к. заявлението не съдържа имената и адресите на длъжниците, а в заповедното производство не могат да бъдат давани указания за отстраняване на нередовности, поради което съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение.

Така постановеното разпореждане е неправилно.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд за несъответствие на заявлението с изискването за редовност на искова молба. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. на изискванията за редовност на искова молба. В случая заявлението не съдържа имената и адресите на длъжниците - нередовност по см. на чл.127, ал.1, т.2 ГПК.

Действително, съобразно приетото в т.1 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по ТД №4/2013 г., заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 ГПК, съобразно изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК и чл.128, т.1 и 2 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената хипотеза в чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението.

Независимо от така дадените за съдилищата задължителни указания, към момента на подаване на настоящото заявление и постановяване на обжалваното разпореждане, е настъпила законодателна промяна в приложимия за казуса процесуален закон, като с изменение, обнародвано в ДВ, бр.86/27.10.2017 г., е изменена разпоредбата на  чл.411, ал.2, т.1 ГПК, като е въдено задължение за съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и да го отхвърли едва след като заявителят не отстрани тези нередовности в посочения срок.

В случая районният съд не е предоставил възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл.410, ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.2 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението, което е в нарушение на новата редакция на нормата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и прави обжалваното разпореждане незаконосъобразно и подлежащо на отмяна само на това основание.

Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване разпоредбата на  чл.411, ал.2, т.1 ГПК и указване на заявителя предоставената от посочената норма на закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.

Що се отнася до искането за присъждане на разноски за въззивното производство, настоящия съд счита, че не дължи произнасяне. И това е така, тъй като съдът се произнася с акт, слагащ процесуален край на производството пред себе си, но същевременно възстановяващ висящността му на предходната инстанция, с даването на съответни указания, поради което не са налице извършени действия, попадащи в хипотезата на чл.81 ГПК, защото не е даден отговор на основния поставен по делото материално правен въпрос /за да се приложи правилото на чл.78, ал.1-3 ГПК/. Този въпрос остава неразрешен, отложен във времето, следователно „приключването на делото" предстои. Разноските, както по първоинстанционното производство, така и по настоящото, представляват част от разноските по заповедното производство и следва да намерят отражение в заповедта за изпълнение, срещу която длъжникът може да се защити било чрез подаване на възражение, съответно – в исковото производство в случаите по чл.415, ал.1 от ГПК, било чрез възможността за обжалване на заповедта, в частта за разноските, съгласно чл.413, ал.1 ГПК. Актът, с който приключва делото в съответната инстанция по смисъла на чл.81 ГПК е именно заповедта за изпълнение. Предвид горното настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане №438/22.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№360/2018 г. по описа на ТРС.

ВРЪЩА делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.