О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                              09.11.2018 г.                                 гр. Ямбол

Ямболският окръжен съд,                                                              гражданско отделение

На девети ноември две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

 ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

    2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

Като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №305 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по частна жалба на М.А.В. с ЕГН, действаща чрез процесуалния й представител адв. Г.Х.,***, против Определение № 2693/4.10.2018г., постановено по гр.д. №2979/2018 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е оставено без уважение искането на молителката да й бъдат присъдени разноски след като делото е било прекратено с протоколно определение № 2689/03.10.2018 г. на основание чл. 330, ал. 2 от ГПК, тъй като единият от съпрузите, а именно – молителят Т.В., не се е явил, без да е посочил уважителна причина за това.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че първоинстанционният съд е следвало да приложи нормата на чл. 329, ал. 1 от ГПК. Изтъква допълнителни съображения, че Т.В., подписвайки лично споразумението за прекратяване на брака, е поел задължение да престира издръжка за роденото от брака дете - Велизар, поради това в охранителното производство бил присъединен осъдителен иск за издръжка, по който се дължали разноски. Тъй като страната не се явила в ОСЗ, за да престира своевременно дължимата издръжка, моли да бъде отменено определението на ЯРС и да бъдат присъдени на жалбоподателката сторените разноски в размер от 425 лв., съобразно представения пред първата инстанция списък. Претендират се и разноските в настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гд № 2979/2018 г. по описа на РС-Ямбол, е образувано по молба за развод по взаимно съгласие, подадена от М.А.В. и Т.В.В.. Делото е било прекратено с протоколно Определение № 2689/03.10.2018 г. на основание чл. 330, ал. 2 от ГПК, тъй като единият от съпрузите, а именно – молителят Т.В., не се е явил, без да е посочил уважителна причина за това. В ОСЗ от 03.10.2018 г. процесуалният представител на М.В. е направил искане за присъждане на разноски в полза на молителката на основание чл. 329, ал.1 от ГПК., поради това, че Т.В. недобросъвестно станал причина за прекратяване на делото.

За да отхвърли искането за присъждане на разноски първоинстанционният съд е приел, че такива не се дължат доколкото производството по реда на чл. 50 от СК вр. чл. 330 от ГПК е охранително, в което липсва фигурата на ищец или ответник и съгласно разпоредбата на чл. 541 от ГПК, разноските са за сметка на молителя. За неприложими за счетени правилата за разпределение на разноските в исковото производство, в т.ч. чл. 329, ал.1 от ГПК, която разпоредба визира съвсем различни последици от недобросъвестността на съпруга. Прието е на последно място, че от съдържанието на споразумението по чл. 51 от СК, подписано от двамата молители, последните са се споразумели, че направените по делото разноски следва да се поемат от молителката М.А.В..

Производството за развод по взаимно съгласие по своя характер е охранително производство, за което са приложими както общите разпоредби за охранителнит производство, така и особените правила на чл. 330 от ГПК. За него освен нормите на глава 49 от ГПК са приложими и правилата на чл. 50 и чл. 51 от СК, доколкото не са установени особени правила. В тази насока е чл. 530 от ГПК. Съгласно чл. 541 от ГПК, разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Доказателства за сторените от молителката В. разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса, са представени пред първата инстанция, въпреки това и предвид гореизложеното последната не разполага с правото да ги претендира от нейния съпруг, който не притежава качеството на насрещна страна, поради това, че пасивна легитимация липсва в охранителното производство. Чл. 329, ал. 1 от ГПК касае исковия процес за развод, в който е на лице възможността да бъде изследван въпроса за вината, съотв. недобросъвестността на другия съпруг, който като последица от виновното си/недобросъвестно поведение би следвало да понесе разноските по делото. Несъстоятелен е аргументът в частната жалба, касаещ обективното съединяване в охранителното производство на иск за издръжка на роденото от брака дете, по който се твърди да се дължат отделно разноски. Въпросът за издръжката е част от задължителното съдържание на споразумението по чл. 51 от СК, което съдът не би одобрил ако не е защитен в достатъчна степен интересът на детето. Следователно в случая не може да става въпрос за обективно съединяване на искове в производство с безспорен характер.

С оглед на горното, като е приел, че липсва основание за присъждане на разноски на която и да е от страните в охранителното производство, РС-Елхово е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2693/4.10.2018г., постановено по гр.д. №2979/2018 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е оставено без уважение искането на молителката да й бъдат присъдени разноски след като делото е било прекратено с протоколно определение № 2689/03.10.2018 г. на основание чл. 330, ал. 2 от ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.