Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2018г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На
13
ноември 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №300 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на К.М.А. *** чрез пълном. адв. К.С. от АК-Ямбол, против Решение №54/24.08.2018 по гр.д. № 168/2018г. по описа на ТРС в
частта му, с която ТРС е уважил изцяло иска за неустойка,
поради неизпълнение против въззивника, и
съответно уважения размер на разноските по
делото. В жалбата се сочи, че постановения
от ТРС акт, в обжалваната си част е необоснован
и противоречащ на съдебната практика. Претендира се отмяна на решението на ТРС в обжалваната част и постановяване на
ново, с което предявеният иск за неустойка да бъде
уважен до размера от 2500 лв. и за
разликата до 5000 лв. да бъде отхвърлен, като, със съответните законни
последици, като размера на разноските да бъде съобразени с уважената част от
предявения иск за неустойка. Твърди се, че в случая уговорената неустойка от
5000 лв. е обезпечавала цялото вземане в размер на 40530 лв., но към момента на
завеждане на исковата молба не било изпълнено задължението за 3230 лв., а до
приключване на делото пред първата инстанция сумата, която се дължала била в
размер на 230лв. Твърди се, че неустойката не е средство за обогатяване на
кредитора, а за неговото обезщетяване за действително претърпени вреди. Сочи се, че в първото по делото заседание
въззивникът се е позовал на чл.92 ал.2 от ЗЗД и
е поискал от съда да намали нейния размер. Твърди се, че уважена
неустойка в размер на 2500 лв. би обезщетило кредитора в пълен размер за претърпените от него вреди и ще изпълни
наказателната функция, която има по отношение на длъжника. Твърди се, че
уважаването на пълния размер на неустойката от ТРС, в случая е довело
единствено до неоснователно обогатяване на ищеца, което противоречи на основен
принцип в правото. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.
В с.з. въззивникът не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемия в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и
претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред
въззивната инстанция.
ЯОС намира въззивната жалба
за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от
ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
Този състав на въззивния съд
счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Установено е в случая, че страните са сключили писмен
договор с нотариална заверка на подписите с Рег.№ 1171/05.10.2017 г. на и.д. нотариус при РС – Тополовград за
продажба на движими вещи – овце, шилета и кочове на обща стойност 40530 лв.
Съгласно последната клауза на договора - при неизпълнение на задълженията по
този договор, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 5000
лв. Според договора, въззивникът като купувач, се е задължил да изплати на
продавача продажната цена до 28.02.2018г., а владението на вещите е било
предадено при подписване на договора. Не е спорно, че продавачът е изплатил на
два пъти част от продажната цена, а именно на 29.12.2017г. – 1500 лв. и на
12.03.2018г. – 35800 лв., или общо сума в размер на 37300 лв. За тези
плащанията са били издадени разписки. Остатъка от продажната цена от 3230 лв.,
не е бил заплатен от въззивника до подаването на исковата молба в съда. В с.з.
пред ТРС са били представени от пълномощника на ответника писмени
доказателства, от които е видно, че ответника е платил на ищеца на 12.06.2018
г. и на 22.06.2018 г., след подаване на исковата молба в съда, сумите съответно
– 2000 лв. и 1000 лв. Т.е. към момента на последното с.з. пред ТРС, и
постановяване на решението, дължимата сума от ответника е възлизала на 230лв. /до
този размер е бил уважен иска за главица по делото/.
При извършване на въззивния контрол
за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение
в обжалваната му част касаеща претенцията за неустойка в разликата над 2500лв.
до размера уважен от ТРС-5000лв., настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.
Жалбата се преценя като основателна, по
следните съображения:
Настоящия съдебен състав не споделя извода направен от
първоинстанционния съд, че не е налице прекомерност на неустойката. Съгласно Решение
№ 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК, когато
следва да се приложи правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката
следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да
става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с
претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до
размера на вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно
място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или
не са настъпили в предвидения размер. Размерът на неустойката, намален поради
прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите, и поради това, че
при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала
наказателната функция на неустойката, а това би обезсмислило съществуването на
самата неустойка - защото вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков
ред и без клауза за неустойка, макар и това да е свързано с по-големи трудности
при доказването. Ето защо при намаляване на неустойката поради прекомерност не
трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това, че трябва да се търси
границата, от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен
резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените
вреди. При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени
какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на
договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като
положи грижата на добър стопанин, както и да съобрази обичайната практика за
уговаряне на неустойка при договори от същия вид.
ЯОС счита, че от събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, се установява прекомерност на уговорения размер
на неустойка за забава. В случая уговорената
неустойка е за вреди от забавено изпълнение на парично задължение.
Съгласно определения в процесния договор размер и начин на начисляване,
дължимия от ответника размер на договорената неустойка е 5000 лв. В
конкретния случай с оглед паричния характер на вземането размерът на
действителните вреди е съотносим с размера на законната лихва върху заетата
сума /в този смисъл Решение №288 от
14.07.2011г. по гр.д.№771/2010г. на ВКС/, като не са твърдяни и установени
други вреди от неизпълнението. Изчислена с използване на електронен калкулатор, за исковия период законната лихва върху непогасената главница,
съобразена с падежа за плащане на задължението, извършените частични плащания
след падежа и дължимия към настоящия момент неплатен остатък е в размер на
243,55 лв. Договорената
неустойка превишава близо 20 пъти тези вреди. Преценявайки тези обстоятелства, както и размера на непогасената сума и периода на
забава, съдът
счита, че договорената неустойка, която се претендира от ищеца, е
прекомерна и на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД следва да бъде
намалена. Предвид факта че жалбата касае претенцията за неустойка само в разликата над 2500лв. до размера уважен от ТРС-5000лв.и с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът счита, че размера на
неустойката следва да бъде намален на 2500лв.,
която като неустойка
освен че ще обезщети кредитора в пълен размер за претърпените от него вреди, ще изпълни и наказателната си функция спрямо длъжника. Над сумата
2500 лв. до размера на 5000 лв. неустойката би довела до неоснователно
обогатяване на кредитора, което противоречи на основен принцип в правото и
поради което е въведено правилото на чл. 92, ал.2 ЗЗД.
На основание изложеното искът
за неустока е основателен за сумата 2500лв., в която част решението на ТРС като необжалвано е влязло в
законна сила, а в останалата част над 2500лв. до размер на сумата от 5000 лв.
решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен, като неоснователен. Съобразно резултата,
постановен с настоящото решение, следва да се отмени решението на ТРС и в
частта за разноските, присъдени на Ж.А.К., за разликата над 440,91лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на жалбоподателя следва да се
присъдят направените в настоящото производство разноски – сумата от 124,23лв.,
с оглед заявеното в жалбата искане за
присъждане на такива.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №54/24.08.2018 постановено по гр.д. № 168/2018г. по описа на ТРС, в частта, с която с което е осъден К.М.А. ***, с ЕГН ********** да заплати Ж.А.К. ***, с ЕГН **********, уговорената по договора за продажба на движими вещи от 05.10.2017г. неустойка за неизпълнение, за разликата над 2500лв. до присъдените 5000лв.; както и в частта, с която К.М.А. е осъден да заплати на Ж.А.К. направените по делото разноски, над размера 440,91лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.А.К. *** против К.М.А. ***, иск за заплащане на
уговорената по договора за продажба на движими вещи от 05.10.2017г. неустойка,
за разликата над 2500лв. до присъдения от ТРС размер на неустойката от 5000лв.
В останалата необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ж.А.К.
да заплати на К.М.А. сумата 124лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението e окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.