В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 18 септември 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №197 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на “ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД, с ЕИК-200733823, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.„Серес“ №16, представлявано от Д.Н.Д., действаща, чрез процесуален пълномощник адв. Ж.К. ***, против Решение №138/24.01.2018г., постановено по гр.д.№253/2017г. по описа на ЕРС, с което съдът: е отхвърлил предявените от “ВИКТОРИЯ 2010“ЕООД гр. Ямбол против ответника В.М.Г. ***, искове с пр. осн. чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 240, ал.1 от ЗЗД за установяване на парично вземане на “ВИКТОРИЯ 2010“ЕООД, против В.М.Г., в общ размер 24000лв., по четири договора за заем, както следва: договор за заем от 07.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 10000 лв.; договор за заем от 09.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 6000 лв.; договор за заем от 13.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 2000лв. и договор за заем от 20.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 6000 лв., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 20.01.2017г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №35/2017г. по описа на РС – Елхово, и е осъдил “ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД гр. Ямбол, да заплати на В.М.Г. сумата 1700лв.-разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е неправилен извода на първоинстанцонния съд, че в случая намира приложение нормата на чл.38 ЗЗД. Сочи се, че като е приел, че в случая договорите били сключени във втората хипотеза на чл.38 ал.1 от ЗЗД, а именно че Д. е договаряла от една страна като пълномощник на ответницата Г. и от друга страна, като представител по закон на юридическото лице „ВИКТОРИЯ 2010"ЕООД. т.е. е договаряла с лице, което също представлява, съдът е достигнал до неправилен извод за необходимостта от последващо съгласие от страна на упълномощителя за извършените сделки от пълномощника. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не са ангажирани доказателства за предварително дадено съгласие на Д. да договаря с друго лице, което също представлява и че договорите са сключени извън обема на представителната власт на пълномощника. Твърди се, че в случая процесиите договори били сключени от Д. като пълномощник на ответницата Г. и органният представител Д., като изразител на волята на самото ЮЛ-въззивник. По смисъла на упьлномощителната сделка ответницата е делегирала права на Д. да договаря с трети лица, каквото се явявало и ЮЛ-„ВИКТОРИЯ 2010"ЕООД, независимо че органният представител бил също физическото лице Д.. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и уважаване на иска с пр. осн. чл.422 ГПК и присъждане на разноски в заповедното производство. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

По жалбата не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, в с.з. оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред ЕРС е образувано по повод предявени от “ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД срещу В.М.Г. искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответницата за сума в общ размер на 24000лв., по четири договора за заем, както следва: договор за заем от 07.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 10000 лв.; договор за заем от 09.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 6000 лв.; договор за заем от 13.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 2000лв. и договор за заем от 20.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 6000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ответната страна е депозирала отговор срещу предявения иск, чрез който изцяло оспорва исковата претенция, излагайки доводи, че между страните не са били сключвани договори за заем, че не е давала съгласие за получаване на тези средства, не е давала съгласие и за връщане на същите.

След преценка на приложеното заповедно производство, ЯОС намира производството за допустимо: налице е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №35/2017г. по описа на ЕРС, постъпило в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, както и упражнено от заявителя право да предяви иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415 ГПК.

Не се спори между страните, че лицето Д. Д., представляваща ищовото дружество е била упълномощена от В.Г. да осъществява нейно име цялостната дейност на ответницата, в качеството й на земеделски производител в землището на с. Оман и с. Денница, включително да договаря с трети лица и със себе си, осъществявайки тази дейност за сметка на ответницата. В тази връзка е представено пълномощно с рег. №1689/16.04.2014г. на нотариус С. С., с рег. №454, район на действие ЯРС, с което Д. е била упълномощена да представлява ответницата пред всички физически и юридически лица, държавни и общински органи, както и пред всякакви други лица и организации като извършва от нейно име и за нейна сметка каквито намери за добре правни и фактически действия, вкл. да извършва и действия на управление на движимото и недвижимото имущество на ответницата, действия на разпореждане с нейно имущество, да сключва договори за залог с нейни вещи, да извършва от нейно име и за нейна сметка действия на договаряне и подписване на договори за покупко – продажба на моторни превозни средства, селскостопанска техника и селскостопански инвентар, договори за лизинг на моторни превозни средства, селскостопанска техника и инвентар. Пълномощното е дадено за неопределен срок от време и важи до изричната му отмяна. Съгласно същото то следва да се тълкува „разширително и изцяло в полза на упълномощеното лице“. Пълномощникът е бил упълномощен и с правото да договаря за всичко от името на упълномощителя и за негова сметка, като го подписва, включително и да договаря сам със себе си, както и да преупълномощава с горните права трети лица по своя преценка. Пълномощно е било оттеглено от ответницата на 23.06.2016г. с нотариална покана с рег.№ 293/23.06.2016г. на нотариус Т. Д. *** действие ЯРС.

Установено е по делото от представените пред ЕРС писмени доказателства и изслушаното заключение на ССЕ, че през месец май 2014г. са били извършени четири банкови превода от „ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД към сметка на В.Г. в банка „Кредит Агрикол“АД, както следва: на 07.05.2014г. в размер на 10000 лв.; на 09.05.2014г. в размер на 6000 лв.; на 13.05.2014г. в размер на 2000 лв.; и на 20.05.2014г. в размер на 6000 лв., или общо 24000 лв. Видно от заключението на ССЕ, сумите са постъпили по разплащателната сметка на В.Г. в Банка Кредит Агрикол с IBAN ***. Видно от заключението, счетоводството на В.М.Г. за периода от 01.01.2013 година до 31.12.2015 година, без прекъсване е било водено от фирма „ВИКТОРИЯ-2010"ЕООД гр.Ямбол под формата на услуга „счетоводно обслужване на търговец" и към момента на проверката - 11.11.2017г. всички първични счетоводни документи, както и цялото счетоводство на земеделския производител В.М.Г. са били на архив във „ВИКТОРИЯ-2010"ЕООД Ямбол, с материално отговорно лице Д. Н. Д.. За посочените по- горе суми са били извършени съответните счетоводни записвания в счетоводството на дружеството ищец, като същите са били отразени по сметки от Националният сметкоплан чрез двустранна счетоводна кореспонденция. От Дневника на сметка 498/1 „Други дебитори“, партида 100 "В.М.Г.“ е налице отразено вземането на „ВИКТОРИЯ 2010" ЕООД от В.Г.. Към 01.05.2014 г. вземането на „ВИКТОРИЯ 2010" ЕООД от В.М.Г. в било в размер на 62171.27 лв. През месец май 2014 г. „ВИКТОРИЯ 2010" ЕООД е превела на В.Г. 29500лв., в които влизат и процесиите 24000лв. Според заключението възстановени средства от В.Г. към „ВИКТОРИЯ 2010" ЕООД няма, а към 31.05.2014г. вземането на „ВИКТОРИЯ 2010" ЕООД от В.Г. е възлизало на 91671,27 лв., от които 24000 лв., представляващи финансова помощ. От извършената справка в счетоводството на ответницата вещото лице е установило, че в период 01.05.2014г. - 31.05.2014г., за получените от „ВИКТОРИЯ 2010" ЕООД суми, са били съставени съответните счетоводни операции, отразени по Дебит сметка 503/4 „КРЕДИТ АГРИКОЛ“ АД и Кредит сметка 159/1 „Други заеми“, партида 115 – „ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД, с основание „по договор".

Св. И., разпитан пред ЕРС е посочил, че във връзка с възникналата необходимост през пролетта на 2014г. да бъде извършено предварително плащане при сключване на договори за наем със „СТАВЕНА”АД и „СИГ”ООД, било решено Д.Д. да осигури финансови средства за сключване на договори за наем в размер на около 20-25 хиляди лв., чрез финансов заем от банка от името на „Виктория 2010“ ЕООД и тези заемни средства да се предоставят на В.Г., за да изплати наемите, тъй като В.Г. не можела да разчита на финансов заем от банка. „ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД осигурило тези финансови средства през месец май 2014г. и ги превело по сметки на В.Г. с четири превода, в общ размер около двадесет- двадесет и няколко хиляди лева. Според свидетеля уговорката е била тези средства В.Г. да ги върне в края на стопанската година. Според свидетеля ответницата В.Г. е знаела каква е целта - да се платят наемите за стопанската 2014-2015 година, както и че тя като земеделски производител трябва да върне заемните средства след приключване на стопанската година. Разпитаната пред ЕРС св.Г.- майка на ответницата и съпруга на брата на Д. е заявила, че дейността на дъщеря й, като земеделски производител, е била осъществявана изцяло от Д. Д.. Тя водила и счетоводството на ответницата. Г. изкарала курса за млад фермер, но работила като продавачка. От 2014г. Г. живеела в гр.Несебър в един дом със свидетелката. На свидетелката не й било известно дъщеря й В.Г. да е сключвала договор за заем с някоя от фирмите на Д.. Лично не била присъствала на среща между Д.Д. и В.Г., нито била разговаряла с Д. Д.. От В.Г. знаела, че Д. я е представлявала пред административните органи, че Д. е сключвала и подписвала договори и тя е изплащала наемните вноски по договорите, както и че В. не била получавала дивиденти от тази си дейност. Имала лични впечатления, че Д. била търсила Г., за да се подписва на документи.

ЯОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като основателна по следните съображения:

ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че представените от ищеца по делото доказателства- банкови документи за извършени четири превода на обща стойност 24000 лв., с основание за плащане „по договор“, счетоводните операции отразени в счетоводството на ответницата, от които се установява, че получените от „ВИКТОРИЯ 2010" ЕООД суми в период 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г. са отразени по Дебит сметка 503/4 „КРЕДИТ АГРИКОЛ“ АД и Кредит сметка 159/1 „Други заеми“, партида 115 – „ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД, с основание „по договор", и показанията на свидетеля И., от които се установява, че Д. е решила да преведе по сметка на ответницата сума от около двадесет – двадесет и няколко хиляди лева, които в последствие е следвало да се върнат в срок до края на стопанската 2014/2015 година, в своята съвкупност обосновават извод, че паричните средства са били предоставени в заем. Договарянето е било извършено от едно лице - Д. Д., действала в качеството на органен представител на дружеството ищец, като заемодателя и в качеството на представляващ по пълномощие на ответницата В.М.Г., като заемополучател, с предоставена й от последната представителна власт да договаря, както с трети лица, така й сама със себе си.

Настоящия съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че с оглед липсата на предварително дадено съгласие от ответницата, като упълномощител, Д. да договаря с друго лице, което представлява, следва да се приеме, че договорите са сключени извън обема на представителната власт, и заявения от страна на ответницата отказ да потвърди договорите, като последица види до трансформиране на висящата недействителност на договорите в окончателна, и сключените договори се явяват недействителни на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, и не са породили насрещни права и задължения за страните по тях.

В случая при сключването на договорите, Д. е действала, в качеството си на законен представител на дружеството заемодател, а не като представител по пълномощие. Органното представителство на юридическите лица, е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. Съгласно приетото в ТР №3/15.11.2013 год. по тълк. дело №3/2013 г. на ОСГТК, органният представител извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Не са налице два самостоятелни правни субекта - представител и представляван. Органното представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител. Систематичното място на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е в частта за представителството, затова с нея не може да се ограничи възможността ЮЛ да формира воля. На органния представител е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ. Той е изразител на волята на самото юридическо лице. В процеса на волеобразуване и волеизявяване не могат автоматично да се прилагат ограничения, предвидени за представителството по ЗЗД. В случая, не е спорно, че процесиите договори са сключени от Д., като пълномощник на ответницата Г. и органният представител Д., като изразител на волята на ЮЛ-“ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД. По смисъла на упьлномощителната сделка ответницата е делегирала права на Д. да договаря е с трети лица, каквото се явява дружеството ищец, независимо че органният му представител, е също физическото лице Д. /Реш. №96/15.06.2015г., по гр.д. №157/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, недоп. до касац. обжалване с Опр. №319/22.03.2017г. по гр.дело №5547/2015г. на IVг.о. на ВКС. В последното изрично е посочено, че общите постановки по отношение характера на органното представителсто приети с ТР №3/15.11.2013г., са напълно относими и към случай, който се отнася до отношения между физическо лице от една страна и юридическо лице от друга/. Ето защо съдът счита, че сключените договори за заем са валидни и са породили действие между страните.

Предвид изложеното, и с оглед липсата на доказателства по делото, процесните суми да са били върнати на ищеца, ЯОС счита, че предявения по делото иск е основателен и доказан. Ето защо решението на ЕРС, следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по делото, с което предявените от “ВИКТОРИЯ 2010“ЕООД гр. Ямбол против ответника В.М.Г. ***, искове с пр. осн. чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 240, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.

Съобразно разрешението, дадено с ТР №4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора от исковото производство, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 1480лв., представляваща разноски направени в заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото, общо в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените в исковото производство разноски, в общ размер на 3410лв., от които: сумата 1680 лв.- разноски пред ЯРС/съгласно представените доказателства за сторени такива/ и сумата 1730 лв. -разноски пред въззивната инстанция /съгласно представен списък за разноските и доказателства за сторени такива/.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №138/24.01.2018г., постановено по гр.д.№253/2017г. по описа на ЕРС, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че съществува вземането на ищеца “ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД, с ЕИК-200733823, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.„Серес“ №16, представлявано от Д.Н.Д., против В.М.Г., с ЕГН **********,***, в общ размер 24000лв., по четири договора за заем, както следва: договор за заем от 07.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 10000 лв.; договор за заем от 09.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 6000 лв.; договор за заем от 13.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 2000лв. и договор за заем от 20.05.2014г., с падеж до 30.09.2015г. за сумата 6000 лв., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК- 20.01.2017г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №35/2017г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА В.М.Г. да ЗАПЛАТИ на “ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-200733823 направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №35/2017г. по описа на ЕРС, в размер на 1480лв.

ОСЪЖДА В.М.Г. да ЗАПЛАТИ на “ВИКТОРИЯ 2010“ ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-200733823 сумата 3410лв.- разноски за първоинстанционното и въззивното производства.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.