Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.05.2018 год. гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 08 май 2018 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 23 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЕТ "М.С."*** с ЕИК128000879, представлявана от пълномощника адв.Г.Х. от ЯАК и по въззивна жалба на С.Д.Д., представляван от пълномощника адв.В.К. от ЯАК, двете против Решение №206/07.04.2017 г., постановено по гр.д.№620/2015 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

Обявява за относително недействителен, на осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на Г. Я. С. ***, ЕГН ********** и Т.Д.С. ***, ЕГН**********, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.03.2011г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, рег.№ 829, дело 106/2011г. на нотариус Т. *** действие съдебен район на РС-Ямбол, вписан в СП-Ямбол с вх.рег.№1286/02.03.2011г., акт 99,том 4, дело № 708/2011г., с който С.Д.Д. ***, ЕГН ********** и Е.Х.Д. заедно са продали на ЕТ „М.С.” своя недвижим имот, придобит в режим на СИО, находящ се в гр. Ямбол, представляващ сграда с идентификатор №87374.550.2.17 по кадастралната карта на гр.Ямбол, одобрена със заповед №РД-18-39/30.08.2005 г. на Агенцията по кадастър – гр.Ямбол, със застроена площ от 40 кв.м., на два етажа с предназначение: „Сграда за търговия”, представляваща застроително петно № 17 в УПИ ІІ, в кв.18Б по доказателствен акт, находящ се в гр. Я., ул. „*****” № **, изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.550.2 по кадастралната карта на гр. Ямбол, ведно с правото на строеж върху имота, при граници: имот с идентификатор № 87374.550.2.18, имот с идентификатор № 87374.550.2. за сумата от 14 800лв., която сума е изплатена напълно и в брой на продавачите от купувача, преди изповядване на сделката само до размера на ½ идеална част от подробно описания имот.

Отхвърля предявеният от Г. Я. С. ***, ЕГН ********** и Т.Д.С. ***, ЕГН********** против С.Д.Д. ***, ЕГН **********, Е.Х. ***, ЕГН ********** и ЕТ „М.С.” с ЕИК 128000879 със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.”Златен рог” бл.32, вх.Б, ап.24 представлявано от търговеца М.С.Г. ***, ЕГН ********** по чл.135 от ЗЗД да се обявят за недействителни действията на ответниците по сключения между тях договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №124, том I, рег.№829, н.д.№ 106/02.03.2011г. на нотариус Т. *** действие съдебния район на РС-Ямбол, като неоснователен за останалата ½ идеална част от имота , като неоснователен.

В изпълнение указанията на ЯОС за отстраняване на допусната от ЯРС в диспозитива на постановеното решение очевидна фактическа грешка във връзка с описанието на процесния недвижим имот, е постановено Решение №807/28.12.2017 г. по гр.д.№620/2015 г. по описа на ЯРС.

С въззивната жалба на ЕТ "М.С."*** решението на ЯРС се обжалва в частта, с която предявеният иск е уважен, с твърдения за неправилност на същото, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - в разрез със събраните по делото доказателства. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като при произнасяне по същество предявеният в производството иск бъде отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.

С въззивната жалба на С.Д.Д. решението на ЯРС се обжалва в частта, с която предявеният иск е уважен. На първо място е заявено твърдение за недопустимост на решението, тъй като според жалбоподателя диспозитива му не съответствал на петитума на ИМ, конкретизиран с молба, вх.№5240/20.04.2015 г., която конкретизация била приета от съда. Иска се обезсилване на постановеното от съда решение. По същество са заявени оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на процесуални правила. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като при произнасяне по същество предявеният в производството иск бъде отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.

С писмен отговор, вх.№7332/11.05.2017 г. Е.Х.Д. /с процесуално качество на ответник пред ЯРС/ е заявила, че счита въззивната жалба на ЕТ "М.С."*** за основателна и се присъединява към нея. По тази причина и на осн. чл.265 ГПК, препис от молбата на Е.Д. бе връчен на останалите страни по делото, а същата доби качеството въззивник.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемите Г.Я.С. и Т.Д.С., чрез пълномощника адв.М.Х. *** е постъпил писмен отговор по двете въззивни жалби, в който е оспорена основателността им, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС в атакуваната част, съответно за неоснователност на оплакванията във въззивните жалби. Иска се потвърждаване на решението в атакуваната част. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника С.Д., чрез пълномощника си адв.К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В о.с.з. въззивниците Е.Х.Д. и ЕТ „М.С.”, чрез пълномощника си адв.Х., поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В о.с.з. въззиваемите Г.Я.С. и Т.Д.С., чрез пълномощника адв.М.Х., подържат становището за неоснователност на въззивните жалби, по съображенията в писмения отговор.

Всяка от страните по делото е заявила и поддържа претенция за присъждане на разноски.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа страна:

Приетите за установени от ЯРС факти не са спорни между страните по делото.

Видно от неприсъствено решение №30/28.05.2014 г., постановено по гр.д.№106/2014 г. на ЯОС С.Д.Д. е осъден да заплати на Т.Д.С. и Г.Я.С. на осн. чл.240 от ЗЗД сумата от 24 000 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от датата на завеждане на иска – 28.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 11 588.59 лв. – мораторна лихва за периода от 10.07.2009 г. до 01.03.2014 г., както и разноски в размер на 2740 лв. В решението е посочено, че задължението на ответника произтича от договор за заем от 10.03.2009 г. Не е спорно между страните, а и от удостоверение, изх.№6633/21.03.2015 г. на ЧСИ И.Х., рег. № 878 се установява, че по описа му е образувано изп.дело №909/2014 г. по молба на Т.Д.С. и Г.Я.С. и въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу С.Д.Д. на 18.06.2014 г. по гр.д. №106/2014 г. на ЯОС.

Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, том І, рег.№829, дело №106/02.03.2011 г. на Нотариус №243 С.Д.Д. и Е. Х.Д. са продали на ЕТ „М.С.” своя недвижим имот, придобит в режим на СИО, находящ се в гр.Ямбол, представляващ сграда с идентификатор № 87374.550.2.17 по КК на гр.Ямбол, одобрена със заповед №РД-18-39 от 30.08.2005 г. на Агенцията по кадастър – гр.Ямбол, със застроена площ от 40 кв.м., на два етажа с предназначение: „Сграда за търговия”, представляваща застроително петно №17 в УПИ ІІ в кв.18Б по доказателствен акт, находяща се в гр.Ямбол, ул.„Батак” №34, изградена в ПИ с идентификатор №87374.550.2 по КК на гр.Ямбол, ведно с правото на строеж върху имота, при описани граници, за сумата от 14 800 лв., която е изплатена напълно и в брой от купувача на продавачите преди изповядване на сделката.

От влязло в законна сила Решение №95/15.03.2011 г., постановено по гр.д.№875/2010 г. на ЯРС се установява, че е прогласена нищожността на извършената по НА №157, том І, рег.№1204, дело №87/10.03.2009 г. на нотариус Д. Л. с рег.№322 сделка покупко-продажба на недвижим имот, по силата на която И. Д.Д. е продал на Т.Д.С. следния недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.„******” №*, а именно: ½ ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори №№87374.535.180 и №87374.535.179 по КК на града, представляващ по доказателствен акт: ½ ид.ч. от парцел V-2959,2958, целият с площ от 431 кв.м. в кв.78 по плана на града, ведно с реално построената в ПИ с идентификатор №87374.535.180, целият с площ от 208 кв.м., със стар идентификатор №2959.0., двуетажна, жилищна, еднофамилна сграда, с идентификатор №87374.535.180.2, със застроена площ от 47 кв.м. по КК на града, представляваща по доказателствен акт: източната част от построената в имота жилищна сграда, състояща се от два етажа: 1-ят етаж: от две стаи, салон и тераса; 2-ят етаж: от две стаи, салон, стълбище с отделен вход за двата етажа и тераса.

Представена е справка от Службата по вписванията - Ямбол за периода от 01.01.2011 г. до 24.03.2015 г. за извършени вписвания на името на ЕТ „М.С.”. Видно от извлечението от Търговския регистър ЕТ „М.С.” е вписана като фирма с предмет на дейност търговия на дребно с лекарствени продукти. Представена е справка от Служба по вписванията – Варна за периода 01.01.1992 г. до 27.01.2015 г. за извършените вписвания на лицето С.Д.Д..

Според удостоверение изх. №25-22893/07.04.2015 г. на АГКК – гр.Ямбол сграда с идентификатор №87374.550.2.29 по КККР на гр.Ямбол с предназначение „Сграда за търговия” с площ по документ от 95 кв.м. и адрес: гр.Я., ул.„*******” №**** е идентичен със сграда със стар номер 87374.550.2.17 с площ от 40 кв.м., предназначение: „Сграда за търговия” собственост на ЕТ „М.С.”, въз основа на нот.акт №99, том ІV, рег.№1286, дело №708 от 02.03.2011 г. и сграда със стар номер 87374.550.2.18 с площ от 56 кв.м., предназначение: „Сграда за търговия” собственост на ЕТ „М.С.” въз основа на нот. акт №106, том VІІ, рег. №2261, дело №708 от 02.03.2011 г.

Според представеното писмо изх.№АУ034305ВН-001ВН/14.04.2015 г. на Община Варна ответниците С.Д.Д. и Е.Х.Д. са сключили граждански брак с акт №*****/***** г., съставен в Община Варна, като брака е прекратен с влязло в законна сила решение на 24.09.2014 г. по гр.д.№9550/2014 г. по описа на Варненски районен съд.

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2010 г., с който С.Д.Д. е поел задължението да прехвърли собствеността на купувача ЕТ „М.С.” върху недвижим имот, находящ се в гр.Я. ул.„*****” №**, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.550.2.17 с площ от 40 кв.м., с предназначение: „Сграда за търговия”. ЕТ „М.С.” е представила договор за банков кредит от 01.12.2010 г., с който „Юробанк И Еф Джи България" АД е отпуснала на ЕТ „М.С.” кредит в размер на 20 500 евро за покупка на право на строеж върху недвижим имот, който ще използва за своята дейност – парцел №17 в гр.Я., ул.„****” – Общински имот и за рефинансиране по кредит в „Юробанк И Еф Джи България”, както и за други разплащания свързани с покупката на имота със срок на издължаване от 180 месеца.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката С. З. /майка на ищеца/ заявява, че от него научила, че той през 2009 г. дал заем на С. от 20 000 лв., като срещу тези пари получил гаранция - прехвърлили му къща с двор, която се намира на ул.„******” в гр.Я. и които са собственост на брата на С. – И.. След 2010 г. разбрала, че за къщата се е водило дело и тя отново е върната, но до ден днешен парите не са върнати. Имало е разговори за връщане на парите, но това не е станало. Разбрала, че договора с който е даден заема синът й го загубил, като говорил със С. да му представи неговия договор. С. му казал, че този договор за заем го е дал в аптеката, където работи майка му, която се намира до новата автогара. Там са имали среща, като С. е отишъл при майка си и е взел този договор за заем от нея.

Свидетелят П. А. твърди, че през пролетта на 2011 г. са работили заедно със С., като той дошъл в с.Слатина и там останал да живее около една година, като станал и жител на селото. Когато С. е отишъл да работи той дошъл със сумата от около 12 000 лв., като искал да му стане съдружник и казал, че тези пари били от родителите му, като майка му работила в аптека. Свидетеля знаел, че тогава той имал проблеми, но нямал представа какви.

Свидетелката Ст.В.заявява, че е адвокат по професия и познава ответницата М. от 2010 г. по повод на нейно желание да закупи две петна, находящи се на „дигата” и тя като адвокат изготвила първо нотариален акт за обстоятелствена проверка за собствеността на С. и съпругата му. След това извършили сделка с цел двата обекта да работят като един, като аптека. Статута на тези обекти бил временен строеж и разрешение от общината, а петната били собственост на С. и съпругата му. През целият период на сделката тя контактувала с брата на С. - И. и с М., като лично не познава С. и съпругата му. Подготвила пълномощно, с което да представлява С. на самата сделка. Твърди, че през цялото време при нея М. демонстрирала, че дава пари, през 2010 г. теглила кредит, за да заплати правото на строеж на двете петна, след което извършили и сделката.

Видно от приложеното гр.д. №423/2015 г. по описа на ЯОС същото е образувано по искова молба на С.Д.Д. против неприсъствено решение №30/28.05.2014 г., постановено по гр.д.№106/2014 г. по описа на ЯОС, като производството по това дело е прекратено с определение от 17.11.2016 г. поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

И двете въззивни жалби са допустими, като подадени в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество въззивните жалби са неоснователни.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо, в обжалваната част.

Възражението на въззивника Д. за недопустимост на решението, мотивирано с твърдението, че диспозитива му не съответства на петитума на ИМ, конкретизиран с молба, вх.№5240/20.04.2015 г., която конкретизация била приета от съда, се прие за неоснователно. Действително такова несъответствие е налице в атакуваното решение, но констатирайки го въззивния съд е дал указания за отстраняването му по реда на чл.247 ГПК. В изпълнение указанията на ЯОС за отстраняване на допусната от ЯРС в диспозитива на постановеното решение очевидна фактическа грешка във връзка с описанието на процесния недвижим имот, е постановено Решение №807/28.12.2017 г. по гр.д.№620/2015 г. по описа на ЯРС, станало неразделна част от атакуваното в настоящото производство решение.

Преценено по същество решението, в атакуваната част, е правилно.

Предявеният в производството иск е с правно основание в чл.135, ал.1 ЗЗД, същият е допустим, а разгледан по същество – частично основателен. Така правилно е преценил и първостепенния съд, като за да уважи иска е изложил подробни мотиви, които настоящия съд изцяло споделя и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Съгласно нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. От изложеното следва, че за да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже не само качеството си на кредитор, но и че длъжникът е извършил действия, които го увреждат. Действието е съзнателен, волеви акт, който длъжникът е извършил, а за да може да бъде отменено действието, то трябва и да уврежда кредитора. Увреждането от своя страна е обективна предпоставка за провеждане иска и е налице, както когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество, така и когато само го намалява. Увреждане е налице и когато с правните действия на длъжника се създава трудност за удовлетворяване на кредитора. В ал.2 на чл.135 ЗЗД законодателя е въвел оборима презумпция относно знанието за увреждането – знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Както вече се посочи, между страните по делото не съществува спор по фактите. Основните спорни въпроси в настоящия случай са дали е налице всяка една от горепосочените предпоставки, както и всичките тези предпоставки заедно, за да бъде уважен предявения иск.

При извършената преценка по същество на правния спор ЯРС правилно е преценил, че в настоящия случай са налице всички предпоставки на правната норма и искът следва да бъде уважен частично по отношение на идеалната част от процесния имот, притежавана от ответника С.Д.. Именно срещу тази част от първоинстанционното решение са и депозираните въззивни жалби. В останалата част, с която предявения иск против ответницата Е.Д. и за нейната идеална част от процесния имот е отхвърлен, решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила и не е предмет на въззивната проверка /арг. от чл.269 ГПК/.

В настоящият случай въззивния съд приема така, както е приел и първостепенния съд, за безспорно установено, че ищците са кредитори на ответника С.Д.. В тази връзка от събраните по делото доказателства е установен правнорелевантния факт, че на 10.03.2009 г. ищците са предоставили на ответника С.Д.Д. заем в размер на 24 000 лв. с падеж за връщане – 10.07.2009 г. Вземането е установено с влязло в законна сила Решение №30/28.05.2014 г., постановено по гр.д.№106/2014 г. на ЯОС, с което Д. е осъден, въз основа именно на този договор, да заплати посочената сума на ищците, ведно със законната лихва, както и на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати мораторна лихва за периода 10.07.2009 г. до 01.03.2014 г. Както правилно е отбелязал ЯРС, обстоятелството, че това решение е неприсъствено, не влияе върху силата му на присъдено нещо и съществуването на твърдяното от ищците спорно материално право с белезите, които го индивидуализират, юридическият факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Безспорно като последица от СПН на това решение се установява, че в полза на Т. и Г. С. съществува вземане срещу С.Д.Д. за сумите посочени в решението, произтичащо от заем, даден на 10.03.2009 г. и с падеж на връщане - на 10.07.2009 г. Поради това е без значение липсата на самия договор, като доказателство по делото, причините за която са изложени в мотивите на решението по гр.д.№875/2010 г. на ЯРС и които се установяват и от показанията на св.С.З.. Не е спорно, че въз основа на посоченото решение ищците са се снабдили с изпълнителен лист и са образували изп.дело №909/2014 г. Следователно съдът намира за безспорно уставен факта, че ищците имат качеството на кредитори на ответника С.Д.Д..

Настоящия съд прие за правилен и извода на ЯРС, че това качество е възникнало още със сключването на договора за заем, т.е. от 10.03.2009 г., независимо от обстоятелството, че вземането по него все още не е било изискуемо. В трайната практика на ВКС се приема, че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащи го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. /в т.см. Решение №639/06.10.2010 г, по гр.д.№754/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №131/16.06.2014 г по гр.д.№4996/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение №45/01.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№450/2010 г., ІІІ г.о. ГК/.

Поради изложеното въззивния съд не прие за основателно възражението на въззивника Д., че ищците /въззиваеми понастоящем/ са добили качеството на кредитори по отношение на него едва от датата на постановяване на неприсъственото решение на ЯОС – 28.05.2014 г. И това е така, т.к. не решението е създало и обвързало страните с права и задължения, а сключения между тях договор за заем. Ето защо въззивния съд прие за безспорно, че вземането на ищците спрямо ответника Д. е възникнало на 10.03.2009 г., т.е. преди датата на извършване на процесната разпоредителна /02.03.2011 г./ .

Установена е по делото и следващата предпоставка - извършването на сделка, която уврежда кредитора. В конкретния случай е установено, че с процесната сделка ответник Д. е намалил имуществото си /в частност се е лишил от имущество, с оглед доказателствата, че разполага още само с 1/2 ид.ч. от апартамент в гр.В., който е ипотекиран и служи като обезпечение за друго негово задължение/, с което ищците биха могли да се удовлетворят, което обективно води до увреждане на кредитора.

На следващо място, законът изисква знание за увреждането както на длъжника, така и на третото лице - приобретател. Това е и основния спорен между страните по делото въпрос, а именно знаели ли се ответниците С.Д. и М.С. за увреждането.

В конкретния случай, по отношение знанието на ответниците за увреждането, съдът счита че приложение следва да намери презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, която предполага недобросъвестност на третото лице, придобило права по сделката, когато то е съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на длъжника. За да достигне до този извод, решаващия съд съобрази обстоятелството, че ответниците С.Д. и М.С. /страни по процесния договор за покупко-продажба от 02.03.2011 г./ са майка и син. При наличието на законова презумпция, в тежест на ответниците е нейното оборване, което въззивния съд намери, така както е приел и ЯРС, че в настоящото производство не е сторено.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличие на знание за увреждане на кредитора у длъжника - ответника Д.. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване на имуществото, а е достатъчно просто знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му /по арг. от чл.133 ЗЗД/, ако не изпълни задълженията към тях и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните интереси. При това е безспорно, че процесната сделка е извършена след сключването на договора за заем на 02.03.2009 г. и след неговия падеж – 10.07.2009 г. От друга страна, от представените справки от СП – Ямбол и Варна за извършените отбелязвания по партидата на С.Д.Д. е установено, че към този момент ответника е бил собственик освен на 1/2 ид.ч. от процесния имот и на 1/2 ид.част от имот в гр.Варна, който многократно е бил ипотекиран.

От всички събрани по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на увреждащата сделка и ответника М.С. е знаела за задълженията на сина си С.Д. към ищците.

Извода, че към 02.03.2011 г. /датата на процесната сделка/ е налице знание и у двамата ответници – С.Д. и ЕТ”М.С.”, се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. приложените дела. И двамата ответници са знаели, че е налице задължение на Д. по процесния договор за заем, за обезпечаването на който е послужил имот на неговия брат И. Д.Д., предмет на нот.акт №157, том І, рег.№1204, д.№86/2009 г. на нотариус Д.Л.. Сделката по този нотариален акт впоследствие е прогласена за нищожна на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД с решение по гр.д.№875/2010 г. на ЯРС /приложено към настоящото/. Към момента на процесната сделка купувача – ЕТ”М.С.” е знаела за наличието на задължение на синът й С.Д., поради обстоятелството, че тя до един момент е съхранявала в аптеката си договора за заем /в т.см. показанията на св.З., мотивите към решение по гр.д.№875/2010 г. ЯРС/. Въззивния съд прие за достоверни показанията на св.З. относно този правно релевантен факт, независимо от близката й родствена връзка с ищеца Г. С., като ги прецени в съответствие с чл.172 ГПК и с оглед на останалите събрани по делото доказателства.

Въззивния съд прие, че презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД не е оборена и от ангажираните от ответника С. писмени доказателства и показанията на св.В.. Действително по делото е установено, че между С.Д. и ЕТ ”М.С.” е бил сключен предварителен договор на 22.11.2010 г., по силата на който С.Д. е поел задължението да прехвърли собствеността на ЕТ ”М.С.” върху процесния недвижим имот, а от своя страна ЕТ ”М.С.” се е задължила да заплати за своя сметка на Община Ямбол стойността на правото на строеж. Във връзка с този договор ЕТ ”М.С.” е сключила договор за банков кредит за сумата 20 500 евро за покупка на право на строеж върху недвижим имот – парцел №17 в гр.Я. – общински имот, ул.”****”, който ще използва за своята дейност, както и за други разплащания свързани с имота. Установено е, че на 13.12.2010 г. „Юробанк и Еф Джи България” АД по нареждане на ЕТ ”М.С.” е превела 6000 лв. на С.Д.Д., която сума последния на същата дата е превел на Община Ямбол с основание – съгл. предварителен договор за покупка на имот. Впоследствие е била изповядана и процесната сделка с НА №124, т.І, д.№106/02.03.2011 г. Тези факти се подкрепят и от свидетелските показания на св.В., вписана като адвокат - пълномощник на продавачите в посочения нот.акт.

Всички тези действия, установени с представените по делото писмени доказателства, обаче са извършени след сключването на договора за заем на 02.03.2009 г. и дори след неговия падеж – 10.07.2009 г. Ето защо настоящия съд прие, че описаните действия не само не оборват презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД за знание за увреждането у ответницата С., но напротив - насочени са към запазване на имота, с оглед обстоятелството, че в него тя упражнява дейността си. Аргумент в подкрепа на този извод са и обстоятелствата, установени от приложеното гр.д.№875/2010 г. ЯРС, в частност - с ИМ, депозирана на 15.03.2010 г. брата на ответника Д. – И. Д. е предприел действия по обявяване за недействителен на договора за прехвърляне на имот, служил до него момент като обезпечение на процесния заем, който иск е уважен с решение, постановено на 15.03.2011 г.

При изложените до тук съображения предявеният против С.Д. иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Районния съд, като е достигнал до същия извод за частична основателност на предявения иск и съответно го е уважил, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивните жалби и при условията на чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемите имат право да им се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд присъжда на въззиваемите Г.Я.С. и Т.Д.С. разноски в размер на 800 лв. за адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане в тази насока, на доказателства за сторени разноски в този размер и на списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №206/07.04.2017 г., постановено по гр.д.№620/2015 г. по описа на ЯРС в обжалвана част.

ОСЪЖДА С.Д.Д. ***, ЕГН ********** и ЕТ "М.С."*** с ЕИК 128000879 да заплатят на Г. Я. С. ***, ЕГН ********** и Т.Д.С. ***, ЕГН ********** направените за въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.