О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 02.11.2017 г. гр.Ямбол
на 02 ноември
2017 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА
търг.д.№ 9 по
описа на ЯОС за 2009 г.,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, вх.№6065/11.10.2017 г., депозирана от адв.Н.К.
***, в качеството му на процесуален представител на С.Ж.С. с ЕГН **********,
като наследник на М. С.
К., б.ж. на гр.Я.л, представляван от своя баща и законен представител Ж. И. С.
с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: ***, със съдебен адрес за връчване на книжа и призовки: гр.С., ул.„********" №**, ет.*,
чрез адв. Н.К. против ЗАД "ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1301, район
"Възраждане", ул.„Света София" №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р. К. Д..
С Разпореждане от 12.10.2017 г. исковата молба
е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на
следните нередовности: да се представи пълномощно за упълномощаването на
подалия ИМ адвокат с права да предяви иск пред съда от името на малолетния ищец
и да осъществява процесуално представителство; да се представят доказателства
за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, във връзка със заявеното в ИМ искане за
освобождаване на ищеца от такси и разноски в производството; да се представят
доказателства по чл.380 КЗ - предпоставка за допустимост на прекия иск по
чл.432 КЗ.
В срока за отстраняване на
констатираните от съда нередовности по ИМ, по делото е постъпила молба, вх.№6455/30.10.2017
г., депозирана от адв.Н.К., в качеството му на
процесуален представител на малолетния С.Ж.С., в която е заявил,
че представя нарочно пълномощно, удостоверяващо представителната му власт за
производството по делото. Относно указанията на съда за представяне на
доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК сочи, че представя
удостоверение за раждане на малолетния ищец и счита, че оглед възрастта му
ненужно е да се представят други доказателства, тъй като само факта, че е
малолетен означавало, че не разполага с доходи за заплащането на следващата
се д.т., както и било резонно да се приеме, че същият не е трудово зает, а
предвид възрастта му не можел да представи декларация за установяване на тези
обстоятелства и следвало да бъде освободен от заплащане на следващата се д.т. и
разноски в производството само въз основа на представените доказателства. В
случай, че съда не приеме тези съждения, е направено искане за допълнителни
указания. По отношение указанието за представяне на доказателства по чл.380 КЗ е заявено, че
ищеца не е отправял искане по чл. 380 от КЗ пред застрахователя. Такова
искане е отправила приживе неговата майка М. К. и във връзка с това искане същата
е подала възражение срещу размера на определеното обезщетение. Това възражение
не е било прието от застрахователя и съответно на ищеца е изплатено
първоначално определеното обезщетение - сума в размер на 11400 лв. Смъртта на
наследодателката на ищеца не е свързана с ПТП и не се намира в причинно следствена
връзка с това събитие, поради което той не се явява увредено лице от
застрахователното събитие. В настоящия случай считат, че ищеца би могъл да
встъпи в правата на своята наследодателка, която е отправила претенция до
застрахователя, който е приел същата за основателна, но до по-нисък размер от
претендирания, т.е. ищеца предявява иска, като наследник на своята майка и
разполага с процесуална легитимация да встъпи в правата й в едно вече започнало
производство по КЗ, в което последната е отправила претенция за заплащане пред
застрахователя, но не е предявила тази претенция пред съда. Считат че ищеца е
процесуално легитимиран да встъпи в правата на своята майка, предвид новата
уредба на КЗ и да предяви иска. Именно поради изложеното, ищеца не е отправял
претенцията си пред ответното застрахователно дружество, още повече, че
последното е дало своето становище, оценило е вредите и съответно е изплатило
определеното обезщетение, като е отхвърлено направеното по повод определения
размер възражение. Във връзка с изложените в молбата съображения и
представените доказателства, се иска съда да приеме, че констатираните
нередовности на ИМ са отстранени.
ЯОС, след като се запозна с
исковата молба и молбата от 30.10.2017 г. намери, че са налице основания за
приложение на чл.130 ГПК, а именно исковата молба следва да бъде върната,
поради недопустимост на предявения иск. Съображенията за това са следните:
С депозираната искова молба ищеца,
в качеството на наследник на М. С.
К., б.ж. на гр.Я., починала на 07.04.2017 г. е предявил иск против ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК
121265177 да му бъде заплатена допълнително сумата от 40000 лв., представляваща
пълното обезщетение от общо 50000 лв. за претърпените от пострадалата му
наследодателка М. К.неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2016 г. Към ИМ са приложени писмени доказателства,
от които се установяват данни за твърдяното в ИМ ПТП, от което наследодателката
на ищеца - М. К. е претърпяла неимуществени вреди, заявено приживе от нея искане по
чл.380 КЗ, разменена по повод на същото кореспонденция със застрахователното
дружество, изплатено в полза на наследника й С. К. от застрахователя обезщетение в
размер на 11400 лв., на дата 07.06.2017 г. /след нейната смърт/.
На настоящия съд е служебно известно, а и при служебна справка в деловодната система на ЯОС се установи, че по повод постъпила ИМ, вх.№2227/10.04.2017 г. в ЯОС е образувано т.д.№31/2017 г. С посочената ИМ, подадена от адв.Н.К. ***, в качеството му на процесуален представител на М. С. К., е предявен иск против ЗАД "ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК 121265177 да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на М. С. К. допълнително сумата от 41400 лв., представляваща пълното обезщетение от общо 50000 лева за претърпените от последната неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания претърпени вследствие настъпило ПТП на 01.09.2016г., причинено в резултат на виновното и противоправно поведение на С. И. К., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Исковата молба е била подадена по пощата с плик с пощенско клеймо от 07.04.2017 г. на клон на "Български пощи" Сливен. С Определение от 19.07.2017 г., влязло в законна сила на 10.08.2017 г., производството по т.д.№31/2017 г. е било прекратено поради недопустимост на предявения иск. В мотивите си решаващия съд е посочил, че иска е предявен от лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда е починало, което изключва възникването на валидно процесуално правоотношение, което пък от своя страна обуславя невъзможност починалия ищец да бъде заместен от своите правоприемници, по реда на чл.227 ГПК, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, т.е. при наличието на валидно учредено с нея процесуално правоотношение.
При тези фактически данни, ЯОС
счита предявения иск за недопустим.
Съгласно
константната съдебна практика и правната теория право на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане има само пряко
засегнатото от това увреждане лице и само в случай на смърт от непозволеното
увреждане, за вредите от смъртта, право на обезщетение имат наследниците на
починалото лице. Претенцията за неимуществени вреди е строго лична претенция,
чието предявяване е резултат на преценката на самия увреден и която може само
да бъде продължена от наследниците по силата на законовото процесуално
правоприемство в хипотезата, когато при висящност на процеса ищецът е починал.
Създадената от КЗ възможност за пряко предявяване на иска за
обезщетение срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за
по-лесно и по-бързо обезщетяване на увредения при непозволено увреждане от
застрахования, но по никакъв начин не може да обоснове извод за промяна в
характера на претенцията за неимуществени вреди, в частност да бъде разширен
кръга на лицата имащи право на неимуществени вреди.
При тези разяснения и след като
обсъждания иск е предявен от наследник на увреденото лице, чиято смърт не е
настъпила в резултат на увреждането, то същия е недопустим и производството по
него следва да бъде прекратено.
Настоящия съд не приема доводите
на ищеца, изложени в ИМ, че с приемането на действащия КЗ и предвиденото в него
условие за допустимост на прекия иск против застрахователя - предварително
предявяване пред него на претенцията за вреди по реда на чл.380 КЗ, водело до
извод за възможност иска пред съда да бъде предявен от наследник на увредения,
тъй като с предявяване на претенцията от пострадалото лице пред застрахователя
същата била индивидуализирана и именно с това се поставяло началото на
производството по търсене на обезщетение.
Действително конкретния случай е
специфичен. Вярно е че наследодателката на ищеца, която е пострадала приживе от
ПТП е предявила претенцията си за неимуществени вреди пред застрахователя, като
по твърдения на ищеца е заявила искане за обезщетение в размер на 100000 лв.
Вярно е, че пред застрахователя е образувана преписка по щета, видно от
приложената към ИМ, разменена по този повод кореспонденция със
застрахователното дружество, както и че в полза на наследника й С. К. е изплатено от застрахователя
обезщетение в размер на 11400 лв., на дата 07.06.2017 г. /след нейната смърт/.
Към ИМ е приложен акт за смърт, от който се установява, че увредената от
процесното ПТП М. К. е починала на 07.04.2017 г., преди да заяви
претенцията си по съдебен ред, като по твърдения на самия ищец, смъртта й е в
резултат на друга причина, а не на ПТП, от което е била преди това увредена.
Както вече се посочи обаче
настоящия съд на споделя твърдението на ищеца, че с предявяването на
претенцията за обезщетение пред застрахователя, се поставяло началото на
производството по търсене на обезщетение, чието естествено продължение би
следвало да бъде съдебното производство. Така заявеното от ищеца не намира
опора в закона. Съгласно чл.125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на
исковата молба в съда и именно в този момент се поставя началото на съдебното
производство. Обстоятелството, че в чл.498, ал.3 КЗ е предвидено като условие
за допустимост на иска пред съда предварително заявяване на претенцията пред
застрахователя, не променя посочения и определен в цитираната норма от
процесуалния закон момент за начало на съдебното производство.
При всичко изложено до тук, с
оглед строго личния характер на иска за обезщетение за неимуществени вреди и
липсата на възможност за процесуално правоприемство, ЯОС направи извод за
недопустимост на предявения иск. При това положение и на осн. чл.130 от ГПК,
производството по делото следва да се прекрати, а исковата молба ведно с приложенията
да се върне на ищеца.
Водим от изложеното и на осн. чл.130
от ГПК, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№83/2017 г. по описа на ЯОС, поради недопустимост
на предявения иск.
ВРЪЩА на
ищеца исковата молба, ведно с приложенията към нея.
Определението подлежи на обжалване
пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: