М О Т И В И по Присъда № 126 от 09.10.2018 г., постановена по НОХД № 247/2018 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура-Я. е предявила обвинение против подсъдимата Д.И.Д. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква „В” вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на **.**.**** г., към 18.00 часа в гр. Я. на ул. „**” в района на кръстовището между улици ** и *, при управление на МПС - л.а Ф.Т. с per. № ** **** **, собственост на "П.П.Б." ЕООД е допуснала нарушение на правилата за движение - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл.116 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, в частност към престарелите хора, в резултат на което е предизвикала пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с пешеходеца Р.С.К. с ЕГН ********** и по непредпазливост е причинила смъртта на Р.К., починал на **.**.**** г.

Наследниците на пострадалия Р.С.К. - Р.Р.К.-М. и С.Р.К., съответно негови дъщеря и син, по реда на чл.76 и сл. от НПК се конституираха в качеството на частни обвинители в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права.

По искане на подсъдимата Д.Д. и на нейния защитник - адв.Ч. ***, съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните. На основание чл.372, ал.4 във вр.чл.371, т.2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.Д., без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Я. поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Прави се искане на подсъдимата да й бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства и към минималния предвиден в закона размер, с приложение на института на условното осъждане. Държавният обвинител предлага на основание чл.343г от НК подсъдимата да бъде лишена и от право да управлява МПС за срок към минималния, предвиден в закона.

Частните обвинители Р.Р.К.-М. и С.Р.К. участват в съдебно заседание чрез своя повереник - адвокат от АК-С.. Повереникът поддържа обвинението, предявено от ОП-Я. срещу подс.Д.Д. и споделя изцяло изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение както по отношение доказаността на обвинението, така и по отношение на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимата.

Подсъдимата Д.Д. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник - адвокат Ч. ***, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение определянето на наказанието се прави искане същото да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало на подсъдимата, оказаното от нея съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, липса на наложени на подсъдимата наказания за нарушения по ЗДвП, действията на последната след настъпилото ПТП, с които е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия, наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на противоправния резултат. На това основание се иска да й бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и същото да бъде отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. По отношение кумулативното наказание по чл.343г НК се иска същото да не бъде налагано предвид законовата възможност за това по чл.55, ал.3 от НК.

В дадената й от съда последна дума подсъдимата Д. изразява искрено съжаление за случилото се и отправя молба за снизхождение.

Съдът, за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимата Д.Д. е водач категории АМ и В и притежава свидетелство за правоуправление № *********, издадено на **.**.**** г. от МВР-Я., годно до **.**.**** г. Подсъдимата е правоспособен водач на МПС от **** г. Същата към м.август 20** г. работела като мениджър в П. Еоод-Я. и във връзка със службата си управлявала служебен лек автомобил Ф.Т. с per. № ** **** **, собственост на П.П.Б. ЕООД.

На **.**.**** г. към 18.00 часа подс. Д. управлявала лек автомобил Ф.Т. с per. № ** **** ** по ул. * по посока на Т образно кръстовище, образувано от улици * и **, с цел да завие наляво в кръстовището по ул. **. В автомобила се намирали синът й - свидетелят К.Х. и негов приятел - св.И.Н.. Улица ** била от две платна за движение, по едно за всяка посока, като двете платна били разделени с повдигната окосена, затревена, проходима ивица. Всяко пътно платно било съставено от две ленти за движение. Движението се извършвало при дневна светлина, добра видимост, суха пътна настилка. На кръстовището, ул.*, по посока на движението на подс.Д. била сигнализирана със знак Б2 Стоп, съгласно който подсъдимата следвало да пропусне всички ППС-та, движещи се по ул.**. Подсъдимата спряла автомобила, съобразно изискванията на поставения знак Б2, като пропуснала автомобилите, движещи се по ул.**, след което плавно потеглила, като предприела маневра завиване наляво в кръстовището, навлязла в ул. ** и преминала през платното за движение, водещо към центъра на гр.Я., като преди да навлезе в другото платно за движение, спряла до разделителната ивица между двете платна, за да пропусне приближаващите отдясно на нея автомобили. След това отново потеглила, за да довърши завиването наляво. По същото време пострадалият пешеходец Р.С.К. с ЕГН **********, бил закупил продукти от магазин Л., след което се придвижил по посока на улица **, пресякъл платното за движение на ул.**, в района на кръстовището на улици * и **, водещо към центъра на гр.Я. и навлязъл в разделителната ивица между двете платна на ул.** като се намирал от ляво по посока на движението на подсъдимата. Без да се съобрази с приближаващото се пътно превозно средство, управлявано от подсъдимата, пострадалият Р.К. слязъл от затревената разделителна ивица, навлязъл на платното за движение и предприел пресичането на същото, водещо по посока с.К. обл.Я., със скорост от около 4,2 км/ч. В момента, в който автомобила управляван от подс.Д. се намирал на около 13,88 метра от мястото на слизане на платното на Р. К., същият бил в процес на ускорение и се движел със скорост от около 6,6 км/ч. В този момент, съобразно правилото, визирано в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, съгласно което водачите на ППС са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, подс.Д. имала задължение и обективна възможност да намали скоростта или да спре, тъй като пострадалият К. намирайки се на пътното платно е представлявал опасност за движението. Въпреки това си задължение, подсъдимата не проявила нужната предпазливост спрямо пострадалият Р.К., не предприела действия по намаляване на скоростта си на движение или за спиране, а продължила ускорителното движение на автомобила. В момента, в който автомобила се е намирал на около 2,95 метра от пресичащия Р. К. и скоростта на движение на автомобила достигнала до около 24 км/ч, подс.Д. предприела действия по спиране на автомобила. Въпреки предприетите действия от страна на подсъдимата за предотвратяване на ПТП, които се явявали закъснели, в резултат на посоките и скоростите на движение на Р. К. и автомобила на подсъдимата, последвал удар между двамата, като за автомобила ударът бил челен в дясно, а за пострадалия К. от дясната страна на тялото. В резултат на удара, тялото на пострадалия К. политнало към автомобила, завъртяло се по часовниковата стрелка с последващо прохлузване по преден десен калник, последвало частично качване на тялото на пострадалия върху предния капак и калник, при което се получил удар между главата на Р.К. и предното ветроупорно стъкло. След това тялото на Р. К. било отхвърлено напред и надясно и паднало на пътното платно, като в резултат на удара в автомобила и в пътното платно получил множество тежки наранявания по главата и цялото тяло. Автомобилът, управляван от подсъдимата преустановил движението си на около 9,6 метра от мястото на удара. Подсъдимата и свидетелите К.Х. и И.Н. слезли от автомобила и отишли до пострадалия, като св.Х. по указание на подс.Д. се обадил на телефон 112 и съобщил за настъпилото ПТП. Пострадалият Р. К. бил откаран за лечение в МБАЛ "С.П." АД-Я. от екип на Спешна Помощ и бил оставен на лечение в болничното заведение. Въпреки проведеното лечение в гр. Я. и в гр. С., в резултат на получените от настъпилото ПТП наранявания, Р. К. починал на **.**.**** г.

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на трупа на Р. С.К., ЕГН ********** се установява, че травмата му е автомобилна такава, т.е. травма вследствие блъскане на пострадалия като пешеходец от лек автомобил, при което пострадалият паднал на пътното платно и ударил лявата половина на главата си по повърхността на терена на местопроизшествието. След произшествието пострадалият за кратко време бил в безсъзнателно състояние, но след известно време състоянието му се подобрило, съзнанието му се избистрило, но нямал никакъв спомен за случилото се, бил объркан. Поради контузията на главата и лицето и сътресението на мозъка с липса на спомен за случилото се, пострадалият е бил приет за наблюдение в хирургичното отделение на МБАЛ "С.П." АД-Я.. При извършените допълнителни изследвания се установили данни за остър субдурален кръвоизлив в областта на лявата половина на главата с обхващане на цялата повърхност на лявата голямомозъчна хемисфера. Пострадалият по спешност бил консултиран с неврохирург от гр.С. и по спешност бил приет в отделението по неврохирургия при МБАЛ "Д-р И.С." АД-С., където била извършена по спешност остеопластична краниотомия и хематомът бил евакуиран. При отварянето на черепната кухина бил установен масивен с голям по обем субдурален хематом.

При външния оглед на трупа се установяват данни за разкъсно-контузна рана в областта на основата на носа, която била зашита в лечебно заведение в гр.Я.. Установено било счупване на носните кости, с травматичен оток на тъканите и деформация на носа. Под носа, в областта на предната повърхност на горната устна се установило наличието на контузна рана. Установен бил и масивен двустранен периорбитален хематом с оток на тъканите и стесняване на очните цепки. В областта на лявата половина на лицето се установили и други повърхностни травми. В областта на лявата половина на главата се установили значителни кръвонасядания в областта на меките черепни покривки, като черепните кости се намерили здрави. При отваряне на черепната кухина се установило наличието на умерено изразена хеморагия в субдуралното пространство на лявата голямомозъчна хемисфера, като е била ангажирана цялата повърхност на лявата голямомозъчна хемисфера с обхващане и на базалните участъци на хемисферата. Установили се и повърхностни контузионни огнища на лявата голямомозъчна хемисфера в челните и теменните области на хемисферата. Установен бил тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор. На срез се установили множествени точковидни кръвоизливи на двете големи мозъчни хемисфери и умерено изразени вторични кръвоизливи в областта на мозъчния ствол. Установили се и повърхностни травми в областта на тръбната повърхност на дясната длан и в областта на предните повърхности на долните части на двете подбедрици, предимно в областта на лявата подбедрица.

Експертът е категоричен, че причината за настъпването на смъртта на пострадалия е тежката черепно-мозъчна травма, която се изразява в установения масивен левостранен травматичен субдурален остъп хематом с ангажиране на цялата повърхност на лявата голямомозъчна хемисфера, с отока на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор, вследствие компресията на лявата голямомозъчна хемисфера. В мозъчния ствол са разположени жизненоважните центрове, които са сърдечно-съдовият център и дихателният център. Вследствие гореописаните травматични увреждания на мозъка и настъпилите в тази връзка усложнения се е стигнало до рязко разстройване на тези функции на мозъчните центрове и настъпване на смъртта на пострадалия.

Вещото лице заключава, че описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на механичен фактор и са получени по механизма на удряне с такива предмети и падане и удряне на травмираните области на тялото по такива предмети. От така представените данни е видно, че след блъскането на пострадалия от движещия се лек автомобил, същият е паднал на повърхността на терена на местопроизшествието, като се ударил с лявата предностранична повърхност на главата си по повърхността на терена на местопроизшествието и получил масивния левостранен травматичен субдурален хематом.

Настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания при възникналото ПТП. Вследствие получените травми в областта на главата, пострадалият е изпаднал в състояние на дълбока мозъчна кома, със силно подтискане на функциите на мозъчните центрове в областта на мозъчния ствол, като това е непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия. Настъпването на смъртта на пострадалия е в пряка и непосредствена връзка с причинените му травматични увреждания при възникналото ПТП. Установените травматични увреждания са били прижизнени.

От назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че мястото на удара е в гр. Я., на улица ** в района на кръстовището на улици * и **. Скоростта на движение на пешеходеца Р. К. била около 4,2 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил Ф.Т. per. № ****** **била, както следва: в момента на слизане на Р. К. на платното - 6,6 км/ч. с тенденция за ускоряване и в момента на удара - около 24 км/ч. В момента на стъпване на Р. К. на платното, автомобила се намирал на около 13,88 метра, като опасната зона в този момент била 10,92 метра при наличната към този момент скорост на движение. Експертите заключават, че пешеходецът Р. К. е имал техническата възможност да предотврати произшествието като се съобрази с траекторията, отстоянието и скоростта на движение на автомобила на подсъдимата и като изчака преминаването му преди да предприеме пресичане на платното за движение, а подс.Д. е имала техническата възможност да предотврати произшествието като реагира своевременно за намаляване на скоростта и спиране на управлявания от нея автомобил в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение.

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№ ***/**.**.**** г. на БС при РС-Я. се установява, че подс.Д. е с чисто съдебно минало.

Видно от Справка за водач на МПС, отнасяща се до подс.Д. /приложена на л.176 от ДП/, на същата има наложено само едно наказание с фиш за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимата самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават тези самопризнания, при изразено от подсъдимата съгласие да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-конкретно, събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимата са следните: обясненията на подс.Д., показанията на разпитаните свидетели К.Х., И. Н., Я. К., Р. Р., К.К., Р.К. и С.К., заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп с № ***/**** и тройна автотехническа експертиза; приложените по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие от **.**.**** г. с приложен към него фотоалбум / л.4-17 от ДП/, копие от Акт за смърт №****/**.**.**** г. /л.28 от ДП/, Удостоверение за наследници изх.№**/**-******/**.**.**** г. на Община-Я. /л.31 от ДП/, Справка за съдимост рег.№***/**.**.**** г. на БС при РС-Я. /л.57 от ДП/, медицинска документация /л.66-134 от ДП/, справка за водач на МПС /л.176 от ДП/, справка в Централна база - КАТ от **.**.**** г. /л.177 от ДП/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.185 от ДП/.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите К. Х., И.Н., Я. К., Р. Р., дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съдът кредитира показанията на св.К. Х., който макар да е син на подсъдимата, свидетелства обективно, като неговите показания са логични и не противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира и показанията на наследниците на пострадалия Р. К. - свидетелите К.К., Р.К. и С.К., т.к. техните показания са логични, последователни и непротиворечиви, не стоят изолирано от останалия събран по делото доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване на обективната истина.

Съдът кредитира заключенията по назначената по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, като обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.

Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.

Съдът констатира, че депозираните от подсъдимата самопризнания и направеното от нея изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.

Въз основа посочените по-горе и кредитирани от съда доказателства /писмени и гласни/, в допълнение се установява и това, че веднага след удара подсъдимата е спряла автомобила и виждайки падналия на асфалта пострадал помолила сина си - св.К. Х., да се обади и потърси бърза помощ на тел.112, помогнала е при пренасянето на К. извън пътното платно, изпълнявала е всички указания на намиращият се на мястото на произшествието лекар, когото е помолила да помогне на пострадалия. Това се установява от показанията на свидетелите К.Х. и И. Н. и от обясненията на подс.Д..

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимата Д.И.Д. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б”В” вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** г., към 18.00 часа в гр. Я., на ул. ** в района на кръстовището между улици ** и *, при управление на МПС - л.а „Ф.Т.” с peг. № ** **** **, собственост на „П.П.Б.” ЕООД, е допуснала нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП с пешеходеца Р. С.К., ЕГН: ********** и по непредпазливост е причинила смъртта на Р. С.К., починал на **.**.**** г.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно както от признанията на подсъдимата, дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от обясненията й, дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните по делото свидетели – К. Х., И.Н., Я.К., Р. Р., дадени от тях в хода на ДП и от заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска и тройна автотехническа експертизи, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка, които доказателства подкрепят признанията. Разпитаните свидетели са без родствени връзки с подсъдимата /с изключение на св.К. Х./ и по делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото. Както вече беше посочено, съдът кредитира и показанията на св.К. Х., т.к. макар този свидетел да е син на подсъдимата, неговите показания са логични, обективни и не стоят изолирано от останалия доказателствен материал по делото.

Деянието е осъществено от подсъдимата от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по-горе, че на инкриминираната дата е управлявала лек автомобил Ф., нарушила е посочената по-горе разпоредба по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП с пешеходеца Р. С.К.. В следствие на този сблъсък, пешеходецът К. е получил травми, несъвместими с живота и е починал на **.**.**** г.

Нарушението на правилото за движение по пътищата от подсъдимата, визирано в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия, тъй като същата в качеството си на водач на МПС е била длъжна и на същата й е било обективно възможно своевременно да предприеме мерки за намаляване на скоростта и спиране на автомобила при поява на опасност на пътното платно, каквато се е явявал пешеходецът - пострадал. Съдът намира за безспорно това, че пострадалият пешеходец е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.113, ал.2 вр.ал.1, т.1 от ЗДвП, което също е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съгласно посочената разпоредба, по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходецът няма пешеходна пътека - какъвто е и настоящия случай, той може да пресича платното за движение и извън определените за това места, като при това спазва правилата по ал. 1, т. 1 на чл.113 от ЗДвП, а именно - преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, в случая - с управляваното от подсъдимата ППС. Като не е направил това - не се е съобразил с приближаващото ППС, управлявано от подсъдимата, и е навлязъл на платното за движение, пострадалият е допринесъл за настъпване на противоправния резултат - настъпилото ПТП и своята смърт.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.

Съдът приема за безспорно установено, че след извършване на деянието подсъдимата е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия - дала е указание на св.Х. да се обади на тел.112, помогнала е при пренасянето на К. извън пътното платно, изпълнявала е всички указания на намиращият се на мястото на произшествието лекар, когото е помолила да помогне на пострадалия.

Не е налице обаче основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, с оглед особеностите на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани активни действия извършени от подсъдимата за оказване помощ на пострадалия непосредствено след ПТП-то. Единственото описано действие от страна на подсъдимата е, че е дала указание на св.К.Х. да се обади на тел.112, което не би могло да се квалифицира като оказване на помощ, а по-скоро е изпълнение на задължение по ЗДвП, като участник в ПТП. Установеното от съда обстоятелство, свързано с оказаната от подс.Д. помощ на пострадалия, обаче, с оглед практиката на ВКС на Р.Б., следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, при индивидуализиране на наказанието .

Съдът призна подсъдимата Д.Д. за невиновна в това да е нарушила разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК я оправда по така повдигнатото й обвинение. Посочените нарушения са неотносими към настъпилото произшествие. Тези норми от специалния закон регламентират общи и широки задължения на водачите на ППС, без да им предписват конкретно поведение - действие или бездействие, поради което нямат отношение към конкретно създалата се пътна обстановка. В този смисъл не се констатира причинна връзка между тях и настъпилия съставомерен резултат, поради което съдът прецени, че следва да отпаднат от обвинението срещу подсъдимата. Изцяло в този смисъл е практиката на ВКС на РБ, изразена в редица решения, включително и в Решение № *** от *.**.**** г. на ВКС по н. д. № ***/**** г., НК, II н. о.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимата съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимата деяние е с със сравнително висока степен на обществена опасност, предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат санкционирани по-строго. От друга страна, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимата и това, че има наложено само едно наказание с фиш за извършено от нея нарушение на правилата за движение по пътищата; оказаното от Д. съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина; действията на последната след настъпилото ПТП, с които е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия; това, че осъщественото деяние е в резултат на нарушаване на само едно правило за движение по пътищата; наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на противоправния резултат; трудовата й ангажираност. Смекчаващо вината обстоятелство е и критичното й отношение към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към това, че е лишила от живот човек. От изложеното съдът счита, че личността на подсъдимата е с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения съдът прави извод, че са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като изложените смекчаващи вината обстоятелства са многобройни, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко с извършеното. В резултат, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът намери, че е налице предпоставката по чл.58а, ал.4 от НК за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК, т.к. в конкуренция с нормата на чл.58а, ал.1 от НК, нормата на чл.55 от НК се явява по-благоприятна за дееца.

Предвид установената ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимата съдът намери, че за постигане в пълна степен на целите на наказанието по отношение на подс.Д. не е наложително същата да изтърпи наказанието ефективно. Налице са и формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че подс.Д. не е осъждана и наложеното й наказание лишаване от свобода е такова в размер на една година. При формиране на вътрешното си убеждение по чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК съдът отчете обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу подсъдимата само по себе си е започнало да оказва върху нея поправящо и превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимата и превъзпитанието й към спазването на законите не изискват отделянето й от настоящата социална среда и изолирането й от обществото. Поради това съдът прие, че постигането на целите на чл.36 от НК са обезпечени с отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С оглед сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното престъпно деяние, за неоснователно съдът прецени искането на защитата за приложение на чл.55, ал.3 от НК, а именно - да не се наложи по-лекото наказание лишаване на подсъдимата от право да управлява МПС, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила, който срок счита за достатъчен и необходим за реализиране на целите на наказанието. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 1862,31 лева, които следва да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР - Я..

Причините за осъществяване на деянието са неспазване на основни правила за движение по пътищата от подсъдимата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: